Световните новини, с които ще запомним 2025 година!
Изминаващата 2025 година ще остане запомнена с встъпването в служба в края на януари на Доналд Тръмп за повторно като президент на Съединени американски щати и с неговите укази за имиграцията и комерсиалните мита, провокирали земетресения от Вашингтон до Пекин.
Религиозният свят също претърпя исторически поврат с кончината на папа Франциск през април и последвалия избор през май на кардинал Робърт Франсис Превост – първия американец, застанал отпред на Ватикана под името Лъв XIV.
Дипломатическите старания в Близкия изток и Украйна се редуваха с остри военни ескалации, до момента в който пазарите бяха наранени от нови търговски войни и митнически съглашения, написа Българска телеграфна агенция.На фона на политическото напрежение в Европа и Азия, светът стана очевидец и на опустошителни пожари като тези в Лос Анджелис през януари, трагични произшествия като самолетната злополука в Индия през юни и терористични актове като нападението в Сидни през декември.
Следващата хроника показва основните моменти, които дефинираха хода на събитията през последните дванадесет месеца.
ЯНУАРИ
7 януари – Пожари в региона на Лос Анджелис
Бързо разрастващи сепожари обгръщат региона на Лос Анджелис. Около 30 души умират, а над 200 000 поданици са евакуирани. Огнената буря изпепелява рекордните 18 189 здания, като единствено в елитните региони Пасифик Палисадес и Малибу са унищожени над 6800 жилища. Изгарят към 233 кв. км земя. Икономическите вреди се правят оценка на сред 76 и 131 милиарда $.
15 януари – Споразумение за преустановяване на огъня сред Израел и „ Хамас “ в Газа
Израел и „ Хамас “ обявяватспоразумение за преустановяване на огъня в линията Газа, реализирано с посредничеството на Съединени американски щати, Египет и Катар. Сделката планува трифазен проект, който стартира с шестседмично помирение и поетапно освобождение на 33 израелски заложници в подмяна на близо 1900 палестински пандизчии. Израелските сили стартират последователно евакуиране от обитаемоте места в анклава, като в същото време се позволява допускането на 600 камиона с филантропична помощ на ден. Преговорите се форсират под натиска на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, който предизвестява за „ тежки последствия “, в случай че заложниците не бъдат освободени преди встъпването му в служба. Планът включва и последователно завръщане на разселените палестинци в домовете им, до момента в който страните не престават договарянията за втората фаза, ориентирана към дълготраен мир и цялостно евакуиране на израелската войска от стратегическия Филаделфийски кулоар.
20 януари – Доналд Тръмп встъпва в служба като президент на Съединени американски щати
Тръмп поставя клетва за втори президентски мандатна гала в Ротондата на Капитолия, а Джей Ди Ванс става вицепрезидент. Часове по-късно Тръмп помилва към 1500 обвинени по делата за щурма против Капитолия от 6 януари 2021 година Подписва серия укази за ограничение на имиграцията, афишира изключително състояние по границата с Мексико. Отменя политики на някогашния президент Джо Байдън за климата и още веднъж изважда Съединени американски щати от Парижкото съглашение, разпорежда преустановяване на федералните стратегии за разнообразие и подрежда страната да признава единствено два пола. Създава Министерство за държавна успеваемост, управлявано от Илон Мъск. Казва, че може да наложи 25% мита върху Канада и Мексико от 1 февруари.
29 януари – Катастрофа в небето над Вашингтон
Самолет на „ Американ Еърлайнс “ и боен хеликоптер се сблъскваткрай националното летище „ Роналд Рейгън “; умират общо 67 души. Разследванията се водят от федерални органи, като по-късни документи и правосъдни дейности насочват вниманието към процедурите за съгласуваност сред операторите на гражданското въздухоплаване и военновъздушните сили. Случаят е определян като най-тежката авиационна злополука на територията на Съединени американски щати от десетилетия.
ФЕВРУАРИ
23 февруари– Парламентарни избори в Германия.
Опозиционният закостенял блок на Фридрих Мерц печели изборите за Бундестаг, а „ Алтернатива за Германия “ удвоява поддръжката си и приключва втора – най-силният резултат за крайнодясна партия в Германия от Втората международна война насам. Канцлерът Олаф Шолц признава проваляне, а социалдемократите му реализират най-слабия си следвоенен резултат на парламентарен избор. ХДС/ХСС печели с 28,6%, а „ Алтернатива за Германия “ излиза втора с 20,8%; ГСДП на Олаф Шолц пада до 16,4%, Зелените са с 11,6%, „ Левите “ – 8,8%. Фридрих Мерц става през май канцлер и ръководи в коалиция със социалдемократите.
28 февруари – Сблъсък Тръмп–Зеленски в Овалния кабинет
Във Вашингтонсрещата в Овалния кабинет сред президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и президента на Украйна Володимир Зеленски прераства в изострен обществен спор, в който взе участие и вицепрезидентът Джей Ди Ванс. Напрежението ескалира, откакто Зеленски оспорва тезата на Ванс за водене на дипломатически договаряния с съветския президент Владимир Путин; Тръмп и Ванс го упрекват, че не демонстрира признателност, и му декларират, че не е в позиция да „ диктува “ на Съединени американски щати. След разправията визитата е прекъсната: анулират се останалите детайли от програмата, а Зеленски напуща Белия дом, без да подпише плануваната договорка за американски достъп до украински редкоземни потребни изкопаеми. На потегляне Тръмп декларира, че Зеленски „ прекалява “ и предизвестява, че Украйна би трябвало да подписа мир – или рискува да загуби поддръжка от Съединени американски щати.
МАРТ
18 март – Разсекретяване на документи за убийството на Кенеди
Съединени американски щати разгласяват над 30 000 странициматериали, свързани с убийството на президента Джон Ф. Кенеди, осъществено през 1963 година Документите хвърлят светлина върху интервенции на Централно разузнавателно управление на САЩ и подтекста на Студената война, като част от текстовете са били цензурирани или недостъпни десетилетия. Историци и откриватели стартират интензивен обзор на новите масиви.
31 март – Марин Льо Пен получава възбрана да се кандидатира за президент
Френски съд признава лидерката на „ Национален общ брой “ Марин Льо Пен за отговорна по дело за корист със средства на Европейски Съюз. Решениетовключва и възбрана да се кандидатира на президентските избори през 2027 г.Казусът раздрусва вътрешнополитическата сцена във Франция и води до нови диспути за финансирането на партиите.
АПРИЛ
2 април – Американски мита и срив на фондовите тържища
Президентът на САЩДоналд Тръмп афишира, че ще наложи базови мита от 10 на 100 върху целия импорт в САЩи по-високи данъци за някои от най-големите търговски сътрудници на страната. В резултат на това американската фондова борса записва през идващите дни най-големите си дневни спадове от 2020 година, а показателят „ Дау Джоунс “ губи над 3 000 пункта за седмица (около 7,9%). Инвеститорите се притесняват от по-широка комерсиална война и удар върху растежа. Волатилността се придвижва и към европейски и азиатски пазари. По-късно през годината пазарите се връщат към напредък и доближават рекордни равнища.
21 април – Умира папа Франциск
Ватиканът обявявакончината на 88-годишния папа Франциск, който издъхва в резиденцията си „ Санта Марта “ след утежняване на здравословното му положение напролет. Смъртта му бележи края на исторически 12-годишен понтификат, запомнен с промени в Курията, фокус върху обществената правдивост и грижа за околната среда. Световните водачи и милиони вярващи отдават респект на първия папа от Латинска Америка.
8 май – Избор на папа Лъв XIV
Американският кардиналРобърт Франсис Превост е определен за папа и приема името папа Лъв XIV– първият понтифик от Съединени американски щати. Изборът му е разгласен пред хиляди вярващи на площад „ Свети Петър “ с обичайното „ Habemus Papam “, откакто бял пушек се издига над Сикстинската шапка след четвъртия тур от гласуването на конклава. В първото си послание „ Urbi et Orbi “ новият понтифик приканва за създаване на мостове, разговор и мир, наблягайки уговорката си към бедните и служащите.
12 юни – Израел нападна нуклеарната и военна инфраструктура на Иран
Израел нанася удари по ирански нуклеарни обекти и военни цели; Иран оповестява за убити висши военни и шестима нуклеарни физици, а източници приказват за минимум 20 убити командири. Конфликтът прераства в 12-дневна война, след която Техеран оповестява за 935 починали, а Израел – 28 починали. Международни медиатори упорстват за деескалация поради риска от районно разгръщане и резултати върху енергийните пазари.
12 юни – Катастрофа на „ Еър Индия “ с „ Боинг 787 “
Самолет на самолетна компания „ Еър Индия “ с 242 души на борда катастрофирамалко след излитане; умират 241, а един човек оцелява. На земята умират минимум 19 души. Разследва се повода, като вниманието пада върху механически данни от полета и дейностите в първите секунди след излитането.
21 юни – Съединени американски щати нанасят удари по ирански нуклеарни обекти
Съединените щатинанасят удари по три основни ирански нуклеарни обекта– Фордо, Натанз и Исфахан. В нападението вземат участие стратегически стелт бомбардировачи „ Б-2 Спирит “ и подводници, които изстрелват крилати ракети „ Томахок “, като съгласно президента Доналд Тръмп задачата е цялостното „ изтриване “ на нуклеарните упоритости на Техеран. Операцията се организира в подтекста на 12-дневната война сред Израел и Иран, като това е първата директна интервенция на американската войска. Съединени американски щати стимулират дейностите си с несъблюдение на нуклеарните отговорности от страна на Иран. Докато Белият дом афишира задачата за „ зрелищен боен триумф “, интернационалната общественост и Организация на обединените нации предизвестяват за заплаха от всеобхватна районна война.
25 юни - НАТО усилва разноските за защита
На срещата си на върха в Хагасъюзниците от НАТО се ангажират да влагат годишно по 5% от своя БВП (БВП)за съществени потребности на защитата, както и за разноски, свързани с сигурността и сигурността. Този упорит ангажимент от 5% е разграничен на две основни категории вложения: директни военни разноски за рационализация и оперативна подготвеност, и дълготрайни инвестиции в отбранителна инфраструктура и киберсигурност. Решението бележи радикална смяна в доктрината на алианса, надграждайки досегашната цел от 2%, в отговор на възходящата световна неустойчивост, в това число поради войната в Украйна.
ЮЛИ
27 юли – Съединени американски щати и Европейски Съюз афишират комерсиална договорка
Aмериканският президент Доналд Тръмп и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайенобявяват историческо комерсиално съглашение, което предотвратява настъпващата международна комерсиална война. Споразумението планува обединен предел от 15% мита за множеството европейски артикули, внасяни в Съединени американски щати (включително автомобили), в подмяна на което Европейският съюз отваря пазарите си за американски артикули при нулеви митнически ставки. Като част от договореностите Европейски Съюз се ангажира да закупи американски енергийни запаси (втечнен природен газ и петрол) на стойност 750 милиарда $ и да влага 600 милиарда $ в американската стопанска система до 2028 година Въпреки че съглашението носи предвидимост за бизнеса, то провокира съществени диспути в Европа, защото резервира високите 50-процентови мита върху стоманата и алуминия и постанова обилни финансови задължения на страните членки.
АВГУСТ
14 август - Съединени американски щати разполагат сили в Карибския басейн
Съединените щатипредприеха най-мащабното си военноморско разрастване в Карибския басейн от десетилетия насам, насочвайки военни кораби, в това число самолетоносач, наред хиляди морски пехотинци, към крайбрежията на Латинска Америка. Официалният претекст на администрацията на Доналд Тръмп за интервенцията е битката с наркотероризма и пресичането на морския трафик на фентанил. Паралелно с това американските сили постановиха строга морска обсада, ориентирана против петролните танкери на Венецуела, което докара до серия от директни военни удари по плавателни съдове и внезапна ескалация на напрежението с режима на Николас Мадуро.
15 август – Среща сред Тръмп и Путин в Аляска
В град Анкориджв Аляска се организира първата среща на върха сред президентите Доналд Тръмп и Владимир Путинслед преизбирането на Тръмп. Двамата водачи беседват близо три часа зад закрити врата, като съществена тематика е прекратяването на войната в Украйна и възможна замяна на територии за реализиране на мир. Въпреки че Тръмп прави оценка срещата като „ извънредно продуктивна “, а Путин споделя, че диалозите са били съдържателни и са доближили страните към вземането на нужните решения, тя приключва без сключване на публично съглашение или оповестяване на съответни стъпки за преустановяване на огъня. Анализатори дефинират събитието като дипломатически пробив, който изважда Русия от интернационалната изолираност, само че в същото време акцентират, че огромните несъгласия по отношение на суверенитета на Украйна остават нерешени.
СЕПТЕМВРИ
3 септември - Катастрофа на фуникуляр в Лисабон лишава живота на 16 души
Историческият фуникуляр „ Глория “ дерайлира в центъра на Лисабон по стръмната линия сред площад „ Рещаурадориш “ и квартал „ Байро Алто “ и се блъска в постройка. При случая има 16 починали и 21 ранени, като забележителна част от жертвите са задгранични жители. Португалските властиобявяват ден на печал, а общината краткотрайно стопира придвижването на тези известни измежду туристите атракциони. Това е най-тежкият случай с публичния превоз в португалската столица от десетилетия насам. Разследването разкрива съществени пропуски в поддръжката и обезценка на носещото въже. Трагедията повдига и въпроса за сигурността на историческата инфраструктура в изискванията на свръхтуризъм, принуждавайки градските управляващи да преразгледат протоколите си за сигурност.
9 септември - Масови демонстрации в Непал, предвождани от поколението Z
В Непализбухват всеобщи антиправителствени демонстрации, водени от представители на поколението Z, които се провеждат в отговор на държавната възбрана на 26 обществени мрежи и дългогодишната корупция. Протестите бързо ескалират в принуждение, като стачкуващите щурмуват и подпалват основни държавни здания, в това число Народното събрание и Върховния съд, което принуждава премиера Шарма Оли да подаде оставка на 9 септември. В резултат на натиска възбраната за обществените медии е анулирана, а ръководството краткотрайно поема служебно държавно управление под наблюдението на армията, която се намесва за възобновяване на реда.
9 септември - Юбилейна 80-а годишна сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации
Юбилейната80-а годишна сесия на Общото заседание на ООНе открита в централата на организацията в Ню Йорк под мотото " По-добри дружно: 80 години и отсега нататък в името на мира, развиването и правата на индивида ". В нея вземат присъединяване делегациите на всички 193 страни членки на Организация на обединените нации, които се употребяват с идентични права при гласоподаване, в сходство с правилото " една страна – един глас ". За разлика от разпоредбите в други органи на Организация на обединените нации, като да вземем за пример в Съвета за сигурност, в Общото заседание всички страни имат идентични права при гласуването на резолюции.
ОКТОМВРИ
19 октомври – Обир в Лувъра
Четирима маскирани извършватзрелищен грабеж в Галерия „ Аполон “ на музея „ Лувър “в Париж. Престъпниците употребяват автовишка, с цел да обхванат в постройката, като цялата интервенция лишава едвам 7 минути. Te отмъкват 8 скъпи исторически бижута, в това число предмети от комплектите на кралица Мария-Амелия, кралица Хортензия и императрица Мария-Луиза. Откраднатите движимости са на стойност към 88 млн. евро.
НОЕМВРИ
26 ноември - Пожар в жилищен комплекс в Хонконг
В китайския административен районХонконг избухва мощен пожар, който обгръща 8 жилищни блока. Огнената буря се развихря в границите на 43 часа, като съгласно формалните данни на управляващите умират 161 души, а десетки са ранени. Пожарът потегля от запалими бамбукови скелета и защитни мрежи, употребявани за ремонтни действия по фасадата, което разрешава на пламъците да се разпространят стремително по високите етажи на 32-етажните здания. Правителството на Хонконг афишира петдневен печал и отпуска незабавна финансова помощ за стотиците фамилии, останали без дом след цялостното заличаване на 7 от 8-те жилищни блока в комплекса.
ДЕКЕМВРИ
14 декември – Терористично нахлуване на плажа Бондай в Сидни
Двама въоръжени мъжеоткриват огън по време на събитие за Ханука на плажа Бондай в австралийски град Сиднии убиват 15 души, измежду които и дете; ранените са минимум 42. Полицията прострелва на място 50-годишния татко (Саджид Акрам), а 24-годишният наследник (Навийд Акрам) е ранен, арестуван и по-късно е упрекнат в десетки закононарушения, в това число 15 убийства. Австралийските управляващи дефинират офанзивата като антисемитски терористичен акт, „ въодушевен от групировката „ Ислямска страна “.
Религиозният свят също претърпя исторически поврат с кончината на папа Франциск през април и последвалия избор през май на кардинал Робърт Франсис Превост – първия американец, застанал отпред на Ватикана под името Лъв XIV.
Дипломатическите старания в Близкия изток и Украйна се редуваха с остри военни ескалации, до момента в който пазарите бяха наранени от нови търговски войни и митнически съглашения, написа Българска телеграфна агенция.На фона на политическото напрежение в Европа и Азия, светът стана очевидец и на опустошителни пожари като тези в Лос Анджелис през януари, трагични произшествия като самолетната злополука в Индия през юни и терористични актове като нападението в Сидни през декември.
Следващата хроника показва основните моменти, които дефинираха хода на събитията през последните дванадесет месеца.
ЯНУАРИ
7 януари – Пожари в региона на Лос Анджелис
Бързо разрастващи сепожари обгръщат региона на Лос Анджелис. Около 30 души умират, а над 200 000 поданици са евакуирани. Огнената буря изпепелява рекордните 18 189 здания, като единствено в елитните региони Пасифик Палисадес и Малибу са унищожени над 6800 жилища. Изгарят към 233 кв. км земя. Икономическите вреди се правят оценка на сред 76 и 131 милиарда $.
15 януари – Споразумение за преустановяване на огъня сред Израел и „ Хамас “ в Газа
Израел и „ Хамас “ обявяватспоразумение за преустановяване на огъня в линията Газа, реализирано с посредничеството на Съединени американски щати, Египет и Катар. Сделката планува трифазен проект, който стартира с шестседмично помирение и поетапно освобождение на 33 израелски заложници в подмяна на близо 1900 палестински пандизчии. Израелските сили стартират последователно евакуиране от обитаемоте места в анклава, като в същото време се позволява допускането на 600 камиона с филантропична помощ на ден. Преговорите се форсират под натиска на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, който предизвестява за „ тежки последствия “, в случай че заложниците не бъдат освободени преди встъпването му в служба. Планът включва и последователно завръщане на разселените палестинци в домовете им, до момента в който страните не престават договарянията за втората фаза, ориентирана към дълготраен мир и цялостно евакуиране на израелската войска от стратегическия Филаделфийски кулоар.
20 януари – Доналд Тръмп встъпва в служба като президент на Съединени американски щати
Тръмп поставя клетва за втори президентски мандатна гала в Ротондата на Капитолия, а Джей Ди Ванс става вицепрезидент. Часове по-късно Тръмп помилва към 1500 обвинени по делата за щурма против Капитолия от 6 януари 2021 година Подписва серия укази за ограничение на имиграцията, афишира изключително състояние по границата с Мексико. Отменя политики на някогашния президент Джо Байдън за климата и още веднъж изважда Съединени американски щати от Парижкото съглашение, разпорежда преустановяване на федералните стратегии за разнообразие и подрежда страната да признава единствено два пола. Създава Министерство за държавна успеваемост, управлявано от Илон Мъск. Казва, че може да наложи 25% мита върху Канада и Мексико от 1 февруари.
29 януари – Катастрофа в небето над Вашингтон
Самолет на „ Американ Еърлайнс “ и боен хеликоптер се сблъскваткрай националното летище „ Роналд Рейгън “; умират общо 67 души. Разследванията се водят от федерални органи, като по-късни документи и правосъдни дейности насочват вниманието към процедурите за съгласуваност сред операторите на гражданското въздухоплаване и военновъздушните сили. Случаят е определян като най-тежката авиационна злополука на територията на Съединени американски щати от десетилетия.
ФЕВРУАРИ
23 февруари– Парламентарни избори в Германия.
Опозиционният закостенял блок на Фридрих Мерц печели изборите за Бундестаг, а „ Алтернатива за Германия “ удвоява поддръжката си и приключва втора – най-силният резултат за крайнодясна партия в Германия от Втората международна война насам. Канцлерът Олаф Шолц признава проваляне, а социалдемократите му реализират най-слабия си следвоенен резултат на парламентарен избор. ХДС/ХСС печели с 28,6%, а „ Алтернатива за Германия “ излиза втора с 20,8%; ГСДП на Олаф Шолц пада до 16,4%, Зелените са с 11,6%, „ Левите “ – 8,8%. Фридрих Мерц става през май канцлер и ръководи в коалиция със социалдемократите.
28 февруари – Сблъсък Тръмп–Зеленски в Овалния кабинет
Във Вашингтонсрещата в Овалния кабинет сред президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и президента на Украйна Володимир Зеленски прераства в изострен обществен спор, в който взе участие и вицепрезидентът Джей Ди Ванс. Напрежението ескалира, откакто Зеленски оспорва тезата на Ванс за водене на дипломатически договаряния с съветския президент Владимир Путин; Тръмп и Ванс го упрекват, че не демонстрира признателност, и му декларират, че не е в позиция да „ диктува “ на Съединени американски щати. След разправията визитата е прекъсната: анулират се останалите детайли от програмата, а Зеленски напуща Белия дом, без да подпише плануваната договорка за американски достъп до украински редкоземни потребни изкопаеми. На потегляне Тръмп декларира, че Зеленски „ прекалява “ и предизвестява, че Украйна би трябвало да подписа мир – или рискува да загуби поддръжка от Съединени американски щати.
МАРТ
18 март – Разсекретяване на документи за убийството на Кенеди
Съединени американски щати разгласяват над 30 000 странициматериали, свързани с убийството на президента Джон Ф. Кенеди, осъществено през 1963 година Документите хвърлят светлина върху интервенции на Централно разузнавателно управление на САЩ и подтекста на Студената война, като част от текстовете са били цензурирани или недостъпни десетилетия. Историци и откриватели стартират интензивен обзор на новите масиви.
31 март – Марин Льо Пен получава възбрана да се кандидатира за президент
Френски съд признава лидерката на „ Национален общ брой “ Марин Льо Пен за отговорна по дело за корист със средства на Европейски Съюз. Решениетовключва и възбрана да се кандидатира на президентските избори през 2027 г.Казусът раздрусва вътрешнополитическата сцена във Франция и води до нови диспути за финансирането на партиите.
АПРИЛ
2 април – Американски мита и срив на фондовите тържища
Президентът на САЩДоналд Тръмп афишира, че ще наложи базови мита от 10 на 100 върху целия импорт в САЩи по-високи данъци за някои от най-големите търговски сътрудници на страната. В резултат на това американската фондова борса записва през идващите дни най-големите си дневни спадове от 2020 година, а показателят „ Дау Джоунс “ губи над 3 000 пункта за седмица (около 7,9%). Инвеститорите се притесняват от по-широка комерсиална война и удар върху растежа. Волатилността се придвижва и към европейски и азиатски пазари. По-късно през годината пазарите се връщат към напредък и доближават рекордни равнища.
21 април – Умира папа Франциск
Ватиканът обявявакончината на 88-годишния папа Франциск, който издъхва в резиденцията си „ Санта Марта “ след утежняване на здравословното му положение напролет. Смъртта му бележи края на исторически 12-годишен понтификат, запомнен с промени в Курията, фокус върху обществената правдивост и грижа за околната среда. Световните водачи и милиони вярващи отдават респект на първия папа от Латинска Америка.
8 май – Избор на папа Лъв XIV
Американският кардиналРобърт Франсис Превост е определен за папа и приема името папа Лъв XIV– първият понтифик от Съединени американски щати. Изборът му е разгласен пред хиляди вярващи на площад „ Свети Петър “ с обичайното „ Habemus Papam “, откакто бял пушек се издига над Сикстинската шапка след четвъртия тур от гласуването на конклава. В първото си послание „ Urbi et Orbi “ новият понтифик приканва за създаване на мостове, разговор и мир, наблягайки уговорката си към бедните и служащите.
12 юни – Израел нападна нуклеарната и военна инфраструктура на Иран
Израел нанася удари по ирански нуклеарни обекти и военни цели; Иран оповестява за убити висши военни и шестима нуклеарни физици, а източници приказват за минимум 20 убити командири. Конфликтът прераства в 12-дневна война, след която Техеран оповестява за 935 починали, а Израел – 28 починали. Международни медиатори упорстват за деескалация поради риска от районно разгръщане и резултати върху енергийните пазари.
12 юни – Катастрофа на „ Еър Индия “ с „ Боинг 787 “
Самолет на самолетна компания „ Еър Индия “ с 242 души на борда катастрофирамалко след излитане; умират 241, а един човек оцелява. На земята умират минимум 19 души. Разследва се повода, като вниманието пада върху механически данни от полета и дейностите в първите секунди след излитането.
21 юни – Съединени американски щати нанасят удари по ирански нуклеарни обекти
Съединените щатинанасят удари по три основни ирански нуклеарни обекта– Фордо, Натанз и Исфахан. В нападението вземат участие стратегически стелт бомбардировачи „ Б-2 Спирит “ и подводници, които изстрелват крилати ракети „ Томахок “, като съгласно президента Доналд Тръмп задачата е цялостното „ изтриване “ на нуклеарните упоритости на Техеран. Операцията се организира в подтекста на 12-дневната война сред Израел и Иран, като това е първата директна интервенция на американската войска. Съединени американски щати стимулират дейностите си с несъблюдение на нуклеарните отговорности от страна на Иран. Докато Белият дом афишира задачата за „ зрелищен боен триумф “, интернационалната общественост и Организация на обединените нации предизвестяват за заплаха от всеобхватна районна война.
25 юни - НАТО усилва разноските за защита
На срещата си на върха в Хагасъюзниците от НАТО се ангажират да влагат годишно по 5% от своя БВП (БВП)за съществени потребности на защитата, както и за разноски, свързани с сигурността и сигурността. Този упорит ангажимент от 5% е разграничен на две основни категории вложения: директни военни разноски за рационализация и оперативна подготвеност, и дълготрайни инвестиции в отбранителна инфраструктура и киберсигурност. Решението бележи радикална смяна в доктрината на алианса, надграждайки досегашната цел от 2%, в отговор на възходящата световна неустойчивост, в това число поради войната в Украйна.
ЮЛИ
27 юли – Съединени американски щати и Европейски Съюз афишират комерсиална договорка
Aмериканският президент Доналд Тръмп и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайенобявяват историческо комерсиално съглашение, което предотвратява настъпващата международна комерсиална война. Споразумението планува обединен предел от 15% мита за множеството европейски артикули, внасяни в Съединени американски щати (включително автомобили), в подмяна на което Европейският съюз отваря пазарите си за американски артикули при нулеви митнически ставки. Като част от договореностите Европейски Съюз се ангажира да закупи американски енергийни запаси (втечнен природен газ и петрол) на стойност 750 милиарда $ и да влага 600 милиарда $ в американската стопанска система до 2028 година Въпреки че съглашението носи предвидимост за бизнеса, то провокира съществени диспути в Европа, защото резервира високите 50-процентови мита върху стоманата и алуминия и постанова обилни финансови задължения на страните членки.
АВГУСТ
14 август - Съединени американски щати разполагат сили в Карибския басейн
Съединените щатипредприеха най-мащабното си военноморско разрастване в Карибския басейн от десетилетия насам, насочвайки военни кораби, в това число самолетоносач, наред хиляди морски пехотинци, към крайбрежията на Латинска Америка. Официалният претекст на администрацията на Доналд Тръмп за интервенцията е битката с наркотероризма и пресичането на морския трафик на фентанил. Паралелно с това американските сили постановиха строга морска обсада, ориентирана против петролните танкери на Венецуела, което докара до серия от директни военни удари по плавателни съдове и внезапна ескалация на напрежението с режима на Николас Мадуро.
15 август – Среща сред Тръмп и Путин в Аляска
В град Анкориджв Аляска се организира първата среща на върха сред президентите Доналд Тръмп и Владимир Путинслед преизбирането на Тръмп. Двамата водачи беседват близо три часа зад закрити врата, като съществена тематика е прекратяването на войната в Украйна и възможна замяна на територии за реализиране на мир. Въпреки че Тръмп прави оценка срещата като „ извънредно продуктивна “, а Путин споделя, че диалозите са били съдържателни и са доближили страните към вземането на нужните решения, тя приключва без сключване на публично съглашение или оповестяване на съответни стъпки за преустановяване на огъня. Анализатори дефинират събитието като дипломатически пробив, който изважда Русия от интернационалната изолираност, само че в същото време акцентират, че огромните несъгласия по отношение на суверенитета на Украйна остават нерешени.
СЕПТЕМВРИ
3 септември - Катастрофа на фуникуляр в Лисабон лишава живота на 16 души
Историческият фуникуляр „ Глория “ дерайлира в центъра на Лисабон по стръмната линия сред площад „ Рещаурадориш “ и квартал „ Байро Алто “ и се блъска в постройка. При случая има 16 починали и 21 ранени, като забележителна част от жертвите са задгранични жители. Португалските властиобявяват ден на печал, а общината краткотрайно стопира придвижването на тези известни измежду туристите атракциони. Това е най-тежкият случай с публичния превоз в португалската столица от десетилетия насам. Разследването разкрива съществени пропуски в поддръжката и обезценка на носещото въже. Трагедията повдига и въпроса за сигурността на историческата инфраструктура в изискванията на свръхтуризъм, принуждавайки градските управляващи да преразгледат протоколите си за сигурност.
9 септември - Масови демонстрации в Непал, предвождани от поколението Z
В Непализбухват всеобщи антиправителствени демонстрации, водени от представители на поколението Z, които се провеждат в отговор на държавната възбрана на 26 обществени мрежи и дългогодишната корупция. Протестите бързо ескалират в принуждение, като стачкуващите щурмуват и подпалват основни държавни здания, в това число Народното събрание и Върховния съд, което принуждава премиера Шарма Оли да подаде оставка на 9 септември. В резултат на натиска възбраната за обществените медии е анулирана, а ръководството краткотрайно поема служебно държавно управление под наблюдението на армията, която се намесва за възобновяване на реда.
9 септември - Юбилейна 80-а годишна сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации
Юбилейната80-а годишна сесия на Общото заседание на ООНе открита в централата на организацията в Ню Йорк под мотото " По-добри дружно: 80 години и отсега нататък в името на мира, развиването и правата на индивида ". В нея вземат присъединяване делегациите на всички 193 страни членки на Организация на обединените нации, които се употребяват с идентични права при гласоподаване, в сходство с правилото " една страна – един глас ". За разлика от разпоредбите в други органи на Организация на обединените нации, като да вземем за пример в Съвета за сигурност, в Общото заседание всички страни имат идентични права при гласуването на резолюции.
ОКТОМВРИ
19 октомври – Обир в Лувъра
Четирима маскирани извършватзрелищен грабеж в Галерия „ Аполон “ на музея „ Лувър “в Париж. Престъпниците употребяват автовишка, с цел да обхванат в постройката, като цялата интервенция лишава едвам 7 минути. Te отмъкват 8 скъпи исторически бижута, в това число предмети от комплектите на кралица Мария-Амелия, кралица Хортензия и императрица Мария-Луиза. Откраднатите движимости са на стойност към 88 млн. евро.
НОЕМВРИ
26 ноември - Пожар в жилищен комплекс в Хонконг
В китайския административен районХонконг избухва мощен пожар, който обгръща 8 жилищни блока. Огнената буря се развихря в границите на 43 часа, като съгласно формалните данни на управляващите умират 161 души, а десетки са ранени. Пожарът потегля от запалими бамбукови скелета и защитни мрежи, употребявани за ремонтни действия по фасадата, което разрешава на пламъците да се разпространят стремително по високите етажи на 32-етажните здания. Правителството на Хонконг афишира петдневен печал и отпуска незабавна финансова помощ за стотиците фамилии, останали без дом след цялостното заличаване на 7 от 8-те жилищни блока в комплекса.
ДЕКЕМВРИ
14 декември – Терористично нахлуване на плажа Бондай в Сидни
Двама въоръжени мъжеоткриват огън по време на събитие за Ханука на плажа Бондай в австралийски град Сиднии убиват 15 души, измежду които и дете; ранените са минимум 42. Полицията прострелва на място 50-годишния татко (Саджид Акрам), а 24-годишният наследник (Навийд Акрам) е ранен, арестуван и по-късно е упрекнат в десетки закононарушения, в това число 15 убийства. Австралийските управляващи дефинират офанзивата като антисемитски терористичен акт, „ въодушевен от групировката „ Ислямска страна “.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ