Защо Байдън ще посети Източния фланг на НАТО?
На фотографията: Джо Байдън
Източният фланг на НАТО откри своя глас – само че визитата на Джо Байдън припомня, че западните столици към момента имат тежест.
След като Русия бомбардира Украйна, източните членове на военния алианс получиха похвали за прозорливите си предизвестия (без да загатваме няколко извинения). Те завоюваха почитание за това, че бързо изпразниха оръжейните си ресурси за Киев и усилиха разноските за защита до нови висоти. Сега те водят диалога за това по какъв начин да се оправим с Русия.
Накратко, източните страни внезапно се оказаха в полезрението на обичайните западни сили – и се пробват да ги раздвижат.
„ Очертаваме алената линия, по-късно губим време, по-късно пресичаме тази алена линия “, съобщи през уикенда президентът на Литва Гитанас Науседа на Мюнхенската конференция по сигурността, описвайки към този момент познатия цикъл на диспути сред сътрудниците на Украйна, защото източните столици притискат другите да работят по-бързо.
Внезапната значителност на района ще се прояви с цялостна мощ, когато президентът на Съединени американски щати Джо Байдън пътува до Полша тази седмица, където ще се срещне с водачите на така наречен букурещка деветка – България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.
Изборът е както алегоричен, по този начин и удобен. Вашингтон желае да покаже на източните си сътрудници, че желае техния принос – и да подсети на Владимир Путин за следствията, в случай че водачът на Кремъл популяризира войната си на територията на НАТО.
И въпреки всичко, когато става въпрос за най-спорните решения на съдружниците, като да вземем за пример какви оръжия къде да бъдат ситуирани, източните водачи в последна сметка към момента би трябвало да се подчиняват на водачи като Байдън – и на неговите сътрудници от западните сили като Германия. В края на краищата те са тези, които държат най-големите количества съвременни танкове, изтребители и ракети с отдалечен обхват.
„ Моята работа “, съобщи полският министър-председател Матеуш Моравецки в Мюнхен, е „ да движа махалото на въображението на моите сътрудници в Западна Европа “.
„ Значението на нашия район набъбна “, добави в изявление чешкият външен министър Ян Липавски. Но западните страни към момента са „ доста по-силни “ на икономическия и военния фронт, добави той. „ Те към момента са гръбнакът. “
Те слушат… в този момент
Когато латвийският министър на защитата Инара Мурниеце влиза в политиката преди повече от десетилетие, тя си спомня скептицизма, който посрещаше нея и съидейниците ѝ, когато обсъждаха Русия на международната сцена.
„ Те не ни разбираха “, сподели тя в изявление по-рано този месец. Хората виждаха в района „ ескалация на картината “, добави тя.
На 24 февруари 2022 година нещата се трансформират. Изображенията на Русия, която вкарва танкове и войски в Украйна, шокираха доста хора от Запада – и започнаха да трансформират мнението си. Руските зверства, които се случиха скоро по-късно в места като Буча и Ирпен, бяха „ друга повратна точка “, споделя Мурниеце.
Сега източният фланг играе основна роля в определянето на описа на алианса – и разбирането му за Русия.
„ Нашият глас към този момент е по-силен и се чува “, сподели румънският външен министър Богдан Ауреску.
Букурещката деветка – неофициален формат, който събира района за разговор със Съединени американски щати и от време на време с други сътрудници – е едно от средствата, които районните държавни управления употребяват, с цел да покажат своите ползи.
„ Тя се трансформира в влиятелен глас във връзка с оценката на обстановката в региона на сигурността, във връзка с оценката на потребностите “, сподели Ауреску в изявление в Мюнхен. НАТО се вслушва в групата по една елементарна причина, означи той: „ Заплахите за сигурността идват от тази част на нашето съседство “.
Смяна на властта… постепенно
Макар че източният фланг подтикна западните си сътрудници да изпратят в Украйна в миналото немислими оръжия, салдото на силите не се е преобърнал изцяло. Надали.
Представителите на Вашингтон резервират най-голямо въздействие в западния алианс. Зад тях водеща роля имат няколко западноевропейски столици.
„ Без германците нещата не помръдват – без американците нещата сигурно не помръдват “, сподели един почитан западноевропейски посланик, който приказва при изискване за анонимност, защото не е акредитиран да приказва обществено.
И на този стадий от войната, когато Украйна упорства за дарения на най-модерните оръжия – изтребители, съвременни танкове, ракетни системи с по-дълъг обхват – в центъра на вниманието са най-големите стопански системи и население на алианса.
„ Много ми е елементарно да кажа: „ Разбира се, дайте изтребители “ – аз ги нямам “, съобщи пред кореспонденти по-рано този месец естонският министър-председател Кая Калас.
„ Така че зависи от тези страни да кажат кои имат “, сподели тя. „ Ако имах, щях да дам – само че нямам “.
И даже някои източни страни, които имат самолети, не желаят да вземат решения без западните си сътрудници.
Запитан дали страната му би доставила на Киев изтребители F-16, Моравецки призна в Мюнхен: „ Ние нямаме доста от тях “. Той обаче сподели, че Полша би могла да предложи по-стари изтребители – в случай че съдружниците съумеят да съберат коалиция.
Друго предизвикателство за последователите на мощен източен глас в границите на НАТО е, че самият източен фланг е разнороден.
Приоритетите се разграничават даже измежду сходно мислещите страни според от географското им състояние. И, по-специално, има някои другарски настроени към Русия странични наблюдаващи.
Унгария да вземем за пример не дава никаква оръжейна помощ на Украйна и продължава да поддържа връзки с Кремъл. Всъщност Будапеща е станала толкоз изолирана в западните политически кръгове, че нито един маджарски държавен чиновник не участва на Мюнхенската конференция по сигурността.
„ Мисля, че най-големият проблем в Унгария е лидерската изразителност, която от време на време в действителност минава алената линия “, сподели Липавски от Чешката република, който внимателно добави, че Будапеща извършва отговорностите си към НАТО, като взе участие в напъните на алианса за защита.
Само към този момент?
Съществуват и въпроси за това дали моментът, в който Изтокът е в светлината на прожекторите, е непрекъснат или е артикул на момента. В края на краищата Китай, а не Русия, може да завладее вниманието на Запада в бъдеще.
„ Очевидно е, че гласът им става все по-силен, само че това е и разследване от геополитическата обстановка, в която се намираме “, сподели върховен западноевропейски посланик. „ Не съм сигурен дали това е стабилно в дълготраен проект “.
Втори почитан западноевропейски посланик, който също приказва при изискване за анонимност, с цел да разиска сензитивната вътрешна динамичност на алианса, съобщи, че страните от източния фланг от време на време възприемат корав звук „ заради страха от обръщането към Китай “.
Запитана дали войната е трансформирала салдото на въздействие в границите на алианса, френският външен министър Катрин Колон съобщи: „ И да, и не. “
„ Трябва да пазиме териториите си, това е толкоз просто “, сподели тя пред POLITICO в Мюнхен. „ За да го създадем, трябваше да подсилим източния фланг – Русия е в тази част на континента “.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също повтори, че западните членове на алианса играят роля в отбраната на източния фланг.
Запитан дали центърът на тежестта на НАТО се измества на изток, той съобщи на полемика в Мюнхен, че „ това, което се е изместило на изток, е наличието на НАТО “.
Но, добави той, „ несъмнено, доста от тези войски идват от западната част на алианса – тъй че това демонстрира по какъв начин НАТО е дружно и по какъв начин се поддържаме взаимно “.
И в Западна Европа има чувство, че сега изтокът в действителност заслужава внимание.
„ Може би не разполагат с цялата мощност “, сподели вторият почитан западноевропейски посланик. „ Но те заслужават взаимност “.
Текстът е оповестен в „ Politico “, негов създател е Лили Байер. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източният фланг на НАТО откри своя глас – само че визитата на Джо Байдън припомня, че западните столици към момента имат тежест.
След като Русия бомбардира Украйна, източните членове на военния алианс получиха похвали за прозорливите си предизвестия (без да загатваме няколко извинения). Те завоюваха почитание за това, че бързо изпразниха оръжейните си ресурси за Киев и усилиха разноските за защита до нови висоти. Сега те водят диалога за това по какъв начин да се оправим с Русия.
Накратко, източните страни внезапно се оказаха в полезрението на обичайните западни сили – и се пробват да ги раздвижат.
„ Очертаваме алената линия, по-късно губим време, по-късно пресичаме тази алена линия “, съобщи през уикенда президентът на Литва Гитанас Науседа на Мюнхенската конференция по сигурността, описвайки към този момент познатия цикъл на диспути сред сътрудниците на Украйна, защото източните столици притискат другите да работят по-бързо.
Внезапната значителност на района ще се прояви с цялостна мощ, когато президентът на Съединени американски щати Джо Байдън пътува до Полша тази седмица, където ще се срещне с водачите на така наречен букурещка деветка – България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.
Изборът е както алегоричен, по този начин и удобен. Вашингтон желае да покаже на източните си сътрудници, че желае техния принос – и да подсети на Владимир Путин за следствията, в случай че водачът на Кремъл популяризира войната си на територията на НАТО.
И въпреки всичко, когато става въпрос за най-спорните решения на съдружниците, като да вземем за пример какви оръжия къде да бъдат ситуирани, източните водачи в последна сметка към момента би трябвало да се подчиняват на водачи като Байдън – и на неговите сътрудници от западните сили като Германия. В края на краищата те са тези, които държат най-големите количества съвременни танкове, изтребители и ракети с отдалечен обхват.
„ Моята работа “, съобщи полският министър-председател Матеуш Моравецки в Мюнхен, е „ да движа махалото на въображението на моите сътрудници в Западна Европа “.
„ Значението на нашия район набъбна “, добави в изявление чешкият външен министър Ян Липавски. Но западните страни към момента са „ доста по-силни “ на икономическия и военния фронт, добави той. „ Те към момента са гръбнакът. “
Те слушат… в този момент
Когато латвийският министър на защитата Инара Мурниеце влиза в политиката преди повече от десетилетие, тя си спомня скептицизма, който посрещаше нея и съидейниците ѝ, когато обсъждаха Русия на международната сцена.
„ Те не ни разбираха “, сподели тя в изявление по-рано този месец. Хората виждаха в района „ ескалация на картината “, добави тя.
На 24 февруари 2022 година нещата се трансформират. Изображенията на Русия, която вкарва танкове и войски в Украйна, шокираха доста хора от Запада – и започнаха да трансформират мнението си. Руските зверства, които се случиха скоро по-късно в места като Буча и Ирпен, бяха „ друга повратна точка “, споделя Мурниеце.
Сега източният фланг играе основна роля в определянето на описа на алианса – и разбирането му за Русия.
„ Нашият глас към този момент е по-силен и се чува “, сподели румънският външен министър Богдан Ауреску.
Букурещката деветка – неофициален формат, който събира района за разговор със Съединени американски щати и от време на време с други сътрудници – е едно от средствата, които районните държавни управления употребяват, с цел да покажат своите ползи.
„ Тя се трансформира в влиятелен глас във връзка с оценката на обстановката в региона на сигурността, във връзка с оценката на потребностите “, сподели Ауреску в изявление в Мюнхен. НАТО се вслушва в групата по една елементарна причина, означи той: „ Заплахите за сигурността идват от тази част на нашето съседство “.
Смяна на властта… постепенно
Макар че източният фланг подтикна западните си сътрудници да изпратят в Украйна в миналото немислими оръжия, салдото на силите не се е преобърнал изцяло. Надали.
Представителите на Вашингтон резервират най-голямо въздействие в западния алианс. Зад тях водеща роля имат няколко западноевропейски столици.
„ Без германците нещата не помръдват – без американците нещата сигурно не помръдват “, сподели един почитан западноевропейски посланик, който приказва при изискване за анонимност, защото не е акредитиран да приказва обществено.
И на този стадий от войната, когато Украйна упорства за дарения на най-модерните оръжия – изтребители, съвременни танкове, ракетни системи с по-дълъг обхват – в центъра на вниманието са най-големите стопански системи и население на алианса.
„ Много ми е елементарно да кажа: „ Разбира се, дайте изтребители “ – аз ги нямам “, съобщи пред кореспонденти по-рано този месец естонският министър-председател Кая Калас.
„ Така че зависи от тези страни да кажат кои имат “, сподели тя. „ Ако имах, щях да дам – само че нямам “.
И даже някои източни страни, които имат самолети, не желаят да вземат решения без западните си сътрудници.
Запитан дали страната му би доставила на Киев изтребители F-16, Моравецки призна в Мюнхен: „ Ние нямаме доста от тях “. Той обаче сподели, че Полша би могла да предложи по-стари изтребители – в случай че съдружниците съумеят да съберат коалиция.
Друго предизвикателство за последователите на мощен източен глас в границите на НАТО е, че самият източен фланг е разнороден.
Приоритетите се разграничават даже измежду сходно мислещите страни според от географското им състояние. И, по-специално, има някои другарски настроени към Русия странични наблюдаващи.
Унгария да вземем за пример не дава никаква оръжейна помощ на Украйна и продължава да поддържа връзки с Кремъл. Всъщност Будапеща е станала толкоз изолирана в западните политически кръгове, че нито един маджарски държавен чиновник не участва на Мюнхенската конференция по сигурността.
„ Мисля, че най-големият проблем в Унгария е лидерската изразителност, която от време на време в действителност минава алената линия “, сподели Липавски от Чешката република, който внимателно добави, че Будапеща извършва отговорностите си към НАТО, като взе участие в напъните на алианса за защита.
Само към този момент?
Съществуват и въпроси за това дали моментът, в който Изтокът е в светлината на прожекторите, е непрекъснат или е артикул на момента. В края на краищата Китай, а не Русия, може да завладее вниманието на Запада в бъдеще.
„ Очевидно е, че гласът им става все по-силен, само че това е и разследване от геополитическата обстановка, в която се намираме “, сподели върховен западноевропейски посланик. „ Не съм сигурен дали това е стабилно в дълготраен проект “.
Втори почитан западноевропейски посланик, който също приказва при изискване за анонимност, с цел да разиска сензитивната вътрешна динамичност на алианса, съобщи, че страните от източния фланг от време на време възприемат корав звук „ заради страха от обръщането към Китай “.
Запитана дали войната е трансформирала салдото на въздействие в границите на алианса, френският външен министър Катрин Колон съобщи: „ И да, и не. “
„ Трябва да пазиме териториите си, това е толкоз просто “, сподели тя пред POLITICO в Мюнхен. „ За да го създадем, трябваше да подсилим източния фланг – Русия е в тази част на континента “.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също повтори, че западните членове на алианса играят роля в отбраната на източния фланг.
Запитан дали центърът на тежестта на НАТО се измества на изток, той съобщи на полемика в Мюнхен, че „ това, което се е изместило на изток, е наличието на НАТО “.
Но, добави той, „ несъмнено, доста от тези войски идват от западната част на алианса – тъй че това демонстрира по какъв начин НАТО е дружно и по какъв начин се поддържаме взаимно “.
И в Западна Европа има чувство, че сега изтокът в действителност заслужава внимание.
„ Може би не разполагат с цялата мощност “, сподели вторият почитан западноевропейски посланик. „ Но те заслужават взаимност “.
Текстът е оповестен в „ Politico “, негов създател е Лили Байер. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ