Колко гласа дава Ердоган на ДПС и какво му обещават в замяна?
На фотографията: Мустафа Карадайъ, Реджеп Тайип Ердоган и Мевлют Чавушоглу
Колко гласа дава Ердоган на Движение за права и свободи е проверимо, стига да погледнем изборните резултати от последните три избора – два от тях предварителни.
Какво дава обещание Движение за права и свободи в подмяна на тези гласове на Ердоган – ето този въпрос е забавният и, наподобява, отговор няма. Срещу какво Ердоган по този начин драговолно разрешава толкоз доста секции за българските избори да се откриват в Турция, за какво администрацията му оказва помощ за организацията на изборите? Какво печели от всичко това?
Колко гласа от чужбина отиват в Движение за права и свободи?
Движение за права и свободи получава общо 336 306 гласа на първите избори предходната година – постоянните избори на 4 април. От тези 336 306, гласовете от чужбина на Движение за права и свободи са 23 004, или 6,84% от всички гласове.
На първите предварителни избори, които бяха и втори за предходната година – на 11 юли, гласовете за Движение за права и свободи са общо 292 514, като от чужбина идват 29 609. Това прави 10,12% от всички гласове. На наблюдавате избори на 14 ноември, когато имаше по едно и също време парламентарен и президентски избор, Движение за права и свободи получава общо 341 000 гласа на парламентарния избор. Председателят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ пък получава 309 681 като участник в президентските избори.
На 14 ноември при вота за парламент Движение за права и свободи получава 87 743 гласа от чужбина – или 25,73% от всички гласове за партията. Мустафа Карадайъ пък получава 87 083 гласа за президент от чужбина.
През декември 2020 година турският президент взе участие в национална конференция на Движение за права и свободи. След това, Карадайъ се срещна с турския президент и други представители на турските управляващи. Тогава Анадолската организация цитира думите на водача на Движение за права и свободи: „ Турция е нашата татковина “, които по-късно доведоха до напрежение сред Президентството и водача на партията.
Мустафа Карадайъ посети Турция и преди идните избори на 2 октомври. За срещата разбрахме на 2 август т.г. На срещата участваше още външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу. Какво са си споделили – не знаем.
Знаем обаче за данни по какъв начин на предходните избори администрацията на Ердоган е пособия за присъединяване на българските турци в изборите – организирали са рейсове от домовете на гласоподавателите до урните, от Турция до България, плащали са горивото на тези, които са решили да пътуват със личните си коли.
Колко са секциите в Турция?
На предходните избори на 14 ноември секциите в Турция бяха 126. В Съединени американски щати – 55. В Обединеното кралство, което беше отличник по най-вече секции – 132.
Това стана допустимо, откакто в 45-тото Народно заседание Изборният кодекс беше изменен по този начин, че откриването на секции в чужбина да се случва след подаване на заявление и да няма ограничаване за броя на секциите. Преди това ограничаването за брой секции в страни отвън Европейския съюз, каквито са и Турция, и Съединени американски щати, и Англия, беше 35. Излизането на Англия от Европейски Съюз обаче наложи въпросния брой да бъде преразгледан, с цел да може сънародниците ни да могат да гласоподават, без да се постанова да пътуват стотици километри. Същото се отнасяше и за секциите в Съединени американски щати, чиято територия е доста по-голямо и от тази на Турция, и от тази на Обединеното кралство.
За информация – на първите избори на 4 април секциите в Турция бяха 35. В Съединени американски щати секциите също бяха 35. В Обединеното кралство – още веднъж 35.
При гласоподаване в чужбина, всеки жител би трябвало да попълни писмена декларация, че не е дал своя вот на друго място. И до момента в който няма данни някой да оказва помощ в попълването на декларациите в Съединени американски щати или в Англия, данни за оказване на помощ на сънародниците ни в Турция има. Причината – недобро или никакво познаване на българския език у част от тях.
Макар и внимателен, въпросът със сериозното единодушие на сънародниците ни в Турция остава. Над 95% от гласовете в Турция не престават да отиват към Движение за права и свободи. Администрацията на Ердоган продължава да оказва помощ в организирането на избори, попълването на заявления от членове на изборната комисия или трето лице, вместо от гласоподавателя, продължава като процедура, както и продължава практиката няколко месеца преди избори ръководителят на Движение за права и свободи да се среща с Ердоган. Какво си приказват продължава да е огромният въпрос. Дали в действителност договарят условия, съгласно които турската администрация да оказва помощ в изборния развой? Дали Ердоган желае нещо от Карадайъ в подмяна и какво може да е това? Някой инструктира ли настоятелно българските турци да гласоподават за Движение за права и свободи, с цел да получи нещо контрактувано в подмяна?
Видимо е, че изборният развой в Турция се организира по метод, който не може да бъде забелязан на никое място другаде. При провеждането на каквито и да е било избори, ние сме привикнали да гледаме репортажи за рейсовете, за изборния туризъм, за попълването на заявления от трети лица, за самите трети лица, които наподобяват извънредно подозрително.
Вътрешна македонска революционна организация през вчерашния ден употребява въпроса изборните секции в Турция като част от предизборната борба, с цел да опита да завоюва гласове, които да я вкарат в 48-мия Парламент. Партията остана отвън законодателната власт след последните три избора. И до момента в който това, че Вътрешна македонска революционна организация се пробва да извлече дивиденти от въпроса, е пределно ясно, би трябвало да погледнем оттатък неговата тактичност и да помислим по какъв начин той да бъде решен. Да, тематиката служи съвършено на популистите, да, деликатна е, да, носи със себе си контузиите на Възродителния развой.
Въпросът обаче остава, казусът в него също – за какво турската администрация тласка българите в Турция да гласоподават и оказва помощ по този начин драговолно в изборния развой? Догадките са доста, само че действителните аргументи остават неразбираеми. Крайно време е да разберем.
Колко гласа дава Ердоган на Движение за права и свободи е проверимо, стига да погледнем изборните резултати от последните три избора – два от тях предварителни.
Какво дава обещание Движение за права и свободи в подмяна на тези гласове на Ердоган – ето този въпрос е забавният и, наподобява, отговор няма. Срещу какво Ердоган по този начин драговолно разрешава толкоз доста секции за българските избори да се откриват в Турция, за какво администрацията му оказва помощ за организацията на изборите? Какво печели от всичко това?
Колко гласа от чужбина отиват в Движение за права и свободи?
Движение за права и свободи получава общо 336 306 гласа на първите избори предходната година – постоянните избори на 4 април. От тези 336 306, гласовете от чужбина на Движение за права и свободи са 23 004, или 6,84% от всички гласове.
На първите предварителни избори, които бяха и втори за предходната година – на 11 юли, гласовете за Движение за права и свободи са общо 292 514, като от чужбина идват 29 609. Това прави 10,12% от всички гласове. На наблюдавате избори на 14 ноември, когато имаше по едно и също време парламентарен и президентски избор, Движение за права и свободи получава общо 341 000 гласа на парламентарния избор. Председателят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ пък получава 309 681 като участник в президентските избори.
На 14 ноември при вота за парламент Движение за права и свободи получава 87 743 гласа от чужбина – или 25,73% от всички гласове за партията. Мустафа Карадайъ пък получава 87 083 гласа за президент от чужбина.
През декември 2020 година турският президент взе участие в национална конференция на Движение за права и свободи. След това, Карадайъ се срещна с турския президент и други представители на турските управляващи. Тогава Анадолската организация цитира думите на водача на Движение за права и свободи: „ Турция е нашата татковина “, които по-късно доведоха до напрежение сред Президентството и водача на партията.
Мустафа Карадайъ посети Турция и преди идните избори на 2 октомври. За срещата разбрахме на 2 август т.г. На срещата участваше още външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу. Какво са си споделили – не знаем.
Знаем обаче за данни по какъв начин на предходните избори администрацията на Ердоган е пособия за присъединяване на българските турци в изборите – организирали са рейсове от домовете на гласоподавателите до урните, от Турция до България, плащали са горивото на тези, които са решили да пътуват със личните си коли.
Колко са секциите в Турция?
На предходните избори на 14 ноември секциите в Турция бяха 126. В Съединени американски щати – 55. В Обединеното кралство, което беше отличник по най-вече секции – 132.
Това стана допустимо, откакто в 45-тото Народно заседание Изборният кодекс беше изменен по този начин, че откриването на секции в чужбина да се случва след подаване на заявление и да няма ограничаване за броя на секциите. Преди това ограничаването за брой секции в страни отвън Европейския съюз, каквито са и Турция, и Съединени американски щати, и Англия, беше 35. Излизането на Англия от Европейски Съюз обаче наложи въпросния брой да бъде преразгледан, с цел да може сънародниците ни да могат да гласоподават, без да се постанова да пътуват стотици километри. Същото се отнасяше и за секциите в Съединени американски щати, чиято територия е доста по-голямо и от тази на Турция, и от тази на Обединеното кралство.
За информация – на първите избори на 4 април секциите в Турция бяха 35. В Съединени американски щати секциите също бяха 35. В Обединеното кралство – още веднъж 35.
При гласоподаване в чужбина, всеки жител би трябвало да попълни писмена декларация, че не е дал своя вот на друго място. И до момента в който няма данни някой да оказва помощ в попълването на декларациите в Съединени американски щати или в Англия, данни за оказване на помощ на сънародниците ни в Турция има. Причината – недобро или никакво познаване на българския език у част от тях.
Макар и внимателен, въпросът със сериозното единодушие на сънародниците ни в Турция остава. Над 95% от гласовете в Турция не престават да отиват към Движение за права и свободи. Администрацията на Ердоган продължава да оказва помощ в организирането на избори, попълването на заявления от членове на изборната комисия или трето лице, вместо от гласоподавателя, продължава като процедура, както и продължава практиката няколко месеца преди избори ръководителят на Движение за права и свободи да се среща с Ердоган. Какво си приказват продължава да е огромният въпрос. Дали в действителност договарят условия, съгласно които турската администрация да оказва помощ в изборния развой? Дали Ердоган желае нещо от Карадайъ в подмяна и какво може да е това? Някой инструктира ли настоятелно българските турци да гласоподават за Движение за права и свободи, с цел да получи нещо контрактувано в подмяна?
Видимо е, че изборният развой в Турция се организира по метод, който не може да бъде забелязан на никое място другаде. При провеждането на каквито и да е било избори, ние сме привикнали да гледаме репортажи за рейсовете, за изборния туризъм, за попълването на заявления от трети лица, за самите трети лица, които наподобяват извънредно подозрително.
Вътрешна македонска революционна организация през вчерашния ден употребява въпроса изборните секции в Турция като част от предизборната борба, с цел да опита да завоюва гласове, които да я вкарат в 48-мия Парламент. Партията остана отвън законодателната власт след последните три избора. И до момента в който това, че Вътрешна македонска революционна организация се пробва да извлече дивиденти от въпроса, е пределно ясно, би трябвало да погледнем оттатък неговата тактичност и да помислим по какъв начин той да бъде решен. Да, тематиката служи съвършено на популистите, да, деликатна е, да, носи със себе си контузиите на Възродителния развой.
Въпросът обаче остава, казусът в него също – за какво турската администрация тласка българите в Турция да гласоподават и оказва помощ по този начин драговолно в изборния развой? Догадките са доста, само че действителните аргументи остават неразбираеми. Крайно време е да разберем.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ