Дойче веле: Отчаяните украинци, които не искат да се бият на фронта
На фотографията: Украински граничари залавят мъже, които се пробват да преминат в Румъния
Карпатите в Югозападна Украйна. Руски ракети и дронове тук прелитат напълно рядко, само че таман посред тази естествена идилия растящото напрежение измежду украинците може да се почувства изключително мощно. Защото даже по тези места в Западна Украйна следите от войната се виждат на всички места. Близо 900 дни след началото на руската война против Украйна умората в украинското общество е осезателна – даже в сякаш сигурните западни елементи на страната.
Всеки ден никнат нови гробове
Във военното гробище на Лвов към този момент има стотици гробове на украински бойци, а съвсем всеки ден се появяват нови. Отчаяни мъже, които не желаят да имат сходна орис, се пробват да избягат през Карпатите в съседна Румъния. Крият се в горите и пресичат рискови реки. В някои случаи опитите за бягство завършват съдбовно. В едно обитаемо място на границата сред Украйна и Румъния срещаме мъже, чиято задача е да предотвратяват сходни бягства. Питаме ги дали демонстрират схващане за мъжете, които не желаят да се бият на фронта.
„ Всички се опасяваме. Но до момента в който едни намират метод да преодолеят страха си и вземат решение да изпълнят дълга си, други избират да бягат. Защо едни могат да пазят страната, а други не? “, пита риторично Васил Максимюк от Украинската гранична отбрана.
Дилемата на Украйна е явна: държавата се нуждае от мъже, с цел да се пази. И стяга законодателството за военната наборна работа. Това обаче поражда мощно неодобрение, което от ден на ден разделя украинците. Граничарят подлага на критика метода, по който в този момент се набират попълнения за армията: „ Ако някой в действителност изпитва смъртен боязън от това да се бие, за какво да го изпращаме на фронта, откакто може да бъде потребен и в тила, да вземем за пример да се грижи за снабдяването на частите? “, пита Максимюк.
Граничарите извършват дълга си
И тъй като това не се случва, граничарите в този момент имат доста повече работа от преди. Максимюк и сътрудниците му патрулират с подготвени пастирски кучета из граничния район, търсейки следи от бегълци. Нови огради, безпилотни самолети за наблюдаване, спомагателен личен състав и термокамери - Украйна е принудена да влага повече средства в отбраната на стотиците километри от своята югозападна граница. Който от бегълците успее да стигне дотук, е съвсем съумял – единствено няколко метра остават до румънската граница.
После внезапно следим мъж, който прерязва оградата от бодлива тел и побягва, само че граничарите съумяват да го спрат преди да се е трансферирал на румънска територия. Мъжът остава спокоен, не се съпротивлява – може би, тъй като знае, че ще бъде санкциониран единствено за опит за прекосяване на границата. На нашите въпроси за опита му за бягство обаче той отхвърля да отговори.
Граничарите просто извършват дълга си: „ Не изпитвам нито яд, нито наслада “, споделя Васил Максимюк, който се пробва да остане апатичен.
Военновременните закони лимитират някои от главните права, които са неприкосновени в спокойно време. Докога едно демократично общество обаче може да търпи това състояние?
Хората се избавят както могат
Живописни села опустяват, страданието на хората нараства, а с него и разбирането, че не всички покорно ще се подчинят, когато ги призоват в армията. „ Всички от нашето село се записаха доброволци. Никой не изчака първо да го повикат. Но това беше при започване на войната. А в този момент хората се избавят както могат “, споделя за Дъждовни води Любов Попович от едно погранично селце с 500 поданици.
Десетки мъже, поданици на селото, са към този момент на фронта – в това число и тези, които имат фамилии и деца. Четирима от тях са убити, доста други са се върнали осакатени – кой без ръка, кой без крайник. „ Разбира се, че не желая да отстъпваме територии на Русия, само че някак си всичко стигна до задънена улица. Хората умират ли умират, а резултат няма “, прибавя Попович.
И в действителност - всеки ден в Украйна погребват бойци. Погребалните церемонии в това време са се трансформирали в рутина. Съчувствието на хората се усеща, те са единни в скръбта си. А също и в вярата си за обективен мир.
Карпатите в Югозападна Украйна. Руски ракети и дронове тук прелитат напълно рядко, само че таман посред тази естествена идилия растящото напрежение измежду украинците може да се почувства изключително мощно. Защото даже по тези места в Западна Украйна следите от войната се виждат на всички места. Близо 900 дни след началото на руската война против Украйна умората в украинското общество е осезателна – даже в сякаш сигурните западни елементи на страната.
Всеки ден никнат нови гробове
Във военното гробище на Лвов към този момент има стотици гробове на украински бойци, а съвсем всеки ден се появяват нови. Отчаяни мъже, които не желаят да имат сходна орис, се пробват да избягат през Карпатите в съседна Румъния. Крият се в горите и пресичат рискови реки. В някои случаи опитите за бягство завършват съдбовно. В едно обитаемо място на границата сред Украйна и Румъния срещаме мъже, чиято задача е да предотвратяват сходни бягства. Питаме ги дали демонстрират схващане за мъжете, които не желаят да се бият на фронта.
„ Всички се опасяваме. Но до момента в който едни намират метод да преодолеят страха си и вземат решение да изпълнят дълга си, други избират да бягат. Защо едни могат да пазят страната, а други не? “, пита риторично Васил Максимюк от Украинската гранична отбрана.
Дилемата на Украйна е явна: държавата се нуждае от мъже, с цел да се пази. И стяга законодателството за военната наборна работа. Това обаче поражда мощно неодобрение, което от ден на ден разделя украинците. Граничарят подлага на критика метода, по който в този момент се набират попълнения за армията: „ Ако някой в действителност изпитва смъртен боязън от това да се бие, за какво да го изпращаме на фронта, откакто може да бъде потребен и в тила, да вземем за пример да се грижи за снабдяването на частите? “, пита Максимюк.
Граничарите извършват дълга си
И тъй като това не се случва, граничарите в този момент имат доста повече работа от преди. Максимюк и сътрудниците му патрулират с подготвени пастирски кучета из граничния район, търсейки следи от бегълци. Нови огради, безпилотни самолети за наблюдаване, спомагателен личен състав и термокамери - Украйна е принудена да влага повече средства в отбраната на стотиците километри от своята югозападна граница. Който от бегълците успее да стигне дотук, е съвсем съумял – единствено няколко метра остават до румънската граница.
После внезапно следим мъж, който прерязва оградата от бодлива тел и побягва, само че граничарите съумяват да го спрат преди да се е трансферирал на румънска територия. Мъжът остава спокоен, не се съпротивлява – може би, тъй като знае, че ще бъде санкциониран единствено за опит за прекосяване на границата. На нашите въпроси за опита му за бягство обаче той отхвърля да отговори.
Граничарите просто извършват дълга си: „ Не изпитвам нито яд, нито наслада “, споделя Васил Максимюк, който се пробва да остане апатичен.
Военновременните закони лимитират някои от главните права, които са неприкосновени в спокойно време. Докога едно демократично общество обаче може да търпи това състояние?
Хората се избавят както могат
Живописни села опустяват, страданието на хората нараства, а с него и разбирането, че не всички покорно ще се подчинят, когато ги призоват в армията. „ Всички от нашето село се записаха доброволци. Никой не изчака първо да го повикат. Но това беше при започване на войната. А в този момент хората се избавят както могат “, споделя за Дъждовни води Любов Попович от едно погранично селце с 500 поданици.
Десетки мъже, поданици на селото, са към този момент на фронта – в това число и тези, които имат фамилии и деца. Четирима от тях са убити, доста други са се върнали осакатени – кой без ръка, кой без крайник. „ Разбира се, че не желая да отстъпваме територии на Русия, само че някак си всичко стигна до задънена улица. Хората умират ли умират, а резултат няма “, прибавя Попович.
И в действителност - всеки ден в Украйна погребват бойци. Погребалните церемонии в това време са се трансформирали в рутина. Съчувствието на хората се усеща, те са единни в скръбта си. А също и в вярата си за обективен мир.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ