„Сафари, което променя начина, по който виждаш света“
Кения е една от тези дестинации, които трансформират визиите за пътешестване. Сафари прекарването там не е просто наблюдаване на диви животни, а дълбока и същинска среща с природата в нейния достоверен темп.
„ Кения те посреща без непотребен звук с шир, тишина и чувство, че си част от нещо доста по-голямо “, споделя Валерияв диалога.
Саваната на Кения разкрива своята хубост постепенно, с почитание към времето и естествения ход на живота.
„ В един миг осъзнаваш, че не търсиш съвършения кадър, а самия миг,когато животните минават напълно близо, а ти просто наблюдаваш и мълчиш “, споделя тя.
Сафари в националните паркове на Кения носи не адреналин, а примирение и удивление.Особено мощно усещане ѝ вършат животните и методът, по който съществуват свободно в естествената си среда. „ Да видиш слонове, жирафи и лъвове на метри от теб, без огради и бариери, е прекарване, което не може да се съпостави с нищо друго “, споделя тя. По думите ѝ всяка среща носи друга страст, от удивление до надълбоко почитание. „ Животните в Кения не театралничат, те просто живеят, а ти си фаворизиран наблюдаващ на този свят “, добавя тя.
За нея сафари в Кения е освен образно въздействащо, само че и надълбоко персонално прекарване.
„ Там се научих да забавям, да очаквам и да се веселя на дребните знаци на живота,полет на птица, следи в праха, придвижване в далечината “, споделя тя с обич все още.
Това е пътешестване, което учи на самообладание и наличие.Кения впечатлява освен с дивата си природа, само че и с отношението към нея.
„ Хората там пазят природата с почит. Разбираш, че сафари не е представление, а отговорност “, споделя тя.
Срещата с локалната просвета добавя чувството за достоверност и дълбочина на прекарването.
Сафари в Кения оставя дълготраен отпечатък,не единствено в спомените, само че и в метода, по който гледаме на света.
„ Върнах се по-спокойна, по-благодарна и с чувството, че същинската независимост е в простотата “, обобщава тя.
Кения не е просто дестинация за сафари. Тя е място, което учи да гледаме, да слушаме и да ценим живота в най-чистата му форма.
„ Кения те посреща без непотребен звук с шир, тишина и чувство, че си част от нещо доста по-голямо “, споделя Валерияв диалога.
Саваната на Кения разкрива своята хубост постепенно, с почитание към времето и естествения ход на живота.
„ В един миг осъзнаваш, че не търсиш съвършения кадър, а самия миг,когато животните минават напълно близо, а ти просто наблюдаваш и мълчиш “, споделя тя.
Сафари в националните паркове на Кения носи не адреналин, а примирение и удивление.Особено мощно усещане ѝ вършат животните и методът, по който съществуват свободно в естествената си среда. „ Да видиш слонове, жирафи и лъвове на метри от теб, без огради и бариери, е прекарване, което не може да се съпостави с нищо друго “, споделя тя. По думите ѝ всяка среща носи друга страст, от удивление до надълбоко почитание. „ Животните в Кения не театралничат, те просто живеят, а ти си фаворизиран наблюдаващ на този свят “, добавя тя.
За нея сафари в Кения е освен образно въздействащо, само че и надълбоко персонално прекарване.
„ Там се научих да забавям, да очаквам и да се веселя на дребните знаци на живота,полет на птица, следи в праха, придвижване в далечината “, споделя тя с обич все още.
Това е пътешестване, което учи на самообладание и наличие.Кения впечатлява освен с дивата си природа, само че и с отношението към нея.
„ Хората там пазят природата с почит. Разбираш, че сафари не е представление, а отговорност “, споделя тя.
Срещата с локалната просвета добавя чувството за достоверност и дълбочина на прекарването.
Сафари в Кения оставя дълготраен отпечатък,не единствено в спомените, само че и в метода, по който гледаме на света.
„ Върнах се по-спокойна, по-благодарна и с чувството, че същинската независимост е в простотата “, обобщава тя.
Кения не е просто дестинация за сафари. Тя е място, което учи да гледаме, да слушаме и да ценим живота в най-чистата му форма.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ