А не сгрешихме ли като избиратели?
На фотографията: проф. Антоний Тодоров
В хода на предизборната акция в доста сондажи на публичното мнение беше заложен въпрос за упованията към едно ново държавно управление в България. Значително болшинство (дори над 60%) се обявяваше за нуждата от постоянно държавно управление и беше резервирано към нови предварителни избори. Донякъде това беше и реакция на внушенията, правени и от анализатори, и от политици, че на 2 октомври 2022 година нищо няма да може да се реши, по тази причина следва да се готвим за нови избори, някъде през февруари-март 2023.
На изборите, обаче, ние като гласоподаватели групово взехме решение, че ще произведем парламент, в който държавно болшинство наподобява съвсем непостижимо. Такъв изглеждаше и Народното събрание определен на 11 ноември 2022 година, само че тогава „ Продължаваме промяната “ с обществено разискване съумя да сформира държавно болшинство сред четири доста разнообразни и даже несъвместими партии. Успя, тъй като главната задача на това държавно управление беше да се оправи с „ наследството Борисов “ (представено в цветистия израз „ изчегъртване на ГЕРБ “). Задачата се оказа доста сложна, даже непостижима, изключително за 6-те месеца дейно ръководство на държавното управление на Кирил Петков.
А не сгрешихме ли като гласоподаватели?
Колективно, като гласоподаватели, взехме решение на 2 октомври 2022 година да се държим като в супермаркет и да избираме по този начин, като че ли купуваме стока: каквото най-ни харесва или съгласно към този момент налагащия се актуален български език, приехме, че „ всеки самичък си преценява “ (аман от нападателна неграмотност). Дори не ни хрумна, групово, че изборът ни би трябвало да създаде бъдещо ръководство.
Затова групово, с ниското си присъединяване и с неналичието на концепция за това, какво държавно управление виждаме като задоволително, поставихме преди всичко ГЕРБ, наказахме „ Продължаваме промяната “ и Българска социалистическа партия, насърчихме Демократична България с доста малко и отхвърлихме напълно Има Такъв Народ. Защо го направихме? Правителството на Кирил Петков беше свалено с избор на съмнение, иницииран от ГЕРБ и подсилен тогава групово от Има Такъв Народ, Движение за права и свободи и „ Възраждане “. Надявам се да не сме го не запомнили. И в този момент групово взехме решение да дадем на ГЕРБ опцията да сформира държавно управление като първа политическа мощ в 48-то Народно събрание.
Да приемем, че е разумно внасящият избор на съмнение да поеме отговорността за бъдещо ръководство (това наподобява е единственото разумно нещо в държанието ни на избиратели). В някои конституции даже има задължението на внасящия избор на съмнение да показа план за нова кабинет (в България не е по този начин, а може би си заслужава да го въведем в конституцията). Но това, което въобще не е разумно, е, че с груповия си избор (включително като не гласуваме) декларирахме, че желаеме завръщането на ГЕРБ във властта.
Добре, демокрациите са алтернанс (редуване всъщност) на една и друга партия в ръководството. Но във всички случаи ли това е целесъобразно? Не казахме ли с избора си, че някак сме не запомнили (наистина ли?) тези митинги от 2020-2021, които желаеха настоятелно оставката на Бойко Борисов и на основния прокурор? Какво от този момент се е трансформирало в ГЕРБ или в прокуратурата, което ни е дало съображение да променим отношението си?
Дали не наказахме „ Продължаваме промяната “ поради това, че бяха бавни в разграждането на „ модела Борисов “, че направиха един сценичен арест без последствия (защото прокуратурата настойчиво отхвърля да се занимава с безобразията по публичните поръчки за автомагистралите, с „ една къща в Барселона “, с едни фотоси на едно чекмедже, с едни 60 милиона дадени като рушвет от един преследван от правораздаването предприемач на висши държавни мъже)? Наказвайки, връщаме групово основанията за същия този модел. Помислихме ли за това?
Днес е публикувано да се споделя: „ Народът се произнесе, ред е на политиците “. И комфортно имаме вяра на това. Сякаш „ народът “ (всички ние групово, впрочем) не би могъл да бърка. Може и още по какъв начин! Нима не знаехме авансово, че „ Продължаваме промяната “ няма по какъв начин просто да поддържат ГЕРБ в днешните им старания да излязат от изолираност с едно „ евроатлантическо държавно управление “. Знаехме го, а в този момент дали сме го не запомнили? Нима не виждаме и до ден сегашен, че ГЕРБ не направиха нищо, с цел да убедят поданството, че отхвърлят изрично този „ модел Борисов “, че желаят да изчистят името си, да отстранен пречките пред договаряния и съдействие с други партии?
Ама за какво постоянно държавно управление непременно?
ГЕРБ молят към „ отговорност “ и упорстват другите (основно Политическа партия и ДБ) да поддържат напъните им за сформиране на държавно управление, тъй като сме изправени като общество и страна пред поредност от рискове и опасности: последствията от войната в Украйна, инфлацията, газовите доставки, да не приказваме за крещящите неравенства, само че това към този момент е отместено в ъгъла. Какво обаче през днешния ден е по-различно в това отношение от 22 юни 2022 година, когато ГЕРБ изиска избор на съмнение? Не беше почнала войната ли, нямаше инфлация ли, нямаше проблем за газовите доставки ли, или българските жители се радваха да живеят в условия на заслужено тъждество? Нищо сходно, по тази причина за какво в ГЕРБ не престават да се учудват, че Политическа партия не желаят да ги поддържат в напъните им да ръководят?
Мнозина през днешния ден вършат сметки, какви държавни болшинства за вероятни в днешния парламент, и се чудят, за какво те няма по какъв начин да се случат. Освен това „ предмнозинство “, което смъкна държавното управление на Кирил Петков, а точно: ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Възраждане “ (общо 130 депутати), а с готовите на всякаква коалиция от „ Български напредък “ болшинството ще е пределно задоволително от 142 депутати. Ама не било допустимо в този момент, само че беше допустимо на 22 юни 2022 година Защо тогава Има Такъв Народ не се въздържа (правителството нямаше да падне), за какво тогава Движение за права и свободи драговолно поддържаха ГЕРБ, а ГЕРБ не отхвърлиха поддръжката? Защо тогава Движение за права и свободи и „ Възраждане “ по този начин драговолно се оказаха на една и съща позиция, а в този момент това не било допустимо?
Казват, че постоянно държавно управление е по-добре от служебно. Така е в най-общ смисъл, тъй като постоянното държавно управление има парламент, който може да приема, отхвърля или поправя неговите оферти, в това число бюджетните. Но по-добро ли е „ постоянно държавно управление непременно “? И каква, прочее, би била тази цена? Трябва ли Политическа партия да бъдат насилени да одобряват съдействието на ГЕРБ, забравяйки насъбраните за 12 години безобразия? Да одобряват предлагането на ГЕРБ за правосъдна промяна? Вероятно в същия жанр, като препоръчаната от ГЕРБ нова конституция (забравихме ли този язвителен спектакъл?). Да не помнят „ онази къща “, „ това чекмедже “, да не приказваме за 22 юни 2022 (предложения избор на съмнение от страна на ГЕРБ)? Ако решат да не помнят, по-добре да се влеят в ГЕРБ, тогава.
Може ли да се случи държавно управление с втория мандат на Политическа партия? Със сигурност ще бъде препоръчано такова, в случай че съдим по направените поръчки, сигурно ще бъде контрактувано с Демократична България и Българска социалистическа партия или по всяка възможност, в случай че не излезе безусловно преди всичко решението за даване на военна помощ за Украйна (то българско оръжие все едно отива там), или пък още веднъж не стартира спор, да бъде ли канена дипломат Митрофанова или не (един трогателен болшинството жители въпрос?). Това ще бъде същинското тестване за ГЕРБ, които биха могли да не гласоподават „ за “, само че да се въздържат и по този начин да дадат опция за постоянно държавно управление. Но ще би трябвало да поемат уговорката най-малко в границите на идващите шест месеца (поне до пролетта) да не внасят избор на съмнение или да не гласоподават в поддръжка на подобен избор. Само по този начин биха могли да покажат ясно, че вършат изпитание да излязат от изолацията си, че одобряват да ревизират наследството си от 12 години ръководство, че ще спомагат развиването на България като същинска правова и демократична страна (само в този случай е свястно да се добави и „ евроатлантическа “, тъй като Унгария и Турция са “евроатлантически “ единствено по заявление).
Ако това не бъде допустимо, тъй като ГЕРБ могат да решат, че никога не желаят да се откажат от своето завещание (дори единствено от онази част от него, която е спънка за разговора с Политическа партия и другите партии), тогава друга опция за постоянно държавно управление с настоящ парламент е да се избере служебното държавно управление като постоянно с консенсуса на всички партии. Фантастична концепция, несъмнено, само че към нея може да се прибавят и някои условия. Във всеки случай обаче, по този начин Народното събрание ще си поеме властта да управлява същински държавното управление, а не някакво болшинство да следва покорно всичко, което министър председателят подреди (да звучи познато от едни 12 години?).
Но в случай че и това се окаже невероятно, единственият парламентарен излаз са нови избори. Тогава дано никой не се тюхка, че още веднъж ще имаме служебно държавно управление, че ще има спомагателни разноски по изборния развой, че президентът Румен Радев ща би трябвало да поеме цялата отговорност за ръководството. Също по този начин ще е добре нито политическите водачи, нито жителите да гледат на новите избори като на следващо завъртане на ротативката с вярата, че ще се паднат три черешки. На изборите избираме освен представители, само че гласуваме също по този начин и най-много за това, кой да ръководи републиката през идващия мандат.
Текстът е препубликуван от на проф. Антоний Тодоров. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
В хода на предизборната акция в доста сондажи на публичното мнение беше заложен въпрос за упованията към едно ново държавно управление в България. Значително болшинство (дори над 60%) се обявяваше за нуждата от постоянно държавно управление и беше резервирано към нови предварителни избори. Донякъде това беше и реакция на внушенията, правени и от анализатори, и от политици, че на 2 октомври 2022 година нищо няма да може да се реши, по тази причина следва да се готвим за нови избори, някъде през февруари-март 2023.
На изборите, обаче, ние като гласоподаватели групово взехме решение, че ще произведем парламент, в който държавно болшинство наподобява съвсем непостижимо. Такъв изглеждаше и Народното събрание определен на 11 ноември 2022 година, само че тогава „ Продължаваме промяната “ с обществено разискване съумя да сформира държавно болшинство сред четири доста разнообразни и даже несъвместими партии. Успя, тъй като главната задача на това държавно управление беше да се оправи с „ наследството Борисов “ (представено в цветистия израз „ изчегъртване на ГЕРБ “). Задачата се оказа доста сложна, даже непостижима, изключително за 6-те месеца дейно ръководство на държавното управление на Кирил Петков.
А не сгрешихме ли като гласоподаватели?
Колективно, като гласоподаватели, взехме решение на 2 октомври 2022 година да се държим като в супермаркет и да избираме по този начин, като че ли купуваме стока: каквото най-ни харесва или съгласно към този момент налагащия се актуален български език, приехме, че „ всеки самичък си преценява “ (аман от нападателна неграмотност). Дори не ни хрумна, групово, че изборът ни би трябвало да създаде бъдещо ръководство.
Затова групово, с ниското си присъединяване и с неналичието на концепция за това, какво държавно управление виждаме като задоволително, поставихме преди всичко ГЕРБ, наказахме „ Продължаваме промяната “ и Българска социалистическа партия, насърчихме Демократична България с доста малко и отхвърлихме напълно Има Такъв Народ. Защо го направихме? Правителството на Кирил Петков беше свалено с избор на съмнение, иницииран от ГЕРБ и подсилен тогава групово от Има Такъв Народ, Движение за права и свободи и „ Възраждане “. Надявам се да не сме го не запомнили. И в този момент групово взехме решение да дадем на ГЕРБ опцията да сформира държавно управление като първа политическа мощ в 48-то Народно събрание.
Да приемем, че е разумно внасящият избор на съмнение да поеме отговорността за бъдещо ръководство (това наподобява е единственото разумно нещо в държанието ни на избиратели). В някои конституции даже има задължението на внасящия избор на съмнение да показа план за нова кабинет (в България не е по този начин, а може би си заслужава да го въведем в конституцията). Но това, което въобще не е разумно, е, че с груповия си избор (включително като не гласуваме) декларирахме, че желаеме завръщането на ГЕРБ във властта.
Добре, демокрациите са алтернанс (редуване всъщност) на една и друга партия в ръководството. Но във всички случаи ли това е целесъобразно? Не казахме ли с избора си, че някак сме не запомнили (наистина ли?) тези митинги от 2020-2021, които желаеха настоятелно оставката на Бойко Борисов и на основния прокурор? Какво от този момент се е трансформирало в ГЕРБ или в прокуратурата, което ни е дало съображение да променим отношението си?
Дали не наказахме „ Продължаваме промяната “ поради това, че бяха бавни в разграждането на „ модела Борисов “, че направиха един сценичен арест без последствия (защото прокуратурата настойчиво отхвърля да се занимава с безобразията по публичните поръчки за автомагистралите, с „ една къща в Барселона “, с едни фотоси на едно чекмедже, с едни 60 милиона дадени като рушвет от един преследван от правораздаването предприемач на висши държавни мъже)? Наказвайки, връщаме групово основанията за същия този модел. Помислихме ли за това?
Днес е публикувано да се споделя: „ Народът се произнесе, ред е на политиците “. И комфортно имаме вяра на това. Сякаш „ народът “ (всички ние групово, впрочем) не би могъл да бърка. Може и още по какъв начин! Нима не знаехме авансово, че „ Продължаваме промяната “ няма по какъв начин просто да поддържат ГЕРБ в днешните им старания да излязат от изолираност с едно „ евроатлантическо държавно управление “. Знаехме го, а в този момент дали сме го не запомнили? Нима не виждаме и до ден сегашен, че ГЕРБ не направиха нищо, с цел да убедят поданството, че отхвърлят изрично този „ модел Борисов “, че желаят да изчистят името си, да отстранен пречките пред договаряния и съдействие с други партии?
Ама за какво постоянно държавно управление непременно?
ГЕРБ молят към „ отговорност “ и упорстват другите (основно Политическа партия и ДБ) да поддържат напъните им за сформиране на държавно управление, тъй като сме изправени като общество и страна пред поредност от рискове и опасности: последствията от войната в Украйна, инфлацията, газовите доставки, да не приказваме за крещящите неравенства, само че това към този момент е отместено в ъгъла. Какво обаче през днешния ден е по-различно в това отношение от 22 юни 2022 година, когато ГЕРБ изиска избор на съмнение? Не беше почнала войната ли, нямаше инфлация ли, нямаше проблем за газовите доставки ли, или българските жители се радваха да живеят в условия на заслужено тъждество? Нищо сходно, по тази причина за какво в ГЕРБ не престават да се учудват, че Политическа партия не желаят да ги поддържат в напъните им да ръководят?
Мнозина през днешния ден вършат сметки, какви държавни болшинства за вероятни в днешния парламент, и се чудят, за какво те няма по какъв начин да се случат. Освен това „ предмнозинство “, което смъкна държавното управление на Кирил Петков, а точно: ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Възраждане “ (общо 130 депутати), а с готовите на всякаква коалиция от „ Български напредък “ болшинството ще е пределно задоволително от 142 депутати. Ама не било допустимо в този момент, само че беше допустимо на 22 юни 2022 година Защо тогава Има Такъв Народ не се въздържа (правителството нямаше да падне), за какво тогава Движение за права и свободи драговолно поддържаха ГЕРБ, а ГЕРБ не отхвърлиха поддръжката? Защо тогава Движение за права и свободи и „ Възраждане “ по този начин драговолно се оказаха на една и съща позиция, а в този момент това не било допустимо?
Казват, че постоянно държавно управление е по-добре от служебно. Така е в най-общ смисъл, тъй като постоянното държавно управление има парламент, който може да приема, отхвърля или поправя неговите оферти, в това число бюджетните. Но по-добро ли е „ постоянно държавно управление непременно “? И каква, прочее, би била тази цена? Трябва ли Политическа партия да бъдат насилени да одобряват съдействието на ГЕРБ, забравяйки насъбраните за 12 години безобразия? Да одобряват предлагането на ГЕРБ за правосъдна промяна? Вероятно в същия жанр, като препоръчаната от ГЕРБ нова конституция (забравихме ли този язвителен спектакъл?). Да не помнят „ онази къща “, „ това чекмедже “, да не приказваме за 22 юни 2022 (предложения избор на съмнение от страна на ГЕРБ)? Ако решат да не помнят, по-добре да се влеят в ГЕРБ, тогава.
Може ли да се случи държавно управление с втория мандат на Политическа партия? Със сигурност ще бъде препоръчано такова, в случай че съдим по направените поръчки, сигурно ще бъде контрактувано с Демократична България и Българска социалистическа партия или по всяка възможност, в случай че не излезе безусловно преди всичко решението за даване на военна помощ за Украйна (то българско оръжие все едно отива там), или пък още веднъж не стартира спор, да бъде ли канена дипломат Митрофанова или не (един трогателен болшинството жители въпрос?). Това ще бъде същинското тестване за ГЕРБ, които биха могли да не гласоподават „ за “, само че да се въздържат и по този начин да дадат опция за постоянно държавно управление. Но ще би трябвало да поемат уговорката най-малко в границите на идващите шест месеца (поне до пролетта) да не внасят избор на съмнение или да не гласоподават в поддръжка на подобен избор. Само по този начин биха могли да покажат ясно, че вършат изпитание да излязат от изолацията си, че одобряват да ревизират наследството си от 12 години ръководство, че ще спомагат развиването на България като същинска правова и демократична страна (само в този случай е свястно да се добави и „ евроатлантическа “, тъй като Унгария и Турция са “евроатлантически “ единствено по заявление).
Ако това не бъде допустимо, тъй като ГЕРБ могат да решат, че никога не желаят да се откажат от своето завещание (дори единствено от онази част от него, която е спънка за разговора с Политическа партия и другите партии), тогава друга опция за постоянно държавно управление с настоящ парламент е да се избере служебното държавно управление като постоянно с консенсуса на всички партии. Фантастична концепция, несъмнено, само че към нея може да се прибавят и някои условия. Във всеки случай обаче, по този начин Народното събрание ще си поеме властта да управлява същински държавното управление, а не някакво болшинство да следва покорно всичко, което министър председателят подреди (да звучи познато от едни 12 години?).
Но в случай че и това се окаже невероятно, единственият парламентарен излаз са нови избори. Тогава дано никой не се тюхка, че още веднъж ще имаме служебно държавно управление, че ще има спомагателни разноски по изборния развой, че президентът Румен Радев ща би трябвало да поеме цялата отговорност за ръководството. Също по този начин ще е добре нито политическите водачи, нито жителите да гледат на новите избори като на следващо завъртане на ротативката с вярата, че ще се паднат три черешки. На изборите избираме освен представители, само че гласуваме също по този начин и най-много за това, кой да ръководи републиката през идващия мандат.
Текстът е препубликуван от на проф. Антоний Тодоров. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ