Димитровден – поверия, предания и обреди
На празника, който се празнува на 26 октомври, имен ден имат всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни.
Прочетете още
Българската православна черква уважава паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски. Роден в град Солун през ІІІ век, той бил учтив като християнин. Добре просветен и талантлив с доста качества, известно време Димитър заемал висок боен пост. Баща му бил градоначалник на Солун – част от Римската империя по това време. След гибелта на татко си, младежът на собствен ред бил назначен за градоначалник. Заради това, че разпространявал Христовата религия, бил хвърлен в пандиза, а по-късно погубен. Още приживе правил чудеса. Лекувал и давал очакване даже и от тъмницата. Чудотворни изцеления се правили и в дребния храм, издигнат на гроба му. Църковните песнопения пресъздават достолепията на Св. Димитър съгласно неговото житие.
Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – знак на неверника-антихрист. Предание споделя по какъв начин дружно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, по тази причина ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.
Друго българско национално поверие показва Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в разнообразни направления. Георги му зарекъл, че в случай че види от стряха кръв да капе, то значи е починал.
След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по приятелски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.
В националните показа пристигна ли св. Димитър на коня си от брадата му стартира да пада сняг, т.е идват зимата и студът.
На Димитровден на трапезата се подготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел в случай че именикът е мъж, и с кокошка - в случай че е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се поставя варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки или просто печени ябълки, рачел, тиква.
На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели така наречен " сглядно хоро " (от " сгляда, сгледа " – избор на мома) пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до през днешния ден се отбелязва с фамилни и общоселски събори, а песните и хората са неизменима част от тях.
В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден - по този начин групирали българите сезоните. Границата сред годишните сезони имали селскостопански темперамент.
Димитровден е изпълнен с доста гадания за идната зима и година: в случай че месечината е цялостна - цялостен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта против празника, овчарите хвърляли в кошарата една сопа. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се считало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия посетител, стъпил в дома /полазник/, добър и състоятелен ли е гостът, такава ще е и годината. По остарял бит на имен ден се върви натрапен и се носят бели цветя за именика, с цел да е богатства зимата. Цветята се увиват с червен конец, с цел да са здрави имениците цяла година.
Прочетете още
Българската православна черква уважава паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски. Роден в град Солун през ІІІ век, той бил учтив като християнин. Добре просветен и талантлив с доста качества, известно време Димитър заемал висок боен пост. Баща му бил градоначалник на Солун – част от Римската империя по това време. След гибелта на татко си, младежът на собствен ред бил назначен за градоначалник. Заради това, че разпространявал Христовата религия, бил хвърлен в пандиза, а по-късно погубен. Още приживе правил чудеса. Лекувал и давал очакване даже и от тъмницата. Чудотворни изцеления се правили и в дребния храм, издигнат на гроба му. Църковните песнопения пресъздават достолепията на Св. Димитър съгласно неговото житие.
Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – знак на неверника-антихрист. Предание споделя по какъв начин дружно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, по тази причина ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.
Друго българско национално поверие показва Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в разнообразни направления. Георги му зарекъл, че в случай че види от стряха кръв да капе, то значи е починал.
След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по приятелски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.
В националните показа пристигна ли св. Димитър на коня си от брадата му стартира да пада сняг, т.е идват зимата и студът.
На Димитровден на трапезата се подготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел в случай че именикът е мъж, и с кокошка - в случай че е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се поставя варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки или просто печени ябълки, рачел, тиква.
На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели така наречен " сглядно хоро " (от " сгляда, сгледа " – избор на мома) пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до през днешния ден се отбелязва с фамилни и общоселски събори, а песните и хората са неизменима част от тях.
В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден - по този начин групирали българите сезоните. Границата сред годишните сезони имали селскостопански темперамент.
Димитровден е изпълнен с доста гадания за идната зима и година: в случай че месечината е цялостна - цялостен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта против празника, овчарите хвърляли в кошарата една сопа. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се считало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия посетител, стъпил в дома /полазник/, добър и състоятелен ли е гостът, такава ще е и годината. По остарял бит на имен ден се върви натрапен и се носят бели цветя за именика, с цел да е богатства зимата. Цветята се увиват с червен конец, с цел да са здрави имениците цяла година.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ