Защо отмениха празника в Кости? И как според владиката Арсений горските пожари са наказание заради огньовете на нестинарите
На фотографията, която виждате, нощес трябваше добродушно да тлее нестинарска жарава. Но мястото в центъра на село Кости остана хладно, тъй като властта се отхвърли от огъня. И не приказвам единствено за физическото пламъче, което сякаш можело да подпали гората. Говоря за огъня в сърцето на Странджа, който угасна за една нощ под натиска на политическа обстановка, духовна лицемерност и актуален боязън да бъдеш себе си.
Отмяната на нестинарските игри в Кости нощес (бел. ред. в събота) – другояче церемониално включени в празничната стратегия от самата Община Царево и локалното кметство – бе облечена в аргументи, които звучат практично, даже разумно: „ пожароопасна конюнктура “, „ опасности за горите “. Само че в същия ден, 2 август, хиляди се събраха на Бузлуджа – измежду борове, при задух, с горящи скари, барбекюта и политически речи, от които въздухът самичък пламва. Там заплаха не видя никой. Там Бог мълчеше.
Но в Кости Бог проговори – най-малко съгласно владиката Арсений, който, по думите на присъствалите на утринната литургия, оповестил, че горските пожари са " Небесно наказване " поради нестинарските огньове. Забележителна интерпретация. Аз ще си разреша да предложа различна. Може би, в случай че Бог е работил посредством пламъка, го е направил в отговор на празничната заря, която Арсений персонално провежда и финансира за Великден в Бургас – един фойерверк на суетата и егоцентризма.
Истинският проблем не е в пепелта под нестинарските нозе. Истинският проблем е в страха на институциите от откровеното, от живото, от националното. Страх от онази сакрална мощ, която не се подчинява на политически цикли, нито на църковни конюнктури. Защото нестинарството е опозиция – безмълвна, само че непреклонна. То не е театър, а религия. Диалог сред кръвта на предците и земята, която още не сме продали.
Аз персонално бях в село Българи. Видях по какъв начин нестинарите минаха през жаравата, както всяка година. Видях и по какъв начин нито един върховен политик – нито народен представител, нито министър, нито даже културен служител – не се яви. Те бяха по плажовете, на коктейлите, измежду своите комфортни истини. Ние бяхме измежду въглените, с крайници в пепелта и глави в небето.
И по тази причина през днешния ден, с цялостна отговорност и схващане, публично поканвам ръководителя на Народното събрание, министър-председателя и президента на Републиката на нестинарските игри следващата година в Българи и Кости. Не зная кои ще са тогава – има още доста вода да изтече и доста огньове да изгорят. Но тези огньове, които ще горят в душите на хиляди разочаровани българи, ще бъдат надалеч по-опасни от жарава в центъра на село.
Ще чакаме. Ще ви чакаме. За да забележим дали първите в страната ще се осмелят да застанат до народа. Да отстоят едно от дребното достоверни, към момента живи звена сред предишното и бъдещето на България. Да изберат светлината на нестинарския огън пред мрака на комфортното безмълвие.
Ако не дойдете, нестинарството отново няма да угасне. Но ще се върне там, откъдето е пристигнало – на секрети поляни в горите, в шепа отдадени хора, в нощни огньове, които никой няма да забележи. Ще оцелява безшумно, като въглен под пепелта. Ала с всяка година, с всяка пропусната опция, вие – управници и духовници – ще оставате все по-далеч от същинския пламък на този народ.
Догодина ние ще бъдем там. Огънят също. Въпросът е: ще дойдете ли и вие?
Заглавието е на Клуб Z. Публикуваме текста със единодушието на създателя.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Отмяната на нестинарските игри в Кости нощес (бел. ред. в събота) – другояче церемониално включени в празничната стратегия от самата Община Царево и локалното кметство – бе облечена в аргументи, които звучат практично, даже разумно: „ пожароопасна конюнктура “, „ опасности за горите “. Само че в същия ден, 2 август, хиляди се събраха на Бузлуджа – измежду борове, при задух, с горящи скари, барбекюта и политически речи, от които въздухът самичък пламва. Там заплаха не видя никой. Там Бог мълчеше.
Но в Кости Бог проговори – най-малко съгласно владиката Арсений, който, по думите на присъствалите на утринната литургия, оповестил, че горските пожари са " Небесно наказване " поради нестинарските огньове. Забележителна интерпретация. Аз ще си разреша да предложа различна. Може би, в случай че Бог е работил посредством пламъка, го е направил в отговор на празничната заря, която Арсений персонално провежда и финансира за Великден в Бургас – един фойерверк на суетата и егоцентризма.
Истинският проблем не е в пепелта под нестинарските нозе. Истинският проблем е в страха на институциите от откровеното, от живото, от националното. Страх от онази сакрална мощ, която не се подчинява на политически цикли, нито на църковни конюнктури. Защото нестинарството е опозиция – безмълвна, само че непреклонна. То не е театър, а религия. Диалог сред кръвта на предците и земята, която още не сме продали.
Аз персонално бях в село Българи. Видях по какъв начин нестинарите минаха през жаравата, както всяка година. Видях и по какъв начин нито един върховен политик – нито народен представител, нито министър, нито даже културен служител – не се яви. Те бяха по плажовете, на коктейлите, измежду своите комфортни истини. Ние бяхме измежду въглените, с крайници в пепелта и глави в небето.
И по тази причина през днешния ден, с цялостна отговорност и схващане, публично поканвам ръководителя на Народното събрание, министър-председателя и президента на Републиката на нестинарските игри следващата година в Българи и Кости. Не зная кои ще са тогава – има още доста вода да изтече и доста огньове да изгорят. Но тези огньове, които ще горят в душите на хиляди разочаровани българи, ще бъдат надалеч по-опасни от жарава в центъра на село.
Ще чакаме. Ще ви чакаме. За да забележим дали първите в страната ще се осмелят да застанат до народа. Да отстоят едно от дребното достоверни, към момента живи звена сред предишното и бъдещето на България. Да изберат светлината на нестинарския огън пред мрака на комфортното безмълвие.
Ако не дойдете, нестинарството отново няма да угасне. Но ще се върне там, откъдето е пристигнало – на секрети поляни в горите, в шепа отдадени хора, в нощни огньове, които никой няма да забележи. Ще оцелява безшумно, като въглен под пепелта. Ала с всяка година, с всяка пропусната опция, вие – управници и духовници – ще оставате все по-далеч от същинския пламък на този народ.
Догодина ние ще бъдем там. Огънят също. Въпросът е: ще дойдете ли и вие?
Заглавието е на Клуб Z. Публикуваме текста със единодушието на създателя.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ