На Борисов не му върви с коалиционния партньор. Първо Кънев, сега Симеонов
На премиера Бойко Борисов не му върви с съдружни сътрудници. Нито преди с Реформаторския блок, нито в този момент с Обединените патриоти, написа Красина Кръстева в "Епицентър ".
Все по-изморен от тях наподобява.
Ето и през вчерашния ден, откакто вицепремиерът Валери Симеонов за следващ път взриви ефира с рецензия против Борисов (лично!), министър-председателят (по това време в Брюксел) добродушно разяснява: не мога да проследявам всичките му медийни изяви.
Какво се случи?
На 15 декември в изявление за телевизия ВIТ Симеонов засегна отсрочената точка от дневния ред на Министерския съвет, обвързвана с втория въжен превоз на Банско и сподели, че в тази ситуация министър председателят Бойко Борисов „ го е изработил “, че персонално той „ саботира и компрометира “ неговото предложение за смяна на концесията в Банско, че „ не вижда подпомагане на Борисов по повод реализацията на втори въжен превоз “. Затова той, Симеонов, „ не желае да го вижда (Борисов) по-късно разработване “. Вицепремиерът даже си задавал въпроса: „ Какво правиш, господин Симеонов (в това правителство), като от всякъде ти връзват ръцете?! Всичко е допустимо да стане – да не мислите (към водещата), че аз съм от тези дето слушкат и папкат, и желаят да си начешат егото (с присъединяване в кабинета)?! “
Сега е редно политическите коментатори с обезпокоителен искра в очите да стартират да преследват виновните фактори в страната с въпроси има ли напрежение в кабинета, какъв брой е постоянна обединението, какво ще стане, в случай че изпълнителната власт се срути при започване на председателството ни и така нататък
Но и те се измориха да задават едни и същи въпроси. Защото обстановката се повтаря и всякога е все по-малко забавна и буди все по-малко същинска паника за политическата непоклатимост.
На Борисов може и да не му върви с съдружните сътрудници, само че кабинетът си върви. И повода е, че смутителят на спокойствието е все еднакъв – Валери Симеонов. Че дейностите му наподобяват импулсивни и несъгласувани с никого, даже с сътрудниците му в "Обединени патриоти " – водачите на Вътрешна македонска революционна организация и „ Атака “ Красимир Каракачанов и Волен Сидеров.
Не инцидентно и средностатистическият жител е забелязал това и съгласно последното огласено социологическо изследване – на Центъра за разбори и маркетинг, с отговорите си на въпроса кой от министрите прави най-вече гафове е сложил Валери Симеонов преди всичко. Почти всеки пети мисли по този начин или 19,1% от запитаните са написали неговото име, отговаряйки на заложения в свободна форма въпрос на анкетата.
Коалиционните сътрудници на Симеонов в "Обединени патриоти " – Волен Сидеров и Красимир Каракачанов от своя страна гледат много-много да не разясняват изявите му, да ги премълчават, а когато няма по какъв начин, да ги омаловажават с пояснения за самобитния му жанр на изложение и възприятие за комизъм. След което - бързо да сменят тематиката.
Стилът на вицепремиера Симеонов несъмнено е неповторим. Колко други случаи в най-новата българска история има, когато заместител на министър-председателя, водач на партия от съдружния формат, съобщи, че ръководителят на изпълнителната власт се държи като „ тираничен, като владетел, като едноличен водач “ и този съюз да оцелее?! А тъкмо по този начин се произнесе Валери Симеонов по адрес на Бойко Борисов на 20 ноември. Тогава мотивът бе оставката на ръководителят на Народното събрание Димитър Главчев.
Тогава Симеонов изригна: „ Изключително неточно е аз да узнавам от медиите за следващото освобождение на човек, и то на ръководител на Народното събрание. " След изразяването на отвращение, последва закана: "Ако Борисов желае кабинет на малцинството - няма проблем. “ И през вчерашния ден последователността бе такава - първо "изработването ", след това - "не съм от тези, дето слушкат и папкат ".
Също толкоз пикантен бе вицепремиерът Симеонов два месеца по-рано – на 20 септември. „ Напоследък нямаме разговор с Бойко Борисов и съдружните сътрудници. От два месеца не сме правили съдружен съвет”, изрече Симеонов в предаването „ Лице в лице” по БТВ. И съобщи, че един от главните проблеми са безпринципните партийни назначения.
Всичките тези изригвания обаче са като лятна стихия – гърми-гърми, а след пет минути грее слънце. Не водят до смяна на политическия пейзаж. Колкото по-люто се заканва Симеонов на Борисов, толкоз по-голяма е вероятността за бързо помиряване. Нищо чудно още на следващия ден вицепремиерът да съобщи в някоя медия, че публицистите си измислят и преувеличават. Неговият диалог с публицистите никак не върви безпрепятствено, изключително откакто реши да съди четири национални медии, само че това е обособена тематика.
Да се върнем на огромния въпрос за съдружните взаимоотношения.
След 1989 година съвсем всички държавни управления, управлявали България, са били съдружни. Коалиционните сътрудници рядко са идентични, единият е младши. А за по-малките сътрудници е особено умеенето майсторски да извиват ръце и по този начин да реализират бройка на министрите си в кабинета, несъразмерна на електоралната им тежест. Не единствено у нас е по този начин. Но зад всичко по предписание стои несъгласието с съответна политика, което може да бъде изразено и по по-остър метод. Колкото и да гневни обаче, политиците гледат да мерят приказките си. Както споделя народът – имат цедилка на езика.
Представяте ли си какво би станало, в случай че Ахмед Доган беше споделил за Симеон Сакскобургготски, че се държи като „ владетел “? Тошо Пейков или Веселка Драганова (мандатоносителите в кабинета на Царя) пък да бяха изрекли, че министър председателят ги е „ изработил “? А самият Симеон да бе споделил нещо сходно за Станишев? На „ Дондуков “ 1 и в Народното събрание несъмнено щеше да има земетресение от 8-ма степен.
Борисов е министър председател за трети път, само че единствено първото му държавно управление бе независимо – на ГЕРБ, въпреки и на малцинството. Вторият кабинет „ Борисов “ бе с поддръжката на Реформаторския блок. И двете държавни управления не изкараха цялостния си мандат, само че не тъй като бяха взривени от вътрешната страна или неодобрени в Народното събрание. Отидоха си предварително, тъй като Борисов по този начин реши. Първият път – поради митингите на улицата. Втория – поради загубата на президентските избори. И в двата случая Министерският съвет разполагаше с поддръжка в Народното събрание, която разреши на Бойко Борисов да направи това, което е решил. В случая – да подаде оставка и да провокира предварителни избори.
Всеки партиен водач, станал министър-председател, би предпочел да ръководи независимо. Така нещата са „ по-чисти “, както твърдеше и самият Борисов през 2009 година, громейки тройната коалиция.
В 41-ото Народно заседание ГЕРБ докосна безспорната победа, както се показват спортните коментатори, със своите 117 мандата. Това му разреши да ръководи независимо. Но на изборите през 2014 година ГЕРБ взе единствено 84 мандата, в този момент има малко повече – 95, само че незадоволително за безапелационно независимо ръководство. Волята на гласоподавателя направи обединенията наложителни. Сигурно и отсега нататък ще е по този начин.
Може да се спори по кое време на Борисов му е било по-лесно. С реформаторите или с патриотите? С устатия Радан Кънев или с устатия Валери Симеонов?
Но до момента в който Кънев водеше разногласието с Борисов от кардинална основа, кои са правилата, на които стъпва Симеонов, с цел да нападна Борисов?
ДСБ смъкна политическото си доверие от кабинета „ Борисов 2 “ след няколкочасово съвещание на националното си управление. Причината бе отводът, съгласно тъмносините, от промени в правосъдната система. Партията и до ден сегашен пази тази позиция и упорства за радикални промени в правосъдната система. Нещо повече – трансформира тематиката в маркер, с който прави оценка обособените политически субекти.
Нищо сходно не виждаме при Валери Симеонов. И да е имало съвещание на националното управление на НФСБ, на което е прозвучала рецензия към кабинета, а водачът на партията е получил мандат да сложи остро пред Бойко Борисов въпроса Х и въпроса Y, публиката не е схванала. Последният конгрес на НФСБ, за който се чу, бе конгресът на партията на 28 октомври. На него Симеонов бе избран отново за ръководител единомислещо, без „ срещу “ и „ въздържали се “. Това дава ли му право да нападна премиера както откри за добре, без да желае мандат за това от оперативното й управление?
Темата визира членовете на НФСБ.
Всички жители обаче, без значение дали изобщо членуват в някоя партия, би трябвало да знаят от какви идейни позиции се нападна властта. Защото офанзивата към премиера е директна опасност за изпълнителната власт. По българската конституция отиде ли си министър председателят, си отпътува и държавното управление. Един съдружен сътрудник, колкото и да е дребен, разполага с доста по-голяма опция да смъкна държавното управление от опозицията, колкото и да е огромна. Народното събрание е работодателят на Министерския съвет и в случай че един кабинет загуби поддръжка в Народното събрание, пада. Без НФСБ няма държавно управление.
Валери Симеонов обаче очевидно не мисли да бута държавното управление, другояче би погледнал със благосклонност към настояването на съмнение и би обмислял по какъв начин да го поддържа, да вземем за пример. Такива са политическите правила. Неговият коментар за водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова в подтекста на бъдещия избор, изработен в същото изявление за ВИТ, обаче бе „ кой я слуша тая изобщо “. Симеонов изрично изрази отношението си към главния инструмент на опозицията с думите „ избор на съмнение, ау, какъв смут “ и „ объркАла се е! “ Последното, съответно за Нинова, която не била внесла нито един сигнал за корупция в прокуратурата, до момента в който той самият бил „ изплющял “ там един куп.
С огромна част от медийните си изяви вицепремиерът слага непостижими задания на политолозите. Не е елементарно зад такива думи да се съзре политическата линия. Но пък ясно се чува езикът. Който мъчно би могъл да бъде наименуван политически, прилагателни като „ просташки “ и „ кръчмарски “ по му прилягат.
Не за пръв път български политици употребяват сходна лексика. И Радан Къдев се прочу с оня „ Бай “ по адрес на Борисов. Но той използваше махленски език не тъй като му е характерен, а с цел да покаже, че в политическите връзки (в случая с ГЕРБ и в Бойко Борисов) е достигната рискова граница.
Случаят със Симеонов явно е различен. И с езика му, и с политическите му митинги.
Щом зад тях не стоят хрумвания (дух), какво стои – материя?
Какво значат непрекъснатите му хвалби – пристигам от действителния бизнес и желая да свърша нещо действително в подтекста на изчезнали хрумвания? Не желая да напиша това, за което се сещам, че господинът обича да съди медии.
Ако безкористно искаш да работиш за развиването на туризма, само че си политик, не може да не изслушаш и двете страни в разногласието за втория въжен превоз на Банско. Слагането на етикети, неглижирането на едната позиция не е по разпоредбите на политиката. Дори преди 10 ноември се искаше мнението на „ трудовите колективи “.
Предстои председателство. Да му мислят преводачите. Те са привикнали с равния европейски звук, в който изразите са едни и същи и приводът върви безпрепятствено. Сега ще се поизпотят, до момента в който преведат „ изработването “ и „ изплющяването “. Няма метод Симеонов да не се изкуши „ да изплющи “ Борисов пред съсредоточения поглед на целия Европейски съюз, та министър председателят да си знае и да не го „ работи “.
Сложна тематика за размисъл. На Борисов. За избора на съдружни сътрудници.
Автор: Красина Кръстева
Все по-изморен от тях наподобява.
Ето и през вчерашния ден, откакто вицепремиерът Валери Симеонов за следващ път взриви ефира с рецензия против Борисов (лично!), министър-председателят (по това време в Брюксел) добродушно разяснява: не мога да проследявам всичките му медийни изяви.
Какво се случи?
На 15 декември в изявление за телевизия ВIТ Симеонов засегна отсрочената точка от дневния ред на Министерския съвет, обвързвана с втория въжен превоз на Банско и сподели, че в тази ситуация министър председателят Бойко Борисов „ го е изработил “, че персонално той „ саботира и компрометира “ неговото предложение за смяна на концесията в Банско, че „ не вижда подпомагане на Борисов по повод реализацията на втори въжен превоз “. Затова той, Симеонов, „ не желае да го вижда (Борисов) по-късно разработване “. Вицепремиерът даже си задавал въпроса: „ Какво правиш, господин Симеонов (в това правителство), като от всякъде ти връзват ръцете?! Всичко е допустимо да стане – да не мислите (към водещата), че аз съм от тези дето слушкат и папкат, и желаят да си начешат егото (с присъединяване в кабинета)?! “
Сега е редно политическите коментатори с обезпокоителен искра в очите да стартират да преследват виновните фактори в страната с въпроси има ли напрежение в кабинета, какъв брой е постоянна обединението, какво ще стане, в случай че изпълнителната власт се срути при започване на председателството ни и така нататък
Но и те се измориха да задават едни и същи въпроси. Защото обстановката се повтаря и всякога е все по-малко забавна и буди все по-малко същинска паника за политическата непоклатимост.
На Борисов може и да не му върви с съдружните сътрудници, само че кабинетът си върви. И повода е, че смутителят на спокойствието е все еднакъв – Валери Симеонов. Че дейностите му наподобяват импулсивни и несъгласувани с никого, даже с сътрудниците му в "Обединени патриоти " – водачите на Вътрешна македонска революционна организация и „ Атака “ Красимир Каракачанов и Волен Сидеров.
Не инцидентно и средностатистическият жител е забелязал това и съгласно последното огласено социологическо изследване – на Центъра за разбори и маркетинг, с отговорите си на въпроса кой от министрите прави най-вече гафове е сложил Валери Симеонов преди всичко. Почти всеки пети мисли по този начин или 19,1% от запитаните са написали неговото име, отговаряйки на заложения в свободна форма въпрос на анкетата.
Коалиционните сътрудници на Симеонов в "Обединени патриоти " – Волен Сидеров и Красимир Каракачанов от своя страна гледат много-много да не разясняват изявите му, да ги премълчават, а когато няма по какъв начин, да ги омаловажават с пояснения за самобитния му жанр на изложение и възприятие за комизъм. След което - бързо да сменят тематиката.
Стилът на вицепремиера Симеонов несъмнено е неповторим. Колко други случаи в най-новата българска история има, когато заместител на министър-председателя, водач на партия от съдружния формат, съобщи, че ръководителят на изпълнителната власт се държи като „ тираничен, като владетел, като едноличен водач “ и този съюз да оцелее?! А тъкмо по този начин се произнесе Валери Симеонов по адрес на Бойко Борисов на 20 ноември. Тогава мотивът бе оставката на ръководителят на Народното събрание Димитър Главчев.
Тогава Симеонов изригна: „ Изключително неточно е аз да узнавам от медиите за следващото освобождение на човек, и то на ръководител на Народното събрание. " След изразяването на отвращение, последва закана: "Ако Борисов желае кабинет на малцинството - няма проблем. “ И през вчерашния ден последователността бе такава - първо "изработването ", след това - "не съм от тези, дето слушкат и папкат ".
Също толкоз пикантен бе вицепремиерът Симеонов два месеца по-рано – на 20 септември. „ Напоследък нямаме разговор с Бойко Борисов и съдружните сътрудници. От два месеца не сме правили съдружен съвет”, изрече Симеонов в предаването „ Лице в лице” по БТВ. И съобщи, че един от главните проблеми са безпринципните партийни назначения.
Всичките тези изригвания обаче са като лятна стихия – гърми-гърми, а след пет минути грее слънце. Не водят до смяна на политическия пейзаж. Колкото по-люто се заканва Симеонов на Борисов, толкоз по-голяма е вероятността за бързо помиряване. Нищо чудно още на следващия ден вицепремиерът да съобщи в някоя медия, че публицистите си измислят и преувеличават. Неговият диалог с публицистите никак не върви безпрепятствено, изключително откакто реши да съди четири национални медии, само че това е обособена тематика.
Да се върнем на огромния въпрос за съдружните взаимоотношения.
След 1989 година съвсем всички държавни управления, управлявали България, са били съдружни. Коалиционните сътрудници рядко са идентични, единият е младши. А за по-малките сътрудници е особено умеенето майсторски да извиват ръце и по този начин да реализират бройка на министрите си в кабинета, несъразмерна на електоралната им тежест. Не единствено у нас е по този начин. Но зад всичко по предписание стои несъгласието с съответна политика, което може да бъде изразено и по по-остър метод. Колкото и да гневни обаче, политиците гледат да мерят приказките си. Както споделя народът – имат цедилка на езика.
Представяте ли си какво би станало, в случай че Ахмед Доган беше споделил за Симеон Сакскобургготски, че се държи като „ владетел “? Тошо Пейков или Веселка Драганова (мандатоносителите в кабинета на Царя) пък да бяха изрекли, че министър председателят ги е „ изработил “? А самият Симеон да бе споделил нещо сходно за Станишев? На „ Дондуков “ 1 и в Народното събрание несъмнено щеше да има земетресение от 8-ма степен.
Борисов е министър председател за трети път, само че единствено първото му държавно управление бе независимо – на ГЕРБ, въпреки и на малцинството. Вторият кабинет „ Борисов “ бе с поддръжката на Реформаторския блок. И двете държавни управления не изкараха цялостния си мандат, само че не тъй като бяха взривени от вътрешната страна или неодобрени в Народното събрание. Отидоха си предварително, тъй като Борисов по този начин реши. Първият път – поради митингите на улицата. Втория – поради загубата на президентските избори. И в двата случая Министерският съвет разполагаше с поддръжка в Народното събрание, която разреши на Бойко Борисов да направи това, което е решил. В случая – да подаде оставка и да провокира предварителни избори.
Всеки партиен водач, станал министър-председател, би предпочел да ръководи независимо. Така нещата са „ по-чисти “, както твърдеше и самият Борисов през 2009 година, громейки тройната коалиция.
В 41-ото Народно заседание ГЕРБ докосна безспорната победа, както се показват спортните коментатори, със своите 117 мандата. Това му разреши да ръководи независимо. Но на изборите през 2014 година ГЕРБ взе единствено 84 мандата, в този момент има малко повече – 95, само че незадоволително за безапелационно независимо ръководство. Волята на гласоподавателя направи обединенията наложителни. Сигурно и отсега нататък ще е по този начин.
Може да се спори по кое време на Борисов му е било по-лесно. С реформаторите или с патриотите? С устатия Радан Кънев или с устатия Валери Симеонов?
Но до момента в който Кънев водеше разногласието с Борисов от кардинална основа, кои са правилата, на които стъпва Симеонов, с цел да нападна Борисов?
ДСБ смъкна политическото си доверие от кабинета „ Борисов 2 “ след няколкочасово съвещание на националното си управление. Причината бе отводът, съгласно тъмносините, от промени в правосъдната система. Партията и до ден сегашен пази тази позиция и упорства за радикални промени в правосъдната система. Нещо повече – трансформира тематиката в маркер, с който прави оценка обособените политически субекти.
Нищо сходно не виждаме при Валери Симеонов. И да е имало съвещание на националното управление на НФСБ, на което е прозвучала рецензия към кабинета, а водачът на партията е получил мандат да сложи остро пред Бойко Борисов въпроса Х и въпроса Y, публиката не е схванала. Последният конгрес на НФСБ, за който се чу, бе конгресът на партията на 28 октомври. На него Симеонов бе избран отново за ръководител единомислещо, без „ срещу “ и „ въздържали се “. Това дава ли му право да нападна премиера както откри за добре, без да желае мандат за това от оперативното й управление?
Темата визира членовете на НФСБ.
Всички жители обаче, без значение дали изобщо членуват в някоя партия, би трябвало да знаят от какви идейни позиции се нападна властта. Защото офанзивата към премиера е директна опасност за изпълнителната власт. По българската конституция отиде ли си министър председателят, си отпътува и държавното управление. Един съдружен сътрудник, колкото и да е дребен, разполага с доста по-голяма опция да смъкна държавното управление от опозицията, колкото и да е огромна. Народното събрание е работодателят на Министерския съвет и в случай че един кабинет загуби поддръжка в Народното събрание, пада. Без НФСБ няма държавно управление.
Валери Симеонов обаче очевидно не мисли да бута държавното управление, другояче би погледнал със благосклонност към настояването на съмнение и би обмислял по какъв начин да го поддържа, да вземем за пример. Такива са политическите правила. Неговият коментар за водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова в подтекста на бъдещия избор, изработен в същото изявление за ВИТ, обаче бе „ кой я слуша тая изобщо “. Симеонов изрично изрази отношението си към главния инструмент на опозицията с думите „ избор на съмнение, ау, какъв смут “ и „ объркАла се е! “ Последното, съответно за Нинова, която не била внесла нито един сигнал за корупция в прокуратурата, до момента в който той самият бил „ изплющял “ там един куп.
С огромна част от медийните си изяви вицепремиерът слага непостижими задания на политолозите. Не е елементарно зад такива думи да се съзре политическата линия. Но пък ясно се чува езикът. Който мъчно би могъл да бъде наименуван политически, прилагателни като „ просташки “ и „ кръчмарски “ по му прилягат.
Не за пръв път български политици употребяват сходна лексика. И Радан Къдев се прочу с оня „ Бай “ по адрес на Борисов. Но той използваше махленски език не тъй като му е характерен, а с цел да покаже, че в политическите връзки (в случая с ГЕРБ и в Бойко Борисов) е достигната рискова граница.
Случаят със Симеонов явно е различен. И с езика му, и с политическите му митинги.
Щом зад тях не стоят хрумвания (дух), какво стои – материя?
Какво значат непрекъснатите му хвалби – пристигам от действителния бизнес и желая да свърша нещо действително в подтекста на изчезнали хрумвания? Не желая да напиша това, за което се сещам, че господинът обича да съди медии.
Ако безкористно искаш да работиш за развиването на туризма, само че си политик, не може да не изслушаш и двете страни в разногласието за втория въжен превоз на Банско. Слагането на етикети, неглижирането на едната позиция не е по разпоредбите на политиката. Дори преди 10 ноември се искаше мнението на „ трудовите колективи “.
Предстои председателство. Да му мислят преводачите. Те са привикнали с равния европейски звук, в който изразите са едни и същи и приводът върви безпрепятствено. Сега ще се поизпотят, до момента в който преведат „ изработването “ и „ изплющяването “. Няма метод Симеонов да не се изкуши „ да изплющи “ Борисов пред съсредоточения поглед на целия Европейски съюз, та министър председателят да си знае и да не го „ работи “.
Сложна тематика за размисъл. На Борисов. За избора на съдружни сътрудници.
Автор: Красина Кръстева
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ