На върха на кариерата си Мария Калас приковава аудиторията с

На върха на кариерата си Мария Калас приковава аудиторията с драматизма на своето пеене. Нейният глас не е сладостен, даже не постоянно съумява да доближи високите тонове, само че тя пее с подобен драматизъм, сякаш изтръгва напряко от сърцето си всеки звук, излъчва мощност, която приковава и омагьосва публиката. " Уникалното при нея е, че стигаше до дъното на драмата на героя, цяла се потапяше в прекарването на пресъздаваната орис ", спомня си другар на Мария Калас. Но нейният живот на върха продължава не повече от 15 години поради обстоятелството, че тя се разболява от своята съдбовна обич и последователно се затваря в себе си, заживява като полуотшелник. Въпреки че умира млада, нейният глас, изпълнен напрегнато, и лицето й като на икона, не престават да живеят и след физическата й гибел.Родното й име е Мария Сесилия София Ана Калогеропулос. Родена е на 2 декември 1923 година в Ню Йорк в семейство на гръцки имигранти. Баща й става аптекар в гръцката част на Манхатън и сменя фамилното им име на Калас. Като дете тя е ниска, цялостна и набита. Музикалният й гений се демонстрира прекомерно рано. Евангелина Калас е типичната амбициозна майка, която мъкне детето си от малко на всевъзможни музикални състезания - в радио, по музикални школи и строго следи дали дребната работи задоволително настойчиво. " Никога няма да й простя, че ми лиши детството, " - споделя Мария години по-късно. " През годините, когато трябваше да си играя, да поддържам връзка с връстниците си и да раста наедно с тях, аз бях заставена да спечелвам пари. Имах възприятието, че ме обичат единствено когато пея. " В средата на 30-те години родителите й се развеждат. Майка й, Евангелина взима Мария и сестра й Джаки и се връща в Атина. В Гърция Мария печели стипендия за Националната консерватория, откакто майката съумява да излъже комисията, че щерка й е навършила 16 години. Тогава Мария е на 13. Въпреки че печели първа премия на оперния конкурс в учебното заведение, Мария към момента е срамежлива и незряла. Първият спомен на испанското сопрано Елвира де Идалго за Мария е " цялостно, нещастно дете, което си гризеше ноктите. Мисълта, че от това комплексирано творение ще излезе огромна певица беше смехотворна ".Но когато Мария стартира да пее, визиите на Елвира де Идалго се прекатурват. " Тя ни заля с каскада от звуци, цялостни с драматизъм и страст ". От тогава тя става нейна най-близка съветничка и нещо като заместник-майка. По време на войната Гърция е окупирана от немските войски. Заради блокадата на гръцките пристанища към 30 000 поданици на Атина умират от апетит. Мария, майка й и сестра й постоянно гладуват, по тази причина Евангелина я кара да пее на вражеските войски, с цел да изхранва фамилията.Сънародниците я презират поради нейната подкупност и през 1944 година Мария е задържана от гръцките комунисти и наказана на гибел. Тя и майка й стоят затворени в къщата им, даже без самун и вода в продължение на 20 дни. Дълго по-късно Мария не може да възвърне кръвното си налягане и имунната си система и боледува от всевъзможни грипове и настинки. В последна сметка не ги убиват и когато войната свършва, Мария заобикаля в Америка. Иска да се освободи от въздействието на Евангелина и да стартира кариерата си на певица изначало, без вмешателството на майка си. Мария постоянно е страдала от обстоятелството, че майка й безогледно употребява гения й. Години по-късно Евангелина й написа, с цел да желае пари, само че Мария й дава отговор да си откри работа или, в случай че желае, да се удави.