В Родопите ще отглеждат алпийски козирози
На територията на ДЛС „ Кормисош “ бяха разселени 16 броя от типа алпийски козирог, доставени от Бавария, осведомят от пресцентъра на Южноцентрално държавно предприятие-Смолян.. Мъжките животни са 3 на брой, а женските - 13. Мястото на разселването им е несъмнено след авансово изследване върху опциите за възобновяване на този тип в България, на база информация за екологията и биологията на типа, исторически и литературни данни за разпространяването и Географска информационна система разбори на терена във високите елементи на българските планини, следвайки общоприетите
рекомендации на Международния Съюз за запазване на природата (IUCN) за възобновяване на популациите на типове.
На територията, където са разселени животните има построена санитарна
(карантинна) ограда и адаптационен двор, както и съответните ловностопански уреди, които участват във всеки ловностопански регион – хранителни комплекси, чакала, клопки за улов на жив дивеч и пълноценни дивечови ниви, заяви инж. Емил Комитов от Централното ръководство на ЮЦДП - Смолян.
В карантинната ограда козирозите ще престоят не по-малко от 30 дни и под ветеринарно медицински контрол ще се прави обезпаразитяване. При потребност ще се вземат кръвни проби за проучване, ще се следи и ще се прави оценка на здравословното положение на животните. За разселените животни има публикуван медицински
документ, който удостоверява, че са здрави. След престоя им в карантинната ограда, животните ще бъдат преместени в адаптационната ограда, където ще престоят по дълготрайно време, може и няколко
години. През цялото време на престоя ще се организират наблюдения за здравословното положение. Целта е образуване на задоволително огромно стадо, което да се приспособява сполучливо след разселването му и да бъде пуснато на независимост. Досегашната процедура у нас и в чужбина демонстрира, че колкото по-голямо е стадото, акомодацията след разселването му е по-успешна, сподели още инж. Комитов.
Преди няколко хиляди години алпийския козирог се е срещал в огромна част от българските планини. Кости от алпийски козирози са открити в 12 пещери, множеството са от региона на Стара планина и има единствено едно находище в Родопите - „ Бориковска пещера “ (край с. Могилица, Община Смолян). След това типът изчезва както от България, по този начин и от прилежащите балкански страни.
През 80-те години на 20 век в България са импортирани алпийски козирози от Швейцария и се разселват към върховете „ Мусала “ и „ Ботев “.
Успешно се приспособяват единствено в Рила и там числеността им доближава 80 екземпляра.
Алпийският козирог (Capra ibex), прочут още като алпийски козел или ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство „ Кухороги “, характерен
представител на подсемейство „ Кози “.
Алпийският козирог има крепко и натъртено тяло с дължина до 160 cm, височина в холката до 1 м. и тегло до 120 кг, като женските са съвсем два
пъти по-дребни.
Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите си от 70 до 140 см. извити обратно и леко настрана рога, с ясно изразени напречни ребра на предната страна. Тези удебеления означават годишното
повишаване на рогата през летния сезон, когато порастват по-усилено.
Женските също имат рога, само че те са доста по-малки, със едва изразени ребра. Козирогът има чудесно зрение и добре развито подушване и слух. Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.
рекомендации на Международния Съюз за запазване на природата (IUCN) за възобновяване на популациите на типове.
На територията, където са разселени животните има построена санитарна
(карантинна) ограда и адаптационен двор, както и съответните ловностопански уреди, които участват във всеки ловностопански регион – хранителни комплекси, чакала, клопки за улов на жив дивеч и пълноценни дивечови ниви, заяви инж. Емил Комитов от Централното ръководство на ЮЦДП - Смолян.
В карантинната ограда козирозите ще престоят не по-малко от 30 дни и под ветеринарно медицински контрол ще се прави обезпаразитяване. При потребност ще се вземат кръвни проби за проучване, ще се следи и ще се прави оценка на здравословното положение на животните. За разселените животни има публикуван медицински
документ, който удостоверява, че са здрави. След престоя им в карантинната ограда, животните ще бъдат преместени в адаптационната ограда, където ще престоят по дълготрайно време, може и няколко
години. През цялото време на престоя ще се организират наблюдения за здравословното положение. Целта е образуване на задоволително огромно стадо, което да се приспособява сполучливо след разселването му и да бъде пуснато на независимост. Досегашната процедура у нас и в чужбина демонстрира, че колкото по-голямо е стадото, акомодацията след разселването му е по-успешна, сподели още инж. Комитов.
Преди няколко хиляди години алпийския козирог се е срещал в огромна част от българските планини. Кости от алпийски козирози са открити в 12 пещери, множеството са от региона на Стара планина и има единствено едно находище в Родопите - „ Бориковска пещера “ (край с. Могилица, Община Смолян). След това типът изчезва както от България, по този начин и от прилежащите балкански страни.
През 80-те години на 20 век в България са импортирани алпийски козирози от Швейцария и се разселват към върховете „ Мусала “ и „ Ботев “.
Успешно се приспособяват единствено в Рила и там числеността им доближава 80 екземпляра.
Алпийският козирог (Capra ibex), прочут още като алпийски козел или ибекс, е чифтокопитен бозайник от семейство „ Кухороги “, характерен
представител на подсемейство „ Кози “.
Алпийският козирог има крепко и натъртено тяло с дължина до 160 cm, височина в холката до 1 м. и тегло до 120 кг, като женските са съвсем два
пъти по-дребни.
Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите си от 70 до 140 см. извити обратно и леко настрана рога, с ясно изразени напречни ребра на предната страна. Тези удебеления означават годишното
повишаване на рогата през летния сезон, когато порастват по-усилено.
Женските също имат рога, само че те са доста по-малки, със едва изразени ребра. Козирогът има чудесно зрение и добре развито подушване и слух. Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ