Хартия или машина: защо забравихме?
На фотографията: проф. Антоний Тодоров
Че хартията е надделяла машина го знаем от дълго време – четем египетски папируси на над 3000 години, а имаме очевидното усложнение да прочетем текст на кирилица от 1988 година, непокътнат на 5-инчова дискета. Но това е друга история.
Днес, в незабавен порядък Народното събрание определено единствено преди месец, се захвана да промени Изборния кодекс (очевидно най-спешната задача?) като върне опцията гласоподавателят самичък да реши, дали да гласоподава с машина или с хартиена бюлетина. Представените за това причини от дълго време циркулират в общественото пространство, само че могат да се сведат най-много до три: а) има „ боязън от машините “ (използването им не се приема като облекчение от всички); б) гласуването „ единствено с машини “ нарушава конституционни права и свободи (равенството на жителите, правото им да изберат сами метода на гласуване) и в) машините още не са напълно сигурни против допустимо злонамерено манипулиране.
„ Страх от машините “?
Основанията на трите партии, които поддържат това решение (ГЕРБ, Движение за права и свободи и БСП) са най-много, че „ доста хора “ не могат да се оправят с машините и по тази причина не гласоподават. В оферти законопроект от Българска социалистическа партия съществена причина за връщането на остарелия модел на гласоподаване е, че „ решението да се вкара напълно машинно гласоподаване е довело до невиждан спад на изборната интензивност заради боязън, неумение или стеснение да се работи с машини “.
„ Страхът от машините “ има дълга история, той съпътства и наивния екстаз от тяхното въвеждане. Новите технологии навлизат в живота ни най-много по търговски аргументи, задачата е постоянно постигането на „ повече продажби “, което постоянно се легитимира или с даването на „ повече удобства “, или с даването на „ повече сигурност “. Но това е друга тематика.
Истината е, че нищо не знаем за това, какъв е делът на гласоподавателите, които не за дали своят вот поради това, че ще би трябвало да употребяват машина. Има думи против думи, само че няма съществено проучване на въпроса. Последното може да е резултат от моето незнание, само че същото споделя и някогашната председателка на ЦИК Ивилина Алексиева-Робинсън в изявление за в. „ Труд “ от 13 юни 2022 година: „ За целия развой на потребление на машини за гласоподаване в страната не е известно провеждането на даже едно социологическо изследване, което дълбочинно да разпознава публичните настройки във връзка машинното гласоподаване и възможните страхове на гласоподавателите. “
Същата констатация прави и Атлантическият съвет в Съединени американски щати в един изчерпателен отчет „ Electronic Voting around the World “ от 2013 година: „ Има извънредно малко оповестени данни по отношение на мненията на гласоподавателите за системите за гласоподаване, които употребяват. “
Вярно ли е, че всеобщото въвеждане на гласоподаване с машини (тук систематично това се отнася до Direct-Recording Electronic), в действителност води да понижаване на изборната интензивност. Графиката демонстрира общата наклонност на понижаване на брой на гласувалите пред годините след 1990 година Въпросът е, до каква степен смяната в трите последни избори от 2021 година е в действителност в следствие от въвеждането на машините? Те бяха отчасти въведени през 2014 година, а напълно (това е неопределено, в действителност наложително единствено в огромните секции) за изборите от юли 2021 година
През април 2021 година гласувалите са с 179 175 по-малко от предходните избори през 2017 година Това няма нищо общо с машините. През юли 2021 година гласувалите са с 558 528 по-малко от тези през април. А през ноември – със 106 495 по-малко от тези през юли. Можем ли да потвърдим, че това понижаване на изборната интензивност е резултат от въвеждането на машинното гласоподаване? Не, може да е единствено съвпадане или да визира доста дребна част от гласоподавателите. Освен това се вижда и обща наклонност най-малко от 2009 година на понижаване на изборната интензивност, което приказва за структурни, а не толкоз за моментни аргументи.
Скорошно изследване на „ Галъп “ от началото на октомври 2022 година за провелите се избори показва: „ Въпросът за срещани проблеми с машинното гласоподаване се задава за повторно след юли и данните демонстрират, че съвсем единомислещо се споделя, че не е имало проблем в личното гласоподаване или в гласуването на други хора в секцията, респ. 95% през юли и 94% в този момент. “ Вярно е, че това е резултат от екзит пол, т.е. измежду към този момент дали своят вот, само че дава известна информация.
Нарушаване на права?
Застъпниците на връщането към остарелия метод на гласоподаване също по този начин считат, че опцията да се избере методът на гласоподаване е обезпечена от конституцията независимост. Следователно предходното изменение на Изборния кодекс, въвел наложително гласоподаване с машини в огромните секции и гласоподаване с хартиени бюлетини единствено в най-малките секции или при изключителни условия, е нарушаване на конституционно обезпечените свободи.
По този въпрос е бил сезиран Конституционният съд с искане да се разгласят за противоконституционни измененията в Изборния кодекс по отношение на „ гласуването с бюлетина за машинно гласоподаване и изключенията от него “. От поисканите експертни отзиви най-същественият мотив против машинното гласоподаване е, че „ наредбите, регламентиращи машинното гласоподаване, опонират на член 10 от Конституцията и на правилата на бистрота и досегаемост на изборния развой “.
В своето решение №9 от 2 юли 2021 година Конституционен съд акцентира:
„ Бюлетината за машинно гласоподаване е проектирана по същия метод както хартиената бюлетина, като ЦИК утвърждава с решение образеца на бюлетината (чл. 212, алинея 3 ИК). По своята същина бюлетината за машинно гласоподаване не е нищо друго с изключение на преместване и визуализиране на текста от хартиената бюлетина върху електронен притежател. “„ Начинът на гласоподаване – посредством отбелязване на вота върху хартиена бюлетина, върху бюлетина за машинно гласоподаване или по различен метод, по който се упражнява правото на глас – е въпрос на законодателна целесъобразност… “„ Използването на бюлетини за машинно гласоподаване самò по себе си не визира по какъвто и да е метод правилото на директното изборно право… “„ Вносителите поддържат, че машинното гласоподаване не е съвместимо с правилото на гласност и бистрота и условието за надзор над изборния развой, както и че не са планувани задоволително гаранции против софтуерни неточности или операции. Съдът намира тези изказвания за неоснователни. “
Има и голям брой други причини, само че избрах единствено тези като най-очевидни. Машинното гласоподаване не дискриминира жителите, не лишава техни обезпечени права, не е друго, с изключение на „ въпрос на законодателна целенасоченост “.
Недоверие към машините?
Има несъмнено и по-скоро „ механически “ причини против преобладаващо машинното гласоподаване (както е сега), свързани с прозрачността на контрола върху машините, софтуеъра и възможните опасности от злонамерените им операции.
Част от въпросите са обсъждани в гореспоменатото решение на Конституционен съд, само че тук ще стане дума за политическите, а не за юридическите причини. В цитираното изявление Ивилина Алексиева ясно показва тези причини: „ Институтът за съвременна политика акцентира, че понастоящем в България стандартите за машинно гласоподаване, неговата сигурност и благоприятни условия за надзор са по-ниски от стандартите, които се ползват при гласоподаване с хартиени бюлетини… Ето за какво, следва да се възвърне опцията във всички изборни секции жителите по своя преценка да гласоподават с хартиени бюлетини или машинно. “
Недоверието към технологията на машините за гласоподаване се аргументира и с интернационалния опит. Изтъква се, че на никое място в Европа не се употребяват такива машини, а там, където е изработен опит за това, бързо са се отказали. В различен текст, на ръководителя на Института за съвременна политика Борислав Цеков, се показва, че в Съединени американски щати единствено в един щат се ползва наложително машинно гласоподаване (Direct-Recording Electronic). Дори се тиражира като мотив, че „ машините са венецуелски “, т.е. прилагани в една страна с недемократично ръководство.
Въпросът е, че на всички места, където въобще са били въвеждани машини, то е било направено по целенасоченост, с концепцията да се улесни отчитането на изборните резултати. В този смисъл е използването им в Индия. Цитираният отчет на Атлантическия съвет на Съединени американски щати го акцентира: „ Необходимостта от решение на казуса с възходящ и разнороден електорат в Индия, основава среда, възприемчива към технология за електронно гласоподаване. “ В Индия гласоподавателите са над 800 милиона, а машинно гласоподаване е въведено всеобщо от 2004 година (1,4 милиона машини за 930000 секции). Това разрешава оповестяването на резултатите незабавно, като се заобикалят и присъщите за неизвестността партийни конфликти (включително кървави) отпреди въвеждането на технологията.
Е, ще каже някой, не сме „ тъмна Индия “ (да ме простят индийците този неточен израз). Вярно е, тъй като в България приехме машинното гласоподаване по разнообразни аргументи. И те не са най-много в улеснението на преброяването (което даже при 2-3 милиона гласа за нас се оказва проблем). Причините са, че мощно набъбна недоверието в хартиените бюлетини, подозренията, че те са обект на прекомерно лесна операция.
Въпросът е, изчезнало ли е в обществото това съмнение? И за какво недоверието към машините (използвани едвам от 2014 година отчасти и от юли 2021 година масово) се показва като толкоз огромно, че да бъдат отхвърлени? Между другото, нито в Съединени американски щати, нито в другите европейски страни, където са били употребявани машини, въвеждането им не е било аргументирано с съмнение към хартиените бюлетини. Напротив, отводът от машините е бил необорим с известно съмнение към тях (често манипулирано, прочее, от дребни заинтригувани групи, както е било в Нидерландия). Но тук в България, имайки съмнение към хартиените бюлетини сме на път за ги узаконим като най-масовото средство на изборите. Т.е. връщаме доверието към нещо, към което нямаме доверие?!
Е, предлагането е единствено за връщането на опцията гласоподавателят да избере, дали да гласоподава с хартия или с машина (казвам го по този начин за краткост). Само че дружно с това се завръща и остарелият фантом на изборните операции и пазаруването на гласове. Вместо законови промени, които да подобрят контрола върху машините, да създадат процеса задоволително транспарантен и сигурен, вместо изпитание за образованието на гласоподавателите и на изборната администрация (всеки може да се научи, нали?), ще върнем обстановката към едно познато минало. Наистина въпрос на избор, та нали сме надарени със свободна воля?
Текстът е препубликуван от на създателя.
Че хартията е надделяла машина го знаем от дълго време – четем египетски папируси на над 3000 години, а имаме очевидното усложнение да прочетем текст на кирилица от 1988 година, непокътнат на 5-инчова дискета. Но това е друга история.
Днес, в незабавен порядък Народното събрание определено единствено преди месец, се захвана да промени Изборния кодекс (очевидно най-спешната задача?) като върне опцията гласоподавателят самичък да реши, дали да гласоподава с машина или с хартиена бюлетина. Представените за това причини от дълго време циркулират в общественото пространство, само че могат да се сведат най-много до три: а) има „ боязън от машините “ (използването им не се приема като облекчение от всички); б) гласуването „ единствено с машини “ нарушава конституционни права и свободи (равенството на жителите, правото им да изберат сами метода на гласуване) и в) машините още не са напълно сигурни против допустимо злонамерено манипулиране.
„ Страх от машините “?
Основанията на трите партии, които поддържат това решение (ГЕРБ, Движение за права и свободи и БСП) са най-много, че „ доста хора “ не могат да се оправят с машините и по тази причина не гласоподават. В оферти законопроект от Българска социалистическа партия съществена причина за връщането на остарелия модел на гласоподаване е, че „ решението да се вкара напълно машинно гласоподаване е довело до невиждан спад на изборната интензивност заради боязън, неумение или стеснение да се работи с машини “.
„ Страхът от машините “ има дълга история, той съпътства и наивния екстаз от тяхното въвеждане. Новите технологии навлизат в живота ни най-много по търговски аргументи, задачата е постоянно постигането на „ повече продажби “, което постоянно се легитимира или с даването на „ повече удобства “, или с даването на „ повече сигурност “. Но това е друга тематика.
Истината е, че нищо не знаем за това, какъв е делът на гласоподавателите, които не за дали своят вот поради това, че ще би трябвало да употребяват машина. Има думи против думи, само че няма съществено проучване на въпроса. Последното може да е резултат от моето незнание, само че същото споделя и някогашната председателка на ЦИК Ивилина Алексиева-Робинсън в изявление за в. „ Труд “ от 13 юни 2022 година: „ За целия развой на потребление на машини за гласоподаване в страната не е известно провеждането на даже едно социологическо изследване, което дълбочинно да разпознава публичните настройки във връзка машинното гласоподаване и възможните страхове на гласоподавателите. “
Същата констатация прави и Атлантическият съвет в Съединени американски щати в един изчерпателен отчет „ Electronic Voting around the World “ от 2013 година: „ Има извънредно малко оповестени данни по отношение на мненията на гласоподавателите за системите за гласоподаване, които употребяват. “
Вярно ли е, че всеобщото въвеждане на гласоподаване с машини (тук систематично това се отнася до Direct-Recording Electronic), в действителност води да понижаване на изборната интензивност. Графиката демонстрира общата наклонност на понижаване на брой на гласувалите пред годините след 1990 година Въпросът е, до каква степен смяната в трите последни избори от 2021 година е в действителност в следствие от въвеждането на машините? Те бяха отчасти въведени през 2014 година, а напълно (това е неопределено, в действителност наложително единствено в огромните секции) за изборите от юли 2021 година
През април 2021 година гласувалите са с 179 175 по-малко от предходните избори през 2017 година Това няма нищо общо с машините. През юли 2021 година гласувалите са с 558 528 по-малко от тези през април. А през ноември – със 106 495 по-малко от тези през юли. Можем ли да потвърдим, че това понижаване на изборната интензивност е резултат от въвеждането на машинното гласоподаване? Не, може да е единствено съвпадане или да визира доста дребна част от гласоподавателите. Освен това се вижда и обща наклонност най-малко от 2009 година на понижаване на изборната интензивност, което приказва за структурни, а не толкоз за моментни аргументи.
Скорошно изследване на „ Галъп “ от началото на октомври 2022 година за провелите се избори показва: „ Въпросът за срещани проблеми с машинното гласоподаване се задава за повторно след юли и данните демонстрират, че съвсем единомислещо се споделя, че не е имало проблем в личното гласоподаване или в гласуването на други хора в секцията, респ. 95% през юли и 94% в този момент. “ Вярно е, че това е резултат от екзит пол, т.е. измежду към този момент дали своят вот, само че дава известна информация.
Нарушаване на права?
Застъпниците на връщането към остарелия метод на гласоподаване също по този начин считат, че опцията да се избере методът на гласоподаване е обезпечена от конституцията независимост. Следователно предходното изменение на Изборния кодекс, въвел наложително гласоподаване с машини в огромните секции и гласоподаване с хартиени бюлетини единствено в най-малките секции или при изключителни условия, е нарушаване на конституционно обезпечените свободи.
По този въпрос е бил сезиран Конституционният съд с искане да се разгласят за противоконституционни измененията в Изборния кодекс по отношение на „ гласуването с бюлетина за машинно гласоподаване и изключенията от него “. От поисканите експертни отзиви най-същественият мотив против машинното гласоподаване е, че „ наредбите, регламентиращи машинното гласоподаване, опонират на член 10 от Конституцията и на правилата на бистрота и досегаемост на изборния развой “.
В своето решение №9 от 2 юли 2021 година Конституционен съд акцентира:
„ Бюлетината за машинно гласоподаване е проектирана по същия метод както хартиената бюлетина, като ЦИК утвърждава с решение образеца на бюлетината (чл. 212, алинея 3 ИК). По своята същина бюлетината за машинно гласоподаване не е нищо друго с изключение на преместване и визуализиране на текста от хартиената бюлетина върху електронен притежател. “„ Начинът на гласоподаване – посредством отбелязване на вота върху хартиена бюлетина, върху бюлетина за машинно гласоподаване или по различен метод, по който се упражнява правото на глас – е въпрос на законодателна целесъобразност… “„ Използването на бюлетини за машинно гласоподаване самò по себе си не визира по какъвто и да е метод правилото на директното изборно право… “„ Вносителите поддържат, че машинното гласоподаване не е съвместимо с правилото на гласност и бистрота и условието за надзор над изборния развой, както и че не са планувани задоволително гаранции против софтуерни неточности или операции. Съдът намира тези изказвания за неоснователни. “
Има и голям брой други причини, само че избрах единствено тези като най-очевидни. Машинното гласоподаване не дискриминира жителите, не лишава техни обезпечени права, не е друго, с изключение на „ въпрос на законодателна целенасоченост “.
Недоверие към машините?
Има несъмнено и по-скоро „ механически “ причини против преобладаващо машинното гласоподаване (както е сега), свързани с прозрачността на контрола върху машините, софтуеъра и възможните опасности от злонамерените им операции.
Част от въпросите са обсъждани в гореспоменатото решение на Конституционен съд, само че тук ще стане дума за политическите, а не за юридическите причини. В цитираното изявление Ивилина Алексиева ясно показва тези причини: „ Институтът за съвременна политика акцентира, че понастоящем в България стандартите за машинно гласоподаване, неговата сигурност и благоприятни условия за надзор са по-ниски от стандартите, които се ползват при гласоподаване с хартиени бюлетини… Ето за какво, следва да се възвърне опцията във всички изборни секции жителите по своя преценка да гласоподават с хартиени бюлетини или машинно. “
Недоверието към технологията на машините за гласоподаване се аргументира и с интернационалния опит. Изтъква се, че на никое място в Европа не се употребяват такива машини, а там, където е изработен опит за това, бързо са се отказали. В различен текст, на ръководителя на Института за съвременна политика Борислав Цеков, се показва, че в Съединени американски щати единствено в един щат се ползва наложително машинно гласоподаване (Direct-Recording Electronic). Дори се тиражира като мотив, че „ машините са венецуелски “, т.е. прилагани в една страна с недемократично ръководство.
Въпросът е, че на всички места, където въобще са били въвеждани машини, то е било направено по целенасоченост, с концепцията да се улесни отчитането на изборните резултати. В този смисъл е използването им в Индия. Цитираният отчет на Атлантическия съвет на Съединени американски щати го акцентира: „ Необходимостта от решение на казуса с възходящ и разнороден електорат в Индия, основава среда, възприемчива към технология за електронно гласоподаване. “ В Индия гласоподавателите са над 800 милиона, а машинно гласоподаване е въведено всеобщо от 2004 година (1,4 милиона машини за 930000 секции). Това разрешава оповестяването на резултатите незабавно, като се заобикалят и присъщите за неизвестността партийни конфликти (включително кървави) отпреди въвеждането на технологията.
Е, ще каже някой, не сме „ тъмна Индия “ (да ме простят индийците този неточен израз). Вярно е, тъй като в България приехме машинното гласоподаване по разнообразни аргументи. И те не са най-много в улеснението на преброяването (което даже при 2-3 милиона гласа за нас се оказва проблем). Причините са, че мощно набъбна недоверието в хартиените бюлетини, подозренията, че те са обект на прекомерно лесна операция.
Въпросът е, изчезнало ли е в обществото това съмнение? И за какво недоверието към машините (използвани едвам от 2014 година отчасти и от юли 2021 година масово) се показва като толкоз огромно, че да бъдат отхвърлени? Между другото, нито в Съединени американски щати, нито в другите европейски страни, където са били употребявани машини, въвеждането им не е било аргументирано с съмнение към хартиените бюлетини. Напротив, отводът от машините е бил необорим с известно съмнение към тях (често манипулирано, прочее, от дребни заинтригувани групи, както е било в Нидерландия). Но тук в България, имайки съмнение към хартиените бюлетини сме на път за ги узаконим като най-масовото средство на изборите. Т.е. връщаме доверието към нещо, към което нямаме доверие?!
Е, предлагането е единствено за връщането на опцията гласоподавателят да избере, дали да гласоподава с хартия или с машина (казвам го по този начин за краткост). Само че дружно с това се завръща и остарелият фантом на изборните операции и пазаруването на гласове. Вместо законови промени, които да подобрят контрола върху машините, да създадат процеса задоволително транспарантен и сигурен, вместо изпитание за образованието на гласоподавателите и на изборната администрация (всеки може да се научи, нали?), ще върнем обстановката към едно познато минало. Наистина въпрос на избор, та нали сме надарени със свободна воля?
Текстът е препубликуван от на създателя.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ