Свещеният Граал – мит или реалност?
На Велики четвъртък Библията споделя за Тайната вечеря на Христос с неговите възпитаници . На тази вечеря Исус отпива от чаша или съд, който в историята е прочут като Свещения Граал или Чашата Христова. По-късно същият съд се употребява, с цел да събере кръвта на Исус, откакто е намушкан с копие на кръста.
Етимологията на думата „ граал “ прави невероятно разпознаването на съответен съд, който може да е употребен от Христос на вечерята. Граал значи съд, чаша или купа, направена от глина, дърво или метал.
Историята за Тайната вечеря и потреблението на Свещения Граал или както е прочут в библейските текстове – потир, е съществена за християнската черква и сходни съдове се употребяват при предоставяне на причестяване и до момента. С появяването на иконографията Граалът се трансформира в дребна чаша, като нормално се изобразява от дърво.
Съществуването на Свещения Граал е една от огромните загадки на историята, като до ден сегашен съществува дискусия дали той е същински или мит.
Галахад, Борс и Пърсивал откриват Свещеният Граал
Артур и Пърсивал
Свещеният Граал е в основата на доста митове за крал Артур. Според тях чашата дава безконечен живот. Тя се пази от Краля на риболовците в тайния Замък на Граала.
Мистериозен граал се появява за първи път в „ Пърсивал, историята на Граала “ – сантиментална приказка, написана към 1190 година Горе долу по същото време този съд се загатва в религиозни текстове и е посочен като последната чаша на Христос на Тайната вечеря. Така Свещеният Граал остава вечно обвързван с библейските текстове.
Текст от VII в. сл. Хр. загатва появяването на Граала в храм покрай Ерусалим.
В съвремието два артефакта се показват като евентуален Свещен Граал – „ Санто Чализ “, чаша, която се съхранява в катедралата във Валенсия. Другият е плоска паница от зелено стъкло, която се съхранява в катедралата на Генуа.
Тайната вечеря на Леонардо да Винчи
Граалът от Валенсия
„ Най-известният потир “ – по този начин папа Бенедикт XVI разказва посоченият за Свещен Граал във Валенсия.
Чашата е направена от тъмно-червен камък и има две извити дръжки. Висока е към 9 см. В долната си част има надпис на арабски. Граалът от Валенсия се загатва за първи път в архива на църквата през 1134 година като „ съдът, в който Христос, Господ наш, остави кръвта си “.
През 1982 година папа Йоан Павел II държи меса с този потир във Валенсия през ноември. Тогава папата споделя за съда, че е „ очевидец на възнесението Господне “.
През 2006 година, Граалът от Валенсия се употребява и от папа Бенедикт XVI за меса.
Съдът от Генуа
Плоската чинийка от зелено стъкло, която се съхранява в катедралата на Генуа, се счита, че е направена от изумруд. В Средновековието този кристал се е свързвал с паранормални сили. По-късно чинийката е обвързана с мита за Свещения Граал.
Първата историческа отпратка към това е от 1290 година По-късно през 1436 година Педро Тафур, който посещава Генуа, разказва съда като „ Свещения граал, изработен от цяло парче изумруд “.
Първият сериозен разбор на съда е във Франция. Учените откриват, че той е изработен от византийски кристал сред IX и X в. сл. Хр.
В известната просвета и тайните теории
Свещеният Граал е най-разпознаваемият обект от Библията поради трайното му място в известната просвета и тайните теории.
Свещеният Граал е обект на благоговение в доста филми, като да вземем за пример в поредицата за Индиана Джоунс.
Според една от теориите Свещеният Граал е кодово название на скрито познание за кръвната линия на Исус Христос. Чашата е обвързана с тази тайна доктрина за първи път през 1818 година от псевдо историческият публицист Джоузеф вон Хамер-Пъргстал.
Но несъмнено най-разпространената доктрина се появява с книгата от 1982 година „ Свещена Кръв, Свещеният Граал “ на Майкъл Бейгент, Ричард Лей и Хенри Линкълн. В нея Граалът се обвързва с митология към рицарите тамплиери и несъществуващият Орден на Сион. Според книгата Свещеният Граал не е действителен физически обект, а знак за наследствената линия на Христос. Според теорията Христос е бил елементарен човек, който е имал деца от Мария Магдалена.
Мария се мести с наследниците на Исус във Франция, където от тях произлиза династията на Меровингиите.
Тази история въодушевява и Дан Браун да напише своя разказ „ Шифърът на Леонардо “ през 2003 година, който по-късно беше приспособен във филм с присъединяване на Том Ханкс.
Продължи да четеш
