На снимката: Милен МатеевМилен Матеев е магистър по право, работи

На фотографията: Милен МатеевМилен Матеев е магистър по право, работи като нотариус от 2000 година Народен представител от „ Продължаваме промяната “ и ръководител на Комисията по конституционни и правни въпроси в 47-то Народно заседание. Заместник-председател за Комисията по правни въпроси в 48-ия Парламент. 
 

В четвъртък Комисията по правни въпроси на отиващото си 48-о Народно заседание одобри на първо четене измененията в Наказателно-прецесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт, с които се основава механизъм за следствие на основния прокурор. Защо тези промени са нужни?

Още през 2009 година неналичието на подобен механизъм е постановен като пропуск в нашето законодателство от решението „ Колеви против България “ на Европейския съд по правата на индивида. Оттогава до момента във всички мониторингови отчети на Европейската комисия има наставления за приемане на подобен механизъм. Над 70 са към този момент неоправдателните решения на Европейския съд по правата на индивида.

През годините са правени опити за основаване на подобен механизъм – да вземем за пример за основаване на фигура на прокурор, който да проверява основния прокурор, като измененията бяха оповестени за противоконституционни. В момента – след голям брой диспути и работни групи на специалисти, имаме проектозакон, който е минал през инспекция от европейските институции, има утвърждението на Венецианската комисия и е импортиран в Народното събрание, с цел да бъде признат най-сетне – след 14 години закъснение.

Разбира се, от самото начало срещаме съпротивата както на Прокуратурата, по този начин и на Висшия правосъден съвет, а също и на партията, управлявала в последните 12 години – ГЕРБ.

На чуването в правната комисия в четвъртък основният прокурор Иван Гешев изрази мнение, че механизмът за следствието му е противоконституционен, преди този момент пък неговият заместител и началник на Националното разследване Борислав Сарафов уточни, че в случай че бъдат признати, измененията ще бъдат атакувани в Конституционния съд. Спомняме си, че същото беше казвано и за профилираното правораздаване, само че Конституционният съд се произнесе, че то може да бъде закрито. Защо съгласно Вас срещата тази опозиция от страна на прокуратурата? 

Всъщност това е същинският въпрос – за какво е тази опозиция от страна на прокуратурата. В последна сметка би трябвало тъкмо основният прокурор да е този, който да желае да има надзор, да желае да не бъде безнаказан, да желае да покаже, че желае да се подложи на подобен надзор. Виждаме обаче, че основният прокурор не харесва да бъде следен по никакъв метод.

Всички изказвания за противоконституционност са чувани през всичките тези години. Ясен отговор на всички тези упреци за противоконституционност има в претекстовете на плана, който е минал през всевъзможни равнища на инспекция, в това число да бъде съгласуван по този начин, че да не бъде противоконституционнен. Вярвам, че ще бъде подложен на инспекцията на Конституционния съд и ще я премине. Това в действителност не е ужасно. Чухме всички тези изказвания и за закриването на профилирания съд и прокуратура, а в действителност Конституционен съд сподели, че това по никакъв метод не опонира на Конституцията.

Споменахте решението „ Колеви против България “. Може ли да се каже, че поради неналичието на механизъм за следствие на основния прокурор се постанова данъкоплатците да плащаме постоянно при неоправдателни решение против България в Европейския съд по правата на индивида?

Да, по този начин е. Не единствено поради механизма за следствие на основния прокурор, а тъй като законопроектът, който е импортиран сега, дава отговор на други решения на Европейския съд по правата на индивида, на други наставления и рекомендации във връзка със правосъдния надзор върху актовете на прокуратурата, по отношение на това претърпели вреди при закононарушения физически лица също да могат да апелират актовете на прокуратурата, с изключение на потърпевшите физически лица.

Промените са всеобхватни. Не се отнасят единствено към механизма. Тези промени дават отговор на всички над 70 неоправдателни решения на Европейския съд по правата на индивида, по които България търпи вреди.

Каква е връзката сред тези промени и промените, заложени в Плана за възобновяване и резистентност? 

В Плана за възобновяване и резистентност са заложени тъкмо тези промени. Самият План е приемане на средства от Европейския съюз против промени. За да бъдат получени средствата, би трябвало да бъде реформирана правосъдната ни система. С този законопроект ние получаваме промяна на правосъдната система до такава степен, докъдето е допустимо да бъде реформирана без промени в Конституцията.

Смятате ли, че това Народно заседание ще има времето и опцията да одобри измененията?

За жал, считам, че няма да има време. Една седмица беше изгубена с отлагането на разглеждането на този законопроект, който трябваше да се гледана в правна комисия още предходната сряда (11 януари, бел.ред). Тази изгубена седмица ще се окаже съдбовна. Индикатор, че законопроектът няма да бъде признат, е още фактът, че той не беше включен в програмата на Народното събрание в петък, за разлика от други законопроекти, признати също в четвъртък в комисия. Дори признат на първо гласоподаване в правна комисия, той няма да стигне до финала на законодателния развой в този парламент.

Кой пречи това да се случи?

Тези, които подлагат на критика законопроекта от самото начало – ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и останалите групи, които гласоподаваха съвещанието да бъде отсрочено от предходната сряда. Единствената очевидна поддръжка за този законопроект идва от „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “.

Може ли да кажем, че промените в прокуратурата са ключът към усвояването на всички средства по Плана за възобновяване и резистентност?

Да, значително.