Евгений Кънев: Ех, Алеко, как си нужен днес, за да отсрамиш интелигенцията ни!
На фотографията: Евгений Кънев
Днес (не) честваме 160 годишнината от рождението на Алеко.
Аз съм роден в Свищов и той е обвързван с цялото ми детство. За всеки свищовлия Алеко е синоним на Свищов. Не знам за другите, само че първото нещо, което постоянно се сещам, уви, е неговото простреляно сърце в стъкленицата – най-яркият спомен за всеки, посетил родната му къща – музей. А другояче самата къща е неповторима, за което приказва и малко известният факт, че по време на освободителната война в нея е нощувал самият Цар Освободител Александър II.
Две неща да загатна – евентуално не толкоз известни. Убийците на Алеко са разкрити стремително и наказани на гибел, с помощта на пазарджишкия прокурор, по националност чех. Той е един от хилядите чехи, които стоят в построяването на третата българска страна – народът, който най-вече ни е оказал помощ (следосвобожденска София носи техния отпечатък).
За страдание, този, който е бил умишлен да бъде погубен вместо Алеко, само че тогава се избавя, е отново настигнат от същата орис. Михаил Такев е измежду най-видните следосвобожденски политици, воин от Българо-сръбската и Първата международна война, министър на вътрешните работи в именитото държавно управление на Александър Малинов, оповестило независимостта на България през 1908 година Но също най-после – при четвъртия (!) опит за нападение е погубен ден преди изборите през 1920 година
Такев е с най-големите заслуги за потушаване на Владайското въстание през 1918 година и това не му е простено. Бай Ганьо въпреки всичко се разправя и с този изтъкнат демократ, а тялото му с часове стои проснато на центъра на родната му Пещера.
Последните произведения на Алеко, излезли месец преди гибелта му, са 4 фейлетона под името “Разни хора, всякакви идеали ”. Който ги прочете, няма по какъв начин да не си намерения за какво точно ГЕРБ ги махна от образователната стратегия.
Мечтата на героя – тогава и през днешния ден (!) – в тези фейлетони:
(1) Как да прецака шефа си и да заеме неговото място в държавна службица
(Нагоре лази, с цел да може надолу да гази)
( “А от мене по-предан човек едва ли може да се откри. Вярвай Бога, никой път не съм бил съпротива. На, питай който щеш. И на господина Стамболова съм подавал палтото и в този момент отново го депозирам на нашия министър. Аз имам положително сърце аслъ, никак не съм горд. Колкото за непоколебим — непоколебим съм: писарите и разсилните ги мачкам като фелдфебел. И при всичко това, разбираш ли, все не могат да ме оценят, както би трябвало. Па да не мислиш, че аз кой знае какви чудеса пъдя, да не мислиш, че желая да ставам я шеф, я подначалник. Съвсем не. Зорът ми е да изтикам регистратора. Бре анонимни мемоари ли не щеш, бре доноси ли не щеш, бре заплашвания ли не щеш — нищо не оказа помощ. ”)
(2) Как да се отърве от закона и е благополучен, получил прошка от своите, поради заслуги в мачкането на политически съперници:
( “Най-сетне, в този момент за в този момент ний сме спокойни, ний сме избавени. Още веднаж: да живее амнистията! Нека му мислят ония, които ги тътриха по секторите, които гниха из подземелията без съд, без присъда, които спяха на голи дъски, пред очите на които дене-ноще стърчеше щикът на боеца и сабята на жандарма, които бяха тласкани да се скитат из всякакви краища на България, които бяха измъчени, изтезавани, разорени, опропастени. Нека му мислят ония, на които половината от живота мина в непрекъснати преследвания и унижения…
– Е добре, драги борци – бих извикал аз на ветрогонците, – защо беше вашата битка? Какво спечелихте вие? – Вятър! Законност и независимост, ха-ха-ха… Глупци! “)
(3) Как става патрЕот за обединяване с Македония, с цел да стане началник на Солунската митница:
( “Ама хубава е, пустата му Македония! Имат право македонците, дето милеят толкоз за нея. Еле тази солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията! Ех, че кяр, майка му мечка!…)
(4) Как към този момент съумял дава препоръки по какъв начин се съумява на поколенията:
( “Твоя работа ли е това? Криво-право, мълчи си. Преструвай се, че нищо не виждаш, и по кое време да е, хората ще те оценят, ще видят, че си добродушно момче, че си челяк за работа, ами по какъв начин! Па спечелиш ли веднаж доверието – накриви си калпака: няма да усетиш дори по какъв начин ще ти тръгне работата наред. Па да видиш тогава чест, да видиш почести… Сега, да се изискваше за това някакъв труд или някакъв кой знай какъв разум – хайде де; а пък то нищо бре, чадо, нищичко не се изисква: стига ти единствено да си посвиеш опашчицата и да гледаш на всичко през просото. Ама ще речеш: безобразия се вършат; дано се правят, теб какво ти е? Мъ-ъ-ълчи си, па си гледай кефа. Защото и да дрънкаш – все едно, няма да оправиш света. Не е ли така?… Е за какво тогава да дразниш и да се смразяваш със мощните хора? Аз се чудя по какъв начин ти до момента не си схванал тази филисофия! Ти видял ли си до момента някого да прокопса с съпротива, а? И по какъв начин не ти омръзна бре, синко, що знамение си изхабил… и защо! За вятър… ”)
Ех, Алеко, по какъв начин си необходим през днешния ден да отсрамиш нашата интелигенция….
Коментарът на макроикономиста Евгений Кънев е поместен във фейсбук профила му. Заглавието е на „ ДЕБАТИ. БГ “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!44ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
13.01.2023, 17:23
13.01.2023, 17:13
13.01.2023, 17:11
13.01.2023, 14:47
Последни публикации-13.01.2023, 17:29-13.01.2023, 17:23-13.01.2023, 17:13Партньори
Днес (не) честваме 160 годишнината от рождението на Алеко.
Аз съм роден в Свищов и той е обвързван с цялото ми детство. За всеки свищовлия Алеко е синоним на Свищов. Не знам за другите, само че първото нещо, което постоянно се сещам, уви, е неговото простреляно сърце в стъкленицата – най-яркият спомен за всеки, посетил родната му къща – музей. А другояче самата къща е неповторима, за което приказва и малко известният факт, че по време на освободителната война в нея е нощувал самият Цар Освободител Александър II.
Две неща да загатна – евентуално не толкоз известни. Убийците на Алеко са разкрити стремително и наказани на гибел, с помощта на пазарджишкия прокурор, по националност чех. Той е един от хилядите чехи, които стоят в построяването на третата българска страна – народът, който най-вече ни е оказал помощ (следосвобожденска София носи техния отпечатък).
За страдание, този, който е бил умишлен да бъде погубен вместо Алеко, само че тогава се избавя, е отново настигнат от същата орис. Михаил Такев е измежду най-видните следосвобожденски политици, воин от Българо-сръбската и Първата международна война, министър на вътрешните работи в именитото държавно управление на Александър Малинов, оповестило независимостта на България през 1908 година Но също най-после – при четвъртия (!) опит за нападение е погубен ден преди изборите през 1920 година
Такев е с най-големите заслуги за потушаване на Владайското въстание през 1918 година и това не му е простено. Бай Ганьо въпреки всичко се разправя и с този изтъкнат демократ, а тялото му с часове стои проснато на центъра на родната му Пещера.
Последните произведения на Алеко, излезли месец преди гибелта му, са 4 фейлетона под името “Разни хора, всякакви идеали ”. Който ги прочете, няма по какъв начин да не си намерения за какво точно ГЕРБ ги махна от образователната стратегия.
Мечтата на героя – тогава и през днешния ден (!) – в тези фейлетони:
(1) Как да прецака шефа си и да заеме неговото място в държавна службица
(Нагоре лази, с цел да може надолу да гази)
( “А от мене по-предан човек едва ли може да се откри. Вярвай Бога, никой път не съм бил съпротива. На, питай който щеш. И на господина Стамболова съм подавал палтото и в този момент отново го депозирам на нашия министър. Аз имам положително сърце аслъ, никак не съм горд. Колкото за непоколебим — непоколебим съм: писарите и разсилните ги мачкам като фелдфебел. И при всичко това, разбираш ли, все не могат да ме оценят, както би трябвало. Па да не мислиш, че аз кой знае какви чудеса пъдя, да не мислиш, че желая да ставам я шеф, я подначалник. Съвсем не. Зорът ми е да изтикам регистратора. Бре анонимни мемоари ли не щеш, бре доноси ли не щеш, бре заплашвания ли не щеш — нищо не оказа помощ. ”)
(2) Как да се отърве от закона и е благополучен, получил прошка от своите, поради заслуги в мачкането на политически съперници:
( “Най-сетне, в този момент за в този момент ний сме спокойни, ний сме избавени. Още веднаж: да живее амнистията! Нека му мислят ония, които ги тътриха по секторите, които гниха из подземелията без съд, без присъда, които спяха на голи дъски, пред очите на които дене-ноще стърчеше щикът на боеца и сабята на жандарма, които бяха тласкани да се скитат из всякакви краища на България, които бяха измъчени, изтезавани, разорени, опропастени. Нека му мислят ония, на които половината от живота мина в непрекъснати преследвания и унижения…
– Е добре, драги борци – бих извикал аз на ветрогонците, – защо беше вашата битка? Какво спечелихте вие? – Вятър! Законност и независимост, ха-ха-ха… Глупци! “)
(3) Как става патрЕот за обединяване с Македония, с цел да стане началник на Солунската митница:
( “Ама хубава е, пустата му Македония! Имат право македонците, дето милеят толкоз за нея. Еле тази солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията! Ех, че кяр, майка му мечка!…)
(4) Как към този момент съумял дава препоръки по какъв начин се съумява на поколенията:
( “Твоя работа ли е това? Криво-право, мълчи си. Преструвай се, че нищо не виждаш, и по кое време да е, хората ще те оценят, ще видят, че си добродушно момче, че си челяк за работа, ами по какъв начин! Па спечелиш ли веднаж доверието – накриви си калпака: няма да усетиш дори по какъв начин ще ти тръгне работата наред. Па да видиш тогава чест, да видиш почести… Сега, да се изискваше за това някакъв труд или някакъв кой знай какъв разум – хайде де; а пък то нищо бре, чадо, нищичко не се изисква: стига ти единствено да си посвиеш опашчицата и да гледаш на всичко през просото. Ама ще речеш: безобразия се вършат; дано се правят, теб какво ти е? Мъ-ъ-ълчи си, па си гледай кефа. Защото и да дрънкаш – все едно, няма да оправиш света. Не е ли така?… Е за какво тогава да дразниш и да се смразяваш със мощните хора? Аз се чудя по какъв начин ти до момента не си схванал тази филисофия! Ти видял ли си до момента някого да прокопса с съпротива, а? И по какъв начин не ти омръзна бре, синко, що знамение си изхабил… и защо! За вятър… ”)
Ех, Алеко, по какъв начин си необходим през днешния ден да отсрамиш нашата интелигенция….
Коментарът на макроикономиста Евгений Кънев е поместен във фейсбук профила му. Заглавието е на „ ДЕБАТИ. БГ “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!44ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
13.01.2023, 17:23
13.01.2023, 17:13
13.01.2023, 17:11
13.01.2023, 14:47
Последни публикации-13.01.2023, 17:29-13.01.2023, 17:23-13.01.2023, 17:13Партньори
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ