На срещата на върха в Анкара президентите на Турция, Русия

На срещата на върха в Анкара президентите на Турция, Русия и Иран оповестиха успеха си в една война, чийто край въобще не се обрисува. Независимо от това всяка от страните, участващи в тази война, реализира главните си цели. Турция осуети основаването на огромна кюрдска самостоятелна област, Иран разшири въздействието на "шиитския полумесец " от Техеран до Средиземно море, а Русия употребява Сирия за постигането на по-далечни цели като откъсването на Турция от Запада, да вземем за пример. Едно от дребното неща, които свързват тези три страни, е съпротивата им против американското военно наличие в Сирия. Турция да вземем за пример приема американската поддръжка за кюрдите като опасност за личната си сигурност.

Диаметрално противоположни ползи

И трите страни преследват разнообразни ползи. Турция е окупирала една част от северна Сирия и желае да разсели там бежанци, които са задължение за страната, като в същото време образова лоялните арабски милиции. Русия, която през 2019 година ще достави на Турция противовъздушни системи S400, мълчешком утвърждава офанзивата на Анкара, с цел да я завоюва на своя страна. Иран пък приканва Турция да възвърне териториалната целокупност на Сирия. Така Сирия остава разграничена на няколко сфери на въздействие.

В Манбидж едни против други са изправени турски и американски бойци, а ИД единствено чака нов вакуум, с цел да се завърне назад в страната. Иранският президент Рохани има право като споделя, че в Сирия не може да има военно решение. А фактът, че не се обрисува политическо решение, е обвързван с тримата спечелили от Анкара и най-много с съветския президент Владимир Путин. Защото с конференциите в Астана и Сочи, в които участваха Иран и Турция, той подкопа мирния развой на Организация на обединените нации, който целеше да обвърже прекратяването на бойните дейности с политически развой.

Първо конференцията в Астана прекъсна тази връзка и контрактуваните деескалационни зони бяха добре пристигнали за режима. На конференцията в Сочи пък беше контрактуван временен политически интервал. Подобен временен интервал към този момент не се планува. Освен това Башар Асад не демонстрира подготвеност за диалози с съперниците си. И неговите помощници му помогнаха за успеха. Те към този момент не са заинтересувани от народна власт в Сирия. А аргументите, които провокираха протеста, не са изкоренени. За това обаче носят отговорност и тримата президенти, които в Анкара се оповестиха за спечелили, счита Райнер Херман.