Н. Пр. Алехандро Поланко Мата за ДЕБАТИ.БГ: За миналата година испанските инвестиции в България са над милиард евро
На фотографията: Н. Пр. Алехандро Поланко Мата, дипломат на Кралство Испания в България
Алехандро Поланко Мата е роден на 28 ноември 1959г. в Мадрид. Завършил е право. В дипломатическите среди влиза през 1987г. Назначен е в испанските дипломатически представителства в Австрия, Словения и Мароко. През декември 2004 година е назначен за дипломат на Испания в Ислямска република Мавритания. През ноември 2013 година е назначен за дипломат на Испания в Алжир, служба, която заемаше до май 2017 година На 22 април 2020-та е назначен за дипломат на Испания в Република България
Колко сполучлива беше миналата година за развиването на българо-испанските дипломатически връзки?
Изминалата година беше доста комплицирана за всички. Имахме пандемия, много важен стопански удар, повишаване на цените на силата. Двустранните връзки забавиха темповете на развиване, само че от всичко това излязоха нови благоприятни условия за възстановяване на връзките, изключително във връзка с европейските страни. Кризата в някои от секторите се трансформира във опция. Двустранната стратегия не беше толкоз значима, беше значим световният мащаб. По-скоро бих се обърнал към една идея – триумфът в солидарността. Тя се отразява главно в границите на Европейския съюз. Имахме обща политика във връзка с имунизацията, постигнахме това пандемията да не скъса свободното придвижване, изключително във връзка с туризма, който е доста значим за Испания и България, както и във връзка с свободното придвижване на артикули. Успяхме да материализираме солидарността във връзка с икономическите въпроси. Одобрението на механизма на Плана за възобновяване и развиване беше същински триумф. Тези средства ги дават европейските страни, които споделят с другите си сътрудници потенциалът за излизане от тази рецесия. Същото това го виждам във връзка с сигурността. През последните месеци си поставихме цел за по-голяма стратегическа устойчивост. Но освен отворена към сигурността, само че и към тематики, свързани със опазването на здравето. С това по какъв начин Европа и европейските страни могат да реагират в изискване на рецесия. Разбира се, във връзка с двустранните връзки, имахме много придвижване. В стопански проект организирахме с българските общини “умни градове ”. Развихме потенциал сред испански и български компании и съдействие в региона на опазването на здравето, енергетиката. Направихме по този начин, че нови компании като Гестамп и такива, свързани с произвеждане на тръби и водоразпределение да стъпят в България в една обстановка, на рецесия, като свързването на водоподаването на Перник. Имаше много динамичност в политическо и дипломатическо отношение. Това съдействие в границите на Брюксел е значимо. Също по този начин в културно отношение. Тази година имаше много юбилеи. Имаше 110 години от определяне на дипломатическите връзки, 60 години от основаването на Катедрата по испански език в Софийския университет, 15 години от отварянето на институт Сервантес в София, 40 години от мадридския протокол за запазване на околната среда на Антарктика. Имахме опция да организираме изложения, да публикуваме книги – беше доста дейна година. Работихме доста и във връзка с киното. Беше мъчно по време на пандемията да има аудитория, само че отворихме пътя за съдействие с частни телевизионни канали. Над 340 хиляди българи гледаха филми на испански. Годината беше сложна, само че дейна.
Коя беше най-значимата испанска инвестиция в България?
Испанските вложения в България са общо за един милиард евро. Преобладават междинни по мярка компании. Те имат доста огромна обществена значителност. Това са компании, които основават работни места за 500- 600 чиновници. Освен това, те са разпределени в региони, които изостават в икономическо отношение в страната. Например в Северозапада. Конкретен образец е Монтана, където една испанска компания – „ Атуса “ е първият вложител и най-големият шеф в района. Има и други компании, които от години са на българския пазар. Като „ Рока “ в Шумен или „ Керос “ в Русе. По отношение на основаването на нови вложения, ние просто ги подкрепяме. Но това, което ме интересува, е освен икономическото значение на тези вложения, само че също по този начин и общественото. Точно в това отношение работим с кметствата на тези градове, с цел да може да подчертаваме на този въпрос.
През декември от испанска страна одобрихме присъединяване в един фонд за поддръжка на интеграцията на ромската общественост в България. Допринесохме със 180 хиляди евро, с цел да помогнем на политиките за интеграция и предоставяне на заслон на тази общественост. Имаме значимо наличие в региона на Монтана с този план, където също по този начин има индустриална инвестиция. Целта е да се търси икономическият интерес, само че също по този начин и обществен.
В тази връзка, какво очаквате от новото държавно управление? Една от главните му поръчки е точно привличане на вложения. Как очаквате да се развият политическите и дипломатическите връзки?
Следим деликатно политическото развиване на България, тъй като сме сътрудници и другари. Отношенията с българското държавно управление са отлични – политически, стопански и дипломатически. Разбира се, също и в културната сфера. Българското държавно управление е заложило много амбициозни цели в съдружното си съглашение.
През последните седмици организирам срещи и се надявам скоро да видя и премиера. Имаме браншове, в които към този момент сме работили дружно.
Значителен брой испански компании имат триумф в България. Това се отнася най-вече до транспортната инфраструктура, където към този момент имаме наличие. Например една испанска компания беше строител на един от мостовете над Дунав. Испания има втората по плътност високоскоростна мрежа в света. Във всички тези сфери имаме значим потенциал. Също по този начин имаме решения за публично-частно финансиране. Друг бранш, който е доста значим, е инфраструктурата, обвързвана със опазване на здравето, което има обществено измерение. В момента работим по план за детска болница в Бургас. Мисля, че работата в този бранш е извънредно значима. Това е един от нашите огромни триумфи. Третият детайл, който бих желал да подчертая, са новите технологии – градската подвижност. Имахме събития, отдадени на умните градове. Тяхното въздействие в Испания е доста огромно. Акцентирахме и на тематиката за изкуствения разсъдък и партньорството с българските университети. И на последно място – Испания е втората страна в света във връзка с преработване на водни запаси и водно ръководство. По тази линия работихме в Перник – там имахме значимо поле за развиване.
През първата вълна на ковид Испания беше изключително мощно наранена, само че към днешна дата може би над 85% от популацията е имунизирано и е повярвало на имунизациите. Каква е повода испанците толкоз абсолютно да се доверят на имунизациите и да реализират толкоз огромно имунизационно покритие, а българите – не? Къде се корени казусът?
Това е сложен въпрос. Аз мога да Ви обясня каква е обстановката в Испания. Всяка страна има особености в това отношение. Не може по автоматизиран метод да се пренесат решенията от една страна в друга. Мога да кажа какво беше значимо в Испания. Както добре подчертахте, първичният удар в Испания беше извънредно мощен и това докара до една обща изолираност на страната за един много дълъг интервал. Но това оказа помощ на испанското население да си сътвори един много мощен защитен механизъм, с ясното познаване на отрицателните последици от пандемията. Вторият детайл, който е също доста значим, е това, че испанците имат извънредно положително отношение към испанската система на опазване на здравето. 87% от испанците я утвърждават. Това е най-високият % в Европа. Както знаете, Испания е третата или четвъртата страна по междинна дълготрайност на живота 83,6 години, до момента в който в световен мащаб е 72 години. Испания е първата страна в света, във връзка с триумф на трансплантациите. Това също потвърждава, че испанците имат голямо доверие в научните и медицински рекомендации, които им се дават.
Не на последно място – пострадаха туризмът, работните срещи, беше мощно икономическото отражение на пандемията и испанците си дадоха сметка, че би трябвало да създадат всичко допустимо с цел да понижат следствията. Мисля, че тези три фактора ни принудиха да се имунизираме и в този момент се намираме в обстановка, в която нашия министър председател приказва за вероятността да преминем от пандемия в положение на нормалност, на грипозност. Нивото на имунизация е извънредно значимо, с цел да може да се опитаме да предотвратим икономическото отражение и натиска върху опазването на здравето.
Защо съгласно вас в България не се случи по този начин. Къде сгрешихме – в връзката или в нещо друго?
Първият удар на пандемията в България не беше толкоз мощен, колкото в Испания. Тоест популацията Ви имаше време да се осведоми, че има други благоприятни условия и механизми. Може би това се отрази в посока да има повече запаси във връзка с имунизацията. Но аз не съм в позиция да давам точни разбори на тази обстановка.
По какво смятате, че си наподобяват испанците и българите? Имат ли общи черти?
Мисля, че българите и испанците са доста разнообразни, само че също по този начин и доста си наподобяват. В годините, в които пребивавам в България, виждам, че двата народа имаме дълга и нелесна история, изключително през 20 век, който бе сложен, с войни и конфликти. Това оставя диря в популацията. Испанците и българите пазим изключително ревниво идентичността си, тъй като е значима за нас и на всички ни харесва да се усещаме по този метод. И България, и Испания са съвременни европейски страни, в които хората желаят да живеят на мира, да имат работа, да имат бъдеще за децата си, да не се постанова да работят в чужбина или да емигрират, да имат вероятност за развиване и да може това развиване да се случи в страна, която е свободна и в която се опазва природата. Това са нещата, които и испанците и българите желаят. Освен това мисля, че българите имат средиземноморски черти, което ги кара да харесват и да се радват на живота, да обичат слънцето, музиката и да основават нови другарства. Може би по тази причина има толкоз смесени бракове, толкоз българи, които отпътуват за Испания и от ден на ден испанци, които желаят да посетят България и да я опознаят.
Алехандро Поланко Мата е роден на 28 ноември 1959г. в Мадрид. Завършил е право. В дипломатическите среди влиза през 1987г. Назначен е в испанските дипломатически представителства в Австрия, Словения и Мароко. През декември 2004 година е назначен за дипломат на Испания в Ислямска република Мавритания. През ноември 2013 година е назначен за дипломат на Испания в Алжир, служба, която заемаше до май 2017 година На 22 април 2020-та е назначен за дипломат на Испания в Република България
Колко сполучлива беше миналата година за развиването на българо-испанските дипломатически връзки?
Изминалата година беше доста комплицирана за всички. Имахме пандемия, много важен стопански удар, повишаване на цените на силата. Двустранните връзки забавиха темповете на развиване, само че от всичко това излязоха нови благоприятни условия за възстановяване на връзките, изключително във връзка с европейските страни. Кризата в някои от секторите се трансформира във опция. Двустранната стратегия не беше толкоз значима, беше значим световният мащаб. По-скоро бих се обърнал към една идея – триумфът в солидарността. Тя се отразява главно в границите на Европейския съюз. Имахме обща политика във връзка с имунизацията, постигнахме това пандемията да не скъса свободното придвижване, изключително във връзка с туризма, който е доста значим за Испания и България, както и във връзка с свободното придвижване на артикули. Успяхме да материализираме солидарността във връзка с икономическите въпроси. Одобрението на механизма на Плана за възобновяване и развиване беше същински триумф. Тези средства ги дават европейските страни, които споделят с другите си сътрудници потенциалът за излизане от тази рецесия. Същото това го виждам във връзка с сигурността. През последните месеци си поставихме цел за по-голяма стратегическа устойчивост. Но освен отворена към сигурността, само че и към тематики, свързани със опазването на здравето. С това по какъв начин Европа и европейските страни могат да реагират в изискване на рецесия. Разбира се, във връзка с двустранните връзки, имахме много придвижване. В стопански проект организирахме с българските общини “умни градове ”. Развихме потенциал сред испански и български компании и съдействие в региона на опазването на здравето, енергетиката. Направихме по този начин, че нови компании като Гестамп и такива, свързани с произвеждане на тръби и водоразпределение да стъпят в България в една обстановка, на рецесия, като свързването на водоподаването на Перник. Имаше много динамичност в политическо и дипломатическо отношение. Това съдействие в границите на Брюксел е значимо. Също по този начин в културно отношение. Тази година имаше много юбилеи. Имаше 110 години от определяне на дипломатическите връзки, 60 години от основаването на Катедрата по испански език в Софийския университет, 15 години от отварянето на институт Сервантес в София, 40 години от мадридския протокол за запазване на околната среда на Антарктика. Имахме опция да организираме изложения, да публикуваме книги – беше доста дейна година. Работихме доста и във връзка с киното. Беше мъчно по време на пандемията да има аудитория, само че отворихме пътя за съдействие с частни телевизионни канали. Над 340 хиляди българи гледаха филми на испански. Годината беше сложна, само че дейна.
Коя беше най-значимата испанска инвестиция в България?
Испанските вложения в България са общо за един милиард евро. Преобладават междинни по мярка компании. Те имат доста огромна обществена значителност. Това са компании, които основават работни места за 500- 600 чиновници. Освен това, те са разпределени в региони, които изостават в икономическо отношение в страната. Например в Северозапада. Конкретен образец е Монтана, където една испанска компания – „ Атуса “ е първият вложител и най-големият шеф в района. Има и други компании, които от години са на българския пазар. Като „ Рока “ в Шумен или „ Керос “ в Русе. По отношение на основаването на нови вложения, ние просто ги подкрепяме. Но това, което ме интересува, е освен икономическото значение на тези вложения, само че също по този начин и общественото. Точно в това отношение работим с кметствата на тези градове, с цел да може да подчертаваме на този въпрос.
През декември от испанска страна одобрихме присъединяване в един фонд за поддръжка на интеграцията на ромската общественост в България. Допринесохме със 180 хиляди евро, с цел да помогнем на политиките за интеграция и предоставяне на заслон на тази общественост. Имаме значимо наличие в региона на Монтана с този план, където също по този начин има индустриална инвестиция. Целта е да се търси икономическият интерес, само че също по този начин и обществен.
В тази връзка, какво очаквате от новото държавно управление? Една от главните му поръчки е точно привличане на вложения. Как очаквате да се развият политическите и дипломатическите връзки?
Следим деликатно политическото развиване на България, тъй като сме сътрудници и другари. Отношенията с българското държавно управление са отлични – политически, стопански и дипломатически. Разбира се, също и в културната сфера. Българското държавно управление е заложило много амбициозни цели в съдружното си съглашение.
През последните седмици организирам срещи и се надявам скоро да видя и премиера. Имаме браншове, в които към този момент сме работили дружно.
Значителен брой испански компании имат триумф в България. Това се отнася най-вече до транспортната инфраструктура, където към този момент имаме наличие. Например една испанска компания беше строител на един от мостовете над Дунав. Испания има втората по плътност високоскоростна мрежа в света. Във всички тези сфери имаме значим потенциал. Също по този начин имаме решения за публично-частно финансиране. Друг бранш, който е доста значим, е инфраструктурата, обвързвана със опазване на здравето, което има обществено измерение. В момента работим по план за детска болница в Бургас. Мисля, че работата в този бранш е извънредно значима. Това е един от нашите огромни триумфи. Третият детайл, който бих желал да подчертая, са новите технологии – градската подвижност. Имахме събития, отдадени на умните градове. Тяхното въздействие в Испания е доста огромно. Акцентирахме и на тематиката за изкуствения разсъдък и партньорството с българските университети. И на последно място – Испания е втората страна в света във връзка с преработване на водни запаси и водно ръководство. По тази линия работихме в Перник – там имахме значимо поле за развиване.
През първата вълна на ковид Испания беше изключително мощно наранена, само че към днешна дата може би над 85% от популацията е имунизирано и е повярвало на имунизациите. Каква е повода испанците толкоз абсолютно да се доверят на имунизациите и да реализират толкоз огромно имунизационно покритие, а българите – не? Къде се корени казусът?
Това е сложен въпрос. Аз мога да Ви обясня каква е обстановката в Испания. Всяка страна има особености в това отношение. Не може по автоматизиран метод да се пренесат решенията от една страна в друга. Мога да кажа какво беше значимо в Испания. Както добре подчертахте, първичният удар в Испания беше извънредно мощен и това докара до една обща изолираност на страната за един много дълъг интервал. Но това оказа помощ на испанското население да си сътвори един много мощен защитен механизъм, с ясното познаване на отрицателните последици от пандемията. Вторият детайл, който е също доста значим, е това, че испанците имат извънредно положително отношение към испанската система на опазване на здравето. 87% от испанците я утвърждават. Това е най-високият % в Европа. Както знаете, Испания е третата или четвъртата страна по междинна дълготрайност на живота 83,6 години, до момента в който в световен мащаб е 72 години. Испания е първата страна в света, във връзка с триумф на трансплантациите. Това също потвърждава, че испанците имат голямо доверие в научните и медицински рекомендации, които им се дават.
Не на последно място – пострадаха туризмът, работните срещи, беше мощно икономическото отражение на пандемията и испанците си дадоха сметка, че би трябвало да създадат всичко допустимо с цел да понижат следствията. Мисля, че тези три фактора ни принудиха да се имунизираме и в този момент се намираме в обстановка, в която нашия министър председател приказва за вероятността да преминем от пандемия в положение на нормалност, на грипозност. Нивото на имунизация е извънредно значимо, с цел да може да се опитаме да предотвратим икономическото отражение и натиска върху опазването на здравето.
Защо съгласно вас в България не се случи по този начин. Къде сгрешихме – в връзката или в нещо друго?
Първият удар на пандемията в България не беше толкоз мощен, колкото в Испания. Тоест популацията Ви имаше време да се осведоми, че има други благоприятни условия и механизми. Може би това се отрази в посока да има повече запаси във връзка с имунизацията. Но аз не съм в позиция да давам точни разбори на тази обстановка.
По какво смятате, че си наподобяват испанците и българите? Имат ли общи черти?
Мисля, че българите и испанците са доста разнообразни, само че също по този начин и доста си наподобяват. В годините, в които пребивавам в България, виждам, че двата народа имаме дълга и нелесна история, изключително през 20 век, който бе сложен, с войни и конфликти. Това оставя диря в популацията. Испанците и българите пазим изключително ревниво идентичността си, тъй като е значима за нас и на всички ни харесва да се усещаме по този метод. И България, и Испания са съвременни европейски страни, в които хората желаят да живеят на мира, да имат работа, да имат бъдеще за децата си, да не се постанова да работят в чужбина или да емигрират, да имат вероятност за развиване и да може това развиване да се случи в страна, която е свободна и в която се опазва природата. Това са нещата, които и испанците и българите желаят. Освен това мисля, че българите имат средиземноморски черти, което ги кара да харесват и да се радват на живота, да обичат слънцето, музиката и да основават нови другарства. Може би по тази причина има толкоз смесени бракове, толкоз българи, които отпътуват за Испания и от ден на ден испанци, които желаят да посетят България и да я опознаят.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ