На стената в дома на Елизавет Ковис в Атина висят

На стената в дома на Елизавет Ковис в Атина висят фотоси на Синята джамия и " Света София " в Истанбул. Тя е родена там, само че е от гръцки генезис. Като дете става очевидец на погрома в турския град през 1955 година.

Турция на Ердоган

Турските управляващи са блокирали над 311 000 уеб страницата през предходната годинаОстър конфликт сред Израел и Турция. Анкара затвори небето си и стопира търговията с Тел АвивТурция стартира построяването на нови бомбоубежища в страната

" Живеехме на последния етаж в четириетажна постройка ", споделя дамата пред АРД. " Баба ми стоеше на прозореца, а църквата гореше. Помня, че тя плачеше ". 

Убийства и опустошения - благодарение на страната

На 6 септември 1955 година турски националисти навлизат в кварталите на града, където живеят хора, които не са мюсюлмани. Нападенията им са предизвикани от спора в Кипър и хипотетичен бомбен атентат в родния град на Кемал Ататюрк. Въоръжени с брадви и железни прътове, те атакуват домовете и магазините на малцинствените групи - нападат най-много гърци, само че също и арменци и евреи. Чупят прозорци, подпалват, разрушават църкви и гробища, пребиват и изнасилват хора, мародерстват. Полицията съвсем не се намесва. Най-малко 15 души умират, стотици са ранени. Над 4 000 бизнеса са унищожени и над 1 000 домове.

По-късно се схваща, че въоръжените нападатели са докарани в Истанбул от други елементи на страната, напомня АРД. Днес се счита за потвърдено, че страната е провела погрома. Дилек Гювен е немска историчка от турски генезис, която обширно е изследвала събитието. Тя е уверена, че страната стои зад погрома. " Истанбул е бил стопански мегаполис, а стопанската система е била значително в ръцете на гърците ". Това е една от аргументите за погрома, добавя тя пред АРД.

Според експертката има и друга причина - след колапса на мултинационалната Османска империя, малцинствата към този момент не са добре пристигнали в Турция. " Новосъздадената република към този момент не се възприема като османска, а това значи също, че към този момент не е мултиетническа и религиозна - дом на арменци, гърци и евреи. Затова и в този интервал се вкарват в действие разнообразни ограничения за ислямизация на обществото ", изяснява Гювен. Сред тях са насилствена замяна на хора с Гърция, затваряне на гръцките и арменски учебни заведения, вкарване на налог върху благосъстоянието, който затруднява малцинствата. А след това се случва и погромът от 1955.

" През всичките тези години - безмълвие "

Онези, които не са " разменени " с Гърция, напущат града след погрома, а останалите през 1964 година Преди погрома в Истанбул живеят към 100 000 гърци. Няма точни данни за това какъв брой са те сега, само че множеството преброявания показват най-вече 2000. " Ако попитате хората по улицата през днешния ден, множеството несъмнено няма да знаят нищо за погрома през 1955 ", споделя Арет Демирджи - ръководителят на истанбулския офис на немската фондация " Фридрих Науман ". Той е от арменско семейство - магазинът на дядо му е разрушен през 1955 година

Демирджи споделя пред АРД, че дядо му изпитвал надълбоко отчаяние от случилото се. " В някои случаи турските им съседи и другари са им помагали, само че в последна сметка нападателите също са били турци. В някакъв миг е станало мъчително ясно - не ни желаят в тази страна ", споделя той.

Турският президент Реджеп Ердоган назова протестите от 1955 година " неточност ", само че публично следствие и до момента не е осъществено. 70 години по-късно единствено цивилен организации правят възпоменателни действия. Елизабет Ковис постоянно провежда събития в Атина, с цел да е сигурна, че погромът и прогонването на малцинствата не са забравени. Тя обаче е наясно с това, че в Турция обстановката не е такава, написа АРД.

" Редовно съм в Истанбул. Повечето ми другари там са турци, в това число доста просветени хора. И даже те от време на време ме питат за какво в действителност сме си тръгнали тогава ", споделя тя. " Тогава си мисля: не знаете ли? Защо не казахте нищо тогава, за какво не протестирахте? През всичките тези години - безмълвие. "

Борба за правото да се завърнат

Нико Узуноглу също е грък от Истанбул, който по време на погрома е бил дете, преди да се реалокира със фамилията си в Гърция. 74-годишният мъж през днешния ден работи за Федерацията на истанбулските гърци, които се назовават Романи. Те имат една съществена цел - правото на младото потомство да се върне в Истанбул, макар че не са родени там. " Не желаеме тази общественост да остане в историята, би трябвало да подкрепим младежите и да ги мотивираме да се върнат в Истанбул ", споделя Узуноглу.

Това обаче не е лесна задача. Активистът споделя, че води диалози с турското държавно управление по въпросите на натурализацията и издаването на разрешителни за престояване на новото потомство. Прогрес съвсем няма. " Имаме и други стремежи - да вземем за пример да подкрепим тези към 100 възпитаници и студенти в Гърция, които са част от общността. Да им помогнем да схванат културата на Истанбул и да ги сближим с нея ".

70 години след погрома Истанбул към момента има голямо значение за идентичността на тези хора. " Всеки път, когато пристигам в Истанбул, първо си поемам надълбоко мирис. Това е нашият град, нашият дом. Но ние сме изгубили родината си ", споделя Елизавет. Тя обича Гърция, само че се разпознава с произхода си. " Ако всичко това не се беше случило, Истанбул можеше да е напълно друг град през днешния ден ".

Материалът е на DW и е оповестен ТУК> > >