ЕНЬОВДЕН – 24 юни
На този ден Имен ден честват всички, които носят имената и техните производни: Еньо, Енчо, Енко, Биляна, Бибика, Биби, Ивет, Ивета, Иветка, Денислав, Данислав, Дени, Деница, Деничка, Деян, Деяна, Диана, Янко, Янка, Янчо, Яна, Янина, Янче, Яница, Янаки, Яни, Янислав.
Празникът ЕНЬОВДЕН – 24 юни.
Една наша мъдра сентенция гласи, че за всяка болест има билка. Лечебните билки имат освен лечебно, само че и магично деяние, споделят хората. Те могат да защищават от зли сили и заболявания.
Според нашите национални поверия на Еньовден диворастящите лечебни билки са заредени с мощна лечебна мощ. Тази кулминационна точка се отбелязва с фолклорния празник Еньовден на 24 юни, а християнската черква уважава рождението на св. Йоан Кръстител, който пръв стартира кръщението в свещените води на река Йордан.
Вълшебната приказка, наречена Еньовден.
Във всички наши области съществува поверието, че на този ден слънцето „ трепери, трепти ” при изгрев. И всеки, който види това искрене, ще бъде здрав през цялата година. Ние, българите, имаме вяра, че в навечерието на Еньовден самото Слънце се потапя в извор на вълшебна жива вода и когато се издигне в небето, отърсва капките и те падат като роса върху поляните осеяни с цъфтящи билки.
Ето за какво, в този магически ден всички бързаме, да станем рано и излезем на поляните, да се докоснем до животворната роса – с цел да оздравеят болните, а здравите да са спокойни и да бъдат радостни и витални през цялата година.
По традиция моми и снахи посрещали зората и по личната си сянка гадаели каква ще бъде годината. Има и бит да се палят ритуални огньове на високи места към селото, на площада или на някоя поляна.
В Странджанско, с изключение на в денят на Св. св. Константин и Елена, на този ден нестинарите танцуват върху наженени въглени, изпълнявайки обреден огнен танц.
През 19 век нашият бунтовник, милеещ и обичащ България, борецът за национално избавление и откривател на фолклора Георги Раковски написа следното: „ На този ден, рано преди изгрев слънце, остарели дами, невести, моми и деца вървят из горите и събират плевели и билки, та наречете ги лечебни билки на Еньо. Прибирайки се у дома, ги заливат със слънчева вода и запаряват ”.
Още за Еньовден и вълшебството на билките…
На Еньовден, 24 юни, националните лечители се разхождали из ливадите и горите, събирали разнообразни лечебни билки за цялата година. Има вярване, че за лекарство е належащо да се съберат 77 типа билки, а „ незнайна болест “ се лекува с половината от случайно набран букет.
На този ден момите били изключително усърдни в събирането на лечебни билки. За своите букети девойките събирали така наречен “любовни вълшебни билки ” – горска дурман трева и полска момина сълза.
Легенда за Еньовден.
Според легендата, крилати чудовища се влюбват в най-красивите моми, а момичето, което харесало змията, скоро започвало да повяхва. Според това вярване градинският ирис, тинтява и дивото цвете имат най-голяма мощ против тази змия.
Много наши национални песни описват за млада омъжена жена, която бяга от змия апаш, като хитро я принуждава да мине под венец от лечебни билки или се крие от нея в каруца, цялостна с лечебни билки.
Събирането на лечебни билки е главният миг в навечерието на Еньовден. Именно, поради това, съществуват специфични обредни песни, разказващи за чудодейната мощ на лечебните билки на България. В една от песните, отдадени на празника, се споделя по какъв начин самият Еньо отишъл да събира билки. Но по средата на пътя срещнал майка си, която му споделила да се върне вкъщи, защото хората към този момент били събрали всички билки.
