Как изглеждаме отвън: гоним джендъри, таласъми и инвеститори и гордо отказваме милиарди заради въглищата
На фотографията: проф. Ивайло Дичев
Санкциите по „ Магнитски “ не са юридически акт, нито пък форма на интервенция във вътрешните работи на една горда с корупцията си територия. Дават ни следващия знак, че последователно биваме изтиквани отвън актуалния световен свят. И освен американците и англичаните са на тази вълна – Европейски Съюз ни вижда по същия метод, единствено дето проклетият принцип за консенсус там забавя решенията. С Шенген ни споделиха същото, за еврозоната ще забележим скоро.
А има и едни по-невидими неща – като шерване на разследваща информация, капиталови тактики, участия в разнообразни организации. И, несъмнено, на хоризонта е едно допустимо делене на Съюза на зони съгласно остарялата френска концепция, при което за нас към този момент е непокътната най-периферната.
Не ги бомбардират, просто са в изолираност
Тук няма никакво принуждение, както пробват да ни изясняват едни представители (някои от които по сходен метод се противяха на Ковид-мерките, които ограничавали персоналната ни свобода). Просто такава е само вероятната форма на интернационална политика в актуалната форма на народна власт: глобата е отвод да се взаимодейства със съмнителни сътрудници. Един тип „ няма да си играя с тебе! “ И ние можем да наложим забрани над американски министри и британски предприемачи, нали по този начин? Защо не го вършим? По сходен метод демократичният свят работи с Венецуела, Иран, Северна Корея, а през днешния ден – и с Русия. Не ги бомбардират, просто ги изключват от глобализацията.
Във времето на социалистическия „ лагер “, имаше и късмет за оцеляване на страни като Куба или Ангола, които едвам след разпадането му започнаха да се възстановяват. Най-богатата на петролни запаси Венецуела стигна до такава степен да загуби една трета от популацията си поради една композиция от наказания и безумна тирания, а за ориста на пост-съветска Русия към момента спорим. Но България нито е канена в някакъв нов соцлагер, нито има петролни находища, нито могъщи нуклеарни арсенали. Изхвърлени от демократичния свят, ние си оставаме в ъгъла на историята – небогати, маргинални, глупави…
Ударът е върху всички нас
Ще кажете драматизирам – какво от това, че няколко нашенци попаднали в листата „ Магнитски “? Ами тяхна си работа, ще си харчат паричките на Слънчака. Демократичната общественост дори злорадства: най-сетне удариха ГЕРБ, удариха Българска социалистическа партия. Само че глобата не е върху съответните хора – завлякъл някой пет милиона, бълха я ухапала Америката. Петното е върху страната България, която по този начин и не съумява да се оправи с проблемите си. Ударът е върху основния прокурор, който се разсейва, когато стане дума за неговите другари. Върху Висшия правосъден съвет, който се разсейва по тематиката основен прокурор. Върху партиите, които по този начин и не съумяват да съберат кворум за правосъдната промяна. Ударът е върху всички нас, които преди три години крещяхме по площадите, а след това нещо се разсеяхме и примирихме.
Какво ли не се изговори по тия наказания! Защо тъкмо в този момент? Това е постоянният въпрос, с който представителят дава тип, че разгадава разнообразни секрети маневри. Защо не показаха самия Борисов, а единствено куриера му? Защо не самия Гешев? Ами помислете по какъв начин би прозвучало сходно деяние – въпреки всичко сме съюзна страна, дава ни се знак, само че с почитание към нашия суверенитет. Но популисткото мислене е на правилото „ всичко или нищо “.
Политиката ни във връзка с Москва е отвратителна
Най-жлъчните рецензии са свързани със смесването на престъпни и геополитически съображения. Подкупите, приписвани на Владислав Горанов, и визитата на Николай Малинов при Путин явно не са от един и същи порядък. Ще ви кажат, че у нас корупцията най-често има съветска връзка – звучи правдоподобно, само че аз не мога да преценява дали е по този начин. Това, което ми се вижда несъмнено обаче е, че политиката ни във връзка с Москва през днешния ден е отвратителна. Избрали сме да бъдем част от един съюз, разчитаме да ни отбрани, тъй като армията ни е каквато е. Но наместо да застанем твърдо на страната на обединението против съветския фашизъм, ние се чудим по какъв начин да изклинчим. Ако може някакво изключенийце за петрола, но и за нуклеарното гориво, моля… От другата страна насочват против нас атомните си ракети, а ние се гънем отпред с президента, който – необичайно, само че факт – се води военачалник, т.е. професионално самоуверен.
Ами естествено глобите ще имат по-специален фокус върху съветската връзка у нас и това още веднъж е един апел за това да изпълняваме отговорностите си. Обидно е да повтаряме, че, виждаш ли, американците ни карали да вършим нещо – НИЕ сме Запада, НИЕ би трябвало да се държим почтено. Подтекстът на цялото обругаване на „ Магнитски “ е едно прикрито възприятие за свръхценност: толкоз сме значими, че вършат всичко допустимо да ни задържат в прегръдките си. Защото сме на кръстопът, тъй като имаме кисело мляко… Мен пък ми се коства, че и Съединени американски щати, и Европа от ден на ден съжаляват, че са се хванали с такива измекяри като нас и би трябвало да ни влачат зорлем напред.
Какъв е обликът на България на открито
Само си представете за момент по какъв начин изглеждаме извън. След неразбираемата за Брюксел спирачка пред сякаш най-близката ни Северна Македония, в този момент президентът още веднъж плаши с несъгласие за отхвърли от съветско нуклеарно гориво. Гоним джендъри и таласъми, гоним вложители, гордо отхвърляме европейски милиарди поради лигнитните въглища.
Помислете по какъв начин наподобяват нашите партии в европейски подтекст – популистите от ГЕРБ са християндемократи, съвсем етническата Движение за права и свободи – се оказват либерали, евросоциалистите пък се чудят какво да вършат с ретроградната, хомофобска Българска социалистическа партия. Представете си по какъв начин наподобява тройката, която ни ръководи през последните години: Борисов, Пеевски, Гешев. Как си поддържат връзка със международните политици, по какъв начин се държат, по какви тематики приказват. Дали ще успеем да извадим друго лице за пред хората зависи единствено от нас – тази година.
Коментарът на проф. Ивайло Дичев е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!0ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,,
17.02.2023, 19:01
17.02.2023, 18:52
17.02.2023, 18:36
17.02.2023, 18:13
Последни публикации-17.02.2023, 19:28-17.02.2023, 19:01-17.02.2023, 18:52Партньори
Санкциите по „ Магнитски “ не са юридически акт, нито пък форма на интервенция във вътрешните работи на една горда с корупцията си територия. Дават ни следващия знак, че последователно биваме изтиквани отвън актуалния световен свят. И освен американците и англичаните са на тази вълна – Европейски Съюз ни вижда по същия метод, единствено дето проклетият принцип за консенсус там забавя решенията. С Шенген ни споделиха същото, за еврозоната ще забележим скоро.
А има и едни по-невидими неща – като шерване на разследваща информация, капиталови тактики, участия в разнообразни организации. И, несъмнено, на хоризонта е едно допустимо делене на Съюза на зони съгласно остарялата френска концепция, при което за нас към този момент е непокътната най-периферната.
Не ги бомбардират, просто са в изолираност
Тук няма никакво принуждение, както пробват да ни изясняват едни представители (някои от които по сходен метод се противяха на Ковид-мерките, които ограничавали персоналната ни свобода). Просто такава е само вероятната форма на интернационална политика в актуалната форма на народна власт: глобата е отвод да се взаимодейства със съмнителни сътрудници. Един тип „ няма да си играя с тебе! “ И ние можем да наложим забрани над американски министри и британски предприемачи, нали по този начин? Защо не го вършим? По сходен метод демократичният свят работи с Венецуела, Иран, Северна Корея, а през днешния ден – и с Русия. Не ги бомбардират, просто ги изключват от глобализацията.
Във времето на социалистическия „ лагер “, имаше и късмет за оцеляване на страни като Куба или Ангола, които едвам след разпадането му започнаха да се възстановяват. Най-богатата на петролни запаси Венецуела стигна до такава степен да загуби една трета от популацията си поради една композиция от наказания и безумна тирания, а за ориста на пост-съветска Русия към момента спорим. Но България нито е канена в някакъв нов соцлагер, нито има петролни находища, нито могъщи нуклеарни арсенали. Изхвърлени от демократичния свят, ние си оставаме в ъгъла на историята – небогати, маргинални, глупави…
Ударът е върху всички нас
Ще кажете драматизирам – какво от това, че няколко нашенци попаднали в листата „ Магнитски “? Ами тяхна си работа, ще си харчат паричките на Слънчака. Демократичната общественост дори злорадства: най-сетне удариха ГЕРБ, удариха Българска социалистическа партия. Само че глобата не е върху съответните хора – завлякъл някой пет милиона, бълха я ухапала Америката. Петното е върху страната България, която по този начин и не съумява да се оправи с проблемите си. Ударът е върху основния прокурор, който се разсейва, когато стане дума за неговите другари. Върху Висшия правосъден съвет, който се разсейва по тематиката основен прокурор. Върху партиите, които по този начин и не съумяват да съберат кворум за правосъдната промяна. Ударът е върху всички нас, които преди три години крещяхме по площадите, а след това нещо се разсеяхме и примирихме.
Какво ли не се изговори по тия наказания! Защо тъкмо в този момент? Това е постоянният въпрос, с който представителят дава тип, че разгадава разнообразни секрети маневри. Защо не показаха самия Борисов, а единствено куриера му? Защо не самия Гешев? Ами помислете по какъв начин би прозвучало сходно деяние – въпреки всичко сме съюзна страна, дава ни се знак, само че с почитание към нашия суверенитет. Но популисткото мислене е на правилото „ всичко или нищо “.
Политиката ни във връзка с Москва е отвратителна
Най-жлъчните рецензии са свързани със смесването на престъпни и геополитически съображения. Подкупите, приписвани на Владислав Горанов, и визитата на Николай Малинов при Путин явно не са от един и същи порядък. Ще ви кажат, че у нас корупцията най-често има съветска връзка – звучи правдоподобно, само че аз не мога да преценява дали е по този начин. Това, което ми се вижда несъмнено обаче е, че политиката ни във връзка с Москва през днешния ден е отвратителна. Избрали сме да бъдем част от един съюз, разчитаме да ни отбрани, тъй като армията ни е каквато е. Но наместо да застанем твърдо на страната на обединението против съветския фашизъм, ние се чудим по какъв начин да изклинчим. Ако може някакво изключенийце за петрола, но и за нуклеарното гориво, моля… От другата страна насочват против нас атомните си ракети, а ние се гънем отпред с президента, който – необичайно, само че факт – се води военачалник, т.е. професионално самоуверен.
Ами естествено глобите ще имат по-специален фокус върху съветската връзка у нас и това още веднъж е един апел за това да изпълняваме отговорностите си. Обидно е да повтаряме, че, виждаш ли, американците ни карали да вършим нещо – НИЕ сме Запада, НИЕ би трябвало да се държим почтено. Подтекстът на цялото обругаване на „ Магнитски “ е едно прикрито възприятие за свръхценност: толкоз сме значими, че вършат всичко допустимо да ни задържат в прегръдките си. Защото сме на кръстопът, тъй като имаме кисело мляко… Мен пък ми се коства, че и Съединени американски щати, и Европа от ден на ден съжаляват, че са се хванали с такива измекяри като нас и би трябвало да ни влачат зорлем напред.
Какъв е обликът на България на открито
Само си представете за момент по какъв начин изглеждаме извън. След неразбираемата за Брюксел спирачка пред сякаш най-близката ни Северна Македония, в този момент президентът още веднъж плаши с несъгласие за отхвърли от съветско нуклеарно гориво. Гоним джендъри и таласъми, гоним вложители, гордо отхвърляме европейски милиарди поради лигнитните въглища.
Помислете по какъв начин наподобяват нашите партии в европейски подтекст – популистите от ГЕРБ са християндемократи, съвсем етническата Движение за права и свободи – се оказват либерали, евросоциалистите пък се чудят какво да вършат с ретроградната, хомофобска Българска социалистическа партия. Представете си по какъв начин наподобява тройката, която ни ръководи през последните години: Борисов, Пеевски, Гешев. Как си поддържат връзка със международните политици, по какъв начин се държат, по какви тематики приказват. Дали ще успеем да извадим друго лице за пред хората зависи единствено от нас – тази година.
Коментарът на проф. Ивайло Дичев е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!0ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,,
17.02.2023, 19:01
17.02.2023, 18:52
17.02.2023, 18:36
17.02.2023, 18:13
Последни публикации-17.02.2023, 19:28-17.02.2023, 19:01-17.02.2023, 18:52Партньори
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ