На този светъл празник няма да коментирам за втори път

" На този ярък празник няма да разясня за повторно държанието на политиците, които отново се подредиха преди нас на шествието. Ще кажа единствено, че безобразието се трансформира в традиция. През тази година имах доста време да мисля за какво се получава по този начин и стигнах до извода, че те не са злонамерени. Повечето от политиците просто в никакъв случай преди да станат политици не са взели участие в шествието и по тази причина не знаят обичайния ред. "

Това заяви ректорът на Софийския университет " Св.Климент Охридски " проф. Анастас Герджиков в словото си по време на академичното празненство в Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност.

" Разбира се, имаше и изключения. Нашият другар Явор Нотев, който е бил постоянно с нас отпреди да стане политик, се опита да ги вразуми, само че както ще чуете по-късно в приветственото ми слово – просвета и нематериалност не се наливат принудително. Винаги обичайният ред е бил следният – най-отпред върви българското духовенство, което и в този момент е измежду нас, след него вървим ние, а след това цялото българско поданство, което обича светлия празник " - обясни ректорът на Софийския университет.

Проф. Анастас Герджиков приветства всички в Аулата на 24 май – празника, на който честваме делото на небесните настойници на Европа Светите братя Кирил и Методий, на просветата, науката, културата и духовността.

Той означи, че през днешния ден е доста по-трудно да отговорим на въпроса „ Каква култура? “, в сравнение с преди няколко десетилетия, тъй като в този момент имаме доста повече благоприятни условия, само че те слагат пред нас и доста повече въпроси.

" Преди 30 години написах дипломната си работа на пишеща машина, тъй като компютрите не бяха налични. Интернет беше основан, само че никой не беше чувал за него. Мобилните телефони не съществуваха, а в този момент смарт телефонът в ръката ни е доста по-мощен от тогавашните компютри. Дистанционното образование представляваше учебници и материали, изпратени по пощата. И най-смелото въображение не можеше да си показа обществените мрежи. Японски компании се отказваха да основават изкуствен интелект заради убеждението на водещи учени, че това е кардинално невъзможна задача ", означи проф. Герджиков.

Той добави, че придобивките от последните 30 години не са просто механически улеснения. Това са открития и изобретения, които трансформираха методите, по които се осведомяваме, учим, работим, вършим проучвания, събираме и съхраняваме данни, четем, слушаме музика, гледаме филми, поддържаме връзка между тях.

По думите на ректора, няма сфера на живота, която да не е наранена от тази гражданска война – персоналният и професионалният ни живот, работата в завода и в изследователската лаборатория, средствата за връзка и транспортните средства, стоките и услугите, туризмът, спортът и развлекателната промишленост, сигурността и заплахите пред нея и по този начин до безконечност.

Проф. Герджиков посочи, че бъдещето на съществуващите специалности е неразбираемо. Автоматизацията, роботизацията и изкуственият разсъдък ще изместят индивида от едни специалности и ще създадат непотребни други. Ще зародят нови специалности, които в този момент не съществуват:

" В тази обстановка ми се коства недалновидно желанието на някои работодатели да получат от просветителната система подготвени служащи, подготвени да правят съответна работа. Машината, която умеят да ръководят, след няколко години ще изчезне, а доста е евентуално след нея да изчезне и цялата промишленост, от която е част ", означи ректорът.

Той акцентира, че същинският въпрос на актуалното обучение е какви познания и умения има смисъл да се дадат на младежите.

" Разбира се, би трябвало да обсъждаме по какъв начин да използваме новите технологии в образованието, какви способи да прилагаме в образованието, по какъв начин да наподобяват класната стая и аудиторията, образователните пособия и техническите средства, дали въобще има смисъл да даваме познания, които могат да се добият от другаде, а и бързо остаряват, или да наблегнем повече на меките умения и способността за учене ".

Проф. Герджиков посочи, че въпреки всичко главният въпрос остава този: Кои са непреходните полезности и неостаряващите познания, от които има и ще има потребност всеки човек, без значение от софтуерните промени и меандрите на пазара на труда?

Според него тези въпроси още нямат решение и провокират по целия свят сериозен спор на педагози, технократи, философи, футуролози, политици, родители или просто мислещи хора.

Сигурен съм, че изкуственият разсъдък скоро ще се научи да отсява същинските от подправените вести, само че в никакъв случай няма да съумее да открие същински скъпото за индивида в морето от информация, означи проф. Герджиков и добави: „ Можеш да симулираш разсъдък, само че не можеш да симулираш нематериалност “.

Ректорът уточни, че по тази причина днешният празник е толкоз обичан и скъп – всички усещаме надълбоко в себе си, че културата и духовността са най-човешкото – това, което никой не може да ни даде наготово или да ни отнеме принудително.

По традиция в границите на академичното празненство във връзка 24 май бяха наградени спечелилите в Националния книжовен конкурс за стихотворение и роман на Фондация “Св. Климент Охридски ” за студенти с българско поданство, учащи се у нас и в чужбина. Конкурсът е основан по самодейност на проф. Боян Биолчев и със средства, дарени от него и през 2019 година се организира за тринадесети път.

Проф. Боян Биолчев благодари на всички, пристигнали в Аулата на празника. " Винаги съм бил уверен, че всички знания, лишени от страст, непречупени през същинската същина на чувстващия човек, звучат кухо или независимо, само че самотно. Литературата прави очевидно времето. Тя е единствената, мисля, че и химията не може да го направи, която съумява да синтезира и да изкристализира времето, с цел да може да разбираме и тези, които са били преди нас какво са чувствали, и тези, които ще бъдат. И колкото по-талантлива е тя, толкоз по-голям е нейният обхват " - сподели проф. Биолчев.