Джон Болтън*: Тръмп ще опита САЩ да напусне НАТО
На Украйна се предлага да се отбранява с едната ръка вързана на гърба, с цел да не стане по-лошо
В вероятност най-важното е Русия да не се трансформира бързо в спътник на Китай
Интервю на Константин Егерт, The insider
- Доколко нападението на ХАМАС против Израел и отговорът на Израел повлияха на световната политика, в частност на обстановката с путиновата експанзия против Украйна?
- Преди всичко, аз не считам, че това беше нахлуване на ХАМАС против Израел, а продължение на нападението на Иран против Израел с потреблението на подконтролната на Техеран терористична формация ХАМАС. При това, иранците имат в ресурс и Хизбула в Ливан. Има го и приятелското държавно управление на Сирия, шиитското опълчение в Ирак, а в Йемен – бунтовниците хусити.
Единственото настоящо лице на войната сега е ХАМАС. Но може би, в някакъв миг, Хизбула ще стартира бойни дейности. Ясно е едно, Иран беше доста смутен от доближаването на Израел с страните от Персийския залив и другите арабски страни и с тази война желае да попречи на това доближаване.
- Кремъл печели ли от протичащото се?
- Да, то прелестно съответствува с желанието на Русия светът да се отдръпна от нейната война с Украйна. Ние знаем за растящата непосредственост на Иран и Русия, за доставките на ирански дронове за Москва. Впрочем, тъкмо такива дронове те доставяха на ХАМАС. Путин не сподели нито една неприятна дума против нападението на ХАМАС против Израел. Затова пък упрекна Израел за въздушните удари против летищата в Дамаск и Алепо. Това, видите ли, нарушавало суверенитета на Сирия. Суверенитетът на Сирия, съществуването на сирийския режим напълно зависи от Русия и Иран. Никакъв различен суверенитет няма там.
А позицията на Русия в продължение на повече от 10 години е елементарна: до момента в който Израел заобикаля спорове с съветските сили в Сирия, той може да прави каквото желае. Внезапното безпокойствие във връзка суверенитета на Сирия подсказва, че в позицията на Москва, евентуално, са настъпили промени, които още не са ясни.
- Имайки поради тесните връзки на Москва както с ХАМАС, по този начин и с иранците, мислите ли, че Путин е знаел за подготвяното нахлуване против Израел?
- Ако приказваме за огромната тактика на Иран, ориентирана в последна сметка към директна борба с Израел, то мисля, че в някакъв миг те са били длъжни да осведомят Кремъл. Ако приказваме за подготовката за нападението на ХАМАС, то всички, които са били причастни към него, са положили невероятни старания, с цел да го запазят в загадка. В толкоз дълбока загадка, че нито израелското, нито американското разузнаване, не са се досещали за нищо.
И ето какво си мисля, в случай че иранците са разказали на руснаците за подготвяната офанзива на ХАМАС, то дали щяха да си подсигуряват по-късно секретността на цялата интервенция?
И знаете ли – мисля, че биха могли!
Изгодата за Русия от неочакваното пораждане на този спор, който отвлича вниманието на Вашингтон от Украйна, още повече в годината преди президентските избори - всичко това работи в интерес на Путин.
- Способна ли е администрацията на Байдън по едно и също време да се занимава с двата спора: Украйна и Близкия Изток?
- Мисля, че сегашната администрация има проблем поради неправилната визия за Иран, в частност, тъй като считат, че могат да се договорят с аятолласите и всичко ще е наред.
Известно време след началото на войната през предходната година те мислеха, че и с Русия могат да се договорят.
Засега обществената реторика на администрацията е вярна. И изпращането на двата самолетоносача в източното Средиземноморие беше вярна, доста значима крачка. Но мен ме безпокои какво ще се случи, в случай че тези ограничения за въздържане се окажат несполучливи.
- След юлската среща на НАТО във Вилнюс постоянно се появяват известия, че в близко време Байдън има желание да „ притисне “ Володимир Зеленски, с цел да го подтикне към договаряния с Путин за някакво „ помирение “. Това допустимо ли е?
- Да. Отчасти тъй като една от аргументите, които пречат на Байдън фактически дейно да поддържа Украйна си остава страхът от ескалация с Русия. Тази дума — ескалация — звучи още веднъж и още веднъж. Излиза, че на Украйна се предлага да се отбранява с едната ръка вързана на гърба, с цел да не стане по-лошо. Сякаш някъде са скрити някакви съветски сили, за които ние не знаем
Къде е тази загадка войска на Путин? Ако я има, за какво не я изпрати в Украйна?
А що се отнася до нуклеарното оръжие, то нашето разузнаване съобщи, че няма никакви признаци за каквито и да било промени в разполагането и готовността на съветските нуклеарни сили.
Така че, това е чист блъф на Путин! Но ние кой знае за какво имаме вяра на този блъф.
Именно по тази причина мисля, че в някакъв миг Байдън и съветниците му ще кажат:
„ Ние дадохме на украинците всичко, което желаеха, позволихме им да водят нахлуване. Ние не се съмнявахме в тях. Продължихме доставките. Те отвоюваха едвам няколко квадратни километра от своята територия. Така минаха две години. Сега към този момент ни би трябвало дипломатическа самодейност “.
Германците и французите ще поддържат този разказ, а членовете на НАТО от Източна и Централна Европа ще бъдат изрично срещу.
Предполагам, че ерес в алианса е точно това, поради което Путин продължава играта. Той знае, че няма да получи това, което желае на бойното поле, само че, може би, ще го получи на масата за договаряния.
- Но никой не признава за съветски завладените територии…
- Разбира се, никой няма да признае тези територии за съветски. Но каквато и да е линията на преустановяване на огъня, всъщност, тя ще стане новата руско-украинска граница. Преговорите ще се проточат. И Русия ще управлява това пространство. Мисля, че Путин разчита на това.
Путин счита, и вярно счита, че до момента в който окупира украински територии, той слага бариера пред нейното участие в НАТО.
- Вие сте взели участие в договаряния с Путин. Според Вас, кои са неговите слаби места, слабите места на неговия режим?
- Те много сполучливо заобикалят глобите. Ние, Западът, просто не доста дейно ги прилагаме групово.
Също по този начин наподобява, че Путин няма съществени вътрешни проблеми.
В вероятност най-важното за Русия — и за това би трябвало да мисли освен Путин, само че и всички останали руснаци — е до каква степен близо Русия да се трансформира в спътник на Китай.
От позиция на американските ползи би трябвало да си даваме сметка, че след Путин Русия ще има доста едва държавно управление и това ще даде на Китай на практика неограничена независимост на деяние в азиатската и част.
Сега е мъчно да си го представим, само че е допустимо да се стигне до накъсване на територии и даже до директна анексия на някои част от съветската територия от Китай.
Това не е в полза на Америка.
Никой не мислеше, че Съюз на съветските социалистически републики ще се разпадне, само че ни се наложи да му кажем „ довиждане “. Същото може да се случи с Русия, въпреки, че към този момент това не е доста евентуално. Но ние още не сме подготвени за такова развиване на нещата, по тази причина пък съм сигурен, че китайците са подготвени.
- Всичко това значи ли, че в тази предизборна акция за президент на Съединени американски щати повече ще се приказва за външна политика?
- Като най-малко доста повече в сравнение с през 2020 година. Заплахата от Китай, нахлуването на Русия в Украйна, Близкия Изток – хората приказват и ще продължат да приказват за това по време на акцията.
В Републиканската партия се популяризира вирусът на изолационизма. В Демократическата партия също е неспокойно. Спомняте ли си по какъв начин прогресистите предходната година сложиха изискване на президента, че ще поддържат помощ за Украйна при изискване, че те ще стартират договаряния с Русия.
Точно това би желал да чуе Путин.
Що се отнася до Доналд Тръмп, то той не се занимава с политика в нормалния смисъл на тази дума. Всичките му решения се базират на това какво му е преференциално. Аз мисля, че той ще опита да приключи участието на Съединени американски щати в НАТО.
- Но Конгресът няма да му разреши! Договорът е утвърден от Конгреса…
- Президентът може да напусне контракта едностранно. Аз самият съм взел участие при излизането на Съединени американски щати от редица контракти и въпросът какво може и какво не може да направи президентът в никакъв случай не е обсъждан от Върховния съд. Така че тук съществува една своего рода „ сива зона “,
Но аз допускам, че Тръмп ще опита да напусне НАТО. Може да успее, може и да се провали.
- Когато избраха Тръмп всички чакаха цялостен смут. Но, в края на краищата точно администрацията на Тръмп стартира да доставя Украйна с оръжия. Вие работихте в тази администрация, има ли късмет, в случай че го изберат още веднъж, той ще продължи с тази политика?
- Това не беше елементарно. Да вземем глобите против Русия. Те бяха признати едвам след дълги диалози с Тръмп, съумяха да го убедят. Много зависи кой ще работи с него, в случай че го изберат още веднъж. Има огромна възможност той да бъде обграден от хора, които ще му козируват при първото му предпочитание. Затова считам, че излизане от НАТО е изцяло действителна вероятност.
* Джон Болтън е някогашен специфичен представител на Съединени американски щати в Организация на обединените нации и консултант на президента Доналд Тръмп по въпросите на националната сигурност.
Превод: Faktor.bg
В вероятност най-важното е Русия да не се трансформира бързо в спътник на Китай
Интервю на Константин Егерт, The insider
- Доколко нападението на ХАМАС против Израел и отговорът на Израел повлияха на световната политика, в частност на обстановката с путиновата експанзия против Украйна?
- Преди всичко, аз не считам, че това беше нахлуване на ХАМАС против Израел, а продължение на нападението на Иран против Израел с потреблението на подконтролната на Техеран терористична формация ХАМАС. При това, иранците имат в ресурс и Хизбула в Ливан. Има го и приятелското държавно управление на Сирия, шиитското опълчение в Ирак, а в Йемен – бунтовниците хусити.
Единственото настоящо лице на войната сега е ХАМАС. Но може би, в някакъв миг, Хизбула ще стартира бойни дейности. Ясно е едно, Иран беше доста смутен от доближаването на Израел с страните от Персийския залив и другите арабски страни и с тази война желае да попречи на това доближаване.
- Кремъл печели ли от протичащото се?
- Да, то прелестно съответствува с желанието на Русия светът да се отдръпна от нейната война с Украйна. Ние знаем за растящата непосредственост на Иран и Русия, за доставките на ирански дронове за Москва. Впрочем, тъкмо такива дронове те доставяха на ХАМАС. Путин не сподели нито една неприятна дума против нападението на ХАМАС против Израел. Затова пък упрекна Израел за въздушните удари против летищата в Дамаск и Алепо. Това, видите ли, нарушавало суверенитета на Сирия. Суверенитетът на Сирия, съществуването на сирийския режим напълно зависи от Русия и Иран. Никакъв различен суверенитет няма там.
А позицията на Русия в продължение на повече от 10 години е елементарна: до момента в който Израел заобикаля спорове с съветските сили в Сирия, той може да прави каквото желае. Внезапното безпокойствие във връзка суверенитета на Сирия подсказва, че в позицията на Москва, евентуално, са настъпили промени, които още не са ясни.
- Имайки поради тесните връзки на Москва както с ХАМАС, по този начин и с иранците, мислите ли, че Путин е знаел за подготвяното нахлуване против Израел?
- Ако приказваме за огромната тактика на Иран, ориентирана в последна сметка към директна борба с Израел, то мисля, че в някакъв миг те са били длъжни да осведомят Кремъл. Ако приказваме за подготовката за нападението на ХАМАС, то всички, които са били причастни към него, са положили невероятни старания, с цел да го запазят в загадка. В толкоз дълбока загадка, че нито израелското, нито американското разузнаване, не са се досещали за нищо.
И ето какво си мисля, в случай че иранците са разказали на руснаците за подготвяната офанзива на ХАМАС, то дали щяха да си подсигуряват по-късно секретността на цялата интервенция?
И знаете ли – мисля, че биха могли!
Изгодата за Русия от неочакваното пораждане на този спор, който отвлича вниманието на Вашингтон от Украйна, още повече в годината преди президентските избори - всичко това работи в интерес на Путин.
- Способна ли е администрацията на Байдън по едно и също време да се занимава с двата спора: Украйна и Близкия Изток?
- Мисля, че сегашната администрация има проблем поради неправилната визия за Иран, в частност, тъй като считат, че могат да се договорят с аятолласите и всичко ще е наред.
Известно време след началото на войната през предходната година те мислеха, че и с Русия могат да се договорят.
Засега обществената реторика на администрацията е вярна. И изпращането на двата самолетоносача в източното Средиземноморие беше вярна, доста значима крачка. Но мен ме безпокои какво ще се случи, в случай че тези ограничения за въздържане се окажат несполучливи.
- След юлската среща на НАТО във Вилнюс постоянно се появяват известия, че в близко време Байдън има желание да „ притисне “ Володимир Зеленски, с цел да го подтикне към договаряния с Путин за някакво „ помирение “. Това допустимо ли е?
- Да. Отчасти тъй като една от аргументите, които пречат на Байдън фактически дейно да поддържа Украйна си остава страхът от ескалация с Русия. Тази дума — ескалация — звучи още веднъж и още веднъж. Излиза, че на Украйна се предлага да се отбранява с едната ръка вързана на гърба, с цел да не стане по-лошо. Сякаш някъде са скрити някакви съветски сили, за които ние не знаем
Къде е тази загадка войска на Путин? Ако я има, за какво не я изпрати в Украйна?
А що се отнася до нуклеарното оръжие, то нашето разузнаване съобщи, че няма никакви признаци за каквито и да било промени в разполагането и готовността на съветските нуклеарни сили.
Така че, това е чист блъф на Путин! Но ние кой знае за какво имаме вяра на този блъф.
Именно по тази причина мисля, че в някакъв миг Байдън и съветниците му ще кажат:
„ Ние дадохме на украинците всичко, което желаеха, позволихме им да водят нахлуване. Ние не се съмнявахме в тях. Продължихме доставките. Те отвоюваха едвам няколко квадратни километра от своята територия. Така минаха две години. Сега към този момент ни би трябвало дипломатическа самодейност “.
Германците и французите ще поддържат този разказ, а членовете на НАТО от Източна и Централна Европа ще бъдат изрично срещу.
Предполагам, че ерес в алианса е точно това, поради което Путин продължава играта. Той знае, че няма да получи това, което желае на бойното поле, само че, може би, ще го получи на масата за договаряния.
- Но никой не признава за съветски завладените територии…
- Разбира се, никой няма да признае тези територии за съветски. Но каквато и да е линията на преустановяване на огъня, всъщност, тя ще стане новата руско-украинска граница. Преговорите ще се проточат. И Русия ще управлява това пространство. Мисля, че Путин разчита на това.
Путин счита, и вярно счита, че до момента в който окупира украински територии, той слага бариера пред нейното участие в НАТО.
- Вие сте взели участие в договаряния с Путин. Според Вас, кои са неговите слаби места, слабите места на неговия режим?
- Те много сполучливо заобикалят глобите. Ние, Западът, просто не доста дейно ги прилагаме групово.
Също по този начин наподобява, че Путин няма съществени вътрешни проблеми.
В вероятност най-важното за Русия — и за това би трябвало да мисли освен Путин, само че и всички останали руснаци — е до каква степен близо Русия да се трансформира в спътник на Китай.
От позиция на американските ползи би трябвало да си даваме сметка, че след Путин Русия ще има доста едва държавно управление и това ще даде на Китай на практика неограничена независимост на деяние в азиатската и част.
Сега е мъчно да си го представим, само че е допустимо да се стигне до накъсване на територии и даже до директна анексия на някои част от съветската територия от Китай.
Това не е в полза на Америка.
Никой не мислеше, че Съюз на съветските социалистически републики ще се разпадне, само че ни се наложи да му кажем „ довиждане “. Същото може да се случи с Русия, въпреки, че към този момент това не е доста евентуално. Но ние още не сме подготвени за такова развиване на нещата, по тази причина пък съм сигурен, че китайците са подготвени.
- Всичко това значи ли, че в тази предизборна акция за президент на Съединени американски щати повече ще се приказва за външна политика?
- Като най-малко доста повече в сравнение с през 2020 година. Заплахата от Китай, нахлуването на Русия в Украйна, Близкия Изток – хората приказват и ще продължат да приказват за това по време на акцията.
В Републиканската партия се популяризира вирусът на изолационизма. В Демократическата партия също е неспокойно. Спомняте ли си по какъв начин прогресистите предходната година сложиха изискване на президента, че ще поддържат помощ за Украйна при изискване, че те ще стартират договаряния с Русия.
Точно това би желал да чуе Путин.
Що се отнася до Доналд Тръмп, то той не се занимава с политика в нормалния смисъл на тази дума. Всичките му решения се базират на това какво му е преференциално. Аз мисля, че той ще опита да приключи участието на Съединени американски щати в НАТО.
- Но Конгресът няма да му разреши! Договорът е утвърден от Конгреса…
- Президентът може да напусне контракта едностранно. Аз самият съм взел участие при излизането на Съединени американски щати от редица контракти и въпросът какво може и какво не може да направи президентът в никакъв случай не е обсъждан от Върховния съд. Така че тук съществува една своего рода „ сива зона “,
Но аз допускам, че Тръмп ще опита да напусне НАТО. Може да успее, може и да се провали.
- Когато избраха Тръмп всички чакаха цялостен смут. Но, в края на краищата точно администрацията на Тръмп стартира да доставя Украйна с оръжия. Вие работихте в тази администрация, има ли късмет, в случай че го изберат още веднъж, той ще продължи с тази политика?
- Това не беше елементарно. Да вземем глобите против Русия. Те бяха признати едвам след дълги диалози с Тръмп, съумяха да го убедят. Много зависи кой ще работи с него, в случай че го изберат още веднъж. Има огромна възможност той да бъде обграден от хора, които ще му козируват при първото му предпочитание. Затова считам, че излизане от НАТО е изцяло действителна вероятност.
* Джон Болтън е някогашен специфичен представител на Съединени американски щати в Организация на обединените нации и консултант на президента Доналд Тръмп по въпросите на националната сигурност.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ