Велика събота – най-благословеният седми ден
На Велика събота Църквата възпоменава телесното заравяне на Иисуса Христа и слизането Му в пъкъла.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса участвали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предсказал възкресението Си . Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).
Църквата популяризира Велика събота като " най-благословения седми ден " . Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете.
Положен към този момент в гроба, Духът на Иисуса е в пъкъла, с цел да раздра оковите му и да отвори още веднъж за нас райските двери . Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с доста горест и покъртителни преживявания. Защото пристрастеност значи страдалчество.
iStock
А страданията Христови са въведения към безконечния живот. На Велика събота нормално се служи утреня (като всяка утреня, и тя е по здрач на предния ден, Велики петък). Храмът се осветява и се прогласява вестта за жените мироносици, пристигнали на гроба.
Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, дружно с народа със запалени свещи обикалят към храма. Тази тържествена върволица свидетелства, че цялата галактика е очистена, избавена и възобновена от влизането на " живота на света " в гибелта.
Службата на Велика събота принадлежи към този момент към Пасхалната неделя.
Вечернята на Велика събота се служи дружно с Литургията на св. Василий Велики.Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални.
Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и така нататък Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над прегрешението, дявола и гибелта.
На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в доста храмове се освещават козунаците, житото и яйцата.
Istock
В дванадесет часа се прави полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. На края на полунощницата свещенослужителите безмълвно придвижват Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я поставят на Светия трон, където остава до празника Възнесение Господне, в памет на четиридесетдневното престояване на Иисуса Христа на земята след Неговото възкресение от мъртвите.
Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не съставляват драматическо разиграване на историческите събития на гибелта и погребението на Христос и не са ритуално обрисуване на евангелски подиуми.
Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично предусещане във безконечния смисъл на Христовите избавителни дейности.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса участвали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предсказал възкресението Си . Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).
Църквата популяризира Велика събота като " най-благословения седми ден " . Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете.
Положен към този момент в гроба, Духът на Иисуса е в пъкъла, с цел да раздра оковите му и да отвори още веднъж за нас райските двери . Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с доста горест и покъртителни преживявания. Защото пристрастеност значи страдалчество.
iStock А страданията Христови са въведения към безконечния живот. На Велика събота нормално се служи утреня (като всяка утреня, и тя е по здрач на предния ден, Велики петък). Храмът се осветява и се прогласява вестта за жените мироносици, пристигнали на гроба.
Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, дружно с народа със запалени свещи обикалят към храма. Тази тържествена върволица свидетелства, че цялата галактика е очистена, избавена и възобновена от влизането на " живота на света " в гибелта.
Службата на Велика събота принадлежи към този момент към Пасхалната неделя.
Вечернята на Велика събота се служи дружно с Литургията на св. Василий Велики.Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални.
Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и така нататък Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над прегрешението, дявола и гибелта.
На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в доста храмове се освещават козунаците, житото и яйцата.
Istock В дванадесет часа се прави полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. На края на полунощницата свещенослужителите безмълвно придвижват Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я поставят на Светия трон, където остава до празника Възнесение Господне, в памет на четиридесетдневното престояване на Иисуса Христа на земята след Неговото възкресение от мъртвите.
Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не съставляват драматическо разиграване на историческите събития на гибелта и погребението на Христос и не са ритуално обрисуване на евангелски подиуми.
Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично предусещане във безконечния смисъл на Христовите избавителни дейности.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ