СпейсЕкс и Поларис обявиха пилотирана мисия, която ще премине през поясите на Ван Алън и може да се отдалечи на повече от 1 400 километра от Земята!
На фотографията: предприемачът Джаред Айзъкман по време на задачата му “Инспирейшън4 ” през септември. Photo credit: Inspiration4/SpaceX
. Спомняте ли си за пилотираната задача “Инспирейшън4 ” на бизнесмена Джаред Айзъкман през септември, когато транспортен съд “Крю Драгън ” се насочи на 600 километра от Земята – най-отдалеченият пилотиран полет след последната обслужваща задача на совалка до “Хъбъл ” през 2009-та? Вчера СпейсЕкс и Айзъкман оповестиха частната пилотирана стратегия “Поларис ”, която ще включва реализирането на три задачи. Първата от тях ще бъде извършена най-рано през зимата на тази година. Тя ще премине през поясите на Ван Алън и ще се насочи най-малко на 1 400 километра от Земята, счупвайки върха на “Джемини 11 ” за най-отдалечена от планетата ни орбитална задача.
Разбира се, говорейки си за най-отдалечени пилотирани експедиции, абсолютният връх продължава да се държи от деветте полета от програмата “Аполо ” в интервала сред 1968 и 1972 година, когато астронавти напущат ниската околоземна орбита и се насочат към Луната. Но във връзка с орбиталните екскурзии никой в никакъв случай не е бил по-далече от екипажа на “Джемини 11 ”, състоящ се от Чарлс Конрад и Ричард Гордън. По време на своя полет през 1966 година двамата се отдалечават на 1 368 километра от Земята – рекорд, който остава непостижим до ден сегашен.
Това ще се промени, когато в края на актуалната година бъде изстрелян корабът “Крю Драгън ” на първата експедиция от програмата “Поларис ”. Все още не се знаят най-интересните детайлности за нея, в това число характерностите на орбитата, само че Айзъкман удостоверява, че тя ще е по-висока от тази на “Джемини 11 ”.
Счита се, че когато бива изстрелян с ракета “Фалкън 9 ” във възвръщаем вид (т.е. в случай че тя каца върху платформа в Атлантическия океан), корабът “Крю Драгън ” може да се отдалечава на оптимално разстояние от Земята 1 400 километра. Напълно е евентуално Айзъкман и Илон Мъск да се спрат на този вид. Но е вероятен и различен сюжет – за потребностите на полета да се употребява рециклирана степен, която да бъде изхвърлена – тогава галактическият транспортен съд ще надвиши двукратно или трикратно дистанцията, реализирано от “Джемини 11 ”.
Знаем обаче за различен любопитен факт – дебютната задача от програмата “Поларис ” ще включва галактическа разходка. Тя ще бъде осъществена посредством скафандри, проектирани от СпейсЕкс, които съставляват ъпгрейд на скафандрите за вътрешно прилагане, към този момент внедрени при задачите до МКС. Това е доста значима вест – за жалост както НАСА, по този начин и Русия срещат компликации при производството на нови скафандри и даже не е ясно дали ще има скафандри при идващите кацания на Луната в хода програмата “Артемис ”. Възможно е Илон Мъск да е разрешил още един проблем на НАСА.
Подобно на задачата “Инспирейшън4 ” през септември, по време на първата задача от програмата “Поларис ” ще летят четирима души. Разбира се, най-важният участник ще е ветеранът от “Инспирейшън4 ” Джаред Айзъкман, главният основател и спонсор на “Поларис ”, който този път ще вземе със себе си пенсионирания боен водач Скот Потийт и двама инженери от СпейсЕкс – младите дами Сара Гилс и Ана Менън.
Последното нещо, което знаем за програмата “Поларис ” е, че тя планува още две задачи. Втората, сходно на първата ще се реализира с транспортен съд “Крю Драгън ”, а третата към този момент ще е с новия транспортен съд на СпейсЕкс “Старшип ” и ще съставлява въведения към “ДиърМуун ” – лунното странствуване на Юсаку Маедзава до естествения ни сателит.
Така частната галактическа стратегия “Поларис ” на Айзъкман и СпейсЕкс цели поетапно асимилиране на околоземното пространство и пространството към Луната, до момента в който в един миг човечеството се насочи към Марс.
За повече информация: Поларис
