Асен Златев: От рекордите и титлите в щангите до шефския пос...
Легендарният щангист и олимпийски първенец от Москва 1980 Асен Златев бе определен за нов президент на Българската федерация по повдигане на тежести. До следващата рокада в разтърсвания от кавги спорт се стигна след изключителното общо заседание на централата на 15 декември. За 65-годишния пловдивчанин гласоподаваха 21 клуба. Той получи персоналната поддръжка на олимпийския, международен и европейски първенец Карлос Насар, който е най-голямата ни спортна звезда сега. Златев детронира досегашния президент Стефан Ботев, който получи единствено 10 гласа. Напълно естествено за обстановката в родния спорт, незабавно се появиха тъжби против избора. Сега Златев стартира правосъдна борба за потвърждаване на законния си избор.
Самият Насар прикани разликите да се изчистят по време на събранието и да не се стига до каузи, които забавят работата на институции като Българския олимпийски комитет, федерациите по лека атлетика и битка. Уви, не го чуха от три клуба.
Златев пък прикани ръководителя на ДПС-Ново начало Делян Пеевски да продължи да оказва помощ на повдигането на тежести по познатата скица - с по 40 000 лв. всеки месец. " Ще разгадавам на контрактуваните от настоящето управление на БФВТ средства. Надявам се Делян Пеевски да продължи ", сподели Златев.
Но очевидно борбите му на подиума няма да са по-лесни от тези във Федерацията. Първите Асен печели с лекост. Той остава непобеден от собствен съотечественик в съревнование в продължение на 13 години. Печели 45 медала на огромни конгреси - 22 златни, 19 сребърни и 4 бронзови. Поставя 20 международни и 6 олимпийски върха.
Момчето от Царимир е избирано за състезател №1 на България за 1986 година Невероятна чест в тези времена, когато спортът ни е на суперниво - измежду първите в света.
Едва ли като хлапе Асен е предполагал, че ще се покрие с такава популярност. Той е типично селско дете. " Имахме 7-8 овце. Правехме вино от асмата на двора, най-малко 200-300 литра. Имахме първия тв приемник в махалата. У нас не се заключваше. Който дойдеше първи, започваше да подготвя трапезата. Да налее вино, луканка да извади, туршия, всичко по реда си. И по 7-8 души седяха на масата. Те си приказваха, ние дребните слушахме ", спомня си новият необут на Щангите.
" Нямаше интернет и си общувахме между тях. Тогава малкия екран се състоеше единствено от една стратегия. Започваше към 17-18 часа. Телевизорът не беше най-главното. Говорехме си. И съм запомнил, че всички бяха доста радостни. "
Идилията обаче завършва, когато Асен е едвам на 10 години. Умира татко му. " Светът стартира да ми наподобява по-различен, някак си по-сив. Един ден, един момент трансформира всичко. Тези неща са за превъзмогване и да продължиш напред по най-хубавия метод. Майка ми ме записа да спортувам, защото трябваше да ми обезпечи метод за изхранване ", напомня Златев. Мнозина ще се учудят по какъв начин по този начин ще се изхранва. Но преди време по спортните ни учебни заведения имаше обезпечен интернат, три хранения, лагер. Какво повече да желае човек!
Може би и това образува доста мощен темперамент, а оттова - и състезател. " Аз такива моменти не ги дефинирам като сложни, просто нещата от живота, които би трябвало да преодолея и да продължа напред ", спомня си Асен Златев. " Никога не съм приемал, че ориста е била несправедлива към мен и аз съм нещо по-различно от останалите. Почти несъмнено обаче е, че нямаше да стартира с повдигането на тежести. Когато майка ми ми сподели,че ще ме запише в Спортното, се зарадвах доста, въпреки всичко това е спорт. Аз от дребен с децата от махалата непрекъснато правех нещо - къде футбол, къде криеница, къде гоненица или да вървим по напоителните канали. Не ни даваха, че е рисково, само че кой ли ти слуша! По през целия ден бях из село и по къра. Това ми разви тялото още от дребен. "
Защо обаче дребният Асен се записва тъкмо в щангите?
Покойният му татко е приятел с играчите от тогавашния футболен " Тракия ". В Царимир имат мощен тим и пловдивчани постоянно гостуват за контроли. Когато се случва нещастието с родителя, майката отива с молба за помощ при вратаря Мишо Карушков.
" Вие сте другари с Иван (б.а. - бащата), няма при кого различен да отида. Чух, че в Спортното учебно заведение дават храна и заслон, помагай. Ние тук сме при майка ми, това е краткотрайно решение Седем години било учебното заведение, давай, помагай ", подрежда майката.
Карушков се присеща: " Ленче, ти знаеш ли, че първият ми братовчед Ганчо (б.а. - Карушков) скоро ще прави изпити по щанги. Той е доста добър човек. Ще приказвам с него да го вземе момчето, с цел да има най-малко храна и заслон ".
И по този начин, дребният Асен отива на изпита. " Скачаме, бягаме, мерят ни. Имаше тичане - 30, 60 и 800 метра. Тогава маратонки нямаше, гуменки единствено, но аз от кое място пари. По през целия ден необут тичах. Майка ми ми беше купила от 2.60 лв. едни гуменки - споделя бъдещият първенец. - Издържах 30-те метра някак си. Обаче не ми паснаха нещо, започнах дългото тичане и в един миг ги събух - хем да не ги мацам, хем и да ми е по-удобно. Получих незабавно огромна поддръжка от трибуните. И лекоатлетите ги бих на тоя старт ".
Интересното идва след изпита. Карушков, вратарят, отива при братовчед си и още от вратата пита за дребния от Царимир. " Не го взех Мишо, слаб се оказа, не устоя изпита ", отвръща спецът по щанги. Вратарят пребледнява, че не може да помогне на бедното семейство. Тогава Ганчо, треньорът в " Марица ", му споделя: " Мише, умерено бе, човек. Той е първи в листата. Ако имаш и други такива с връзки, давай ги насам ".
Така Ганчо Карушков става първи треньор на гения от Царимир. " За благополучие, неговата методика се оказа най-хубавата в света. Имам четири олимпийски цикъла с него и нито един път не съм се контузвал тежко. Това е част от работата на треньора ми. С него започнахме с една огромна основа в щангите - многообразни извършения и ОФП от пети клас. Тогава професори медици предупреждаваха, че не може толкоз дребни деца да ги натоварват с щанги ", признателен е бъдещият първенец.
" Започнахме с доста техника и дървени щангички и необятна гама от обща физическа подготовка. Плюс доста дълго тичане. То развива противоположните мускулни нишки, а треньорът това искаше. Важно бе да ни кали душeвността. След 2-3 обиколки на Гребната ти се развива волевата резистентност. Започнахме същински щанги след година, въпреки и от дребните. След 6-7-8, дори девет сезона стартирахме надпреварите. Много тъкмо дозирано. Затова и всички ние, живот и здраве, нямаме проблеми, защото всичко е правено тъкмо както би трябвало. "
Още от първото съревнование Асен Златев схваща, че му е обещано нещо свише! Това е душeвността по време на съревнование. " Нещо ме вкарваше в едно положение. Хем си вътре в ситуацията - наблюдаваш всичко, само че нещо си като в самохипноза. Не съм ходил в Индия за тези неща, само че по този начин ми е пригодена душeвността. Дойде ли съревнование, нямам никакви страхове ", споделя той.
Идва срещата с именития треньор Иван Абаджиев - " папата на родните щанги ", която би трябвало да му отвори вратите към извънредно мощния тогава народен тим. Асен отива в Бургас за борба със самите Неделчо Колев и Йордан Митков. Единият три пъти международен първенец, другият - олимпийски. Легенди!
" Случайно ли, не знам, само че ги победих двамата. Тогава още с връщането ми в Пловдив се обажда Здравко Куев от ЦСКА и споделя - оправяй се и на следващия ден идвай на лагера на националния тим. Тогава бях на 19 години. Два месеца по-късно във Варна имаше ново състезание. В него с Неделчо и Йордан подобрихме седем пъти международния връх един след различен. Това беше доказателството, че към този момент не са единствено двама, а стават трима положителните ", продължава новият началник на Щангите.
" В залата си харесах един подиум, който беше зад колона и ме скриваше от бюрото на Абаджиев. Точно до Благой Благоев. Аз тренировката стартирам от лоста, а Абаджиев ме попита за какво не подвигам от 50 кг. Все отново вдигаш 200 кг близо на съревнование. Казах му, че при Карушков сме привикнали с лоста и повече загрявка. Той се съгласи и не ме пита повече. "
И по този начин вратата към славата е отворена! Сирачето от Царимир попада в желязната чета на Старшията. А там оцеляваш единствено в случай че си първи!
Взима волга и 3000 лв. за купата, съдбата му лишава още две
Абаджията не обича доста пловдивската школа, спори постоянно с Асен и с треньора му. Но пристигна ли време за съревнование, тримата се схващат. И идва най-ценната купа.
" На 20 години и 62 дни станах олимпийски първенец с помощта на Иван Абаджиев. Битката с Неделчо Колев и Йордан Митков беше доста сериозна -разказва Златев. - Йордан Митков заболя от жълтеница и присъединяване ми в Москва беше съвсем несъмнено, в случай че не се контузя. Правех мои си нововъведения, които ми помогнаха в изтласкването. В това придвижване може да сложиш 4-5 кг от горната страна и да победиш противниците си ", спомня си новият необут на Щангите.
" Месец преди олимпиадата Карушков и Абаджиев ме стопираха от тренировки и направиха по този начин, че да съм в топформа, а не претрениран тъкмо за надпреварата. Там с руснака Александър Первий направихме яка борба, подобрихме със 7-8 кг върха в изтласкването. Това доста рядко се случва. "
Асен взима за олимпийското злато кола " Волга " и 3000 лв. премия. Славата му идва допълнително. " На един лагер в Мексико нещо ми беше врътнала главата. Ставаш малко тралала и мислиш, че си хванал бог за шлифера. На този лагер се спречкахме много с Абаджиев. След него ми пристигна акълът, че нещата би трябвало да си продължат по остарелия метод, като този, по който потеглих от Царимир. Разбрах, че ставам петно, без опрощение, кофти работа. На връщане от Мексико ми се привидя татко ми, който ми споделя, че греша. Това бе приземяване ", признава си Златев.
Уви, ориста го лишава даже от присъединяване в идващите две олимпиади. За тази в Ел Ей през 1984 година е в топформа, само че идва протестът от страна на соцлагера. " Месец преди старта на Игрите ни споделиха, че няма да участваме. Ходиш в свят на светлосенки. Няма мисъл, няма страсти. Поне две седмици не знаех защо става въпрос. Не е елементарно, само че се отърсваш и продължаваш ", разкрива Златев.
Четири години по-късно пък гръмва допинг абсурдът, поради който българските щангисти са изхвърлени. Вероятно тъй като сме напът да вземем съвсем всички трофеи от Съюз на съветските социалистически републики.
" В Сеул през 1988-а научих, че няма да вземам участие, часове преди старта. Не дръзвам да настоявам, само че едва ли е имало пет души по този начин готови като мен. Бях лежащ да си умря 2-3 часа преди надпреварата. Събраха ни и го споделиха. Започна да ми се премрежва пред очите. Фокусът ми изчезна. Усетих, че това е от сълзи. Те не капят, а текат. Фланелката ми цялата мокра. Не чувствам, че рева. Фланелката ми мокра. Викам, няма да мога да я облека на надпреварата. После се чувствам - бе какво съревнование, няма да вземам участие. Целият тим бе изваден от присъединяване. "
Травмата е сериозна. Асен сънува съвсем всяка вечер, че е на олимпиадата и подвига, а Абаджията - до него. " Двамата толкоз бяхме дружно, че си омръзнахме крепко. Сънувам и се разсънвам, плувнал в пот. Даже жена ми викаше: " Какво става, отново ли олимпиада? ". Казвам й: " Да, да, спи ".
Завърта бизнес в Германия, прави мандра в Царимир
Започва бизнес с пари от Германия. През 1989-а взема решение да подвига в Бундеслигата и да тренира тамошните момчета. Внася гуми у нас.
" Животът е подобен. Няма единствено благополучие. Има и доста по-тежки загуби, в сравнение с 2 или 3 олимпиади, както при мен. Проблемът е, че има доста старания. При мен са 12 години. Почти всеки ден минаваш лимита на издръжливостта. Това е казусът ", метафизичен разсъждава Асен Златев.
Отначало отхвърля да се занимава и с родните Щанги. " След Сеул едни момчета идват при мен в Царимир. Една кола хора от София. Използваха ги, с цел да се смени Абаджиев. Любопитно е, че неговите хора го спретнаха. Ние, които се карахме с него всекидневно, застанахме твърдо зад треньора. Почти няма никой, който да не го е предал. Казах им: даже и да го сменят, би трябвало да е с чест, другояче ще оплюем и себе си. Като рие бикът, и върху гърба му тиня пада. Преди Сидни се получи проблем с допинг и го отстраниха поради нелепа случайност. Фабричен недостатък ", почтен е Златев.
А и пада комунизмът. Щангистите се чудят накъде да тръгнат. " Много желаехме тази смяна, карахме се с тези, които бяха повече скептици. Сърдехме се един на различен, не си говорехме поради това. Преходът от комунизъм към народна власт не излезе това, което беше в фантазиите ни. За страдание, излезе противоположното, а доста труд хвърлихме. Още 1992-1993 година стартира да се схваща, че не е това, не вървят нещата. Започнахме да го осъзнаваме чак от 2000 година нататък, че аджеба, това не е нещо инцидентно и ще мине. Май-май то си е такова, каквото си стартира изначало. "
Впоследствие взема решение да сътвори лична мандра и да изнася млечни артикули за Германия, където намира бизнес сътрудник в лицето на някогашния щангист Йохан Кунц. Последният е безконечен противник на Янко Русев. Но другар на родните звезди.
Колебае се сред мандра и винарна. Избира първото. Прави я в родното село Царимир.
Преди време в Пловдив интензивно се приказва, че желае един от стилните заведения за хранене в града. Не е ясно какво се случва, само че все още шефът на Щангите не се занимава с сходен бизнес.
След края на спортната си кариера са занимава с частен бизнес. Стартира с импорт на автомобилни гуми от Германия, където се състезава.
Впоследствие взема решение да сътвори лична мандра и да изнася млечни артикули за Германия, където намира бизнес сътрудник в лицето на някогашния щангист Йохан Кунц.
Самият Насар прикани разликите да се изчистят по време на събранието и да не се стига до каузи, които забавят работата на институции като Българския олимпийски комитет, федерациите по лека атлетика и битка. Уви, не го чуха от три клуба.
Златев пък прикани ръководителя на ДПС-Ново начало Делян Пеевски да продължи да оказва помощ на повдигането на тежести по познатата скица - с по 40 000 лв. всеки месец. " Ще разгадавам на контрактуваните от настоящето управление на БФВТ средства. Надявам се Делян Пеевски да продължи ", сподели Златев.
Но очевидно борбите му на подиума няма да са по-лесни от тези във Федерацията. Първите Асен печели с лекост. Той остава непобеден от собствен съотечественик в съревнование в продължение на 13 години. Печели 45 медала на огромни конгреси - 22 златни, 19 сребърни и 4 бронзови. Поставя 20 международни и 6 олимпийски върха.
Момчето от Царимир е избирано за състезател №1 на България за 1986 година Невероятна чест в тези времена, когато спортът ни е на суперниво - измежду първите в света.
Едва ли като хлапе Асен е предполагал, че ще се покрие с такава популярност. Той е типично селско дете. " Имахме 7-8 овце. Правехме вино от асмата на двора, най-малко 200-300 литра. Имахме първия тв приемник в махалата. У нас не се заключваше. Който дойдеше първи, започваше да подготвя трапезата. Да налее вино, луканка да извади, туршия, всичко по реда си. И по 7-8 души седяха на масата. Те си приказваха, ние дребните слушахме ", спомня си новият необут на Щангите.
" Нямаше интернет и си общувахме между тях. Тогава малкия екран се състоеше единствено от една стратегия. Започваше към 17-18 часа. Телевизорът не беше най-главното. Говорехме си. И съм запомнил, че всички бяха доста радостни. "
Идилията обаче завършва, когато Асен е едвам на 10 години. Умира татко му. " Светът стартира да ми наподобява по-различен, някак си по-сив. Един ден, един момент трансформира всичко. Тези неща са за превъзмогване и да продължиш напред по най-хубавия метод. Майка ми ме записа да спортувам, защото трябваше да ми обезпечи метод за изхранване ", напомня Златев. Мнозина ще се учудят по какъв начин по този начин ще се изхранва. Но преди време по спортните ни учебни заведения имаше обезпечен интернат, три хранения, лагер. Какво повече да желае човек!
Може би и това образува доста мощен темперамент, а оттова - и състезател. " Аз такива моменти не ги дефинирам като сложни, просто нещата от живота, които би трябвало да преодолея и да продължа напред ", спомня си Асен Златев. " Никога не съм приемал, че ориста е била несправедлива към мен и аз съм нещо по-различно от останалите. Почти несъмнено обаче е, че нямаше да стартира с повдигането на тежести. Когато майка ми ми сподели,че ще ме запише в Спортното, се зарадвах доста, въпреки всичко това е спорт. Аз от дребен с децата от махалата непрекъснато правех нещо - къде футбол, къде криеница, къде гоненица или да вървим по напоителните канали. Не ни даваха, че е рисково, само че кой ли ти слуша! По през целия ден бях из село и по къра. Това ми разви тялото още от дребен. "
Защо обаче дребният Асен се записва тъкмо в щангите?
Покойният му татко е приятел с играчите от тогавашния футболен " Тракия ". В Царимир имат мощен тим и пловдивчани постоянно гостуват за контроли. Когато се случва нещастието с родителя, майката отива с молба за помощ при вратаря Мишо Карушков.
" Вие сте другари с Иван (б.а. - бащата), няма при кого различен да отида. Чух, че в Спортното учебно заведение дават храна и заслон, помагай. Ние тук сме при майка ми, това е краткотрайно решение Седем години било учебното заведение, давай, помагай ", подрежда майката.
Карушков се присеща: " Ленче, ти знаеш ли, че първият ми братовчед Ганчо (б.а. - Карушков) скоро ще прави изпити по щанги. Той е доста добър човек. Ще приказвам с него да го вземе момчето, с цел да има най-малко храна и заслон ".
И по този начин, дребният Асен отива на изпита. " Скачаме, бягаме, мерят ни. Имаше тичане - 30, 60 и 800 метра. Тогава маратонки нямаше, гуменки единствено, но аз от кое място пари. По през целия ден необут тичах. Майка ми ми беше купила от 2.60 лв. едни гуменки - споделя бъдещият първенец. - Издържах 30-те метра някак си. Обаче не ми паснаха нещо, започнах дългото тичане и в един миг ги събух - хем да не ги мацам, хем и да ми е по-удобно. Получих незабавно огромна поддръжка от трибуните. И лекоатлетите ги бих на тоя старт ".
Интересното идва след изпита. Карушков, вратарят, отива при братовчед си и още от вратата пита за дребния от Царимир. " Не го взех Мишо, слаб се оказа, не устоя изпита ", отвръща спецът по щанги. Вратарят пребледнява, че не може да помогне на бедното семейство. Тогава Ганчо, треньорът в " Марица ", му споделя: " Мише, умерено бе, човек. Той е първи в листата. Ако имаш и други такива с връзки, давай ги насам ".
Така Ганчо Карушков става първи треньор на гения от Царимир. " За благополучие, неговата методика се оказа най-хубавата в света. Имам четири олимпийски цикъла с него и нито един път не съм се контузвал тежко. Това е част от работата на треньора ми. С него започнахме с една огромна основа в щангите - многообразни извършения и ОФП от пети клас. Тогава професори медици предупреждаваха, че не може толкоз дребни деца да ги натоварват с щанги ", признателен е бъдещият първенец.
" Започнахме с доста техника и дървени щангички и необятна гама от обща физическа подготовка. Плюс доста дълго тичане. То развива противоположните мускулни нишки, а треньорът това искаше. Важно бе да ни кали душeвността. След 2-3 обиколки на Гребната ти се развива волевата резистентност. Започнахме същински щанги след година, въпреки и от дребните. След 6-7-8, дори девет сезона стартирахме надпреварите. Много тъкмо дозирано. Затова и всички ние, живот и здраве, нямаме проблеми, защото всичко е правено тъкмо както би трябвало. "
Още от първото съревнование Асен Златев схваща, че му е обещано нещо свише! Това е душeвността по време на съревнование. " Нещо ме вкарваше в едно положение. Хем си вътре в ситуацията - наблюдаваш всичко, само че нещо си като в самохипноза. Не съм ходил в Индия за тези неща, само че по този начин ми е пригодена душeвността. Дойде ли съревнование, нямам никакви страхове ", споделя той.
Идва срещата с именития треньор Иван Абаджиев - " папата на родните щанги ", която би трябвало да му отвори вратите към извънредно мощния тогава народен тим. Асен отива в Бургас за борба със самите Неделчо Колев и Йордан Митков. Единият три пъти международен първенец, другият - олимпийски. Легенди!
" Случайно ли, не знам, само че ги победих двамата. Тогава още с връщането ми в Пловдив се обажда Здравко Куев от ЦСКА и споделя - оправяй се и на следващия ден идвай на лагера на националния тим. Тогава бях на 19 години. Два месеца по-късно във Варна имаше ново състезание. В него с Неделчо и Йордан подобрихме седем пъти международния връх един след различен. Това беше доказателството, че към този момент не са единствено двама, а стават трима положителните ", продължава новият началник на Щангите.
" В залата си харесах един подиум, който беше зад колона и ме скриваше от бюрото на Абаджиев. Точно до Благой Благоев. Аз тренировката стартирам от лоста, а Абаджиев ме попита за какво не подвигам от 50 кг. Все отново вдигаш 200 кг близо на съревнование. Казах му, че при Карушков сме привикнали с лоста и повече загрявка. Той се съгласи и не ме пита повече. "
И по този начин вратата към славата е отворена! Сирачето от Царимир попада в желязната чета на Старшията. А там оцеляваш единствено в случай че си първи!
Взима волга и 3000 лв. за купата, съдбата му лишава още две
Абаджията не обича доста пловдивската школа, спори постоянно с Асен и с треньора му. Но пристигна ли време за съревнование, тримата се схващат. И идва най-ценната купа.
" На 20 години и 62 дни станах олимпийски първенец с помощта на Иван Абаджиев. Битката с Неделчо Колев и Йордан Митков беше доста сериозна -разказва Златев. - Йордан Митков заболя от жълтеница и присъединяване ми в Москва беше съвсем несъмнено, в случай че не се контузя. Правех мои си нововъведения, които ми помогнаха в изтласкването. В това придвижване може да сложиш 4-5 кг от горната страна и да победиш противниците си ", спомня си новият необут на Щангите.
" Месец преди олимпиадата Карушков и Абаджиев ме стопираха от тренировки и направиха по този начин, че да съм в топформа, а не претрениран тъкмо за надпреварата. Там с руснака Александър Первий направихме яка борба, подобрихме със 7-8 кг върха в изтласкването. Това доста рядко се случва. "
Асен взима за олимпийското злато кола " Волга " и 3000 лв. премия. Славата му идва допълнително. " На един лагер в Мексико нещо ми беше врътнала главата. Ставаш малко тралала и мислиш, че си хванал бог за шлифера. На този лагер се спречкахме много с Абаджиев. След него ми пристигна акълът, че нещата би трябвало да си продължат по остарелия метод, като този, по който потеглих от Царимир. Разбрах, че ставам петно, без опрощение, кофти работа. На връщане от Мексико ми се привидя татко ми, който ми споделя, че греша. Това бе приземяване ", признава си Златев.
Уви, ориста го лишава даже от присъединяване в идващите две олимпиади. За тази в Ел Ей през 1984 година е в топформа, само че идва протестът от страна на соцлагера. " Месец преди старта на Игрите ни споделиха, че няма да участваме. Ходиш в свят на светлосенки. Няма мисъл, няма страсти. Поне две седмици не знаех защо става въпрос. Не е елементарно, само че се отърсваш и продължаваш ", разкрива Златев.
Четири години по-късно пък гръмва допинг абсурдът, поради който българските щангисти са изхвърлени. Вероятно тъй като сме напът да вземем съвсем всички трофеи от Съюз на съветските социалистически републики.
" В Сеул през 1988-а научих, че няма да вземам участие, часове преди старта. Не дръзвам да настоявам, само че едва ли е имало пет души по този начин готови като мен. Бях лежащ да си умря 2-3 часа преди надпреварата. Събраха ни и го споделиха. Започна да ми се премрежва пред очите. Фокусът ми изчезна. Усетих, че това е от сълзи. Те не капят, а текат. Фланелката ми цялата мокра. Не чувствам, че рева. Фланелката ми мокра. Викам, няма да мога да я облека на надпреварата. После се чувствам - бе какво съревнование, няма да вземам участие. Целият тим бе изваден от присъединяване. "
Травмата е сериозна. Асен сънува съвсем всяка вечер, че е на олимпиадата и подвига, а Абаджията - до него. " Двамата толкоз бяхме дружно, че си омръзнахме крепко. Сънувам и се разсънвам, плувнал в пот. Даже жена ми викаше: " Какво става, отново ли олимпиада? ". Казвам й: " Да, да, спи ".
Завърта бизнес в Германия, прави мандра в Царимир
Започва бизнес с пари от Германия. През 1989-а взема решение да подвига в Бундеслигата и да тренира тамошните момчета. Внася гуми у нас.
" Животът е подобен. Няма единствено благополучие. Има и доста по-тежки загуби, в сравнение с 2 или 3 олимпиади, както при мен. Проблемът е, че има доста старания. При мен са 12 години. Почти всеки ден минаваш лимита на издръжливостта. Това е казусът ", метафизичен разсъждава Асен Златев.
Отначало отхвърля да се занимава и с родните Щанги. " След Сеул едни момчета идват при мен в Царимир. Една кола хора от София. Използваха ги, с цел да се смени Абаджиев. Любопитно е, че неговите хора го спретнаха. Ние, които се карахме с него всекидневно, застанахме твърдо зад треньора. Почти няма никой, който да не го е предал. Казах им: даже и да го сменят, би трябвало да е с чест, другояче ще оплюем и себе си. Като рие бикът, и върху гърба му тиня пада. Преди Сидни се получи проблем с допинг и го отстраниха поради нелепа случайност. Фабричен недостатък ", почтен е Златев.
А и пада комунизмът. Щангистите се чудят накъде да тръгнат. " Много желаехме тази смяна, карахме се с тези, които бяха повече скептици. Сърдехме се един на различен, не си говорехме поради това. Преходът от комунизъм към народна власт не излезе това, което беше в фантазиите ни. За страдание, излезе противоположното, а доста труд хвърлихме. Още 1992-1993 година стартира да се схваща, че не е това, не вървят нещата. Започнахме да го осъзнаваме чак от 2000 година нататък, че аджеба, това не е нещо инцидентно и ще мине. Май-май то си е такова, каквото си стартира изначало. "
Впоследствие взема решение да сътвори лична мандра и да изнася млечни артикули за Германия, където намира бизнес сътрудник в лицето на някогашния щангист Йохан Кунц. Последният е безконечен противник на Янко Русев. Но другар на родните звезди.
Колебае се сред мандра и винарна. Избира първото. Прави я в родното село Царимир.
Преди време в Пловдив интензивно се приказва, че желае един от стилните заведения за хранене в града. Не е ясно какво се случва, само че все още шефът на Щангите не се занимава с сходен бизнес.
След края на спортната си кариера са занимава с частен бизнес. Стартира с импорт на автомобилни гуми от Германия, където се състезава.
Впоследствие взема решение да сътвори лична мандра и да изнася млечни артикули за Германия, където намира бизнес сътрудник в лицето на някогашния щангист Йохан Кунц.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ