3 юли – честваме паметта на св. мъченик Иакинт
на този ден честваме паметта на св. страдалец Иакинт дружно със Св. Анатолий, патр. Константинополски.
3 юли честваме Св. страдалец Иакинт
3 юли – честваме паметта на св. страдалец Иакинт фотография: Chernomorie Мъченикът за вярата в Иисус Христос (в друго наречие Хиацинт) е роден в края на I век в град Кесария, област Кападокия, в централната част на Мала Азия. Млад станал християнин и като чиновник в двора на римския император Траян скоро бил видян, че не взе участие в езическите обреди и жертвоприношения, отказвал също да яде от храната, принасяна в жертва на езическите богове. Това било докладвано на Траян и провокирало гнева му. След като убежденията не помогнали, императорът заповядал да го бият и изтезават, с цел да склони да извърши заповедта му. Но Иакинт бил хладнокръвен. Затова затворили 20-годишния чиновник и не му давали никаква храна, с изключение на, в случай че не пожелаел да яде от жертвеното месо.
За Иакинт обаче неговата принадлежност към християнството не било някаква волност или нещо, с което той просто да покаже, че е друг от другите. Вярата в Иисус Христос била за него определяща за цялостния му метод на живот и опция да бъде със своя Господ както тук, на земята, по този начин и във безконечния живот. Затова с риск за здравето и живота си той 40 дни траял да отхвърля да яде от идолските жертви. Накрая на 41-ия ден предал духа си на Бог, оставайки лоялен на откровените си убеждения.
В този ден с молитва си спомняме и за св. патриарх Анатолий Константинополски. Роден в Александрия, той станал свещеник и поради достолепията си бил изпратен в имперската столица, където по-късно е определен за патриарх. Остава правилен на православната религия и управлява Четвъртия космополитен събор през 451 година в Халкидон (днес в азиатската част на Истанбул), осъдил ереста монофизитство. Известен е и като съставител на голям брой църковни химни.
Житие на свети страдалец Иакинт
3 юли – честваме паметта на св. страдалец Иакинт фотография: Слободен щемпел При царуването на император Траян в Рим било повдигнато грубо гонение против християните. Тогава бил публикуван декрет, съгласно който всички, намиращи се под властта на римския император, се задължавали да принасят жертви на боговете, а нежелаещите да вършат това били излъчени на мъчения. В това време в царските покои живеел един прелестен младеж на име Макинт, родом от Кесария Кападокийска. Заемайки длъжността царски постелник, св. страдалец Иакинт постоянно бил покрай императора. Бидейки същински християнин по религия и непорочен живот, св. страдалец Иакинт скрито служел на Христа Бога, украсявайки се с непорочност, самоограничение, благост и всевъзможни положителни каузи.
Веднъж се случил някакъв празник в чест на нечестивите идоли; по този случай император Траян всенародно принасял жертви на идолите. Прекрасният младеж Иакинт не тръгнал с императора към идолските капища, само че останал в двореца, отделил се в една неголяма стая и старателно се молел на истинния Бог. Това забелязал връстникът на Иакинт, изпълняващ същата служба, един младеж на име Урвикий. Като подслушал молитвата на Иакинт, Урвикий донесъл на императора, че Иакинт, нарушавайки императорския декрет, се моли на някой си Иисус Христос и Го назовава Бог.
В това време император Траян се хранел на омерзителното тържество в наличието на целия народ. Той заповядал да доведат Иакинт при него, дал му идоложертвено месо и му заповядал да яде от него. Иакинт отказал, като декларирал, че е християнин.
Започнали да го бият и мъчат, само че той все повтарял: „ Аз съм християнин, Христа уважавам и на него са покланям. “ Затворили го в тюрма като забранили да му дават храна, с изключение на идоложертвена. Иакинт търпял апетит, само че не се докосвал до донесената му храна. Така минали тридесет и осем дни. Веднъж поставения на стража боец влезнал в тъмницата и видял, че тя е огряна от чудна светлина, а ангели поддържат правилния чиновник на Христа.
След известно време царят заповядал да доведат още веднъж Иакинт при него, само че го намерили починал в тъмницата. По заповед на царя тялото на мъченика било хвърлено вън от града, с цел да бъде изядено от зверове. Но един благочестив духовник, на име Тимотей, скрито го взел и погребал вкъщи си. След няколко години мощите на св. страдалец Иакинт били пренесени в Кесария Кападокийска.
Свети страдалец Иакинт, Св. Анатолий, патр. Константинополски, молете Христа Бога за сапсението на нашите души. Амин!
Страдание на св. страдалец Иакинт
3 юли – честваме паметта на св. страдалец Иакинт фотография: Actualno Този свети страдалец произхождал от благочестивите родители Теоклит и Теопила. Той се родил по времето, когато църквата в град Амастрида била ръководена от свещеник Ираклий и получил името си от явил се ангел. Като бил на три години, той, като призовал Христовото име, възкресил едно умряло момче, което по-късно се подвизавало дружно с него и се усъвършенствало в добродетелите. Като достигнал напреднала възраст и като направил голям брой чудеса, един път той видял по какъв начин неразумни идолослужители се покланят на едно кухо брястово дърво.
Той отишъл и отсякъл това дърво. Заради това го хванали и го завели в град Амастрида при шефа на региона Кавстрисий, по заповед на който първо грубо го пребили, при което му избили всички зъби, след това, като го вързали с въже, го влачили по земята и най-после го заключили в тюрма, където той предал духа си на Бога.
На този ден също почитаме Почитаме светите страдалец Иакинт и Анатолий, Константинополски патриарх
3 юли – честваме паметта на св. страдалец Иакинт фотография: offnews Свети Анатолий, патриарх на Константинопол, е роден в Александрия през втората половина на IV век – в миг, когато доста членове на благороднически семейства на Византия с цялата плам на жива религия и въоръжени с гръцката философска мъдрост втурнаха към лоното на Христовата Църква. Свети Антолий е бил дякон на Свети Кирил Александрийски. Заедно с Свети Кирил Анатолий участвал на Третия космополитен събор в Ефес (431), на която светите отци осъдиха лъжеучението на Несторий.
Светият Анатолий остана дякон в Александрия, и след гибелта на Свети Кирил († 444), архиепископ на Константинопол, когато на патриаршеския престол се възкачва Диоскор, който заемаше друга разкол популяризирана от Евтихий, които твърдяха, че божествената природа в Христос е изял човек. Това лъжеучение подкопава самата основа на учението на Църквата за спасението и изкуплението на човечеството. През годината 449 Диоскор и неговите поддръжници се събраха в Ефес „ грабителски “ еретично подкрепяни от самия императорски двор, патриарха на Константинопол, Св. Флавиан бил свален и разпопен.
Избран на Светия трон в Константинопол Анатолий ревниво се заел да се възвърне чистотата на Православието. Още през 450 година в Цариград Св. Анатолий осъжда ереста на Евтихий и Диоскор. Починал заточен патриарх Флавиан изповедник, са пренесени мощите му в столицата.
През идната година 451, с дейното присъединяване на патриарха в IV Вселенски събор в Халкидон. Светите отци на Халкидон, одобряват догмата за почитането на Господ Исус Христос, „ идеален в божественост и идеален в човечеството, същински Бог и същински човек, в две природи без комплициране, непроменяемо, неделимо, неотлъчно познаваемо. “
Но ереста дълго смущавала светата църквата. В непрекъснатата битка с подправени учения ревностен в истината св. Анатолий патриарх Константинополски умира през 458.
Св. Анатолий също направи значителен принос в съкровищницата на литургичната православна черква. Неговото ентусиазъм и молитвени богословски дълбочина стихове принадлежат в неделите, някои Господните празници (Рождество Христово, Богоявление) и дните на мъчениците (Св. Пантелеймон Лечител, Св. Георги, Св. Димитрий от Солун). В богослужебните книги в резюме са избрани „ Aнатолиеви. “
Защо е добре да почитаме паметта на светите мъченици?
3 юли – честваме паметта на св. страдалец Иакинт фотография: fakti Чествайки паметта на свети мъченици, ние почитаме смелите и непоколебими почитатели на Христос, които са дали живота си в името на своята религия. Техният образец служи като ентусиазъм за вярващите през днешния ден, демонстрирайки силата на вярата и готовността да се изправят пред страданието поради любовта към Бог.
Ето няколко аргументи, заради които е значимо да помним и честваме свети мъченици:
Потвърждение на вярата: Животът и гибелта на светиите, изключително мъчениците, удостоверяват истинността на християнската религия. Тяхната непоколебима отдаденост на Христос, даже пред лицето на ужасна гибел, свидетелства за дълбочината и силата на нашата религия.
Напомняне за духовната битка: Историите на мъчениците ни припомнят за действителността на духовната битка и цената, която от време на време може да бъде поискана за поддържане на нашата религия. Това ни предизвиква да останем мощни във вярата си и да устоим на тестванията и изкушенията.
Молитвена поддръжка: Светиите, в това число мъчениците, служат като наши молитвени покровители пред Бога. Като ги помним и почитаме, можем да черпим от тяхната мощ и посредничество в личния си нравствен живот.
Уроци по храброст и всеотдайност: Мъченичеството на светиите показва забележителни качества като храброст, неизменност и всеотдайност. Тези добродетели могат да ни управляват и въодушевяват в личните ни житейски пътувания, както духовни, по този начин и всемирски.
Подсилване на единството на Църквата: Честването на свети мъченици ни свързва с нашите братя и сестри в Христос през цялата история. Споделяйки техните истории и почитайки техния спомен, ние укрепваме единството на Църквата във времето и пространството.
Формиране на християнски темперамент: Примерите на светиите, в това число мъчениците, оформят характера на християнския живот. Като им подражаваме в тяхната обич към Бог и близък, можем да станем по-добри почитатели на Христос.
Преодоляване на апатията и безразличието: Историите на мъчениците могат да оказват помощ за превъзмогване на апатията и безразличието в нашия нравствен живот, като ни припомнят за значимостта на верността към Христос и Неговата черква.
Честването на паметта на свети мъченици е значимо, тъй като дава благоприятни условия за потвърждаване на вярата, увещание за духовната битка, търсене на молитвена поддръжка, учене от образци за храброст и всеотдайност, подсилване на единството на църквата, образуване на християнски темперамент, превъзмогване на апатията и създаване на вяра. Техният образец продължава да въодушевява и управлява християните през днешния ден.
