Откриха стена от древния Одесос във варненско мазе
На ул. Воден № 13, в археологически резерват "Одесос ", гр. Варна, бяха извършени избавителни археологически разкопки в избените пространства на съществуваща там къща научи Varna24.bg .
Целта на изследването беше да се изследва трасето на една от известните към този момент крепостни стени на античния Одесос, оповестяват от Археологическия музей във Варна.
Ето какво споделят от там:
"По време на археологическите разкопки успяхме да разчистим ненапълно западната половина от предната част на U-образна кула. Останалата част от нея остават отвън границите на проучваемата повърхност, т.е. отвън очертанията на актуалната постройка и под актуалния площад и улица. Външното ѝ лице е завършено от огромни и доста точно обработени квадри, положени в хоризонтални редове. На челото са разкрити съвсем четири реда, а на западната страна три реда. Квадрите по външното лице са със междинни и огромни размери, с гладка или леко рустицирана външна повърхнина. Някои (с паралелепипедна форма) са подредени в системата "биндер-лойфер ", а други (плочести) като облицовъчни. По горната им повърхнина има изсечени гнезда във формата вид лястовича опашка, за скрепителен детайл - желязна скоба. Вътрешното лице е построено от много по-малки и по-грубо издялани камъни.Пространството сред двете лица е запълнено с имплектон.
През VI в.,около и над останките на кулата се натрупва културен слой. През османската ера теренът също е бил населяван.От това време разкрихме остатъци от дувар и битова керамика. Зидът се ситуира директно северозападно от кулата. Посоката му е с леко отклоняване на северозапад- югоизток.
Сред археологическите материали от изследването господства керамиката. Тя може да се раздели на две групи - късноантична и късносредновековна (от османския период). Въпреки лимитираният периметър на изследванията и скромния размер на керамичните находки, цялостната липса измежду тях на кухненска керамика, както и напълно скромното количество на трапезните съдове от интервала на късната древност заслужава внимание. Това е косвено напътствие, че периметъра евентуално не е бил интензивно употребен за жилищни потребности. От друга страна,значителното количество на амфорите и изключително тези с източно средиземноморски генезис е изцяло в синхрон с историческите данни за Quaestura exercitus и ролята на Одесос, като столица на административната конструкция и главен разпределителен център за доставките идващи по море, главно от региона на източното Средиземноморие. На същата причина може да се отдаде и неналичието на африкански амфори от този интервал.
Най-късните керамични материали отнасящи се до интервала са от първите десетилетия VIIв. и са в унисон с данните за изоставянето на града по това време.
След тази дата липсват структури, керамика и други находки, до времето на късното средновековие. С него се свързва идната фаза на интензивно обитание, към която се отнася и втората огромна група керамика открита при изследванията. Тя е доста по-хомогенна и показва главно кухненски и трапезни съдове - част от керамичния комплекс на жилищна постройка от XVIIв.
Преди четири десетилетия, западно по трасето на проучваната крепостна стена е била разкрита друга кулас четвъртита форма и огромни размери (phrourion), построена с безусловно идентична строителна техника.Във вътрешността ѝ са иззидани два солидни, четириъгълни пилона. Нейното чело сочи съвсем на северозапад, което подсказва, че по куртината сред двете кули има чупка. Най-вероятно на чупката е била построена подковообразна кула. От пода на височина 2.75 м, си личат непокътнати отстъпи, върху който са били положени греди от структурата на дървения под, на горния етаж. Ако съдим по височината на помещението, етажите на кулата са били минимум четири, а в случай че се издавала над куртината - пет.
Архитектурната идея на разкритите две кули,по коментираната северна крепостна стена на Одесос, разкрива цялостна еднаквост със браншове от укрепителната система на късноримски укрепени селищни, военни, административни и градски центрове по долнодунавския лимес и навътре в провинциите Скития и Втора Мизия.
Изцяло издадените пред крепостната стена U-образни кули (в композиция с подково-и/или ветрилообразни по ъглите и чупките) и четвъртити с огромни размери (phrourion) са част от доста характерна, късноримска укрепителна система. Последните изследвания на този тип укрепителна система оферират по-точна датировка на фортификацията - след 324 г./след началото на втората четвърт на IV в. "
Целта на изследването беше да се изследва трасето на една от известните към този момент крепостни стени на античния Одесос, оповестяват от Археологическия музей във Варна.
Ето какво споделят от там:
"По време на археологическите разкопки успяхме да разчистим ненапълно западната половина от предната част на U-образна кула. Останалата част от нея остават отвън границите на проучваемата повърхност, т.е. отвън очертанията на актуалната постройка и под актуалния площад и улица. Външното ѝ лице е завършено от огромни и доста точно обработени квадри, положени в хоризонтални редове. На челото са разкрити съвсем четири реда, а на западната страна три реда. Квадрите по външното лице са със междинни и огромни размери, с гладка или леко рустицирана външна повърхнина. Някои (с паралелепипедна форма) са подредени в системата "биндер-лойфер ", а други (плочести) като облицовъчни. По горната им повърхнина има изсечени гнезда във формата вид лястовича опашка, за скрепителен детайл - желязна скоба. Вътрешното лице е построено от много по-малки и по-грубо издялани камъни.Пространството сред двете лица е запълнено с имплектон.
През VI в.,около и над останките на кулата се натрупва културен слой. През османската ера теренът също е бил населяван.От това време разкрихме остатъци от дувар и битова керамика. Зидът се ситуира директно северозападно от кулата. Посоката му е с леко отклоняване на северозапад- югоизток.
Сред археологическите материали от изследването господства керамиката. Тя може да се раздели на две групи - късноантична и късносредновековна (от османския период). Въпреки лимитираният периметър на изследванията и скромния размер на керамичните находки, цялостната липса измежду тях на кухненска керамика, както и напълно скромното количество на трапезните съдове от интервала на късната древност заслужава внимание. Това е косвено напътствие, че периметъра евентуално не е бил интензивно употребен за жилищни потребности. От друга страна,значителното количество на амфорите и изключително тези с източно средиземноморски генезис е изцяло в синхрон с историческите данни за Quaestura exercitus и ролята на Одесос, като столица на административната конструкция и главен разпределителен център за доставките идващи по море, главно от региона на източното Средиземноморие. На същата причина може да се отдаде и неналичието на африкански амфори от този интервал.
Най-късните керамични материали отнасящи се до интервала са от първите десетилетия VIIв. и са в унисон с данните за изоставянето на града по това време.
След тази дата липсват структури, керамика и други находки, до времето на късното средновековие. С него се свързва идната фаза на интензивно обитание, към която се отнася и втората огромна група керамика открита при изследванията. Тя е доста по-хомогенна и показва главно кухненски и трапезни съдове - част от керамичния комплекс на жилищна постройка от XVIIв.
Преди четири десетилетия, западно по трасето на проучваната крепостна стена е била разкрита друга кулас четвъртита форма и огромни размери (phrourion), построена с безусловно идентична строителна техника.Във вътрешността ѝ са иззидани два солидни, четириъгълни пилона. Нейното чело сочи съвсем на северозапад, което подсказва, че по куртината сред двете кули има чупка. Най-вероятно на чупката е била построена подковообразна кула. От пода на височина 2.75 м, си личат непокътнати отстъпи, върху който са били положени греди от структурата на дървения под, на горния етаж. Ако съдим по височината на помещението, етажите на кулата са били минимум четири, а в случай че се издавала над куртината - пет.
Архитектурната идея на разкритите две кули,по коментираната северна крепостна стена на Одесос, разкрива цялостна еднаквост със браншове от укрепителната система на късноримски укрепени селищни, военни, административни и градски центрове по долнодунавския лимес и навътре в провинциите Скития и Втора Мизия.
Изцяло издадените пред крепостната стена U-образни кули (в композиция с подково-и/или ветрилообразни по ъглите и чупките) и четвъртити с огромни размери (phrourion) са част от доста характерна, късноримска укрепителна система. Последните изследвания на този тип укрепителна система оферират по-точна датировка на фортификацията - след 324 г./след началото на втората четвърт на IV в. "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ