Проф. Мари Врина - Николов става „Доктор хонорис кауза“ на СУ
На тържествена гала, която ще се състои в 11.00 часа през днешния ден в Аулата в Ректората, проф. Мари Врина - Николов ще бъде удостоена с почетното звание „ Доктор хонорис идея “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ за изключителните й заслуги към славистиката, българистиката и превода. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше учебно заведение в България е на Факултета по славянски филологии.
Проф. Мари Врина - Николов ще произнесе академично слово на тематика: „ Как да мислим/правим българската литература - литература на и в света “.
Проф. Мари Врина-Николов е измежду най-изтъкнатите откриватели на българската литература и просвета и водещ преводач от български език във Франция. Тя е родена в Невер, Франция. Дипломира се като езиковед в Университета Париж-V (1983), като българист в INALCO и като магистър по типичен литератури (1985). Възпитаник е на „ Екол нормал сюпериор “.
Веднага след дипломирането си стартира да преподава български език в Националния институт за източни езици и култури в Париж (INALCO), където по-късно е определена за доцент (2004 г.) и професор (2009 г.) по български език и литература. През 1990 година пази докторска теза с труд върху експресивните частици в актуалния български език. Била е гост-професор в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ в границите на катедра „ Романистика “ във Факултета по типичен и нови филологии и на магистърската стратегия „ Преводач-редактор “ във Факултета по славянски филологии. В магистърската стратегия „ Преводач-редактор “ проф. Врина води курс по „ История на превода “ повече от 10 години.
Мари Врина е заемала редица университетски постове в INALCO, а от 2019 година е шеф на издателството на Института. През интервала 1994–1998 година е аташе към Френския институт в София, а по-късно – във Френското посолство в Будапеща. Проф. Врина-Николов е член на публицистичните препоръки на редица научни издания в България – на списанията „ Литературна мисъл “, „ Литературата “ (издание на Факултета по славянски филологии), „ Балканско езикознание “, „ Език и литература “. Тя е основател на френскоезичния уебсайт за българска литература litbg.eu, включва се като специалист в работата на „ Къща за литература и превод “ (София). Автор и съавтор е на няколко учебника по български език и на къси българо-френски и френско-български речници.
Носител е на Почетна грамота за принос в разпространяването и развиването на българската просвета от Министерството на културата на Република България (1997 г.), грамота за заслуги към българистиката за значителен принос в литературния разбор и разпространяването на българската литература от Българска академия на науките (2001 г.), почетно отличие медал „ Arts et Lettres “, степен „ Chevalier “, от Министерството на културата на Република Франция (2004 г.), „ Златен век “ от Министерството на културата в България (2015 г.). От няколко години тя има и българско поданство, получено по заслуги. Почетен член е на Сдружението на българските писатели (2003 г.).
Мари Врина-Николов е високо скъп и награждаван преводач на българска литература в доста необятни хронологически и жанрови граници. Тя е превела редица значими български произведения, като някои от тях излизат с нейни предговори. Тя показва на френската аудитория както класици като Иван Вазов („ Под игото “), Алеко Константинов („ Бай Ганьо “), Йордан Йовков („ Старопланински митове “), по този начин и огромните създатели от втората половина на ХХ век – Ивайло Петров, Йордан Радичков (седем книги), Вера Мутафчиева, Цветан Стоянов, Константин Павлов, Веселин Бранев, Виктор Пасков (три книги).
Мари Врина-Николов деликатно следи и чудесно познава и актуалната българска литература. Сред преведените от нея създатели са Георги Господинов, Теодора Димова, Алек Попов, Емилия Дворянова, Елена Алексиева, Севда Севан, Захари Карабашлиев и доста други. Всички тези издания са резултат от персоналната самодейност на преводачката да заинтересува френските издатели с българските книги, които тя е избрала. Още през 1990 година първият ѝ превод „ Балада за Георг Хених “ от Виктор Пасков получава премия за най-хубав превод на Международния панаир на книгата в Бордо. Следват Prix Max Jacob étranger (2001 г.) за превод на К. Кадийски, Prix Jan Michalski (2016 г.) за превод на Г. Господинов. Носителка е и на премията за превод " Етиен Доле ", присъждана от Сорбоната. /БГНЕС
