Евродепутатът Елена Йончева: Медийната свобода не е даденост, а ежедневна битка
Медийната независимост е борба: на всеки един публицист, на всяка една медия, по всяка една тематика. Въпросът е, когато водим тази борба и се усещаме застрашени, да забележим, че има един медиен акт, който може да ни помогне в тази борба. Медийният акт няма да ни подсигурява успеха, само че ще ни помогне да вървим по този път. Това сподели евродепутатът Елена Йончева (ДПС, независим) за, който коментира по какъв начин се приема европейското законодателство и по какъв начин се ползва в България. Темата на изявлението бе Европейският акт за свободата на медиите – първият общоевропейски правилник, който цели да отбрани независимостта на медиите и публицистите в Европейския съюз (ЕС). Законът влезе в действие на 7 май 2024 година, само че множеството от неговите разпореждания започнаха да се ползват на 8 август 2025, а член 20-и ще влезе в действие на 8 май 2027 година
Регламентът, по думите на Елена Йончева, която беше негов докладчик в сянка при дебатите в Европейския парламент, съставлява „ амбициозна рамка “, която за първи път вкарва общи правила за отбрана на публицистичната самостоятелност и медийния плурализъм във всички страни членки на Европейски Съюз.
Според Елена Йончева, която има взор от две страни: като евродепутат, само че и като дълготраен публицист, три са основните детайли на Европейския акт за свободата на медиите. Първият е отбраната от политическа интервенция и ограничението на потреблението на шпионски програмен продукт против публицисти. Регламентът планува директна възбрана за въздействие върху публицистичните решения, както и строги условия, при които могат да се вършат изключения, свързани с националната сигурност и тежки закононарушения.
Вторият значим детайл е прозрачността на медийната благосъстоятелност и концентрацията на пазара. Актът вкарва условия за обществено обявяване на действителните притежатели на медиите и за оценка на въздействието на огромните сливания и придобивания върху медийния плурализъм. Елена Йончева отбелязва, че в регламента има и слаби места, защото част от ограниченията са целесъобразни и не са подкрепени с задоволително строги наказания.
Третият главен аспект визира връзките сред медиите и огромните онлайн платформи. Европейският акт за свободата на медиите вкарва специфичен режим за медийното наличие в платформи като Meta, YouTube и X, в това число обвързване за авансово известяван при унищожаване на наличие и опция за предпочитано разглеждане на тъжби.
Дебатите по приемането на Акта за свободата на медиите в Европейския парламент бяха сложни, уточни Елена Йончева. Споровете, по думите ѝ, постоянно са били сред национални делегации, а не сред политически групи, като най-острите различия сред страни от Западна и Източна Европа са се откроили по тематиката за националната сигурност и допустимостта на наблюдаване над публицисти.
Европейският акт за свободата на медиите е към момента във своя ранен стадий на използване. Затова по думите й въздействието му върху публицистичната самостоятелност, върху това по какъв начин работят медиите, по какъв начин се усещат публицистите по отношение на тяхната журналистическа независимост, към този момент е неразбираемо. „ Смятам, че е прекомерно рано да се даде безапелационна оценка. Засега законът наподобява по-скоро като добра рамка “, уточни евродепутатката.
„ Медийният акт има упоритостта да се опълчи фактически на разпространяването на дезинформация. Има упоритостта оптимално да понижи държавния надзор, политическия надзор върху медиите, да понижи спада на загубата на журналистическа самостоятелност, в това число в редица страни в Европейския съюз “, посочи Елена Йончева.
По мотив използването на Европейския акт за свободата на медиите в България Йончева уточни, че процесът по привеждане на националното законодателство в сходство с регламента към момента не е завършил. Тя акцентира нуждата от по-ясни правила за отбрана на публицистите, по-строг надзор върху потреблението на специфични разследващи средства и по-голяма бистрота на собствеността на медиите.
„ Законът изисква цялостна бистрота на действителния притежател, освен на номиналния, би трябвало фактически да има цялостна бистрота чия е собствеността “, уточни Елена Йончева. При централизация, съгласно нея, би трябвало да има оценка за плурализъм. „ В България това към момента е огромен проблем. Много медии са благосъстоятелност на офшорни компании, свързани компании или непрозрачни холдинги. Нужни са нови стъпки, да вземем за пример електронен обществен указател - на действителния притежател, освен на номиналния - на всички медии. Трябва да има обвързване за годишна актуализация. Трябва да има наказания при укриване, санкции, прекъсване на лиценза “, посочи Елена Йончева.
Гледайте целия диалог с нея в
Слушайте в и
Следете и рубриката
По тематиката „ Европейският акт за свободата на медиите “ прочетете и
Регламентът, по думите на Елена Йончева, която беше негов докладчик в сянка при дебатите в Европейския парламент, съставлява „ амбициозна рамка “, която за първи път вкарва общи правила за отбрана на публицистичната самостоятелност и медийния плурализъм във всички страни членки на Европейски Съюз.
Според Елена Йончева, която има взор от две страни: като евродепутат, само че и като дълготраен публицист, три са основните детайли на Европейския акт за свободата на медиите. Първият е отбраната от политическа интервенция и ограничението на потреблението на шпионски програмен продукт против публицисти. Регламентът планува директна възбрана за въздействие върху публицистичните решения, както и строги условия, при които могат да се вършат изключения, свързани с националната сигурност и тежки закононарушения.
Вторият значим детайл е прозрачността на медийната благосъстоятелност и концентрацията на пазара. Актът вкарва условия за обществено обявяване на действителните притежатели на медиите и за оценка на въздействието на огромните сливания и придобивания върху медийния плурализъм. Елена Йончева отбелязва, че в регламента има и слаби места, защото част от ограниченията са целесъобразни и не са подкрепени с задоволително строги наказания.
Третият главен аспект визира връзките сред медиите и огромните онлайн платформи. Европейският акт за свободата на медиите вкарва специфичен режим за медийното наличие в платформи като Meta, YouTube и X, в това число обвързване за авансово известяван при унищожаване на наличие и опция за предпочитано разглеждане на тъжби.
Дебатите по приемането на Акта за свободата на медиите в Европейския парламент бяха сложни, уточни Елена Йончева. Споровете, по думите ѝ, постоянно са били сред национални делегации, а не сред политически групи, като най-острите различия сред страни от Западна и Източна Европа са се откроили по тематиката за националната сигурност и допустимостта на наблюдаване над публицисти.
Европейският акт за свободата на медиите е към момента във своя ранен стадий на използване. Затова по думите й въздействието му върху публицистичната самостоятелност, върху това по какъв начин работят медиите, по какъв начин се усещат публицистите по отношение на тяхната журналистическа независимост, към този момент е неразбираемо. „ Смятам, че е прекомерно рано да се даде безапелационна оценка. Засега законът наподобява по-скоро като добра рамка “, уточни евродепутатката.
„ Медийният акт има упоритостта да се опълчи фактически на разпространяването на дезинформация. Има упоритостта оптимално да понижи държавния надзор, политическия надзор върху медиите, да понижи спада на загубата на журналистическа самостоятелност, в това число в редица страни в Европейския съюз “, посочи Елена Йончева.
По мотив използването на Европейския акт за свободата на медиите в България Йончева уточни, че процесът по привеждане на националното законодателство в сходство с регламента към момента не е завършил. Тя акцентира нуждата от по-ясни правила за отбрана на публицистите, по-строг надзор върху потреблението на специфични разследващи средства и по-голяма бистрота на собствеността на медиите.
„ Законът изисква цялостна бистрота на действителния притежател, освен на номиналния, би трябвало фактически да има цялостна бистрота чия е собствеността “, уточни Елена Йончева. При централизация, съгласно нея, би трябвало да има оценка за плурализъм. „ В България това към момента е огромен проблем. Много медии са благосъстоятелност на офшорни компании, свързани компании или непрозрачни холдинги. Нужни са нови стъпки, да вземем за пример електронен обществен указател - на действителния притежател, освен на номиналния - на всички медии. Трябва да има обвързване за годишна актуализация. Трябва да има наказания при укриване, санкции, прекъсване на лиценза “, посочи Елена Йончева.
Гледайте целия диалог с нея в
Слушайте в и
Следете и рубриката
По тематиката „ Европейският акт за свободата на медиите “ прочетете и
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ