Жените, които превръщат 8 март в кауза
На този ден преди 50 години Организация на обединените нации за първи път отбелязва 8 март като Международен ден на дамата. На най-женския празник - обичан от едни и отричан от други, ви срещаме с две дами, които са избрали да употребяват високата естрада, която имат, с цел да разпространяват значими за тях дела. 8 март не е единствено ден, в който да получим цвете, само че и ден, в който да приказваме за наболелите проблеми в обществото ни.
Тя е Паз Вега - испанска актриса, която от години прави кариера както в Европа, по този начин и в Холивуд. Работи със звезди като Никол Кидман, Адам Сандлър, Силвестър Сталоун, Антонио Бандерас.
Тя е Наталия Санча - фоторепортер, боен сътрудник, дамата, която не се опасява да попадне в епицентъра на най-ожесточените спорове в Близкия изток.
Те са толкоз разнообразни, само че и толкоз идентични. Паз и Наталия имат вяра в едно - че тяхната задача е да дават глас на тези, чиито думи постоянно са заглушавани. Онеправданите, потисканите, мачканите. Жените и насилието - тематиката, която постоянно замитаме под килима.
Статистиката е плашеща - една на всеки 3 дами в границите на живота си е била или ще бъде жертва на принуждение. В международен проект 27% от дамите на възраст сред 15 и 49 години са били измъчвани от колегата си. С пандемията от COVID-19 и началото на двата огромни спора - в Украйна и Близкия изток, дамите, обект на принуждение, са станали с 36% повече.
За Паз Вега блясъкът на аления килим в никакъв случай не е бил самоцел. Мечтата ѝ - нейното изкуство да има смисъл и обръщение. Актрисата взема решение да застане от другата страна на камерата - написа сюжета, режисира и изиграва основната роля в първия си авторски филм " Рита ".
" Вдъхновението за кино лентата ми пристигна от новините - всеки ден чуваме статистики за нови и нови случаи на домашно принуждение. Обичайно - с жертва. Но тук има и други жертви, за които никой не приказва - децата, които са очевидци на всичко това, което се случва в дома им. Понякога забравяме за тях, забравяме, че би трябвало да им помогнем да смъкват този товар от плещите си. Моят филм " Рита " е едно опрощение към тях ", споделя Паз Вега, актриса и режисьор.
Рита - едно 5-годишно момиче, което мечтае да отиде на плаж. Дете, което не схваща за какво татко ѝ постоянно има последната дума, нито за какво майка ѝ толкоз постоянно плаче. И което прекомерно рано остава без майка. Историята е колкото художествена небивалица, толкоз и огледало на действителността - в Испания, в Европа, а и по света.
" За децата е доста мъчно да осмислят това, което се случва. Когато става дума за една нездравословна и токсична връзка, децата не схващат по какъв начин и за какво това е тяхната действителност, изключително когато в центъра на всичко се е настанило насилието. Това травмира децата, трансформира ги в неуверени възрастни, в хора с проблеми. За мен беше значимо да опиша тази история през техните очи - с цел да можем всички ние да си кажем " може би би трябвало да създадем малко повече и за тези жертви на принуждение ".
" Вярвам, че моето изкуство - без значение дали съм в ролята си на актриса, на сценаристка или на режисьорка - имам вяра, че мога да употребявам тази естрада, с цел да разпространявам тематиките, които считам за значими. Домашното принуждение е въпрос, който не би трябвало да замитаме под килима, А киното е добър метод да покажем на хората, че има и такава действителност. Тя постоянно е доста по-страшна, в сравнение с си мислим, а и по-разпространена - може да се случи на всеки, без даже да подозираме. Може да е вашата съседка, ваша родственик - вуйна ви, да вземем за пример, или на ваша другарка. Трябва да продължаваме да се борим против насилието над дами ", изяснява Паз Вега.
Не можем да бъдем убивани единствено тъй като сме дами, споделя още Вега. И в никакъв случай, в никакъв случай не трябва да забравяме почтените жертви.
" Никога не се възстановяваш изцяло. Когато си имал тежко детство, когато до момента в който си се формирал като персона и си живял в нездравословна среда, то тогава страданието те преследва цялостен живот. Тази болежка остава с теб вечно ".
Наталия Санча е от Испания, само че сърцето ѝ принадлежи на Близкия изток. Като журналистка на свободна процедура отразява за " Ел Паис " споровете в Сирия, Йемен, Ливан, Ирак, Афганистан и други горещи точки. Казва, че не гледа на себе си като на самоуверен човек.
" Аз съм просто човек, който се влюби в Близкия изток, войната ме откри там и аз останах, с цел да я отбелязвам. Истински смелите хора са тези майки, които все пак, което имат да губят, все пак, че имат деца, са на фронта. Винаги си споделям: " ето това е храброст ". Това са дами, чиито страни и фамилии са заложени на карта. Когато аз съм във военна зона, мога да бъда евакуирана, в случай че стане прекомерно рисково. Но не и те - лекарките, медицинските сестри, журналистките, военните. Те с а там всеки ден. Аз мога да прекарам месец или два на фронта, само че рано или късно ще се върна вкъщи, ще си взема гореща вана и ще имам електричество. Но не и те ", споделя Наталия Санча.
Казва, че да си жена боен сътрудник е в пъти по-лесно, в сравнение с да си мъж. Дори единствено тъй като никой не гледа на теб като на опасност и от време на време можеш да попаднеш там, където никой мъж не би бил позволен. И да разкажеш истории, които не си подозирал, че съществуват.
" В Близкия изток на дамите не се гледа като на опасност. Заради културните и религиозни особености в района, който е по този начин доминиран от патриархата, дамата има второстепенна роля в обществото. А мъжът постоянно е считан за евентуална опасност. Това оказва помощ на дами като мен да си вършим работата - една жена публицист може да влезе тук-там, на които мъж в никакъв случай няма да бъде позволен. Буквално и преносно мога да вляза в кухнята и никой няма да ме спре. Мога да беседвам с четирите съпруги в обещано семейство и да чуя техните истории, мога да се срещна и с дамите, които са се присъединили в армията. Защото другояче постоянно не чуваме и не виждаме гледната точка на голяма част от обществото и всяка история и всеки спор, са разказани от мъже за мъже ".
В продължение на 15 години живее в Бейрут - до момента в който детонацията, раздрусала пристанището на ливанската столица, не я принуждава да напусне града. При едно от последните си пътувания посещава Сирия - за първи път след рухването на режима на Башар Асад. Как и дали страната ще продължи по пътя, деклариран от новите ѝ водачи или свободата ще се трансформира в мираж по този начин, както в Афганистан след идването на власт на талибаните - въпрос, на който Наталия не смее да отговори изрично.
" Силно се надявам, че няма да забележим повтаряне на събитията от Афганистан, само че не е невъзножно. В Сирия работят прекомерно доста интернационалните сили и ползи - Турция, Израел, Иран, Русия, Съединените щати. Всичко е толкоз комплицирано и многопластово и един от огромните опасности е Сирия да не стане жертва на опитите на непознати сили да сеят разделяне - дали на етническо или религиозно равнище - няма значение. Това е един от вероятните сюжети. Сега, когато на власт е групировката Хаят Тахрир аш-Шам, мнозина не могат да преценяват какво да чакат от тях. Но се усеща и внимателен оптимизъм - болшинството от хората са щастливи от рухването на режима на Башар Асад. Разбира се, има и недоволни от това кой тъкмо пристигна на власт, само че всички са единомислещи - след 14 години на война, в този момент страната има късмет за ново начало ".
Голямата ѝ болежка в този момент е невъзможността да опише историите на жителите на Ивицата Газа. По публични данни, поради военните спорове половото принуждение е скочило с 15%. Изнасилването се е трансформирало в оръжие на войната - както в Газа, по този начин и в Украйна.
" След години ще бъдат написани не една и две книги за Газа. Това е една война, в която има невиждано ембарго да бъде отразявана. Нито една интернационална самостоятелна медия не е съумяла да изпрати там собствен сътрудник за всичките 16 месеца война. Това не беше по този начин в Украйна, Йемен, в Сирия, Ирак, Либия. Безпрецедентен е и броят на убитите публицисти ".
" Украйна е един от най-страшните образци за това по какъв начин се управлява разказът и какъв брой постоянно насилието над дами се трансформира в оръжие на войната. Сексуалното принуждение там е в плашещи рамери. Проблемът с Украйна е, че още веднъж ставаме жертви на опитите и на двете страни в спора да постановат своята истина ", изяснява Санча.
Нашата роля е да бъдем тези, които дават думата на 100% от популацията. Всъщност в разкъсваните от войни страни дамите са даже повече от мъжете - просто тъй като огромна част от тях се борят, други са починали. А от самото начало дамите са там, само че гласовете им не се чуват. Нашата роля е да дадем публичност на тези дами, да чуем какво е войната през техните очи, да знаем какво е да си жена в епицентъра на една война. А дамата не е единствено жертва. Напротив - дамите могат да бъдат и са доста повече от това.
От дамите, които са се грижили за децата и дома, от Клара Цеткин, през Мария Кюри до Урсула фон дер Лайен - дамата е извървяла дълъг и бодлив път, построила си е разнолик облик и е посочила едно - тя може да влезе в тъкмо тази роля, в която пожелае. Независимо дали е на стопанка, на блестяща актриса, на академик, на боен сътрудник или на политик.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Тя е Паз Вега - испанска актриса, която от години прави кариера както в Европа, по този начин и в Холивуд. Работи със звезди като Никол Кидман, Адам Сандлър, Силвестър Сталоун, Антонио Бандерас.
Тя е Наталия Санча - фоторепортер, боен сътрудник, дамата, която не се опасява да попадне в епицентъра на най-ожесточените спорове в Близкия изток.
Те са толкоз разнообразни, само че и толкоз идентични. Паз и Наталия имат вяра в едно - че тяхната задача е да дават глас на тези, чиито думи постоянно са заглушавани. Онеправданите, потисканите, мачканите. Жените и насилието - тематиката, която постоянно замитаме под килима.
Статистиката е плашеща - една на всеки 3 дами в границите на живота си е била или ще бъде жертва на принуждение. В международен проект 27% от дамите на възраст сред 15 и 49 години са били измъчвани от колегата си. С пандемията от COVID-19 и началото на двата огромни спора - в Украйна и Близкия изток, дамите, обект на принуждение, са станали с 36% повече.
За Паз Вега блясъкът на аления килим в никакъв случай не е бил самоцел. Мечтата ѝ - нейното изкуство да има смисъл и обръщение. Актрисата взема решение да застане от другата страна на камерата - написа сюжета, режисира и изиграва основната роля в първия си авторски филм " Рита ".
" Вдъхновението за кино лентата ми пристигна от новините - всеки ден чуваме статистики за нови и нови случаи на домашно принуждение. Обичайно - с жертва. Но тук има и други жертви, за които никой не приказва - децата, които са очевидци на всичко това, което се случва в дома им. Понякога забравяме за тях, забравяме, че би трябвало да им помогнем да смъкват този товар от плещите си. Моят филм " Рита " е едно опрощение към тях ", споделя Паз Вега, актриса и режисьор.
Рита - едно 5-годишно момиче, което мечтае да отиде на плаж. Дете, което не схваща за какво татко ѝ постоянно има последната дума, нито за какво майка ѝ толкоз постоянно плаче. И което прекомерно рано остава без майка. Историята е колкото художествена небивалица, толкоз и огледало на действителността - в Испания, в Европа, а и по света.
" За децата е доста мъчно да осмислят това, което се случва. Когато става дума за една нездравословна и токсична връзка, децата не схващат по какъв начин и за какво това е тяхната действителност, изключително когато в центъра на всичко се е настанило насилието. Това травмира децата, трансформира ги в неуверени възрастни, в хора с проблеми. За мен беше значимо да опиша тази история през техните очи - с цел да можем всички ние да си кажем " може би би трябвало да създадем малко повече и за тези жертви на принуждение ".
" Вярвам, че моето изкуство - без значение дали съм в ролята си на актриса, на сценаристка или на режисьорка - имам вяра, че мога да употребявам тази естрада, с цел да разпространявам тематиките, които считам за значими. Домашното принуждение е въпрос, който не би трябвало да замитаме под килима, А киното е добър метод да покажем на хората, че има и такава действителност. Тя постоянно е доста по-страшна, в сравнение с си мислим, а и по-разпространена - може да се случи на всеки, без даже да подозираме. Може да е вашата съседка, ваша родственик - вуйна ви, да вземем за пример, или на ваша другарка. Трябва да продължаваме да се борим против насилието над дами ", изяснява Паз Вега.
Не можем да бъдем убивани единствено тъй като сме дами, споделя още Вега. И в никакъв случай, в никакъв случай не трябва да забравяме почтените жертви.
" Никога не се възстановяваш изцяло. Когато си имал тежко детство, когато до момента в който си се формирал като персона и си живял в нездравословна среда, то тогава страданието те преследва цялостен живот. Тази болежка остава с теб вечно ".
Наталия Санча е от Испания, само че сърцето ѝ принадлежи на Близкия изток. Като журналистка на свободна процедура отразява за " Ел Паис " споровете в Сирия, Йемен, Ливан, Ирак, Афганистан и други горещи точки. Казва, че не гледа на себе си като на самоуверен човек.
" Аз съм просто човек, който се влюби в Близкия изток, войната ме откри там и аз останах, с цел да я отбелязвам. Истински смелите хора са тези майки, които все пак, което имат да губят, все пак, че имат деца, са на фронта. Винаги си споделям: " ето това е храброст ". Това са дами, чиито страни и фамилии са заложени на карта. Когато аз съм във военна зона, мога да бъда евакуирана, в случай че стане прекомерно рисково. Но не и те - лекарките, медицинските сестри, журналистките, военните. Те с а там всеки ден. Аз мога да прекарам месец или два на фронта, само че рано или късно ще се върна вкъщи, ще си взема гореща вана и ще имам електричество. Но не и те ", споделя Наталия Санча.
Казва, че да си жена боен сътрудник е в пъти по-лесно, в сравнение с да си мъж. Дори единствено тъй като никой не гледа на теб като на опасност и от време на време можеш да попаднеш там, където никой мъж не би бил позволен. И да разкажеш истории, които не си подозирал, че съществуват.
" В Близкия изток на дамите не се гледа като на опасност. Заради културните и религиозни особености в района, който е по този начин доминиран от патриархата, дамата има второстепенна роля в обществото. А мъжът постоянно е считан за евентуална опасност. Това оказва помощ на дами като мен да си вършим работата - една жена публицист може да влезе тук-там, на които мъж в никакъв случай няма да бъде позволен. Буквално и преносно мога да вляза в кухнята и никой няма да ме спре. Мога да беседвам с четирите съпруги в обещано семейство и да чуя техните истории, мога да се срещна и с дамите, които са се присъединили в армията. Защото другояче постоянно не чуваме и не виждаме гледната точка на голяма част от обществото и всяка история и всеки спор, са разказани от мъже за мъже ".
В продължение на 15 години живее в Бейрут - до момента в който детонацията, раздрусала пристанището на ливанската столица, не я принуждава да напусне града. При едно от последните си пътувания посещава Сирия - за първи път след рухването на режима на Башар Асад. Как и дали страната ще продължи по пътя, деклариран от новите ѝ водачи или свободата ще се трансформира в мираж по този начин, както в Афганистан след идването на власт на талибаните - въпрос, на който Наталия не смее да отговори изрично.
" Силно се надявам, че няма да забележим повтаряне на събитията от Афганистан, само че не е невъзножно. В Сирия работят прекомерно доста интернационалните сили и ползи - Турция, Израел, Иран, Русия, Съединените щати. Всичко е толкоз комплицирано и многопластово и един от огромните опасности е Сирия да не стане жертва на опитите на непознати сили да сеят разделяне - дали на етническо или религиозно равнище - няма значение. Това е един от вероятните сюжети. Сега, когато на власт е групировката Хаят Тахрир аш-Шам, мнозина не могат да преценяват какво да чакат от тях. Но се усеща и внимателен оптимизъм - болшинството от хората са щастливи от рухването на режима на Башар Асад. Разбира се, има и недоволни от това кой тъкмо пристигна на власт, само че всички са единомислещи - след 14 години на война, в този момент страната има късмет за ново начало ".
Голямата ѝ болежка в този момент е невъзможността да опише историите на жителите на Ивицата Газа. По публични данни, поради военните спорове половото принуждение е скочило с 15%. Изнасилването се е трансформирало в оръжие на войната - както в Газа, по този начин и в Украйна.
" След години ще бъдат написани не една и две книги за Газа. Това е една война, в която има невиждано ембарго да бъде отразявана. Нито една интернационална самостоятелна медия не е съумяла да изпрати там собствен сътрудник за всичките 16 месеца война. Това не беше по този начин в Украйна, Йемен, в Сирия, Ирак, Либия. Безпрецедентен е и броят на убитите публицисти ".
" Украйна е един от най-страшните образци за това по какъв начин се управлява разказът и какъв брой постоянно насилието над дами се трансформира в оръжие на войната. Сексуалното принуждение там е в плашещи рамери. Проблемът с Украйна е, че още веднъж ставаме жертви на опитите и на двете страни в спора да постановат своята истина ", изяснява Санча.
Нашата роля е да бъдем тези, които дават думата на 100% от популацията. Всъщност в разкъсваните от войни страни дамите са даже повече от мъжете - просто тъй като огромна част от тях се борят, други са починали. А от самото начало дамите са там, само че гласовете им не се чуват. Нашата роля е да дадем публичност на тези дами, да чуем какво е войната през техните очи, да знаем какво е да си жена в епицентъра на една война. А дамата не е единствено жертва. Напротив - дамите могат да бъдат и са доста повече от това.
От дамите, които са се грижили за децата и дома, от Клара Цеткин, през Мария Кюри до Урсула фон дер Лайен - дамата е извървяла дълъг и бодлив път, построила си е разнолик облик и е посочила едно - тя може да влезе в тъкмо тази роля, в която пожелае. Независимо дали е на стопанка, на блестяща актриса, на академик, на боен сътрудник или на политик.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ