OpenAI пише новата библия на финансите - с бивши банкери
На Уолстрийт постоянно са плащали за скоростта на мисълта. Сега тя има нов образ — алгоритмичен.
OpenAI е наела над 100 някогашни капиталови банкери от JPMorgan, Goldman Sachs и Morgan Stanley, с цел да образова изкуствен интелект, който да моделира покупко-продажби и да замести това, което в миналото бе ритуалът на младшия анализатор: безкрайните нощи с Excel и „ pls fix “ бележките от шефа. Вътрешният план, наименуван Mercury, е първият пряк опит на компанията да навлезе в света на високофинансовите интервенции — и да пренапише уравнението сред умеене, време и заплата.Плащането към участниците е обилно — по 150 $ на час за създаване на модели за IPO, сливания и преструктурирания. Задачата им е елементарна на хартия, само че фундаментална за бъдещето на специалността: да обучат логаритъм по какъв начин мисли един банкер. Всеки „ тренер “ подава указания, построява модел, ревизира резултата и получава противоположна връзка. Техните резултати не отиват в учебник, а в ядро от код, което ще помни по какъв начин наподобява първокласен разбор — и ще го възпроизвежда на милисекунда.За OpenAI това е нова фаза: след лириките на ChatGPT идва действителната стопанска система на дилемите. След консултанти, юристи и програмисти, идва ред на финансите — промишленост, в която грешките се мерят не в думи, а в милиони. Зад плана стои явен подтик: да трансформира интелекта на машината в работливост за корпорациите, които към момента заплащат за труд, а не за успеваемост.За банковия свят Mercury е тест на друга философия — дали най-ниското равнище в йерархията е заменимо, или просто трансформирано.
Днешният млад анализатор към този момент не е с кафето в 3 сутринта. И въпреки „ мръсната работа “ на Уолстрийт да беше школа, тя бе и преграда — въвеждане в логиката на капитала посредством повтаряне. Ако машината поеме повторението, индивидът остава с интерпретацията.Самият развой на асортимент в плана е съвсем метафора: изявление с чатбот, тест по финансови доклади, модел в Excel — без човешки контакт, без офис, без обичайна просвета на „ кръщение посредством напън “. Дори противоположната връзка е машинна. Вече не се чака мениджърът да каже „ харесва ми “, а логаритъмът да алармира „ годен резултат “.Участниците идват от необятен кръг институции — от Brookfield и Evercore до студенти в Harvard и MIT. Всеки подава по един модел седмично, а системата се самоусъвършенства с всяка итерация. Форматирането следва индустриалните правила — margin-и, шрифтове, курсива за проценти. В този формализъм се крие признакът на ерата: перфекционизмът към този момент не е човешка обсесия, а машинен протокол.Проектът Mercury е безшумно, само че стратегическо придвижване — ремонт на последната недигитализирана цитадела на финансите: младшата ръка. Ако работи, OpenAI ще сложи нов стандарт за корпоративна автоматизация — не чатботове за потребителска поддръжка, а интелектуални заместители на дипломиран труд.Психологическият резултат е не по-малко значим. За първи път изкуственият разсъдък не просто написа текстове или код, а моделира пари — мисли в цифри, потоци и дисконтови фактори. Това е границата, при която AI престава да бъде асистент и стартира да става сътрудник.Wall Street дава отговор с амбивалентност: по едно и също време удивление и боязън. Едни виждат освобождение от рутината, други — сигнал, че техният разсъдък може да се окаже суровина.
Но машината няма упоритости, нито бонус. Тя няма потребност от „ анализаторска просвета “; тя просто всмуква.В последна сметка Mercury е единствено име, само че и знак: богът-посредник сред хора и богове, сред мисъл и скорост. В корпоративния свят това значи едно — медиатор сред човешкото време и машинната успеваемост.Когато Уолстрийт стартира да се учи от AI, а не противоположното, ще знаем, че цикълът е затворен.
До тогава въпросът не е дали изкуственият разсъдък ще размени младшите банкери — а дали хората ще намерят какво още да му дадат.
OpenAI е наела над 100 някогашни капиталови банкери от JPMorgan, Goldman Sachs и Morgan Stanley, с цел да образова изкуствен интелект, който да моделира покупко-продажби и да замести това, което в миналото бе ритуалът на младшия анализатор: безкрайните нощи с Excel и „ pls fix “ бележките от шефа. Вътрешният план, наименуван Mercury, е първият пряк опит на компанията да навлезе в света на високофинансовите интервенции — и да пренапише уравнението сред умеене, време и заплата.Плащането към участниците е обилно — по 150 $ на час за създаване на модели за IPO, сливания и преструктурирания. Задачата им е елементарна на хартия, само че фундаментална за бъдещето на специалността: да обучат логаритъм по какъв начин мисли един банкер. Всеки „ тренер “ подава указания, построява модел, ревизира резултата и получава противоположна връзка. Техните резултати не отиват в учебник, а в ядро от код, което ще помни по какъв начин наподобява първокласен разбор — и ще го възпроизвежда на милисекунда.За OpenAI това е нова фаза: след лириките на ChatGPT идва действителната стопанска система на дилемите. След консултанти, юристи и програмисти, идва ред на финансите — промишленост, в която грешките се мерят не в думи, а в милиони. Зад плана стои явен подтик: да трансформира интелекта на машината в работливост за корпорациите, които към момента заплащат за труд, а не за успеваемост.За банковия свят Mercury е тест на друга философия — дали най-ниското равнище в йерархията е заменимо, или просто трансформирано.
Днешният млад анализатор към този момент не е с кафето в 3 сутринта. И въпреки „ мръсната работа “ на Уолстрийт да беше школа, тя бе и преграда — въвеждане в логиката на капитала посредством повтаряне. Ако машината поеме повторението, индивидът остава с интерпретацията.Самият развой на асортимент в плана е съвсем метафора: изявление с чатбот, тест по финансови доклади, модел в Excel — без човешки контакт, без офис, без обичайна просвета на „ кръщение посредством напън “. Дори противоположната връзка е машинна. Вече не се чака мениджърът да каже „ харесва ми “, а логаритъмът да алармира „ годен резултат “.Участниците идват от необятен кръг институции — от Brookfield и Evercore до студенти в Harvard и MIT. Всеки подава по един модел седмично, а системата се самоусъвършенства с всяка итерация. Форматирането следва индустриалните правила — margin-и, шрифтове, курсива за проценти. В този формализъм се крие признакът на ерата: перфекционизмът към този момент не е човешка обсесия, а машинен протокол.Проектът Mercury е безшумно, само че стратегическо придвижване — ремонт на последната недигитализирана цитадела на финансите: младшата ръка. Ако работи, OpenAI ще сложи нов стандарт за корпоративна автоматизация — не чатботове за потребителска поддръжка, а интелектуални заместители на дипломиран труд.Психологическият резултат е не по-малко значим. За първи път изкуственият разсъдък не просто написа текстове или код, а моделира пари — мисли в цифри, потоци и дисконтови фактори. Това е границата, при която AI престава да бъде асистент и стартира да става сътрудник.Wall Street дава отговор с амбивалентност: по едно и също време удивление и боязън. Едни виждат освобождение от рутината, други — сигнал, че техният разсъдък може да се окаже суровина.
Но машината няма упоритости, нито бонус. Тя няма потребност от „ анализаторска просвета “; тя просто всмуква.В последна сметка Mercury е единствено име, само че и знак: богът-посредник сред хора и богове, сред мисъл и скорост. В корпоративния свят това значи едно — медиатор сред човешкото време и машинната успеваемост.Когато Уолстрийт стартира да се учи от AI, а не противоположното, ще знаем, че цикълът е затворен.
До тогава въпросът не е дали изкуственият разсъдък ще размени младшите банкери — а дали хората ще намерят какво още да му дадат.
Източник: infostock.bg
КОМЕНТАРИ