Серия скандали и гафове – защо папа Бенедикт подаде оставка?
На фотографията: папа Бенедикт XVI
Бившият папа Бенедикт, който умря в събота на 95-годишна възраст, беше първият понтифик от 600 години насам, който подаде оставка, оставяйки след себе си католическа черква, наранена от кавги за полови похищения, затънала в неприятно ръководство и поляризирана сред консерватори и прогресисти.
Бенедикт, първият немски папа от 1000 години насам, беше в положителни връзки с наследника си папа Франциск, само че продължаващото му наличие във Ватикана след отдръпването му през 2013 година в допълнение поляризира църквата идеологически.
Консерваторите, разтревожени от прогресивните ходове на Франциск, гледаха на Бенедикт като на страж на традицията. Няколко пъти му се наложи да каже на носталгичните си фенове посредством посетителите: „ Има един папа и това е Франциск “.
Професор, свирещ на пиано, и величествен богослов, Бенедикт, по личните му самопризнания, беше слаб водач, който мъчно се постановяваше в непрозрачната ватиканска администрация и се препъваше от рецесия в рецесия по време на осемгодишното си ръководство.
Бенедикт неведнъж се извини за неуспеха на Църквата да изкорени половите похищения над деца от страна на духовници и макар че беше първият папа, който предприе съществени дейности против злоупотребите, напъните не съумяха да спрат бързия спад в посещаемостта на църквите на Запад, изключително в Европа.
През 2022 година самостоятелен отчет в родната му Германия твърди, че Бенедикт не е подхванал дейности в четири случая на злоупотреби, когато е бил архиепископ на Мюнхен в интервала 1977-1982 година
Разтърсен от отчета, той признава в прочувствено персонално писмо, че са позволени неточности, и моли за амнистия. Адвокатите му акцентираха в в детайли опровергаване, че той не носи директна виновност.
Групите на жертвите обявиха, че с този спестовен отговор е пропиляна опцията да се търси решение на абсурда, който раздруса Църквата по целия свят.
Бенедикт ще бъде запомнен най-много с това, че шокира света на 11 февруари 2013 година, когато разгласи на латински, че подава оставка, казвайки на кардиналите, че е прекомерно остарял и слаб, с цел да управлява институция с над 1,3 милиарда членове.
Винаги е било мъчно да последва харизматичния си предходник папа Йоан Павел II, който умря през 2005 година, и Бенедикт призна за компликациите в прочувственото си прощаване.
„ Имаше моменти на наслада и светлина, само че и моменти, които не бяха лесн. Имаше моменти, когато моретата бяха бурни, вятърът духаше против нас и изглеждаше, че Господ спи “, сподели Бенедикт на последната си обща визита, събрала над 150 000 души.
Престолът на Свети Петър беше разгласен за незает на 28 февруари 2013 година, когато Бенедикт се откри в папското лятно леговище в Кастелгандолфо, южно от Рим, до момента в който кардинали от целия свят се събираха във Ватикана, с цел да изберат негов правоприемник.
Почетен папа
Преди да се отдръпна публично, Бенедикт и неговите помощници едностранно избраха купата „ почетен папа “ и взеха решение, че той ще продължи да носи бяла броня, въпреки и леко изменена.
Някои в Църквата се възпротивиха, като споделиха, че той оставя ръцете на своя правоприемник вързани. Според тях той е трябвало да се върне към ролята на кардинал или духовник, облечен в алено или черно.
След избирането на папа Франциск на 13 март Бенедикт се реалокира в преустроен манастир на територията на Ватикана, с цел да прекара последните си години в молитва, четене, свирене на пиано и приемане на другари.
Той се появяваше рядко на обществени места, нормално за огромни църковни церемонии, макар че през юни 2020 година направи прочувствено посещаване на болния си по-голям брат Георг, духовник, в Бавария. Георг умира скоро по-късно на 96-годишна възраст.
Въпреки че споделя, че ще остане „ прикрит от света “, Бенедикт не извършва това заричане и в пенсия от време на време провокира разногласия и комплициране посредством своите трудове.
В есе за църковно списание в Германия през 2019 година той упреква за рецесията, обвързвана със злоупотребата с деца от страна на свещеници, резултата от половата гражданска война през 60-те години на предишния век, това, което назовава хомосексуални клики в семинариите, и общия срив на морала.
Критиците го упрекнаха, че се пробва да трансферира виновността от йерархията на институционалната Църква. Но това беше музика за ушите на консерваторите, които се сплотиха в негова отбрана.
Объркването към ролята на Бенедикт доближи своя връх през януари 2020 година във връзка със степента на неговото присъединяване в книга, написана от закостенял кардинал, в която някои видяха опит да се повлияе на документ, подготвян от папа Франциск.
Това докара до уволнението на архиепископ Георг Гансвайн, секретар на Бенедикт, от висша служба във Ватикана. Ролята на Гансвайн като медиатор сред Бенедикт и кардинала беше неразбираема, като мнозина смятаха, че той е подвел Бенедикт, кардинала или и двамата.
Епизодът провокира апели от страна на някои ватикански чиновници за ясни правила по отношение на статута на всеки предстоящ понтифик, който подаде оставка.
Франциск съобщи, че би предпочел купата почетен свещеник на Рим, както оферират някои, в случай че един ден подаде оставка. Той също по този начин е декларирал, че няма да живее във Ватикана, а в дом за пенсионирани свещеници в Рим.
Гафове
Безкомпромисен реакционер по обществени и богословски въпроси, Бенедикт безусловно се прикриваше с традициите по време на своето папство, като постоянно обличаше кожени пелерини и червени обувки при обществените си изяви – ослепителен контрастност с по-скромния, земен жанр на своя правоприемник.
Той разгневи мюсюлманите, като се опита да внуши, че ислямът по своята същина е принудителен, и разгневи евреите, като оправдава отрицател на Холокоста. Кулминацията на гафовете и грешките настъпи през 2012 година, когато изтекли документи разкриха корупция, интриги и вражди във Ватикана.
Случаят „ Ватилийкс “ докара до ареста на прислужника му Паоло Габриеле, който беше наказан за предаване на секретни документи на публицист. По-късно Бенедикт го помилва. Габриеле получи работа в болница, благосъстоятелност на Ватикана, и умря през 2020 година
Медиите спекулираха, че сагата, която оголи изказванията за лоби на хомосексуални духовници, настоящи против папата, може да го е притиснала да подаде оставка. Бенедикт настояваше, че се е отдръпнал, тъй като към този момент не е можел да понася цялата тежест на папския пост, в това число уморителните интернационалните пътувания, които работата изискваше.
В изявление в книга, оповестено през 2016 година, той признава минусите си, само че не счита папството си за неуспех.
„ Една от слабите ми страни е може би неналичието на увереност в ръководството и във вземането на решения. В реалност аз съм по-скоро професор, човек, който размишлява и размишлява върху духовни въпроси “, споделя Бенедикт в книгата „ Последният завет “ на немския публицист Петер Зеевалд.
„ Практическото ръководство не е моята мощна страна и това сигурно е уязвимост. Но не мога да се схващам като несретник “.
Божият ротвайлер
Той е роден като Йозеф Алойзиус Ратцингер на 16 април 1927 година в южногерманското село Марктъл, покрай Австрия.
Като младеж е принудително включен в „ Хитлерова юноша “ по време на Втората международна война и за малко е държан от съдружниците като военнопленник, само че в никакъв случай не е бил член на нацистката партия.
„ Нито Ратцингер, нито някой от фамилията му е бил националсоциалист “, написа Джон Алън, водещ специалист по църквата, в биографията на Бенедикт.
Ратцингер става духовник през 1951 година и притегля вниманието като демократичен богословски консултант по време на Втория ватикански събор, който е открит през 1962 година и води до дълбока промяна на Църквата.
Марксизмът и атеизмът по време на студентските митинги в Европа през 1968 година обаче го подтикват да стане по-консервативен, с цел да отбрани вярата от възходящия секуларизъм.
След като е професор по теология, а по-късно и архиепископ на Мюнхен, през 1981 година Ратцингер е назначен за началник на Конгрегацията за доктрината на вярата – службата, наследила Инквизицията, където си печели епитета „ Божият ротвайлер “.
Той и папа Йоан Павел се съгласяват, че обичайна теория би трябвало да бъде възобновена в Църквата след интервал на изпробване.
Ратцингер за пръв път обръща внимание на известното в Латинска Америка „ богословие на освобождението “, като през 1985 година подрежда да се наложи едногодишно безмълвие на бразилския духовник Леонардо Боф, чиито писания са атакувани поради потреблението на марксистки хрумвания.
През 90-те години на ХХ век Ратцингер оказва напън върху богослови, най-вече в Азия, които преглеждат нехристиянските религии като част от Божия проект за човечеството.
През 2004 година в документ на кабинета на Ратцингер се осъжда „ радикалният феминизъм “ като идеология, която подкопава фамилията и затъмнява естествените разлики сред мъжете и дамите.
Като папа от 2005 година Бенедикт се пробва да покаже на света по-нежната страна на своята природа, само че в никакъв случай не е достигал статута на „ рок звезда “ на Йоан Павел и не е изглеждал изключително удобно в работата си.
Скандали
Скандали за принуждение над деца преследваха по-голямата част от папството му. Той разпореди публично следствие на злоупотребите в Ирландия, което докара до оставката на няколко епископи. Но връзките на Ватикана с тогавашната предана католическа Ирландия внезапно се утежниха по време на неговото папство. През 2011 година Дъблин закрива посолството си към Светия трон.
Жертвите желаеха той да бъде разследван от Международния углавен съд. Ватиканът съобщи, че той не може да бъде държан виновен за закононарушенията на други хора и съдът реши да не се занимава със случая.
През септември 2013 година той отхвърли да е потулвал свадите. „ Що се отнася до това, че споменавате моралните злоупотреби с малолетни от страна на свещеници, както знаете, мога единствено да го призная с надълбоко неразбиране. Но в никакъв случай не съм се опитвал да затулям тези неща “, споделя той в писмо до италианския публицист Пиеджорджио Одифреди.
Бенедикт посети родината си три пъти като папа и се сблъска с тъмното ѝ минало, когато посети нацисткия лагер на гибелта Аушвиц в Полша. Наричайки себе си „ наследник на Германия “, той се помоли и попита за какво Бог е мълчал, когато 1,5 милиона жертви, множеството от които евреи, са починали там по време на Втората международна война.
Едно пътешестване до Германия провокира и първата огромна рецесия в неговия понтификат. В университетска лекция през 2006 година той цитира византийски император от XIV в., който споделя, че ислямът е донесъл единствено злото на света и че то се популяризира с меч.
След митинги, които включваха набези против църкви в Близкия изток и убийството на монахиня в Сомалия, папата съобщи, че съжалява за всяко неразбирателство, което речта му е провокирала.
По-късно същата година той направи историческо пътешестване до най-вече мюсюлманска Турция и се помоли в Синята джамия в Истанбул дружно с основния мюфтия на града.
През 2008 година папата предприе пътешестване до Съединените щати, където се извини за абсурда със половите похищения, даде обещание, че свещениците педофили ще би трябвало да си отидат, и утеши жертвите на похищения.
Но през 2009 година Бенедикт прави една след друга неверни стъпки.
Еврейският свят и доста католици бяха възмутени, откакто той анулира отлъчването на четирима традиционалистки настроени епископи, един от които беше прочут отрицател на Холокоста. По-късно Бенедикт съобщи, че Ватиканът е трябвало да го изследва по-добре.
Евреите още веднъж се наскърбиха през декември 2009 година, когато той възобнови процеса по оповестяването на своя предходник от времето на войната Пий XII, упрекван от някои евреи, че си е затварял очите за Холокоста, за светец след двегодишна пауза за размисъл.
През март 2009 година папата провокира интернационално неразбиране, като съобщи пред кореспонденти в самолета, който го отвеждаше в Африка, че потреблението на презервативи в битката против СПИН единствено утежнява казуса.
Назначения
Във Ватикана той избира да назначава хора, на които има доверие, и някои от ранните му назначения са сложени под въпрос.
Избра за държавен секретар кардинал Тарчизио Бертоне, който години наред бе работил с него в доктриналната работа на Ватикана, макар че Бертоне нямаше дипломатически опит. По-късно Бертоне е замесен във финансов скандал, обвързван с ремонта на жилището му във Ватикана.
Бенедикт поддържаше християнското единение, само че други религии го подлагаха на критика през 2007 година, когато той утвърди документ, в който се потвърждаваше позицията на Ватикана, че некатолическите християнски деноминации не са пълноправни църкви на Исус Христос.
Критиците видяха в папството му координиран блян да върне времето обратно във връзка с промените на Втория ватикански събор от 1962-1965 година, който модернизира Църквата по от време на време бурни способи.
Бенедикт преработи някои решения на събора, с цел да ги приведе в сходство с обичайните практики като латинската меса и мощно централизираното ръководство на Ватикана.
Една от тематиките, към които той постоянно се връща, е опасността от релативизма, отхвърляйки концепцията, че моралните полезности не са безспорни, а относителни за тези, които ги поддържат, и за времето, в което живеят.
Бенедикт написа три енциклики – най-важната форма на папски документ, в това число „ Spe Salvi “ (Спасени от надеждата) от 2007 година – офанзива против атеизма. В „ Caritas in Veritate “ (Милосърдие в истината) от 2009 година приканва за преосмисляне на метода, по който се ръководи международната стопанска система.
Въпреки компликациите, които породиха от съществуването на двама мъже, облечени в бяло, във Ватикана, Франциск разви топли връзки с мъжа и сподели, че е все едно да имаш дядо в къщата.
„ Той приказва малко, само че със същата дълбочина, както преди “, сподели един път Франциск.
Текстът е оповестен в „ Ройтерс “. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Бившият папа Бенедикт, който умря в събота на 95-годишна възраст, беше първият понтифик от 600 години насам, който подаде оставка, оставяйки след себе си католическа черква, наранена от кавги за полови похищения, затънала в неприятно ръководство и поляризирана сред консерватори и прогресисти.
Бенедикт, първият немски папа от 1000 години насам, беше в положителни връзки с наследника си папа Франциск, само че продължаващото му наличие във Ватикана след отдръпването му през 2013 година в допълнение поляризира църквата идеологически.
Консерваторите, разтревожени от прогресивните ходове на Франциск, гледаха на Бенедикт като на страж на традицията. Няколко пъти му се наложи да каже на носталгичните си фенове посредством посетителите: „ Има един папа и това е Франциск “.
Професор, свирещ на пиано, и величествен богослов, Бенедикт, по личните му самопризнания, беше слаб водач, който мъчно се постановяваше в непрозрачната ватиканска администрация и се препъваше от рецесия в рецесия по време на осемгодишното си ръководство.
Бенедикт неведнъж се извини за неуспеха на Църквата да изкорени половите похищения над деца от страна на духовници и макар че беше първият папа, който предприе съществени дейности против злоупотребите, напъните не съумяха да спрат бързия спад в посещаемостта на църквите на Запад, изключително в Европа.
През 2022 година самостоятелен отчет в родната му Германия твърди, че Бенедикт не е подхванал дейности в четири случая на злоупотреби, когато е бил архиепископ на Мюнхен в интервала 1977-1982 година
Разтърсен от отчета, той признава в прочувствено персонално писмо, че са позволени неточности, и моли за амнистия. Адвокатите му акцентираха в в детайли опровергаване, че той не носи директна виновност.
Групите на жертвите обявиха, че с този спестовен отговор е пропиляна опцията да се търси решение на абсурда, който раздруса Църквата по целия свят.
Бенедикт ще бъде запомнен най-много с това, че шокира света на 11 февруари 2013 година, когато разгласи на латински, че подава оставка, казвайки на кардиналите, че е прекомерно остарял и слаб, с цел да управлява институция с над 1,3 милиарда членове.
Винаги е било мъчно да последва харизматичния си предходник папа Йоан Павел II, който умря през 2005 година, и Бенедикт призна за компликациите в прочувственото си прощаване.
„ Имаше моменти на наслада и светлина, само че и моменти, които не бяха лесн. Имаше моменти, когато моретата бяха бурни, вятърът духаше против нас и изглеждаше, че Господ спи “, сподели Бенедикт на последната си обща визита, събрала над 150 000 души.
Престолът на Свети Петър беше разгласен за незает на 28 февруари 2013 година, когато Бенедикт се откри в папското лятно леговище в Кастелгандолфо, южно от Рим, до момента в който кардинали от целия свят се събираха във Ватикана, с цел да изберат негов правоприемник.
Почетен папа
Преди да се отдръпна публично, Бенедикт и неговите помощници едностранно избраха купата „ почетен папа “ и взеха решение, че той ще продължи да носи бяла броня, въпреки и леко изменена.
Някои в Църквата се възпротивиха, като споделиха, че той оставя ръцете на своя правоприемник вързани. Според тях той е трябвало да се върне към ролята на кардинал или духовник, облечен в алено или черно.
След избирането на папа Франциск на 13 март Бенедикт се реалокира в преустроен манастир на територията на Ватикана, с цел да прекара последните си години в молитва, четене, свирене на пиано и приемане на другари.
Той се появяваше рядко на обществени места, нормално за огромни църковни церемонии, макар че през юни 2020 година направи прочувствено посещаване на болния си по-голям брат Георг, духовник, в Бавария. Георг умира скоро по-късно на 96-годишна възраст.
Въпреки че споделя, че ще остане „ прикрит от света “, Бенедикт не извършва това заричане и в пенсия от време на време провокира разногласия и комплициране посредством своите трудове.
В есе за църковно списание в Германия през 2019 година той упреква за рецесията, обвързвана със злоупотребата с деца от страна на свещеници, резултата от половата гражданска война през 60-те години на предишния век, това, което назовава хомосексуални клики в семинариите, и общия срив на морала.
Критиците го упрекнаха, че се пробва да трансферира виновността от йерархията на институционалната Църква. Но това беше музика за ушите на консерваторите, които се сплотиха в негова отбрана.
Объркването към ролята на Бенедикт доближи своя връх през януари 2020 година във връзка със степента на неговото присъединяване в книга, написана от закостенял кардинал, в която някои видяха опит да се повлияе на документ, подготвян от папа Франциск.
Това докара до уволнението на архиепископ Георг Гансвайн, секретар на Бенедикт, от висша служба във Ватикана. Ролята на Гансвайн като медиатор сред Бенедикт и кардинала беше неразбираема, като мнозина смятаха, че той е подвел Бенедикт, кардинала или и двамата.
Епизодът провокира апели от страна на някои ватикански чиновници за ясни правила по отношение на статута на всеки предстоящ понтифик, който подаде оставка.
Франциск съобщи, че би предпочел купата почетен свещеник на Рим, както оферират някои, в случай че един ден подаде оставка. Той също по този начин е декларирал, че няма да живее във Ватикана, а в дом за пенсионирани свещеници в Рим.
Гафове
Безкомпромисен реакционер по обществени и богословски въпроси, Бенедикт безусловно се прикриваше с традициите по време на своето папство, като постоянно обличаше кожени пелерини и червени обувки при обществените си изяви – ослепителен контрастност с по-скромния, земен жанр на своя правоприемник.
Той разгневи мюсюлманите, като се опита да внуши, че ислямът по своята същина е принудителен, и разгневи евреите, като оправдава отрицател на Холокоста. Кулминацията на гафовете и грешките настъпи през 2012 година, когато изтекли документи разкриха корупция, интриги и вражди във Ватикана.
Случаят „ Ватилийкс “ докара до ареста на прислужника му Паоло Габриеле, който беше наказан за предаване на секретни документи на публицист. По-късно Бенедикт го помилва. Габриеле получи работа в болница, благосъстоятелност на Ватикана, и умря през 2020 година
Медиите спекулираха, че сагата, която оголи изказванията за лоби на хомосексуални духовници, настоящи против папата, може да го е притиснала да подаде оставка. Бенедикт настояваше, че се е отдръпнал, тъй като към този момент не е можел да понася цялата тежест на папския пост, в това число уморителните интернационалните пътувания, които работата изискваше.
В изявление в книга, оповестено през 2016 година, той признава минусите си, само че не счита папството си за неуспех.
„ Една от слабите ми страни е може би неналичието на увереност в ръководството и във вземането на решения. В реалност аз съм по-скоро професор, човек, който размишлява и размишлява върху духовни въпроси “, споделя Бенедикт в книгата „ Последният завет “ на немския публицист Петер Зеевалд.
„ Практическото ръководство не е моята мощна страна и това сигурно е уязвимост. Но не мога да се схващам като несретник “.
Божият ротвайлер
Той е роден като Йозеф Алойзиус Ратцингер на 16 април 1927 година в южногерманското село Марктъл, покрай Австрия.
Като младеж е принудително включен в „ Хитлерова юноша “ по време на Втората международна война и за малко е държан от съдружниците като военнопленник, само че в никакъв случай не е бил член на нацистката партия.
„ Нито Ратцингер, нито някой от фамилията му е бил националсоциалист “, написа Джон Алън, водещ специалист по църквата, в биографията на Бенедикт.
Ратцингер става духовник през 1951 година и притегля вниманието като демократичен богословски консултант по време на Втория ватикански събор, който е открит през 1962 година и води до дълбока промяна на Църквата.
Марксизмът и атеизмът по време на студентските митинги в Европа през 1968 година обаче го подтикват да стане по-консервативен, с цел да отбрани вярата от възходящия секуларизъм.
След като е професор по теология, а по-късно и архиепископ на Мюнхен, през 1981 година Ратцингер е назначен за началник на Конгрегацията за доктрината на вярата – службата, наследила Инквизицията, където си печели епитета „ Божият ротвайлер “.
Той и папа Йоан Павел се съгласяват, че обичайна теория би трябвало да бъде възобновена в Църквата след интервал на изпробване.
Ратцингер за пръв път обръща внимание на известното в Латинска Америка „ богословие на освобождението “, като през 1985 година подрежда да се наложи едногодишно безмълвие на бразилския духовник Леонардо Боф, чиито писания са атакувани поради потреблението на марксистки хрумвания.
През 90-те години на ХХ век Ратцингер оказва напън върху богослови, най-вече в Азия, които преглеждат нехристиянските религии като част от Божия проект за човечеството.
През 2004 година в документ на кабинета на Ратцингер се осъжда „ радикалният феминизъм “ като идеология, която подкопава фамилията и затъмнява естествените разлики сред мъжете и дамите.
Като папа от 2005 година Бенедикт се пробва да покаже на света по-нежната страна на своята природа, само че в никакъв случай не е достигал статута на „ рок звезда “ на Йоан Павел и не е изглеждал изключително удобно в работата си.
Скандали
Скандали за принуждение над деца преследваха по-голямата част от папството му. Той разпореди публично следствие на злоупотребите в Ирландия, което докара до оставката на няколко епископи. Но връзките на Ватикана с тогавашната предана католическа Ирландия внезапно се утежниха по време на неговото папство. През 2011 година Дъблин закрива посолството си към Светия трон.
Жертвите желаеха той да бъде разследван от Международния углавен съд. Ватиканът съобщи, че той не може да бъде държан виновен за закононарушенията на други хора и съдът реши да не се занимава със случая.
През септември 2013 година той отхвърли да е потулвал свадите. „ Що се отнася до това, че споменавате моралните злоупотреби с малолетни от страна на свещеници, както знаете, мога единствено да го призная с надълбоко неразбиране. Но в никакъв случай не съм се опитвал да затулям тези неща “, споделя той в писмо до италианския публицист Пиеджорджио Одифреди.
Бенедикт посети родината си три пъти като папа и се сблъска с тъмното ѝ минало, когато посети нацисткия лагер на гибелта Аушвиц в Полша. Наричайки себе си „ наследник на Германия “, той се помоли и попита за какво Бог е мълчал, когато 1,5 милиона жертви, множеството от които евреи, са починали там по време на Втората международна война.
Едно пътешестване до Германия провокира и първата огромна рецесия в неговия понтификат. В университетска лекция през 2006 година той цитира византийски император от XIV в., който споделя, че ислямът е донесъл единствено злото на света и че то се популяризира с меч.
След митинги, които включваха набези против църкви в Близкия изток и убийството на монахиня в Сомалия, папата съобщи, че съжалява за всяко неразбирателство, което речта му е провокирала.
По-късно същата година той направи историческо пътешестване до най-вече мюсюлманска Турция и се помоли в Синята джамия в Истанбул дружно с основния мюфтия на града.
През 2008 година папата предприе пътешестване до Съединените щати, където се извини за абсурда със половите похищения, даде обещание, че свещениците педофили ще би трябвало да си отидат, и утеши жертвите на похищения.
Но през 2009 година Бенедикт прави една след друга неверни стъпки.
Еврейският свят и доста католици бяха възмутени, откакто той анулира отлъчването на четирима традиционалистки настроени епископи, един от които беше прочут отрицател на Холокоста. По-късно Бенедикт съобщи, че Ватиканът е трябвало да го изследва по-добре.
Евреите още веднъж се наскърбиха през декември 2009 година, когато той възобнови процеса по оповестяването на своя предходник от времето на войната Пий XII, упрекван от някои евреи, че си е затварял очите за Холокоста, за светец след двегодишна пауза за размисъл.
През март 2009 година папата провокира интернационално неразбиране, като съобщи пред кореспонденти в самолета, който го отвеждаше в Африка, че потреблението на презервативи в битката против СПИН единствено утежнява казуса.
Назначения
Във Ватикана той избира да назначава хора, на които има доверие, и някои от ранните му назначения са сложени под въпрос.
Избра за държавен секретар кардинал Тарчизио Бертоне, който години наред бе работил с него в доктриналната работа на Ватикана, макар че Бертоне нямаше дипломатически опит. По-късно Бертоне е замесен във финансов скандал, обвързван с ремонта на жилището му във Ватикана.
Бенедикт поддържаше християнското единение, само че други религии го подлагаха на критика през 2007 година, когато той утвърди документ, в който се потвърждаваше позицията на Ватикана, че некатолическите християнски деноминации не са пълноправни църкви на Исус Христос.
Критиците видяха в папството му координиран блян да върне времето обратно във връзка с промените на Втория ватикански събор от 1962-1965 година, който модернизира Църквата по от време на време бурни способи.
Бенедикт преработи някои решения на събора, с цел да ги приведе в сходство с обичайните практики като латинската меса и мощно централизираното ръководство на Ватикана.
Една от тематиките, към които той постоянно се връща, е опасността от релативизма, отхвърляйки концепцията, че моралните полезности не са безспорни, а относителни за тези, които ги поддържат, и за времето, в което живеят.
Бенедикт написа три енциклики – най-важната форма на папски документ, в това число „ Spe Salvi “ (Спасени от надеждата) от 2007 година – офанзива против атеизма. В „ Caritas in Veritate “ (Милосърдие в истината) от 2009 година приканва за преосмисляне на метода, по който се ръководи международната стопанска система.
Въпреки компликациите, които породиха от съществуването на двама мъже, облечени в бяло, във Ватикана, Франциск разви топли връзки с мъжа и сподели, че е все едно да имаш дядо в къщата.
„ Той приказва малко, само че със същата дълбочина, както преди “, сподели един път Франциск.
Текстът е оповестен в „ Ройтерс “. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ