Проф. Чуков за ДЕБАТИ: Ако опозицията победи Ердоган, Турция ще е много по-отворена за диалог със Запада
На фотографията: проф. Владимир Чуков.Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.
В задграничните организации интензивно се приказва за идните избори в Турция и за другите проявления на опитите на Ердоган да остане на власт, като се застъпва и мнението, че изборите в Турция, по едно и също време президентски и парламентарни, ще са решаващи за целия свят. Има ли истина в една такава теза?
На фона на войната в Украйна, на извънредно динамичните процеси, които протичат сега в Сирия, на ангажираността на Европейски Съюз с войната в Украйна, както и динамичните връзки сред Съединени американски щати и Русия, къде ще се нарежда Турция в този комплициран пъзел е от извънредно значение. Главно, тъй като Ердоган се пробва да извлече оптимални изгоди за личната си страна, като търси салда, които да бъдат угодни както на него и неговата партия, по този начин и на страната. Във всички случаи, дали той ще бъде на власт в Турция, или вероятно негов конкурент, излъчен от опозицията, както и дали неговата коалиция, или опозицията ще успее да завоюва изборите в Народното събрание, ще окаже доста огромно въздействие върху проблематичните обстановки, които обрисувах. Дали той ще продължи още един мандат в своята политическа кариера, ще има отражение и районно – за Източна Европа и Близкия изток, само че и международно значение.
Във всички негови телевизионни изявленията и срещи с хора той съобщи, че това ще бъде последният му мандат. Така или другояче наличието на Ердоган ще бъде решаващо за тези доста комплицирани взаимоотношения, най-много неговата роля във войната в Украйна, която е главното, водещото геополитическо събитие за миналата, за тази година и не е доста ясно за какъв брой време още.
Защо това дали Ердоган ще остане на власт е значимо – какво може да се случи, в случай че остане на висок пост и надлежно какво може да се промени, в случай че падне от властта?
Ако създадем разбор на 2016 година, когато беше изработен опита за прелом, ще забележим, че Ердоган е по-скоро непосредствен тактически съдружник или сътрудник на Русия, търсейки салдото с Русия, извличайки изгода за своята страна. Докато в случай че бъде излъчен в действителност доста сериозен претендент от опозицията, се смята, че евентуално той ще бъде по-близък до Запада. Битката е геополитическа. Имаме една Турция, която е обърната към Евразия – не толкоз към Русия, колкото към Азия. По-скоро ще забележим в лицето на новия възможен предстоящ президент, подобен който търси доста по-сериозно съдействие с Европа, с Европейски Съюз и със Съединени американски щати.
Русия избира Ердоган. Това е повече от явно, имайки поради обстоятелствата, които излязоха предходната година – че през 2016 година Русия е тази, която е подсказала на Ердоган, че се готви прелом. Дори излязоха изявленията на Александър Дугин, че той е бил предявител на писмото от Кремъл, с което Ердоган е бил предизвестен.
Турция направи промени в Конституцията си, остава неразбираем въпросът дали Ердоган има право да се кандидатира за президент още един път – по какъв начин ще се опита да заобиколи разпоредбите той?
Ердоган евентуално няма да има проблеми да се кандидатира. Той довърши един мандат, който в действителност беше в изискванията на предната конституция. И той, и неговият екип и партия настояват, че неговите мандати се броят след приемането на втората конституция. Тоест той има един мандат в новата конституция и още един – в остарялата. Ако се брои мандатът в границите на предната конституция, когато Турция беше парламентарна страна, тогава той в действителност няма право да се кандидатира. Сега обаче е въпрос на конституционно пояснение.
Много са хората в Турция, в това число самостоятелни специалисти, които смятат, че Конституционният съд не се въздейства от Ердоган. Това не е напълно по този начин. Предстои да забележим какво ще постанови турският парламентарен съд по повод законността и легитимността на Демократичната партия на народите – кюрдската партия. Буквално през вчерашния ден основният прокурор изиска тя да бъде оповестена за терористична и неразрешена. Същият този съд постанови преди няколко дни отнемането на държавната ѝ дотация, без значение от това, че имат към 60 депутата в турския парламент. Ето тук може да разсъждаваме, че даже да се изиска конституционно пояснение по въпроса има ли право Ердоган да се кандидатира, надали този съд ще го спре.
Според Вас допустимо ли е Ердоган да бъде надвит от опозицията?
Много са вероятните комбинации и ходове или по-скоро действителности, които биха се случили след изборите, по едно и също време и президентски и парламентарни. Вероятно изборите ще бъдат изтеглени с три седмици напред. Идеята е да се съкрати времето за подготовка на опозицията, която за жалост към момента не е излъчила своя претендент. Ердоган се пробва да завоюва време в своя изгода и в ущърб на опозицията.
Преди към 10 дни имаше социологическо проучване, което сподели, че преди два месеца Ердоган е бил зад възможен претендент на опозицията по рейтинг. Сега той си е върнал водещото място. За сметка на това пък неговата национална коалиция ще бъдат губещи. Социологията демонстрира, че Ердоган евентуално ще победи и то не на първи тур, само че неговата партия ще загуби парламентарното си болшинство.
Кюрдите и кюрдската партия, която има към 9-10% играе доста основна роля. Кюрдите в Турция играят същата роля, която Движение за права и свободи играеше през 90-те години у нас. Те са салдото сред ръководещите, водени от Ердоган, и опозицията, наречена опозицията на шестте водача. На този стадий те просто не могат да се договорят какъв да е техния претендент. Те даже доближиха до някакви фрапантни сделки, че който и да е претендентът на опозицията, в случай че техният претендент бъде определен, главните решения би трябвало да бъдат съгласувани от останалите петима водачи. Експертите смятат, че това няма да работи, само че е част от белезите, че на този стадий опозицията не е подготвена и издърпването на изборите напред може да ги хване неподготвени.
Ако се отнесем въпросът към България – какво може да загуби или да завоюва нашата страна от смяна на политическия режим в Турция?
Ердоган е прочут на България и българските полици. Имаше извънредно ползотворни и градивни връзки с Бойко Борисов, нашия някогашен министър председател, който управляваше 12 години. Същото може да се каже и за Радев. В този смисъл за нас Ердоган е прочут и може да се води директен разговор. В същото време обаче би трябвало да кажем, че е човек, който си дава сметка, че Турция доста мъчно може да влезе в Европейски Съюз. Да не кажа, че това е идея пердута. Ако бъде определен опозиционен претендент, ще имаме Турция, която е доста по-отворена за разговор със Запада, с Европейски Съюз, със Съединени американски щати, включително и с България.
Към днешна дата е мъчно да се планува кой ще завоюва и какви ще бъдат събитията. Ердоган е подготвен на всичко единствено и единствено да завоюва. Той прави такива политически ходове, които преди бяха немислими. Например доближаването и подобряването на връзките сред Турция и Сирия. Буквално идната седмица се чака поредна среща на министерско ниво – външните министри на Сирия, Турция и Русия. Ето тук Русия е тази, която диктува, и Турция отстъпва. Чрез това стопляне на връзките със Сирия, Ердоган се пробва да реши казуса с бежанците, който е доста сериозен проблем за Турция. Неща, които преди година не изглеждаха евентуални, само че в този момент наподобяват по напълно друг метод.
В задграничните организации интензивно се приказва за идните избори в Турция и за другите проявления на опитите на Ердоган да остане на власт, като се застъпва и мнението, че изборите в Турция, по едно и също време президентски и парламентарни, ще са решаващи за целия свят. Има ли истина в една такава теза?
На фона на войната в Украйна, на извънредно динамичните процеси, които протичат сега в Сирия, на ангажираността на Европейски Съюз с войната в Украйна, както и динамичните връзки сред Съединени американски щати и Русия, къде ще се нарежда Турция в този комплициран пъзел е от извънредно значение. Главно, тъй като Ердоган се пробва да извлече оптимални изгоди за личната си страна, като търси салда, които да бъдат угодни както на него и неговата партия, по този начин и на страната. Във всички случаи, дали той ще бъде на власт в Турция, или вероятно негов конкурент, излъчен от опозицията, както и дали неговата коалиция, или опозицията ще успее да завоюва изборите в Народното събрание, ще окаже доста огромно въздействие върху проблематичните обстановки, които обрисувах. Дали той ще продължи още един мандат в своята политическа кариера, ще има отражение и районно – за Източна Европа и Близкия изток, само че и международно значение.
Във всички негови телевизионни изявленията и срещи с хора той съобщи, че това ще бъде последният му мандат. Така или другояче наличието на Ердоган ще бъде решаващо за тези доста комплицирани взаимоотношения, най-много неговата роля във войната в Украйна, която е главното, водещото геополитическо събитие за миналата, за тази година и не е доста ясно за какъв брой време още.
Защо това дали Ердоган ще остане на власт е значимо – какво може да се случи, в случай че остане на висок пост и надлежно какво може да се промени, в случай че падне от властта?
Ако създадем разбор на 2016 година, когато беше изработен опита за прелом, ще забележим, че Ердоган е по-скоро непосредствен тактически съдружник или сътрудник на Русия, търсейки салдото с Русия, извличайки изгода за своята страна. Докато в случай че бъде излъчен в действителност доста сериозен претендент от опозицията, се смята, че евентуално той ще бъде по-близък до Запада. Битката е геополитическа. Имаме една Турция, която е обърната към Евразия – не толкоз към Русия, колкото към Азия. По-скоро ще забележим в лицето на новия възможен предстоящ президент, подобен който търси доста по-сериозно съдействие с Европа, с Европейски Съюз и със Съединени американски щати.
Русия избира Ердоган. Това е повече от явно, имайки поради обстоятелствата, които излязоха предходната година – че през 2016 година Русия е тази, която е подсказала на Ердоган, че се готви прелом. Дори излязоха изявленията на Александър Дугин, че той е бил предявител на писмото от Кремъл, с което Ердоган е бил предизвестен.
Турция направи промени в Конституцията си, остава неразбираем въпросът дали Ердоган има право да се кандидатира за президент още един път – по какъв начин ще се опита да заобиколи разпоредбите той?
Ердоган евентуално няма да има проблеми да се кандидатира. Той довърши един мандат, който в действителност беше в изискванията на предната конституция. И той, и неговият екип и партия настояват, че неговите мандати се броят след приемането на втората конституция. Тоест той има един мандат в новата конституция и още един – в остарялата. Ако се брои мандатът в границите на предната конституция, когато Турция беше парламентарна страна, тогава той в действителност няма право да се кандидатира. Сега обаче е въпрос на конституционно пояснение.
Много са хората в Турция, в това число самостоятелни специалисти, които смятат, че Конституционният съд не се въздейства от Ердоган. Това не е напълно по този начин. Предстои да забележим какво ще постанови турският парламентарен съд по повод законността и легитимността на Демократичната партия на народите – кюрдската партия. Буквално през вчерашния ден основният прокурор изиска тя да бъде оповестена за терористична и неразрешена. Същият този съд постанови преди няколко дни отнемането на държавната ѝ дотация, без значение от това, че имат към 60 депутата в турския парламент. Ето тук може да разсъждаваме, че даже да се изиска конституционно пояснение по въпроса има ли право Ердоган да се кандидатира, надали този съд ще го спре.
Според Вас допустимо ли е Ердоган да бъде надвит от опозицията?
Много са вероятните комбинации и ходове или по-скоро действителности, които биха се случили след изборите, по едно и също време и президентски и парламентарни. Вероятно изборите ще бъдат изтеглени с три седмици напред. Идеята е да се съкрати времето за подготовка на опозицията, която за жалост към момента не е излъчила своя претендент. Ердоган се пробва да завоюва време в своя изгода и в ущърб на опозицията.
Преди към 10 дни имаше социологическо проучване, което сподели, че преди два месеца Ердоган е бил зад възможен претендент на опозицията по рейтинг. Сега той си е върнал водещото място. За сметка на това пък неговата национална коалиция ще бъдат губещи. Социологията демонстрира, че Ердоган евентуално ще победи и то не на първи тур, само че неговата партия ще загуби парламентарното си болшинство.
Кюрдите и кюрдската партия, която има към 9-10% играе доста основна роля. Кюрдите в Турция играят същата роля, която Движение за права и свободи играеше през 90-те години у нас. Те са салдото сред ръководещите, водени от Ердоган, и опозицията, наречена опозицията на шестте водача. На този стадий те просто не могат да се договорят какъв да е техния претендент. Те даже доближиха до някакви фрапантни сделки, че който и да е претендентът на опозицията, в случай че техният претендент бъде определен, главните решения би трябвало да бъдат съгласувани от останалите петима водачи. Експертите смятат, че това няма да работи, само че е част от белезите, че на този стадий опозицията не е подготвена и издърпването на изборите напред може да ги хване неподготвени.
Ако се отнесем въпросът към България – какво може да загуби или да завоюва нашата страна от смяна на политическия режим в Турция?
Ердоган е прочут на България и българските полици. Имаше извънредно ползотворни и градивни връзки с Бойко Борисов, нашия някогашен министър председател, който управляваше 12 години. Същото може да се каже и за Радев. В този смисъл за нас Ердоган е прочут и може да се води директен разговор. В същото време обаче би трябвало да кажем, че е човек, който си дава сметка, че Турция доста мъчно може да влезе в Европейски Съюз. Да не кажа, че това е идея пердута. Ако бъде определен опозиционен претендент, ще имаме Турция, която е доста по-отворена за разговор със Запада, с Европейски Съюз, със Съединени американски щати, включително и с България.
Към днешна дата е мъчно да се планува кой ще завоюва и какви ще бъдат събитията. Ердоган е подготвен на всичко единствено и единствено да завоюва. Той прави такива политически ходове, които преди бяха немислими. Например доближаването и подобряването на връзките сред Турция и Сирия. Буквално идната седмица се чака поредна среща на министерско ниво – външните министри на Сирия, Турция и Русия. Ето тук Русия е тази, която диктува, и Турция отстъпва. Чрез това стопляне на връзките със Сирия, Ердоган се пробва да реши казуса с бежанците, който е доста сериозен проблем за Турция. Неща, които преди година не изглеждаха евентуални, само че в този момент наподобяват по напълно друг метод.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ