На ти две лукчета, че нямам да ти върна! Помните

На ти две лукчета, че нямам да ти върна! Помните ли тези времена?

Носталгията по старите времена постоянно ще я има. Не тъй като е било време на развиване и последователност, а тъй като тези мемоари от социализма в България са останали в детското ни схващане, като предмети и привички от едно равнодушие.

Какво ли го интересува едно дете за Сталин, Хрушчов и Брежнев, за марксистките хрумвания и полезности – дай му игри, дай му топка и колело.

Защо да отхвърляме предишното?

То е там, с цел да ни поучава.

Вместо да ненавиждаме, можем да го изследваме, да го проучваме и да го помним, с цел да не се връщаме обратно. Много от нас са слушали единствено истории за опашките за самун и за недоимъка.

Някои пък към момента пазят мемоари от незастроените плажове на Слънчев Бряг, за бригадите и касетките с скрито записаните касетки с рок музика, които се въртели на касетофона.

Дънките от Кореком са мит за нас, новото потомство, само че питайте някой по-зрял каква рядка наслада са били. А модата в женските списания са в безспорен прорез с стилните трендове и хармония на тогавашния Запад.

Съпоставяйки двете крайности Народна република България, с нейната липса на артикули, и настоящия ни обичай, който е претъпкан и напълнен с реклами на ненужни движимости и маркетингови тактики за привличане на клиенти, то тази носталгия сигурно е здравословна.

Защото тя не е носталгия по една пагубна идеология, а е носталгия по безгрижието в едно време, където часовникът, сякаш, не съществува, а в случай че съществува, то тиктакането му идва от прекомерно надалеч.

А вие бяхте ли тогава?

Телевизор със стабилизатор, игри до мрачно пред блока; ключ на врата, КОРЕКОМ и писма до съветско другарче, банани по Нова година и боза от 6 стотинки… и още:

Да отидеш до тв приемника и да го включиш от копчето на стабилизатора.

Да поставиш игличката на грамофона тъкмо там, където стартира новото парче.

Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.

Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.

Да пишеш писма на съветско другарче.

Да идеш на градска баня.

Да носиш лентите във фотото да ти ги демонстрират и след това да чакаш да си вземеш фотосите, с цел да ги видиш за пръв път.

Да позвъниш на съседката в неделя заран с молба да ти услужи с чаша захар, тъй като магазинът не работи, а след това в символ на признателност да й занесеш 3-4 части кекс.

Да си оплетеш блуза по пример от списание Бурда.

Да бързаш да се прибереш, тъй като ще ти „ звъннат “.

Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.

Да вариш прясното мляко откакто го купиш, тъй като ще вкисне.

Да отключваш с ключа, както ти е на врата.

„ На ти две лукчета, че нямам да ти върна. “

Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.

Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Весёлые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…

Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и по-късно да пуснеш монета 1 стотинка, с цел да тръгне.

Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш отчет по биология в 2 екземпляра.

Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и къси панталони под тях, на ситни или едри квадратчета, вид „ огромен пепит “.

Да пушиш в аероплан.

Да пиеш кафе смляно персонално от теб с ръчна кафемелачка.

Да се вълнуваш, когато „ пуснат “ нещо в магазина.

Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, тъй като няма Google.

Да си разменяте дарове в учебно заведение за Нова година – усърдно надписани книги и грамофонни плочи.

Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не тъй като е мрачно или ужасно.

Да вървиш до „ Домашни използва “ за тиган, до „ Плод-зеленчук “ за чушки и домати, до „ Млад механик “ за детски играчки, до „ Битовия комбинат “ за…

Да си купуваш плочи с музика.

Да сменяш ремъка на касетофона.

Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка до момента в който направи пяна, с цел да стане фрапе.

Да играеш на гоненица, стражари и апаши и пътни знаци.

Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола около теб/.

Да звъниш на вратата на някоя старица и да тичаш да се скриеш.

Да си дадеш чорапогащника на „ ловим бримки “.

Да си вариш домашна кола-маска.

Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.

Да гледаш на черно-бял тв приемник „ Студио Х “ всяка събота, след 23.30 часа.

Да скачаш на ластик на улицата пред блока.

Да участваш в Ленински съботник.

Да гледаш в неделя заран „ Бързи, смели, сръчни “.

Да познаваш мириса на „ Кореком “.

Да цъкаш пред величието на новия Москвич.

Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.

Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя какъв брой има още да пече.

Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.

Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.

Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.

Да се подредите всички от фамилията за банани на Нова Година и да се вършиме, че не се познавате.

Да си шиеш всякакви облекла, когато те поканят на женитба, прием или друго събитие, с цел да си по-модерен.

Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза класификация на кубчето на Рубик.

Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско предписание през лятото.

Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.

Да имаш уокмен и с цел да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.

Да си мечтаеш за „ ходеща кукла “ от Съюз на съветските социалистически републики.

Да отидеш на същинско изпращане на боец.

Да чакаш с неспокойствие Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е пристигнал, да откриеш подаръка в дрешника.

“Милион и едно стремежи ” в неделя заран по малкия екран, когато баща/майка ти е направил(а) попара, а следобяд да те извикат другарчета да ти покажат новата си лагерна количка.

Виж още: