Те са причината нас да ни има!
На фотографията виждате бойци и офицери от Първи пехотен софийски полк, очакващи коледната си софра. Според множеството историци, тя е направена в региона на Кратово, днешна Република Северна Македония, на 7 януари 1916 година (тогава сме чествали Коледа на тази дата).
Фотографираните мъже си почиват след победоносните и изнурителни борби от октомври, ноември и декември 1915 година. Тежки тествания им предстоят през идващите съвсем три години. Очакват ги щурма на Тутракан, сраженията в полята на Добруджа и край Букурещ, жестоките фронтови конфликти в планините на Македония. Съдбата ги изправя против суровото и злокобно тестване на войната.
Погледнете лицата на тези мъже и момчета. В очите на някои проблясва вяра, други сякаш изпитват стеснение, че ги снимат, трети са изтощени и се взират като че ли в нищото. Всъщност на фотографията виждате сборен облик на нашите прадядовци или прапрадядовци. Те са повода нас да ни има. Тежко задължение се пада на предците ни.
Запиляни по фронтове, насядали на студената земя, надалеч от майки и татковци, от дами и деца, те чакат своята скромна празнична софра.
За някои от хората, гледащи към обектива, евентуално това ще е последната Коледа в живота им. Затова дано през коледните празници да си пожелаем в бъдните български времена войните вечно да останат запечатани единствено на старите вековни фотографии. Вглеждайки се в суровото време на дедите си, да си спомним, че най-важни са не отрупаните трапези, а дребните огромни неща, като това, че просто сме със своите близки.
Светлината не е в искрящите гирлянди или лъскавите опаковки. Светлината е във вас и в тези, които са до вас. Светли празници!
От фейсбук страницата на Росен Петров
Фотографираните мъже си почиват след победоносните и изнурителни борби от октомври, ноември и декември 1915 година. Тежки тествания им предстоят през идващите съвсем три години. Очакват ги щурма на Тутракан, сраженията в полята на Добруджа и край Букурещ, жестоките фронтови конфликти в планините на Македония. Съдбата ги изправя против суровото и злокобно тестване на войната.
Погледнете лицата на тези мъже и момчета. В очите на някои проблясва вяра, други сякаш изпитват стеснение, че ги снимат, трети са изтощени и се взират като че ли в нищото. Всъщност на фотографията виждате сборен облик на нашите прадядовци или прапрадядовци. Те са повода нас да ни има. Тежко задължение се пада на предците ни.
Запиляни по фронтове, насядали на студената земя, надалеч от майки и татковци, от дами и деца, те чакат своята скромна празнична софра.
За някои от хората, гледащи към обектива, евентуално това ще е последната Коледа в живота им. Затова дано през коледните празници да си пожелаем в бъдните български времена войните вечно да останат запечатани единствено на старите вековни фотографии. Вглеждайки се в суровото време на дедите си, да си спомним, че най-важни са не отрупаните трапези, а дребните огромни неща, като това, че просто сме със своите близки.
Светлината не е в искрящите гирлянди или лъскавите опаковки. Светлината е във вас и в тези, които са до вас. Светли празници!
От фейсбук страницата на Росен Петров
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




