Венко Сабрутев за ДЕБАТИ: От служебния кабинет зависи дали има риск за парите по Плана за възстановяване
На фотографията: Венко СабрутевВенко Сабрутев е роден през 1984 година в София. Магистър по Управление на интернационалните планове и магистър по Маркетинг от Университета за национално и международно стопанство. Има над 10 години опит в региона на енергетиката (горива и електроенергия) и опит в ръководството на огромни планове, търговията, маркетинга и нововъведенията. Народен представител от „ Продължаваме промяната “ в 47-мия и 48-мия Парламент. Заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси в последните две Народни събрания.
Народните представители приехте да възложите на Министерския съвет да предоговори елементи от Плана за възобновяване и резистентност по отношение на въглищните централи и задачите за понижаване на нездравословните излъчвания, като в решението се споделя, че вместо да понижаваме нездравословните излъчвания от произвеждане на електрическа енергия с 40% до края на 2025 година, взимайки изходните равнища от 2019 година, би трябвало да осигурим работата на въглищните централи до 2038 година. Защо Вашата парламентарна група поддържа този избор?
Планът за възобновяване и резистентност беше признат в миг, в който нямаше война. Геополитическата конюнктура в цяла Европа беше напълно друга. Българският проект тогава бе признат с аплодисменти от Европейския парламент, в това число от самата Урсула фон дер Лайен.
Когато кабинетът „ Петков “ влезе в ръководството, редактира Плана, направен от служебния кабинет „ Янев 2 “. Във на Плана от 15.10.2021 година на 122 страница беше записано „ извеждане на 1.4GW въглищни мощности до 2026 година “. Това, което направихме ние, е да премахнем този ангажимент за затваряне на централи и да впишем „ понижаване на излъчвания “, което е допустимо.
Възможно е, като се затворят най-замърсяващите централи – те са частни, не са държавните „ Марици “. След прекосяване на сдържан режим на работа, тези 40% понижаване на излъчванията биха могли да се реализиран, без да има нужда от цялостна метаморфоза на енергийната система на България.
Видяхме измененията в геополитическата конюнктура – настана война. Преди войната самата Европейска комисия смяташе, че верният път за декарбонизация минава през затваряне на ТЕЦ-ове и създаване на централи, които да създават електрическа енергия от газ, то след започването на война, след неустойчивостта на газовите доставки, след фрапантния растеж на цените на газа, това не е вярно решение.
Затова внесохме план на решение, с който да задължим държавното управление да стартира договаряния, с оглед напълно новата конюнктура, в която се намираме. Предложихме централизиран метод – не България да инициира смяна на своя План, а България в партньорство с Румъния, Гърция, Западните Балкани. Предложихме да излезем пред Европейската комисия дружно – като район, който е подвластен от производството на българските ТЕЦ-ове, и да приказваме за районната нужда да се отсрочи осъществяването на този ангажимент за 40% понижаване на излъчванията.
За страдание Народното събрание не пожела да одобри този метод и се стигна до гласоподаване на най-базовите точки. Това са да се отстрани условието на понижаване на въглеродните излъчвания с 40% до 2025 година, както и да се подсигурява работата на въглищните централи на цялостен потенциал до 2038 година.
Има ли риск за парите по Плана за възобновяване? Знаем, че зеленият преход заема водещо място в българския План за възобновяване и резистентност и концентрира над 53% от общите средства.
Декарбонизацията на стопанските системи е водещ знак за Плановете за възобновяване за всички страни, освен за българския. Дали има опасност за парите по Плана за възобновяване, зависи от това по какъв начин служебният кабинет ще си свърши работата.
Народното събрание даде мандат на служебния кабинет да стартира договаряния. Оттук нататък въпросът е дали служебният кабинет ще си свърши работата професионално.
Наблюдавайки работата на служебното държавно управление – изключително в енергетиката, мислите ли, че то е способно до 31 март – какъвто период е заложен в решението, да предоговори Плана, тъй че да има положителни условия за България?
Аз съм малко обезпокоен. Притеснен съм от това, че на едно чуване на служебния министър на енергетиката, той обясняваше, че желае да размени плануваната мярка за създаване на акумулатори с различен вид балансиращи мощности. Тогава той сподели, че България би трябвало да върви в посока изглеждане на ПАВЕЦ – помпено-акумулиращи водноелектрически централи, и всевъзможни други меко казано екзотични оферти.
Притесних се от думите на служебния министър на енергетиката, тъй като очевидно той не знаеше, че построяването на един ПАВЕЦ лишава най-малко 10, даже 15 години. Има написан план за разширението на ПАВЕЦ „ Чаира “ още през 80-те години. ПАВЕЦ-ът има горен изравнител – т.е. язовир на по-висока кота, и един язовир на по-ниска кота. Когато е належащо, се пуска вода към долния язовир и тогава се създава електрическа енергия. Когато има остатък на електрическа енергия и тя би трябвало да се употребява, водата – посредством помпи, се качва още веднъж в горния язовир.
В момента ПАВЕЦ „ Чаира “ разполага с доста дребен низък язовир и доста огромен горен язовир. Проектът за уголемение включва създаване на спомагателен язовир, който да бъде вързан към съществуващия низък, като по този метод ПАВЕЦ-ът да стартира да работи от 7-8-часов режим на работа на 24-часов режим на работа.
Казвам всичко това, тъй като този план е стартират още през 80-те години. Петдесет години по-късно разширението не може да се реализира по какви ли не аргументи. Планът за възобновяване и резистентност изисква плановете да бъдат осъществени до 2025 година и да стартират да дават своя артикул най-късно до 2026 година.
Ако занапред започваме на строим ПАВЕЦ, не можем да влезем в тези периоди. Също по този начин, изисква се предварителна техническа експертиза, която България от дълго време е изгубила. Изисква се авансово изследване откъм екологична позиция за степента на увреждане на околната среда. Няма по какъв начин в този къс интервал, в който всички планове по Плана би трябвало да бъдат осъществени, да бъде построено нещо, друго от акумулатори. Батериите са подготвени модули, които се доставят в подготвени контейнери, инсталират се без позволение за градеж, Оценка на въздействието върху околната среда и така нататък Това е единствената мярка, която би могла да бъде осъществена за балансиране на системата.
Когато министърът на енергетиката (б.р. Росен Христов) говореше за някакви газови складове, за спомагателни екзотични хрумвания – отвън ПАВЕЦ-а, стана ясно, че или той, или екипът му няма нужните пълномощия. Това са моите терзания. Когато приказваме за предоговаряне на Плана за възобновяване и резистентност, би трябвало ясно да кажем, че зад него стои голям финансов запас за България. България няма правото да прави неточности по пътя си, тъй че да изпусне усвояването на тези средства.
След като имате тези основателни терзания по повод енергийния министър, за какво Вашата парламентарна група внесе плана на това решение, знаейки, че служебното държавно управление ще води договаряния – кое Ви предизвика да реагирате за предоговаряне?
Това, което предложихме в нашето проекторешение не беше отвод от поетия ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания. Нашето оферти беше за отсрочване на уговорката за понижаване въглеродните излъчвания.
Ясно е, че на международно равнище се работи в посока декарбонизация. Ясно е, че няма по какъв начин да има пушещи комини – приказвам за частните ТЕЦ-ове, които безусловно повреждат живота и здравето на нас и нашите деца. Европа няма да разреши това да съществува, няма да съществува и на пазарен принцип. Нашето предложение беше това да се отсрочи оптимално доста – с оглед това, което се случва на геополитическа сцена, тъй че да бъде предпазен националният интерес и да разполагаме с задоволително в допълнение време, в което да се изградят заместващите мощности. Това, което Народното събрание обаче одобри, е да се откажем от поетите задължения.
Трябва да напомним още нещо – първият ангажимент, който поема страната ни за понижаване на излъчвания, е по времето на кабинета на Борисов. Тогава е признат ангажимент за понижаване с 55%, не с 40%. България от дълго време е поела този ангажимент и комплицирано би могла да се откаже от него. Според мен даже е същинско предизвикателство. Като сложим в уравнението забележимата липса на опит и експертиза в служебния кабинет, това води до моите персонални опасения, че служебният кабинет може да се оправи с такива договаряния. Нека забележим, нека не се окажа прав и нека служебният кабинет успее да си свърши работата.
В Плана закриването на централите е заложено чак за 2038 година, преди този момент всички ограничения са свързани само с понижаване на въглеродния отпечатък. Защо се получават спекулациите от вашите политическите съперници с тематиката за закриването на ТЕЦ-овете?
Това е наклонност. Тенденция е ясни, забележими и елементарно доказуеми неща, да бъдат обръщани в тематика на нашите политически съперници и да бъдат обръщани против нас.
Това се случи и в четвъртък по време на разискването на второ четене на закона на ГЕРБ и Делян Добрев за така наречен едно левче на горивата. В последния миг в този законопроект се появи една формула. В нея се заложи коефициент 0,5 – това значи, че вносителят на този законопроект – Делян Добрев, със закон пази 50% от свръхпечалбите на „ Лукойл “ да останат за тях.
Преди това говоренето беше, че надали не „ Продължаваме промяната “ взе участие в коалиция „ Лукойл “, че надали не пазиме ползите на „ Лукойл “. В същото време внасят законопроект, с който ясно и очевидно се пази финансовият мултимилионен интерес на „ Лукойл “.
В четвъртък в зала, с помощта на натиска на „ Продължаваме промяната “, този коефициент от персоналното предложение на вносителя 0,5 се качи на 0,7. Това се случва непрекъснато – едно нещо, което е елементарно доказуемо, се обръща.
Конкретно за Плана за възобновяване и резистентност – влезте на формалната интернет страница на Плана (), разгледайте Версия 1.4, датата на документа е 15.10.2021 година, отворете страница 122 и ще видите ясния ангажимент, който поема кабинетът „ Янев 2 “ – „ извеждане на 1.4GW въглищни мощности до 2026 година “, които да бъдат обезщетени с нови мощности на газ и ВЕИ.
Ето кой в действителност продаде българската енергетика. Ето кой записа ангажимент да уволним съвсем 20 хиляди души, заети в ТЕЦ-овете и мините. Всичко това, с помощта на мощно кряскане, крещене по всевъзможни медийни канали, се наложи разказ, че „ Продължаваме промяната “ е поела този ангажимент. Истината е, че това не е правилно и това е елементарно проверимо и доказуемо.
Ангажиментите за затваряне на ТЕЦ-ове бяха поети във Версия 1.4 на Плана от кабинета „ Янев 2 “. Ние в действителност опазихме ТЕЦ-овете да не бъдат затворени. Ако бяхме траяли политиката на служебния кабинет, трябваше този ангажимент да бъде заложен във финалната версия на Плана, а той не е заложен.
Как ще се отрази преговарянето на изискванията на Плана с Европейската комисия на страната ни – може ли да има имиджови или финансови вреди, или всичко зависи от това по какъв начин ще бъдат водени договарянията?
По-скоро зависи от метода, по който ще се водят договарянията – дали България ще успее да убеди Европейската комисия, че има аргументи да се желае това предоговаряне. Затова предложихме във финалния план на решението България да не излезе сама, а със своите съседки. Те също ще бъдат наранени, в случай че затворим ТЕЦ-овете, цената там ще се вдигне. Другото, което трябваше да се уточни, е, че войната промени енергийния пазар не просто в България, не в Европа, а в целия район.
Народните представители приехте да възложите на Министерския съвет да предоговори елементи от Плана за възобновяване и резистентност по отношение на въглищните централи и задачите за понижаване на нездравословните излъчвания, като в решението се споделя, че вместо да понижаваме нездравословните излъчвания от произвеждане на електрическа енергия с 40% до края на 2025 година, взимайки изходните равнища от 2019 година, би трябвало да осигурим работата на въглищните централи до 2038 година. Защо Вашата парламентарна група поддържа този избор?
Планът за възобновяване и резистентност беше признат в миг, в който нямаше война. Геополитическата конюнктура в цяла Европа беше напълно друга. Българският проект тогава бе признат с аплодисменти от Европейския парламент, в това число от самата Урсула фон дер Лайен.
Когато кабинетът „ Петков “ влезе в ръководството, редактира Плана, направен от служебния кабинет „ Янев 2 “. Във на Плана от 15.10.2021 година на 122 страница беше записано „ извеждане на 1.4GW въглищни мощности до 2026 година “. Това, което направихме ние, е да премахнем този ангажимент за затваряне на централи и да впишем „ понижаване на излъчвания “, което е допустимо.
Възможно е, като се затворят най-замърсяващите централи – те са частни, не са държавните „ Марици “. След прекосяване на сдържан режим на работа, тези 40% понижаване на излъчванията биха могли да се реализиран, без да има нужда от цялостна метаморфоза на енергийната система на България.
Видяхме измененията в геополитическата конюнктура – настана война. Преди войната самата Европейска комисия смяташе, че верният път за декарбонизация минава през затваряне на ТЕЦ-ове и създаване на централи, които да създават електрическа енергия от газ, то след започването на война, след неустойчивостта на газовите доставки, след фрапантния растеж на цените на газа, това не е вярно решение.
Затова внесохме план на решение, с който да задължим държавното управление да стартира договаряния, с оглед напълно новата конюнктура, в която се намираме. Предложихме централизиран метод – не България да инициира смяна на своя План, а България в партньорство с Румъния, Гърция, Западните Балкани. Предложихме да излезем пред Европейската комисия дружно – като район, който е подвластен от производството на българските ТЕЦ-ове, и да приказваме за районната нужда да се отсрочи осъществяването на този ангажимент за 40% понижаване на излъчванията.
За страдание Народното събрание не пожела да одобри този метод и се стигна до гласоподаване на най-базовите точки. Това са да се отстрани условието на понижаване на въглеродните излъчвания с 40% до 2025 година, както и да се подсигурява работата на въглищните централи на цялостен потенциал до 2038 година.
Има ли риск за парите по Плана за възобновяване? Знаем, че зеленият преход заема водещо място в българския План за възобновяване и резистентност и концентрира над 53% от общите средства.
Декарбонизацията на стопанските системи е водещ знак за Плановете за възобновяване за всички страни, освен за българския. Дали има опасност за парите по Плана за възобновяване, зависи от това по какъв начин служебният кабинет ще си свърши работата.
Народното събрание даде мандат на служебния кабинет да стартира договаряния. Оттук нататък въпросът е дали служебният кабинет ще си свърши работата професионално.
Наблюдавайки работата на служебното държавно управление – изключително в енергетиката, мислите ли, че то е способно до 31 март – какъвто период е заложен в решението, да предоговори Плана, тъй че да има положителни условия за България?
Аз съм малко обезпокоен. Притеснен съм от това, че на едно чуване на служебния министър на енергетиката, той обясняваше, че желае да размени плануваната мярка за създаване на акумулатори с различен вид балансиращи мощности. Тогава той сподели, че България би трябвало да върви в посока изглеждане на ПАВЕЦ – помпено-акумулиращи водноелектрически централи, и всевъзможни други меко казано екзотични оферти.
Притесних се от думите на служебния министър на енергетиката, тъй като очевидно той не знаеше, че построяването на един ПАВЕЦ лишава най-малко 10, даже 15 години. Има написан план за разширението на ПАВЕЦ „ Чаира “ още през 80-те години. ПАВЕЦ-ът има горен изравнител – т.е. язовир на по-висока кота, и един язовир на по-ниска кота. Когато е належащо, се пуска вода към долния язовир и тогава се създава електрическа енергия. Когато има остатък на електрическа енергия и тя би трябвало да се употребява, водата – посредством помпи, се качва още веднъж в горния язовир.
В момента ПАВЕЦ „ Чаира “ разполага с доста дребен низък язовир и доста огромен горен язовир. Проектът за уголемение включва създаване на спомагателен язовир, който да бъде вързан към съществуващия низък, като по този метод ПАВЕЦ-ът да стартира да работи от 7-8-часов режим на работа на 24-часов режим на работа.
Казвам всичко това, тъй като този план е стартират още през 80-те години. Петдесет години по-късно разширението не може да се реализира по какви ли не аргументи. Планът за възобновяване и резистентност изисква плановете да бъдат осъществени до 2025 година и да стартират да дават своя артикул най-късно до 2026 година.
Ако занапред започваме на строим ПАВЕЦ, не можем да влезем в тези периоди. Също по този начин, изисква се предварителна техническа експертиза, която България от дълго време е изгубила. Изисква се авансово изследване откъм екологична позиция за степента на увреждане на околната среда. Няма по какъв начин в този къс интервал, в който всички планове по Плана би трябвало да бъдат осъществени, да бъде построено нещо, друго от акумулатори. Батериите са подготвени модули, които се доставят в подготвени контейнери, инсталират се без позволение за градеж, Оценка на въздействието върху околната среда и така нататък Това е единствената мярка, която би могла да бъде осъществена за балансиране на системата.
Когато министърът на енергетиката (б.р. Росен Христов) говореше за някакви газови складове, за спомагателни екзотични хрумвания – отвън ПАВЕЦ-а, стана ясно, че или той, или екипът му няма нужните пълномощия. Това са моите терзания. Когато приказваме за предоговаряне на Плана за възобновяване и резистентност, би трябвало ясно да кажем, че зад него стои голям финансов запас за България. България няма правото да прави неточности по пътя си, тъй че да изпусне усвояването на тези средства.
След като имате тези основателни терзания по повод енергийния министър, за какво Вашата парламентарна група внесе плана на това решение, знаейки, че служебното държавно управление ще води договаряния – кое Ви предизвика да реагирате за предоговаряне?
Това, което предложихме в нашето проекторешение не беше отвод от поетия ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания. Нашето оферти беше за отсрочване на уговорката за понижаване въглеродните излъчвания.
Ясно е, че на международно равнище се работи в посока декарбонизация. Ясно е, че няма по какъв начин да има пушещи комини – приказвам за частните ТЕЦ-ове, които безусловно повреждат живота и здравето на нас и нашите деца. Европа няма да разреши това да съществува, няма да съществува и на пазарен принцип. Нашето предложение беше това да се отсрочи оптимално доста – с оглед това, което се случва на геополитическа сцена, тъй че да бъде предпазен националният интерес и да разполагаме с задоволително в допълнение време, в което да се изградят заместващите мощности. Това, което Народното събрание обаче одобри, е да се откажем от поетите задължения.
Трябва да напомним още нещо – първият ангажимент, който поема страната ни за понижаване на излъчвания, е по времето на кабинета на Борисов. Тогава е признат ангажимент за понижаване с 55%, не с 40%. България от дълго време е поела този ангажимент и комплицирано би могла да се откаже от него. Според мен даже е същинско предизвикателство. Като сложим в уравнението забележимата липса на опит и експертиза в служебния кабинет, това води до моите персонални опасения, че служебният кабинет може да се оправи с такива договаряния. Нека забележим, нека не се окажа прав и нека служебният кабинет успее да си свърши работата.
В Плана закриването на централите е заложено чак за 2038 година, преди този момент всички ограничения са свързани само с понижаване на въглеродния отпечатък. Защо се получават спекулациите от вашите политическите съперници с тематиката за закриването на ТЕЦ-овете?
Това е наклонност. Тенденция е ясни, забележими и елементарно доказуеми неща, да бъдат обръщани в тематика на нашите политически съперници и да бъдат обръщани против нас.
Това се случи и в четвъртък по време на разискването на второ четене на закона на ГЕРБ и Делян Добрев за така наречен едно левче на горивата. В последния миг в този законопроект се появи една формула. В нея се заложи коефициент 0,5 – това значи, че вносителят на този законопроект – Делян Добрев, със закон пази 50% от свръхпечалбите на „ Лукойл “ да останат за тях.
Преди това говоренето беше, че надали не „ Продължаваме промяната “ взе участие в коалиция „ Лукойл “, че надали не пазиме ползите на „ Лукойл “. В същото време внасят законопроект, с който ясно и очевидно се пази финансовият мултимилионен интерес на „ Лукойл “.
В четвъртък в зала, с помощта на натиска на „ Продължаваме промяната “, този коефициент от персоналното предложение на вносителя 0,5 се качи на 0,7. Това се случва непрекъснато – едно нещо, което е елементарно доказуемо, се обръща.
Конкретно за Плана за възобновяване и резистентност – влезте на формалната интернет страница на Плана (), разгледайте Версия 1.4, датата на документа е 15.10.2021 година, отворете страница 122 и ще видите ясния ангажимент, който поема кабинетът „ Янев 2 “ – „ извеждане на 1.4GW въглищни мощности до 2026 година “, които да бъдат обезщетени с нови мощности на газ и ВЕИ.
Ето кой в действителност продаде българската енергетика. Ето кой записа ангажимент да уволним съвсем 20 хиляди души, заети в ТЕЦ-овете и мините. Всичко това, с помощта на мощно кряскане, крещене по всевъзможни медийни канали, се наложи разказ, че „ Продължаваме промяната “ е поела този ангажимент. Истината е, че това не е правилно и това е елементарно проверимо и доказуемо.
Ангажиментите за затваряне на ТЕЦ-ове бяха поети във Версия 1.4 на Плана от кабинета „ Янев 2 “. Ние в действителност опазихме ТЕЦ-овете да не бъдат затворени. Ако бяхме траяли политиката на служебния кабинет, трябваше този ангажимент да бъде заложен във финалната версия на Плана, а той не е заложен.
Как ще се отрази преговарянето на изискванията на Плана с Европейската комисия на страната ни – може ли да има имиджови или финансови вреди, или всичко зависи от това по какъв начин ще бъдат водени договарянията?
По-скоро зависи от метода, по който ще се водят договарянията – дали България ще успее да убеди Европейската комисия, че има аргументи да се желае това предоговаряне. Затова предложихме във финалния план на решението България да не излезе сама, а със своите съседки. Те също ще бъдат наранени, в случай че затворим ТЕЦ-овете, цената там ще се вдигне. Другото, което трябваше да се уточни, е, че войната промени енергийния пазар не просто в България, не в Европа, а в целия район.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ