Как да изградим добра самооценка в детето си
На учебно заведение Как да изградим добра самокритика в детето си Самооценката стартира да се образува още към 2,5 - 3-годишна възраст 
14 септември 2019, 08:30 
Източник: Getty Images/Guliver
"Най-ценното нещо, което можем да дадем на детето си след нашата безусловна обич и поддръжка, е положителната самокритика ", поучават от Priobshti se
Важно е да научим детето да се харесва каквото е, да има вяра в себе си и свободно да следва фантазиите си.
Необходимо е още в най-ранна детска възраст да обърнем внимание по какъв начин детето мисли във връзка с себе си и по какъв начин се усеща, с цел да го подкрепим да израсне като пълноценна персона.
Какво съставлява самооценката?
Самооценка е сравнението, което сами вършим сред нашия Аз–образ (как ние самите се възприемаме) и идеалния Аз-образ (онзи облик, към който се стремим). Тя отразява отношението ни към нашите качества, личностни качества и външния ни тип (Bandura,1996).
Самооценката стартира да се образува още сега, в който се осъзнаем като обособена персона, а това става към 2,5 - 3-годишна възраст.
Ключов фактор в тази възраст е детето да построи сигурна обвързаност и здрава връзка с грижещите се за него.
Първоначално обликът за себе си построяваме най-вече във взаимоотношенията със значимите възрастни - мама, баща, индивидът, който се грижи за нас, братята и сестрите. Това се случва в процеса на избрана активност и оценяването на тази активност от тях.
Ако възрастните непрекъснато ни хвалят и насърчават, ще имаме висока самокритика, в случай че ни наскърбяват или ни се карат, за това което вършим, ще имаме ниска самокритика.
Постепенно започваме да се съпоставяме и с нашите връстници – с приятелите, със съучениците. Но стараейки се да приличаме на тях, избираме това държание, което ще бъде поощрено от възрастните.
За да основат цялостния облик за себе си, децата, имат потребност да осмислят всички съставни елементи на своята самокритика .
Тя може да има разнообразни измерения:
Телесен Аз-образ
Социален Аз-образ – взаимоотношения с другите; възприятието за принадлежност към избрана група
Академичен триумф
Спортни умения
Планиране и образуване
Общуване в фамилията
Други умения, които се смятат за скъпи
Не е наложително обаче те да се усещат сигурни във всяка една от тези области. Необходимо е да съумеят да разпознават обективно своите мощни и слаби страни. В това нелеко начинание те се нуждаят от нашето упътване, с цел да схванат своята значителност и качествата, които имат.
Самооценката има извънредно въздействие върху развиването на чувство за самостоятелност и възприятие за надзор над това, което ни се случва.
Колкото по-уверено е детето в себе си, толкоз по-спокойно ще бъде то, ще умее да поема отговорности и ще бъде независимо.
Наша е отговорността да помогнем на децата да запазят силата и ентусиазма си, които са им присъщи поначало.
Твърде повишените нереалистични условия могат да се отразят в ниска самокритика. Но когато няма никакви условия, това значи и никакви достижения.
Според редица извършени проучвания, децата с висока самокритика са уверени в обществени обстановки и се оправят по-добре в учебно заведение. Те се пригаждат по-лесно към новата среда, както в прочувствен, по този начин и в обществен аспект.
На децата с ниска самокритика им липсва сигурност в личния триумф, което и понижава шанса за успеваемост. Те заобикалят обстановки, в които няма да се усеща удобно, обстановки, в които ще са изправени пред задания, които им се костват непостижими.
Как да подкрепим детето:
1. Покажете му, че го почитате такова, каквото е.
2. Прекарвайте с детето задоволително време, играйте дружно, разказвайте си истории, четете приказки преди лягане. Дайте му опция да се почувства ценено и значимо.
3. Хвалете детето за положителните му действия.
4. Не пропускайте да поощрите детето. Това ще го направи по-уверено, че може да се оправи и с други провокации.
5. Опитайте се да не му внушавате възприятие на виновност, даже когато не се е справило добре.
6. Критикувайте не неговата персона, а самото държание. „ Ти си положително дете, само че това, което си направил не е хубаво. Сигурна съм, че идващия път ще се оправиш по-добре. “
7. Давайте съответна и градивна противоположна връзка. Това е един от методите да засилите увереността му в личните благоприятни условия. За да предадете на детето чувство за същински триумф, би трябвало да наблюдавате, да почитате и да отчитате всяка част от неговата работа, като се стремите да му помагате в слагането на цели.
8. Вместо да давате на детето комплицирана задача, с която да го провокирате, започнете с нещо по-лесно, това ще му помогне да се усеща сполучливо. Щом един път получи убеденост, че се е справило, усложнете дилемите. Важното е да знаете какво е равнището на действие на детето, с цел да съобразите условията си с опциите му.
Добрата самокритика ще даде успокоение и самочувствие, освен не детето, само че и на вас.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Редактор: Александра Грамова Източник: дете priobshti.se самочувствие
14 септември 2019, 08:30 Източник: Getty Images/Guliver "Най-ценното нещо, което можем да дадем на детето си след нашата безусловна обич и поддръжка, е положителната самокритика ", поучават от Priobshti se
Важно е да научим детето да се харесва каквото е, да има вяра в себе си и свободно да следва фантазиите си.
Необходимо е още в най-ранна детска възраст да обърнем внимание по какъв начин детето мисли във връзка с себе си и по какъв начин се усеща, с цел да го подкрепим да израсне като пълноценна персона.
Какво съставлява самооценката?
Самооценка е сравнението, което сами вършим сред нашия Аз–образ (как ние самите се възприемаме) и идеалния Аз-образ (онзи облик, към който се стремим). Тя отразява отношението ни към нашите качества, личностни качества и външния ни тип (Bandura,1996).
Самооценката стартира да се образува още сега, в който се осъзнаем като обособена персона, а това става към 2,5 - 3-годишна възраст.
Ключов фактор в тази възраст е детето да построи сигурна обвързаност и здрава връзка с грижещите се за него.
Първоначално обликът за себе си построяваме най-вече във взаимоотношенията със значимите възрастни - мама, баща, индивидът, който се грижи за нас, братята и сестрите. Това се случва в процеса на избрана активност и оценяването на тази активност от тях.
Ако възрастните непрекъснато ни хвалят и насърчават, ще имаме висока самокритика, в случай че ни наскърбяват или ни се карат, за това което вършим, ще имаме ниска самокритика.
Постепенно започваме да се съпоставяме и с нашите връстници – с приятелите, със съучениците. Но стараейки се да приличаме на тях, избираме това държание, което ще бъде поощрено от възрастните.
За да основат цялостния облик за себе си, децата, имат потребност да осмислят всички съставни елементи на своята самокритика .
Тя може да има разнообразни измерения:
Телесен Аз-образ
Социален Аз-образ – взаимоотношения с другите; възприятието за принадлежност към избрана група
Академичен триумф
Спортни умения
Планиране и образуване
Общуване в фамилията
Други умения, които се смятат за скъпи
Не е наложително обаче те да се усещат сигурни във всяка една от тези области. Необходимо е да съумеят да разпознават обективно своите мощни и слаби страни. В това нелеко начинание те се нуждаят от нашето упътване, с цел да схванат своята значителност и качествата, които имат.
Самооценката има извънредно въздействие върху развиването на чувство за самостоятелност и възприятие за надзор над това, което ни се случва.
Колкото по-уверено е детето в себе си, толкоз по-спокойно ще бъде то, ще умее да поема отговорности и ще бъде независимо.
Наша е отговорността да помогнем на децата да запазят силата и ентусиазма си, които са им присъщи поначало.
Твърде повишените нереалистични условия могат да се отразят в ниска самокритика. Но когато няма никакви условия, това значи и никакви достижения.
Според редица извършени проучвания, децата с висока самокритика са уверени в обществени обстановки и се оправят по-добре в учебно заведение. Те се пригаждат по-лесно към новата среда, както в прочувствен, по този начин и в обществен аспект.
На децата с ниска самокритика им липсва сигурност в личния триумф, което и понижава шанса за успеваемост. Те заобикалят обстановки, в които няма да се усеща удобно, обстановки, в които ще са изправени пред задания, които им се костват непостижими.
Как да подкрепим детето:
1. Покажете му, че го почитате такова, каквото е.
2. Прекарвайте с детето задоволително време, играйте дружно, разказвайте си истории, четете приказки преди лягане. Дайте му опция да се почувства ценено и значимо.
3. Хвалете детето за положителните му действия.
4. Не пропускайте да поощрите детето. Това ще го направи по-уверено, че може да се оправи и с други провокации.
5. Опитайте се да не му внушавате възприятие на виновност, даже когато не се е справило добре.
6. Критикувайте не неговата персона, а самото държание. „ Ти си положително дете, само че това, което си направил не е хубаво. Сигурна съм, че идващия път ще се оправиш по-добре. “
7. Давайте съответна и градивна противоположна връзка. Това е един от методите да засилите увереността му в личните благоприятни условия. За да предадете на детето чувство за същински триумф, би трябвало да наблюдавате, да почитате и да отчитате всяка част от неговата работа, като се стремите да му помагате в слагането на цели.
8. Вместо да давате на детето комплицирана задача, с която да го провокирате, започнете с нещо по-лесно, това ще му помогне да се усеща сполучливо. Щом един път получи убеденост, че се е справило, усложнете дилемите. Важното е да знаете какво е равнището на действие на детето, с цел да съобразите условията си с опциите му.
Добрата самокритика ще даде успокоение и самочувствие, освен не детето, само че и на вас.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Редактор: Александра Грамова Източник: дете priobshti.se самочувствие Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ