Преди 60 г.: Когато Земята бе разтърсена от Цар Бомба
На този ден преди 60 години светът е разтресен от най-мощната атомна бомба, която е създавана и взривявана в миналото по време на тествания до момента. Това е съветската бомба със сигнатура AN602, влезнала в историята като " Цар Бомба ", " Иван " и " Майката на Кузмин ".
Бомбата е взривена в 11.32 часа на 30 октомври 1961 година над остров Нова Земя в Северния ледовит. Тя е с невиждани размери, ненадминати и до момента. Тежка 26 тона и дълга 8 метра, мощността ѝ се равнява на 58,6 мегатона тротилов еквивалент, което я прави 3600 пъти по-мощна от атомната бомба над Хирошима , взривена на 6 август 1945 година, и 10 пъти повече от всички боеприпаси, използвани през Втората международна война.
Образуваната при гърмежа огнена топка е с радиус 4,6 км, а гъбата - с височина 67 км. Налягането на мястото на детонацията е 211 000 кг на кв. м (20,7 бара), над 10 пъти повече от елементарните атмосфери в автомобилна гума. Мощната светлинна сила, освободена при взривяването на бомбата, е могла да бъде забелязана на разстояние 1000 км при облачно небе, а звуковата вълна стига чак до остров Диксън, ситуиран на към 800 километра от полигона. Топлинната сила е можела да аргументи изгаряния от трета степен на човек, намиращ се на 100 км от мястото на детонацията.
Сеизмичната вълна от нуклеарния гърмеж обикаля три пъти земното кълбо и е усетена от всички хора по света. На остров Нова земя не остава диря от здания или живот, безусловно всичко е съпоставено със земята, кратерът, оставен от AN602 е по-голям в сравнение с Москва.
Взривяването на тази чудовищна бомба става един от основните моменти, принудили страните-участници в Студената война да вземат значими решения по запазването на мира.
В " атомната епоха "
В началото на " атомната епоха " Съединените американски щати и Съветският съюз стартират гневна конкуренция освен за брой атомни оръжия, само че и за тяхната мощ. Съюз на съветските социалистически републики, който се снабдява с атомно оръжие по-късно от съперника си, се пробва да изравни силите за сметка на основаването на по-съвършени и по-мощни устройства.
В средата на 50-те години на ХХ век в Съюз на съветските социалистически републики стартира създаването на термоядрена бомба с кодовото наименование " Иван " под управлението на учен Игор Курчатов. В екипа му са още Андрей Сахаров , Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. В процеса на работа учените се пробват да открият оптималния лимит на мощността на сходни устройства.
Първоначалният вид на проектираната от тях бомба АН602 е с тристепенна структура . Ядреният заряд от първата степен с мощ на гърмежа от 1,5 мегатона инициира термоядрената реакция на втората степен с мощ от 50 мегатона, а тя от своя страна инициира така наречен термоядрена " реакция Джекил-Хайд " в третата степен - още 50 мегатона мощ. Общата разчетена мощ на АН602 възлиза на 101,5 мегатона тротилов еквивалент.
Бомбата е подготвена за тествания през 1959 година, само че Никита Хрушчов се надява да успокои връзките със Съединени американски щати и подрежда да се отсрочат тестванията. През лятото на 1961 година обаче става следващо обостряне на спора - в Берлин стартират да строят стена, а в Куба влизат американски войски. В резултат на това руското държавно управление дава позволение за възобновяването на тестванията на нуклеарното оръжие.
В началото на септември 1961 година вестник The New York Times разгласява публикация със заявката на Хрушчов:
" Нека знаят тези, които мечтаят за нова експанзия, че у нас ще има бомба, равна по мощ на 100 млн. т тринитротолуол, че към този момент имаме такава бомба и ни остава единствено да изпитаме взривното устройство за нея. "
За финалния стадий за създаването на бомбата са отделени 112 дни. Мощността й обаче е намалена двукратно, с цел да се избегнат пагубни последици от замърсяване с радиация и боязън, че ще стартира самоподдържаща се нуклеарна реакция в океана. Тя би раздробила планетата.
Снимка: YouTube скрийншот
В своите " Спомени ", издадени в Ню Йорк през 1990 година, Андрей Сахаров написа, че екипът се страхувал да не провокира края на света. Учените считали, че гърмеж с такава мощ може да даде старт на нуклеарна реакция в океана.
На XXII конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз Никита Хрушчов декларира:
" Казахме, че имаме бомба от 100 млн. т тротил. И това е правилно. Но няма да взривяваме такава бомба, тъй като, в случай че я взривим даже в най-отдалечените места, то и тогава можем да избием прозорците у нас ".
Руските учени се отхвърлят да употребяват " реакцията Джекил-Хайд " в трета степен на бомбата и заменят урановите съставни елементи с техния оловен еквивалент. Това понижава разчетната мощ на гърмежа два пъти - до 50 мегатона.
Появава се обаче още едно ограничаване за разработчиците - опциите на авиационната техника. Бомбата е с дължина от към 8 м и не се побира в аероплан Ту-95, което довежда до основаването на особено модифициран стратегически бомбардировач от първо потомство с повишен и заздравен отсек за бомби. Конструкторите изрязват част от корпуса на стратегическия бомбардировач, само че даже по този начин " Цар Бомба " на половина стърчи от самолета, заради което се прави особено създадена външна подпора.
Снимка: YouTube скрийншот
В пилотската кабина на Ту-95В
За място на осъществяване на опита е избран полигонът " Сухи нос " на остров Нова Земя. Подготовката приключва в последните дни на октомври 1961 година. Сглобената бомба бива натоварена в специфичен вагон и се доставя с трен до авиобазата " Оленя " покрай Оленегорск на Колския полуостров. Бомбардировачът Ту-95В е с базиране на летище Ваенге. Там, в специфичен хангар, се правят последните подготвителни работи преди тестването.
Сутринта на 30 октомври 1961 година модифицираният бомбардировач " Туполев ", оцветен в блестящо бяло, излиза от авиобазата, съпроводен от два други самолета, в това число Ту-16, който служи като " летяща лаборатория ". Той е екипиран с камери, радиотелеметрично съоръжение, осцилоскопи за установяване на мощността на детонацията и регистриращи налягането устройства за премерване на интензивността на ударната вълна. На самия Ту-95В е конфигурирано друго измервателно съоръжение, в това число и сензорни сензори.
Всички тествания са следени от подземния команден пункт в залива Белушья Губа, на 260 км южно от полигона. Близко до мястото на детонацията е ситуирана площадката Д-8 с в допълнение измерващо и записващо съоръжение. Военните кораби, които се употребяват в качеството на ретранслатор, оказват помощ за поддържане на връзката сред командния пункт и Д-8.
Ту-95В идва на декларираната целева точка - Нова земя, едва обитаем архипелаг в Баренцово море, в ледената северна външна страна на Съюз на съветските социалистически републики. Пилотът на самолета, майор Андрей Дурновцев , го насочва към залива Митюшиха, употребен за изпитателен полигон, на височина 10 000 м. По-малкият модифициран бомбардировач Ту-16 лети откъм гърба, подготвен да снима гърмежа и да изследва образците, излизащи от зоната на гърмежа.
Снимка: YouTube скрийншот
Два часа след излитането им бомбата е пусната с парашут на височина от 10 500 метра в рамките на нуклеарния полигон Сухи Нос. Парашутната система е извънредно нужна - тя разрешава на екипажа на самолета да се отдалечи на релативно безвредно разстояние. В свободно рухване на бомбата възможностите им за оцеляване са едвам от 1%.
За да имат двата самолета някакъв късмет за оцеляване (тогава той е бил преценен като не повече от 50% шанс), " Цар Бомба " е пусната с великански парашут, тежащ близо 1 звук.
" Цар Бомба " се взривява в 11:32 ч. московско време на височина от 4 км над задачата, което доста понижава излъчването. Към този миг двата бомбардировача се намират на към 50 км разстояние, което би им дало положителни шансове за оцеляване.
Следва блестящ гърмеж. Само след няколко секунди диаметърът на издигащата се прахова колона доближава 10 километра. Огненият купол нараства с 30 км единствено 40 сек след гърмежа. След това стартира да се образува облак във формата на гъба, чиято оптималната височина е 60-65 км, а диаметърът - 90 километра.
Самолетът Ту-95В на Дубровцев има шанс и оцелява. Взривната вълна от бомбата кара гигантския бомбардировач да се спусне с към 1000 м по-ниско, преди водачът да успее да го овладее.
Снимка: YouTube скрийншот
В село Северни, на 55 км от кота нула на гърмежа, всички къщи са изцяло унищожени . На стотици километри от зоната на гърмежа са регистрирани вреди - срутващи се къщи, падащи покриви, развалени порти, чупещи се прозорци. Заради електромагнитното лъчение на територия от стотици километри от полигона пропадат радиовръзките за към 50 минути.
Няколко часа по-късно учените на борда на особено оборудван хеликоптер Ми-4 кацат в региона на пробното поле. Дори в самия център на площадката равнището на радиация е нищожно. Тогава някои от членовете на екипа обличат защитни екипировки и се насочват по-близо към центъра на изпитателния полигон. Тук на десетки км във всички направления земята е изгорена и по-голямата част от снега се е изпарила.
Светът е в потрес!
AN602 отделя невероятни количества сила и е четири пъти по-мощна от наличните по това време американски бомби. Подобен гърмеж не би могъл да бъде непокътнат в загадка.
Изпитанията шокират всички държавни водачи. Университети и обсерватории във Франция, Англия, Япония Съединени американски щати и други зони по света записват сеизмични придвижвания, провокирани от детонацията. Организират се демонстрации против новото откритие в доста столици по света.
Белият дом бързо реагира с официално съобщение, в което президентът Кенеди декларира:
" Сегашният нуклеарен боеприпас на Съединени американски щати превъзхожда по количество и качество арсенала на която е да е друга страна. Съединените щати имат задоволително военна мощност, с цел да унищожат която и да е страна, която провокира термоядрена война ".
Разработчиците и управлението на Съюз на съветските социалистически републики добре схващат, че сходна бомба няма да се употребява за военни цели. Тя е основана с научни и пропагандни цели, само че с нейна помощ реализират нуклеарен паритет със Съединени американски щати.
В резултат на продължителни договаряния през август 1963 година в Москва представители на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия подписват Договор за възбрана на тестванията на нуклеарно оръжие в галактическото пространство, под вода и на земната повърхнина.
Разсекретени фрагменти
По мотив 75-годишнината от основаването на нуклеарната промишленост в Русия, предходната година " Росатом " разсекрети видeoзaпиc oт пуcкaнeтo нa бoмбaтa и пocлeдвaлия гърмеж. 30-минутните документални фрагменти демонстрират всички стадии от опита, в това число превоза на 26-тонната бомба с трен и измерването на радиоактивността след гърмежа.
Бомбата " Иван " е дете на руския общоприет секретар Никита Хрушчов, напомня създателят, и получава позволение за тествания в изключително " мразовития " интервал в връзките сред Изтока и Запада.
В отличие от " Цар Бомба ", най-голямото нуклеарно устройство, детонирано в миналото от Съединените щати, може да се даде 15-мегатонният Castle Bravo. Той е пуснат над атола Бикини в Тихия океан на 1 март 1954 година. При мощния гърмеж се получава обаче повреда, породена от неточност в изчисленията на конструкторите.
" На нуклеарните оръжия, както и преди, се отделя доста внимание в днешните съветски въоръжени сили и множеството съветски бойни самолети са способни да придвижват нуклеарни бомби. Въпреки че техните характерности остават строго засекретени, еквивалентните им образователни бомби дават известна визия за образа им. Пускането на този документален филм за епохата на Студената война е отрезвяващо увещание за невероятната разрушителна мощ на нуклеарните оръжия ", обобщава създателят на кино лентата на " Росатом ".
Бомбата е взривена в 11.32 часа на 30 октомври 1961 година над остров Нова Земя в Северния ледовит. Тя е с невиждани размери, ненадминати и до момента. Тежка 26 тона и дълга 8 метра, мощността ѝ се равнява на 58,6 мегатона тротилов еквивалент, което я прави 3600 пъти по-мощна от атомната бомба над Хирошима , взривена на 6 август 1945 година, и 10 пъти повече от всички боеприпаси, използвани през Втората международна война.
Образуваната при гърмежа огнена топка е с радиус 4,6 км, а гъбата - с височина 67 км. Налягането на мястото на детонацията е 211 000 кг на кв. м (20,7 бара), над 10 пъти повече от елементарните атмосфери в автомобилна гума. Мощната светлинна сила, освободена при взривяването на бомбата, е могла да бъде забелязана на разстояние 1000 км при облачно небе, а звуковата вълна стига чак до остров Диксън, ситуиран на към 800 километра от полигона. Топлинната сила е можела да аргументи изгаряния от трета степен на човек, намиращ се на 100 км от мястото на детонацията.
Сеизмичната вълна от нуклеарния гърмеж обикаля три пъти земното кълбо и е усетена от всички хора по света. На остров Нова земя не остава диря от здания или живот, безусловно всичко е съпоставено със земята, кратерът, оставен от AN602 е по-голям в сравнение с Москва.
Взривяването на тази чудовищна бомба става един от основните моменти, принудили страните-участници в Студената война да вземат значими решения по запазването на мира.
В " атомната епоха "
В началото на " атомната епоха " Съединените американски щати и Съветският съюз стартират гневна конкуренция освен за брой атомни оръжия, само че и за тяхната мощ. Съюз на съветските социалистически републики, който се снабдява с атомно оръжие по-късно от съперника си, се пробва да изравни силите за сметка на основаването на по-съвършени и по-мощни устройства.
В средата на 50-те години на ХХ век в Съюз на съветските социалистически републики стартира създаването на термоядрена бомба с кодовото наименование " Иван " под управлението на учен Игор Курчатов. В екипа му са още Андрей Сахаров , Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. В процеса на работа учените се пробват да открият оптималния лимит на мощността на сходни устройства.
Първоначалният вид на проектираната от тях бомба АН602 е с тристепенна структура . Ядреният заряд от първата степен с мощ на гърмежа от 1,5 мегатона инициира термоядрената реакция на втората степен с мощ от 50 мегатона, а тя от своя страна инициира така наречен термоядрена " реакция Джекил-Хайд " в третата степен - още 50 мегатона мощ. Общата разчетена мощ на АН602 възлиза на 101,5 мегатона тротилов еквивалент.
Бомбата е подготвена за тествания през 1959 година, само че Никита Хрушчов се надява да успокои връзките със Съединени американски щати и подрежда да се отсрочат тестванията. През лятото на 1961 година обаче става следващо обостряне на спора - в Берлин стартират да строят стена, а в Куба влизат американски войски. В резултат на това руското държавно управление дава позволение за възобновяването на тестванията на нуклеарното оръжие.
В началото на септември 1961 година вестник The New York Times разгласява публикация със заявката на Хрушчов:
" Нека знаят тези, които мечтаят за нова експанзия, че у нас ще има бомба, равна по мощ на 100 млн. т тринитротолуол, че към този момент имаме такава бомба и ни остава единствено да изпитаме взривното устройство за нея. "
За финалния стадий за създаването на бомбата са отделени 112 дни. Мощността й обаче е намалена двукратно, с цел да се избегнат пагубни последици от замърсяване с радиация и боязън, че ще стартира самоподдържаща се нуклеарна реакция в океана. Тя би раздробила планетата.
Снимка: YouTube скрийншот В своите " Спомени ", издадени в Ню Йорк през 1990 година, Андрей Сахаров написа, че екипът се страхувал да не провокира края на света. Учените считали, че гърмеж с такава мощ може да даде старт на нуклеарна реакция в океана.
На XXII конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз Никита Хрушчов декларира:
" Казахме, че имаме бомба от 100 млн. т тротил. И това е правилно. Но няма да взривяваме такава бомба, тъй като, в случай че я взривим даже в най-отдалечените места, то и тогава можем да избием прозорците у нас ".
Руските учени се отхвърлят да употребяват " реакцията Джекил-Хайд " в трета степен на бомбата и заменят урановите съставни елементи с техния оловен еквивалент. Това понижава разчетната мощ на гърмежа два пъти - до 50 мегатона.
Появава се обаче още едно ограничаване за разработчиците - опциите на авиационната техника. Бомбата е с дължина от към 8 м и не се побира в аероплан Ту-95, което довежда до основаването на особено модифициран стратегически бомбардировач от първо потомство с повишен и заздравен отсек за бомби. Конструкторите изрязват част от корпуса на стратегическия бомбардировач, само че даже по този начин " Цар Бомба " на половина стърчи от самолета, заради което се прави особено създадена външна подпора.
Снимка: YouTube скрийншот В пилотската кабина на Ту-95В
За място на осъществяване на опита е избран полигонът " Сухи нос " на остров Нова Земя. Подготовката приключва в последните дни на октомври 1961 година. Сглобената бомба бива натоварена в специфичен вагон и се доставя с трен до авиобазата " Оленя " покрай Оленегорск на Колския полуостров. Бомбардировачът Ту-95В е с базиране на летище Ваенге. Там, в специфичен хангар, се правят последните подготвителни работи преди тестването.
Сутринта на 30 октомври 1961 година модифицираният бомбардировач " Туполев ", оцветен в блестящо бяло, излиза от авиобазата, съпроводен от два други самолета, в това число Ту-16, който служи като " летяща лаборатория ". Той е екипиран с камери, радиотелеметрично съоръжение, осцилоскопи за установяване на мощността на детонацията и регистриращи налягането устройства за премерване на интензивността на ударната вълна. На самия Ту-95В е конфигурирано друго измервателно съоръжение, в това число и сензорни сензори.
Всички тествания са следени от подземния команден пункт в залива Белушья Губа, на 260 км южно от полигона. Близко до мястото на детонацията е ситуирана площадката Д-8 с в допълнение измерващо и записващо съоръжение. Военните кораби, които се употребяват в качеството на ретранслатор, оказват помощ за поддържане на връзката сред командния пункт и Д-8.
Ту-95В идва на декларираната целева точка - Нова земя, едва обитаем архипелаг в Баренцово море, в ледената северна външна страна на Съюз на съветските социалистически републики. Пилотът на самолета, майор Андрей Дурновцев , го насочва към залива Митюшиха, употребен за изпитателен полигон, на височина 10 000 м. По-малкият модифициран бомбардировач Ту-16 лети откъм гърба, подготвен да снима гърмежа и да изследва образците, излизащи от зоната на гърмежа.
Снимка: YouTube скрийншот Два часа след излитането им бомбата е пусната с парашут на височина от 10 500 метра в рамките на нуклеарния полигон Сухи Нос. Парашутната система е извънредно нужна - тя разрешава на екипажа на самолета да се отдалечи на релативно безвредно разстояние. В свободно рухване на бомбата възможностите им за оцеляване са едвам от 1%.
За да имат двата самолета някакъв късмет за оцеляване (тогава той е бил преценен като не повече от 50% шанс), " Цар Бомба " е пусната с великански парашут, тежащ близо 1 звук.
" Цар Бомба " се взривява в 11:32 ч. московско време на височина от 4 км над задачата, което доста понижава излъчването. Към този миг двата бомбардировача се намират на към 50 км разстояние, което би им дало положителни шансове за оцеляване.
Следва блестящ гърмеж. Само след няколко секунди диаметърът на издигащата се прахова колона доближава 10 километра. Огненият купол нараства с 30 км единствено 40 сек след гърмежа. След това стартира да се образува облак във формата на гъба, чиято оптималната височина е 60-65 км, а диаметърът - 90 километра.
Самолетът Ту-95В на Дубровцев има шанс и оцелява. Взривната вълна от бомбата кара гигантския бомбардировач да се спусне с към 1000 м по-ниско, преди водачът да успее да го овладее.
Снимка: YouTube скрийншот В село Северни, на 55 км от кота нула на гърмежа, всички къщи са изцяло унищожени . На стотици километри от зоната на гърмежа са регистрирани вреди - срутващи се къщи, падащи покриви, развалени порти, чупещи се прозорци. Заради електромагнитното лъчение на територия от стотици километри от полигона пропадат радиовръзките за към 50 минути.
Няколко часа по-късно учените на борда на особено оборудван хеликоптер Ми-4 кацат в региона на пробното поле. Дори в самия център на площадката равнището на радиация е нищожно. Тогава някои от членовете на екипа обличат защитни екипировки и се насочват по-близо към центъра на изпитателния полигон. Тук на десетки км във всички направления земята е изгорена и по-голямата част от снега се е изпарила.
Светът е в потрес!
AN602 отделя невероятни количества сила и е четири пъти по-мощна от наличните по това време американски бомби. Подобен гърмеж не би могъл да бъде непокътнат в загадка.
Изпитанията шокират всички държавни водачи. Университети и обсерватории във Франция, Англия, Япония Съединени американски щати и други зони по света записват сеизмични придвижвания, провокирани от детонацията. Организират се демонстрации против новото откритие в доста столици по света.
Белият дом бързо реагира с официално съобщение, в което президентът Кенеди декларира:
" Сегашният нуклеарен боеприпас на Съединени американски щати превъзхожда по количество и качество арсенала на която е да е друга страна. Съединените щати имат задоволително военна мощност, с цел да унищожат която и да е страна, която провокира термоядрена война ".
Разработчиците и управлението на Съюз на съветските социалистически републики добре схващат, че сходна бомба няма да се употребява за военни цели. Тя е основана с научни и пропагандни цели, само че с нейна помощ реализират нуклеарен паритет със Съединени американски щати.
В резултат на продължителни договаряния през август 1963 година в Москва представители на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия подписват Договор за възбрана на тестванията на нуклеарно оръжие в галактическото пространство, под вода и на земната повърхнина.
Разсекретени фрагменти
По мотив 75-годишнината от основаването на нуклеарната промишленост в Русия, предходната година " Росатом " разсекрети видeoзaпиc oт пуcкaнeтo нa бoмбaтa и пocлeдвaлия гърмеж. 30-минутните документални фрагменти демонстрират всички стадии от опита, в това число превоза на 26-тонната бомба с трен и измерването на радиоактивността след гърмежа.
Бомбата " Иван " е дете на руския общоприет секретар Никита Хрушчов, напомня създателят, и получава позволение за тествания в изключително " мразовития " интервал в връзките сред Изтока и Запада.
В отличие от " Цар Бомба ", най-голямото нуклеарно устройство, детонирано в миналото от Съединените щати, може да се даде 15-мегатонният Castle Bravo. Той е пуснат над атола Бикини в Тихия океан на 1 март 1954 година. При мощния гърмеж се получава обаче повреда, породена от неточност в изчисленията на конструкторите.
" На нуклеарните оръжия, както и преди, се отделя доста внимание в днешните съветски въоръжени сили и множеството съветски бойни самолети са способни да придвижват нуклеарни бомби. Въпреки че техните характерности остават строго засекретени, еквивалентните им образователни бомби дават известна визия за образа им. Пускането на този документален филм за епохата на Студената война е отрезвяващо увещание за невероятната разрушителна мощ на нуклеарните оръжия ", обобщава създателят на кино лентата на " Росатом ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ