Когато чувствата и разумът се срещнат
На тази намира се отделя непроменяемо ГЛАВНАТА роля в пиеси, драми и романи. Следват боязън, конспирация, неспокойствие и ужас. Върволицата от страсти и събития ни увлича, държи ни в трепетно очакване на чаканата развръзка. Следим с интерес протичащото се, осъждаме, принизяваме, пазиме или пък жигосваме изборите на героите.
Уви, когато тази намира се случи в действителния ни живот, когато цялото ни създание се раздира сред разсъдъка и възприятията, тогава верният избор ни наподобява неосъществим и неосъществим. Тази среща е като разярила се стихия в морето, набираща скорост непокорна, всепоглъщаща буря. Самотен транспортен съд, в плен на вълните на страстите си, е индивидът в нея.
Понякога сме на върха на вълните. Понякога сме в гневната им хватка, а доста постоянно и на дъното. Единственото, което ни крепи в тези моменти, е вярата, че след жестоката стихия постоянно идва утрото с ясно небе, умерено море и изгряващо слънце на хоризонта. Мисълта за новия ден, необременен и свободен, без спомен и диря от вилнелите стихии, ни издига на повърхността. Днешната стихия е предвестител на възраждащото се утро на новото начало.
Истината е, че бурното море в нас ще утихне само, когато признаем страстите си и уважим възприятията си. „ Чувствам, значи мога да бъда свободна ” е споделила Одри Лорд.
Срещата сред възприятията и разсъдъка е среща на логиката с необяснимото, с гласа на сърцето, позива на душата. В момента, в който към този момент не ги одобряваме като съперници в борба, не търсим спечелилия, не пращаме в заточение врага, в този момент ставаме цялостни. И въпреки очевидно да сме същите, в нас се е родил нов свят. Доскорошната диря от отронена сълза в очите се е трансформирала в искра, искрица, в безоблачен лъч. Откриваме съвършенството в знамение да сътворяваме вътрешния си свят и чуем себе си.
Да, мъчно е, признавам, даже мъчително, само че си заслужава. Така лека бавно опознаваме себе си и разбираме истината за индивида, който виждаме всяка заран в огледалото. А може би замисълът е тъкмо в това – да се претворим в себе си. Да преживеем прочувствена промяна и разкъсаме пашкула на заблудата, страха и лъжата, и като пеперуда – неповторима и с неповторими цветове, да се появим с един нов взор към заобикалящия ни свят, с нов взор към самите нас.
Гергана Райчева
Инфо: https://myvelikoturnovo.com
