На този ден през 1789 година във Верай е приет един от най-важните документи за човечеството - Декларация за правата на човека и гражданина
На тази дата през 1789 година във Версай е признат един от най-важните документи в човешката история, който дава равни права на хората по рождение - нещо немислимо в хилядите години на човешко развиване преди този момент.
Първите публични документи, касаещи правата на индивида, се появяват в края на 18 век в Съединени американски щати. Следва и Европа.
Тези документи правят възможно бурното развитие на човечеството в идващите епохи на база на самостоятелните благоприятни условия на индивида като разсъдък и персонални качества, а не на неговия генезис, титла, власт и мощ.
Декларацията за правата на индивида и гражданина (на френски: Déclaration des droits de l`homme et du citoyen de 1789) е най-важният документ на Френската гражданска война, определящ самостоятелните права на човека, основан от Жилбер дьо Лафайет и Оноре Мирабо. Декларацията била призната от Националното учредително събрание (на френски: l’Assemblée nationale) на 26 август 1789 г. В основата на тази Декларация лежи концепцията за равноправието и свободата, принадлежащи на всеки субект по рождение. За естествено право на индивида и жителя се афишират: свободата на личността, свободата на словото, свободата на убежденията, правото на опозиция против всяко подтисничество.
Декларацията лежи във фундамента на френското конституционно право. Тя е доказана и пренаписана в преамбюла на конституцията от 4 октомври 1958 г. На 16 юли 1971 г. Конституционният съвет на Франция признава Декларацията за пълновръстен юридически документ, чието нарушаване се приравнява на нарушаване на конституцията.
През 2003 г. ЮНЕСКО включват тази Декларация в регистъра „ Световна памет “
Към края на XVІІ век във Франция се образуват условия за буржоазна революция. Абсолютната монархия вече е изиграла своята прогресивна роля за националното обединяване на всички френски земи, само че от ден на ден стартира да се трансформира в реакционна мощ, забавяща развиването на френското общество и спъваща икономическия му напредък. Абсолютната монархия се трансформира само в пазач на аристократически привилегии и парцели, само че е неспособна да извършва функционалностите на дейно държавно ръководство.
През лятото на 1789 година се оформя същинска революционна обстановка. Селяните, разорени от феодалните данъци и повинности и изключително от няколкото поредни неплодородни години, се насочвали към градовете с желанието да намерят там прехранване, само че на процедура попълвали редовете на градската немота.
Всеобщото неодобрение от политиката на държавното управление принуждава краля да свика Генералните щати на 5 май 1789 година, които не са се събирали от 1614 г. Всъщност самият крал, осъзнавайки ясно голямата задлъжнялост на държавната хазна и все по-трудно работещата икономика, се пробва на няколко пъти да организира стопански промени и да накара дворянството и духовенството също да заплаща налози, само че всякога среща гневния отпор на привилегированите класи. Сменя няколко финансови министри, до момента в който най-сетне се взема решение да свика Генералните щати с вярата, че техните решения ще се окажат онази непреодолима законна мощ, която да принуди аристокрацията също да заплаща налози. В Генералните щати обаче разпределението е такова, че броят на представителите на третото съсловие е равно на броя на депутатите на дворянството и духовенството взети дружно, което автоматизирано води до задънена улица. Ръководната роля измежду депутатите от третото съсловие заема буржоазията, която изисква взаимно разискване на решенията и гласоподаване дружно с останалите класи. Подобно състояние би осигурило успеха на буржоазията, тъй като измежду дворянството и духовенството имало и много хора, които споделяли по-съвременни възгледи и сами виждали накъде отиват нещата. Но представителите на привилегированите касти отхвърлят да одобряват това предложение. В отговор буржоазията скъсва с досегашните институционални порядки и на 17 юни обявява, че депутатите от третото съсловие съставляват Национално заседание.
Решителен миг в развиването на тези събития било въстанието на бедните маси в Париж на 14 юли 1789 година, което превзема Бастилията и поставя началото на гражданска война. То още повече укрепва позициите на Националното заседание, което стартира да се назовава Учредително и в действителност предава властта в ръцете на едрата буржоазия.
Първите публични документи, касаещи правата на индивида, се появяват в края на 18 век. Първа е „ Декларацията за самостоятелност на Съединени американски щати “ (1776). Последвана е от „ Декларация за правата на жителите на Масачузетс “ (1780) – където за пръв път публично още в заглавието е упомената думата „ права “. Тя влиза като неразделна част в Конституцията на щата Масачузетс от 1780 година
Първият план на френската Декларация е написан от видния боен и публичен деец маркиз дьо Лафайет по модела на американската Декларация за самостоятелност и е показан на Учредителното заседание в първите дни след започване на работата му. Официалният документ, който изрично и недвусмислено изравнява правата на всички жителите на страната, е признат от събранието на 26 август 1789 година В него са дефинирани редица демократични и хуманистични правила и това го трансформира в теоретическо оръжие в битката на потиснатите против остарелия строй.
Провъзгласяването на свободата и равенството – ставало дума единствено за политическо пълноправие и тъждество пред законите, – като естествени и неотменими права на индивида било ориентирано главно против деспотизма и съсловното разделяне.
Декларацията обобщава „ под покровителството на Висшия разсъдък “ оповестените още от британския философ Джон Лок права, само че ги слага в границите на избрана политическа организация. Както свидетелства названието на този документ понятията „ човек “ и „ жител “ са свързани и индивидът е в действителност човек единствено в границите на законна политическа система. Веднага след изреждането на правата Декларацията утвърждава правилото на националната самостоятелност, която би трябвало да ги подсигурява. Основните права са свободата на мнение и на съвест, особено религиозна, свобода на пресата, сигурността, която също е обвързвана със свободата, както и правото на благосъстоятелност. Най-разгорещени се оказват разногласията във връзка с религиозната независимост.
Приема се като належащо тези права да бъдат „ декларирани “, т.е. да бъдат систематизирани в писмен текст, който да добие конституционна стойност. Също по този начин правата са показани като явни. Както изтъква Лафайет Декларацията „ би трябвало да изрече това, което всички знаят, което всички усещат “. Но самото събитие, че те се записват, че те се заявяват, им придава доста по-голяма тежест и престиж. В името на тези права на индивида от този момент нататък ще бъде допустимо да се прави оценка всеки предстоящ политически режим, да „ бъдат съпоставени дейностите на законодателната и изпълнителната власт с задачата на всяка политическа институция “. В този смисъл Декларацията се отнася освен до Франция, само че и до целия свят.
Тази Декларация е най-висшата реализация на гражданска война, която се възприема като изразяваща условията на разсъдъка и на човечността и като възнамеряваща да промени обществото от горе до долу съгласно тези условия, без да държи сметка за локалните традиции, одобрявани като предубеждения.
Още незабавно след появяването си доктрината за правата на индивида е подложена на критика от две видимо противоположни страни, чиито възгледи обаче в този случай се сближават.
Контрареволюционерите – като английския публицист и политик Едмънд Бърк, който разгласява през 1790 г. „ Размисли за Френската гражданска война “, дипломатът граф Жозеф дьо Местр, а също и писателят виконт Луи дьо Боналд – подлагат на критика абстрактността на тези права и прекомерно размитите показа за тях.
От друга страна, Карл Маркс в „ За еврейския въпрос “ през 1844 г. подлага на критика доктрината за правата на индивида, тъй като тя защитавала правата „ единствено на членовете на буржоазното общество “, т.е. на „ индивида лакомец, на буржоата, на индивида, обособен от общността, затворен в себе си. “ Тези права съгласно него се лимитират най-вече до правото на благосъстоятелност.
Феминистки вид
В истинския документ се употребява френската дума „ Homme “, която се отнася до „ мъж “ и до „ човек “. През 1789 година текстът на тази Декларация се е отнасял единствено за мъжете, тъй като те са били стопански дейното население. Но още от самото си начало документът провокирал гневните възражения от страна на феминистките. През септември 1791 г. Олимпия дьо Гуж публикува „ Декларация за правата на дамата и гражданката “, в която публично създава концепцията за тъждество на половете. След приемането на Конституцията на Четвъртата френска република от 13 октомври 1946 г. правата на мъжете и дамите били изравнени и революционната Декларация от 1789 година почнала да се отнася с идентична мощ и за двата пола.
Първите публични документи, касаещи правата на индивида, се появяват в края на 18 век в Съединени американски щати. Следва и Европа.
Тези документи правят възможно бурното развитие на човечеството в идващите епохи на база на самостоятелните благоприятни условия на индивида като разсъдък и персонални качества, а не на неговия генезис, титла, власт и мощ.
Декларацията за правата на индивида и гражданина (на френски: Déclaration des droits de l`homme et du citoyen de 1789) е най-важният документ на Френската гражданска война, определящ самостоятелните права на човека, основан от Жилбер дьо Лафайет и Оноре Мирабо. Декларацията била призната от Националното учредително събрание (на френски: l’Assemblée nationale) на 26 август 1789 г. В основата на тази Декларация лежи концепцията за равноправието и свободата, принадлежащи на всеки субект по рождение. За естествено право на индивида и жителя се афишират: свободата на личността, свободата на словото, свободата на убежденията, правото на опозиция против всяко подтисничество.
Декларацията лежи във фундамента на френското конституционно право. Тя е доказана и пренаписана в преамбюла на конституцията от 4 октомври 1958 г. На 16 юли 1971 г. Конституционният съвет на Франция признава Декларацията за пълновръстен юридически документ, чието нарушаване се приравнява на нарушаване на конституцията.
През 2003 г. ЮНЕСКО включват тази Декларация в регистъра „ Световна памет “
Към края на XVІІ век във Франция се образуват условия за буржоазна революция. Абсолютната монархия вече е изиграла своята прогресивна роля за националното обединяване на всички френски земи, само че от ден на ден стартира да се трансформира в реакционна мощ, забавяща развиването на френското общество и спъваща икономическия му напредък. Абсолютната монархия се трансформира само в пазач на аристократически привилегии и парцели, само че е неспособна да извършва функционалностите на дейно държавно ръководство.
През лятото на 1789 година се оформя същинска революционна обстановка. Селяните, разорени от феодалните данъци и повинности и изключително от няколкото поредни неплодородни години, се насочвали към градовете с желанието да намерят там прехранване, само че на процедура попълвали редовете на градската немота.
Всеобщото неодобрение от политиката на държавното управление принуждава краля да свика Генералните щати на 5 май 1789 година, които не са се събирали от 1614 г. Всъщност самият крал, осъзнавайки ясно голямата задлъжнялост на държавната хазна и все по-трудно работещата икономика, се пробва на няколко пъти да организира стопански промени и да накара дворянството и духовенството също да заплаща налози, само че всякога среща гневния отпор на привилегированите класи. Сменя няколко финансови министри, до момента в който най-сетне се взема решение да свика Генералните щати с вярата, че техните решения ще се окажат онази непреодолима законна мощ, която да принуди аристокрацията също да заплаща налози. В Генералните щати обаче разпределението е такова, че броят на представителите на третото съсловие е равно на броя на депутатите на дворянството и духовенството взети дружно, което автоматизирано води до задънена улица. Ръководната роля измежду депутатите от третото съсловие заема буржоазията, която изисква взаимно разискване на решенията и гласоподаване дружно с останалите класи. Подобно състояние би осигурило успеха на буржоазията, тъй като измежду дворянството и духовенството имало и много хора, които споделяли по-съвременни възгледи и сами виждали накъде отиват нещата. Но представителите на привилегированите касти отхвърлят да одобряват това предложение. В отговор буржоазията скъсва с досегашните институционални порядки и на 17 юни обявява, че депутатите от третото съсловие съставляват Национално заседание.
Решителен миг в развиването на тези събития било въстанието на бедните маси в Париж на 14 юли 1789 година, което превзема Бастилията и поставя началото на гражданска война. То още повече укрепва позициите на Националното заседание, което стартира да се назовава Учредително и в действителност предава властта в ръцете на едрата буржоазия.
Първите публични документи, касаещи правата на индивида, се появяват в края на 18 век. Първа е „ Декларацията за самостоятелност на Съединени американски щати “ (1776). Последвана е от „ Декларация за правата на жителите на Масачузетс “ (1780) – където за пръв път публично още в заглавието е упомената думата „ права “. Тя влиза като неразделна част в Конституцията на щата Масачузетс от 1780 година
Първият план на френската Декларация е написан от видния боен и публичен деец маркиз дьо Лафайет по модела на американската Декларация за самостоятелност и е показан на Учредителното заседание в първите дни след започване на работата му. Официалният документ, който изрично и недвусмислено изравнява правата на всички жителите на страната, е признат от събранието на 26 август 1789 година В него са дефинирани редица демократични и хуманистични правила и това го трансформира в теоретическо оръжие в битката на потиснатите против остарелия строй.
Провъзгласяването на свободата и равенството – ставало дума единствено за политическо пълноправие и тъждество пред законите, – като естествени и неотменими права на индивида било ориентирано главно против деспотизма и съсловното разделяне.
Декларацията обобщава „ под покровителството на Висшия разсъдък “ оповестените още от британския философ Джон Лок права, само че ги слага в границите на избрана политическа организация. Както свидетелства названието на този документ понятията „ човек “ и „ жител “ са свързани и индивидът е в действителност човек единствено в границите на законна политическа система. Веднага след изреждането на правата Декларацията утвърждава правилото на националната самостоятелност, която би трябвало да ги подсигурява. Основните права са свободата на мнение и на съвест, особено религиозна, свобода на пресата, сигурността, която също е обвързвана със свободата, както и правото на благосъстоятелност. Най-разгорещени се оказват разногласията във връзка с религиозната независимост.
Приема се като належащо тези права да бъдат „ декларирани “, т.е. да бъдат систематизирани в писмен текст, който да добие конституционна стойност. Също по този начин правата са показани като явни. Както изтъква Лафайет Декларацията „ би трябвало да изрече това, което всички знаят, което всички усещат “. Но самото събитие, че те се записват, че те се заявяват, им придава доста по-голяма тежест и престиж. В името на тези права на индивида от този момент нататък ще бъде допустимо да се прави оценка всеки предстоящ политически режим, да „ бъдат съпоставени дейностите на законодателната и изпълнителната власт с задачата на всяка политическа институция “. В този смисъл Декларацията се отнася освен до Франция, само че и до целия свят.
Тази Декларация е най-висшата реализация на гражданска война, която се възприема като изразяваща условията на разсъдъка и на човечността и като възнамеряваща да промени обществото от горе до долу съгласно тези условия, без да държи сметка за локалните традиции, одобрявани като предубеждения.
Още незабавно след появяването си доктрината за правата на индивида е подложена на критика от две видимо противоположни страни, чиито възгледи обаче в този случай се сближават.
Контрареволюционерите – като английския публицист и политик Едмънд Бърк, който разгласява през 1790 г. „ Размисли за Френската гражданска война “, дипломатът граф Жозеф дьо Местр, а също и писателят виконт Луи дьо Боналд – подлагат на критика абстрактността на тези права и прекомерно размитите показа за тях.
От друга страна, Карл Маркс в „ За еврейския въпрос “ през 1844 г. подлага на критика доктрината за правата на индивида, тъй като тя защитавала правата „ единствено на членовете на буржоазното общество “, т.е. на „ индивида лакомец, на буржоата, на индивида, обособен от общността, затворен в себе си. “ Тези права съгласно него се лимитират най-вече до правото на благосъстоятелност.
Феминистки вид
В истинския документ се употребява френската дума „ Homme “, която се отнася до „ мъж “ и до „ човек “. През 1789 година текстът на тази Декларация се е отнасял единствено за мъжете, тъй като те са били стопански дейното население. Но още от самото си начало документът провокирал гневните възражения от страна на феминистките. През септември 1791 г. Олимпия дьо Гуж публикува „ Декларация за правата на дамата и гражданката “, в която публично създава концепцията за тъждество на половете. След приемането на Конституцията на Четвъртата френска република от 13 октомври 1946 г. правата на мъжете и дамите били изравнени и революционната Декларация от 1789 година почнала да се отнася с идентична мощ и за двата пола.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ