Днес е Симеонов ден! Да почерпят Симона и Марта
На този ден имен ден честват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта
Информация за Симеоновден
Голям празник е в събота-Не се дава нищо назаем и не се изнася нищо от къщата, а 9 имена честват имен ден
Християнски празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта . С него се поставя началото на църковната Нова година.
Преподобният Симеон е роден през 357 година в Мала Азия. Той бил преклонен и мил християнин.За да се отдели от хорската суетност си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и по тази причина бил наименуван Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е прочут още като “Симеон орач ”, „ Симеон сърп ”, “Симеон брульо ”, „ Летен полазник ”.
Този празник се смятал в предишното за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите.
Обреди и Традиции
Като начало на новата стопанска година Симеоновден е в най-голяма степен поземлен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, с цел да бъдат осветени от духовно лице. В зърното слагат филиз босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.
В ранното утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях зареждат ритуално воловете и биволите, с които се оре равнищата. За впрегатния добитък се подготвят и дребни кравайчета, които стопанката нанизва на рогата на животните.
Облечени в чисти облекла, орачите и сеячите кичат с цветя и китки каруците и воловете и се подготвят да тръгнат на полето. Домакинята обикаля колата с воловете три пъти като ръси към тях пепел. В Северозападна България тя коли пред колата петел за “курбан на св.Симеон ”. Често обикаля към орача, колата и впрегнатите животни с плам, с цел да е противоречива работата. После отваря необятно портите, подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница и го изпраща тържествено. Щом дойдат на равнищата и изорат първата вадичка, орачите разчупват питата на четири елементи. Първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия собственик на равнищата, който най-често се осмисля като смок-синурлия, а четвъртото стопанинът изяжда самичък. Костите на варената кокошка се заравят също в първата вадичка. Храна назад в къщата не се връща.
Поверия за Симеоновден
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, с цел да не “излезе ” берекетът от дома;
Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, с цел да се предпазят от огън нивите;
Не се пере и не се простира, с цел да не поникнат празни житните класове;
С вълна не се работи, с цел да не атакуват вълци стадата;
Гледа се кой ще пристигна пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благоденствие през годината.
Орачът гледа кого ще срещне на първо време по пътя си. Ако види бременна булка или жена с „ цялостни ръце ”, има вяра, че реколтата ще е плодовита;
Из някои краища на България е публикувано поверието, че в случай че на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година.
илюстраия: topactualno.com
Информация за Симеоновден
Голям празник е в събота-Не се дава нищо назаем и не се изнася нищо от къщата, а 9 имена честват имен ден
Християнски празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта . С него се поставя началото на църковната Нова година.
Преподобният Симеон е роден през 357 година в Мала Азия. Той бил преклонен и мил християнин.За да се отдели от хорската суетност си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и по тази причина бил наименуван Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е прочут още като “Симеон орач ”, „ Симеон сърп ”, “Симеон брульо ”, „ Летен полазник ”.
Този празник се смятал в предишното за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите.
Обреди и Традиции
Като начало на новата стопанска година Симеоновден е в най-голяма степен поземлен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, с цел да бъдат осветени от духовно лице. В зърното слагат филиз босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.
В ранното утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях зареждат ритуално воловете и биволите, с които се оре равнищата. За впрегатния добитък се подготвят и дребни кравайчета, които стопанката нанизва на рогата на животните.
Облечени в чисти облекла, орачите и сеячите кичат с цветя и китки каруците и воловете и се подготвят да тръгнат на полето. Домакинята обикаля колата с воловете три пъти като ръси към тях пепел. В Северозападна България тя коли пред колата петел за “курбан на св.Симеон ”. Често обикаля към орача, колата и впрегнатите животни с плам, с цел да е противоречива работата. После отваря необятно портите, подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница и го изпраща тържествено. Щом дойдат на равнищата и изорат първата вадичка, орачите разчупват питата на четири елементи. Първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия собственик на равнищата, който най-често се осмисля като смок-синурлия, а четвъртото стопанинът изяжда самичък. Костите на варената кокошка се заравят също в първата вадичка. Храна назад в къщата не се връща.
Поверия за Симеоновден
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, с цел да не “излезе ” берекетът от дома;
Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, с цел да се предпазят от огън нивите;
Не се пере и не се простира, с цел да не поникнат празни житните класове;
С вълна не се работи, с цел да не атакуват вълци стадата;
Гледа се кой ще пристигна пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благоденствие през годината.
Орачът гледа кого ще срещне на първо време по пътя си. Ако види бременна булка или жена с „ цялостни ръце ”, има вяра, че реколтата ще е плодовита;
Из някои краища на България е публикувано поверието, че в случай че на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година.
илюстраия: topactualno.com
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ