Браво на министрите - затворени занимални, но отворени кръчми
На държавното управление е добре да се задават от време на време логичен задания. Разбира се, съобразени с интелектуалното му равнище. В нашия случай и гатанки евентуално ще свършат работа. Например: кое тежи повече - кило желязо или кило памук?
Далеч съм от мисълта да допускам министрите на Борисов в разумно мислене. Защото цялата им работа по ковид изключва съществуването на такова.
Как другояче можем да си разбираем и оставящи отворени кръчмите? С какво кръчмите са по-важни за обществото? За тях и обезщетения ще има, а за занималните? Те постоянно са били и не престават да бъдат последната грижа на страната. Тя с учебните заведения колкото да смогва да се оправя и ги е оставила на самотек, какво остава за някаква помощ към един значим, даже жизненоважен за действието на стопанската система и за сигурността на децата бранш.
Колко логичност се желае, с цел да осъзнаеш, че едно дете, в случай че не учи през целия ден, има потребност или от родител, или от занималня? Бабите и дядовците, в случай че инцидентно са останали живи, в голямата си част също работят. Какво следва тогава - единият родител напуща работа? Или децата вървят с родителите на работа? Или N-ти епизод на " Сам у дома ", този път - посред пандемия?!
Ако обстановката с вируса е към този момент прекомерно сериозна и върви към локдаун, първо би трябвало да затворят заведенията. В множеството страни в Европа и никой не стачкува - оттова се взема единствено храна за у дома. Да не приказваме, че нашенските кръчмари в никакъв случай няма да спазят това за дистанцията сред масите. Абсурд.
Каква е логиката децата да вървят в учебно заведение, да се тъпчат по 30 в стая, а да не вървят на езикова школа или занималня, където не се събират повече от десетина в едно помещение?
Работещ вид би било разписването на здравни противоепидемични правила за разстояние, за стерилизация и така нататък, само че не и затваряне. То би било разумно единствено при затваряне на учебните заведения, каквото към този момент не се планува в народен мащаб.
Тук поражда въпросът за какво е толкоз мъчно да се премине на образование онлайн и какво пречи до края на пандемията да се учи в случай че не напълно, то най-малко най-вече по този начин? Трудно е по доста аргументи и първата е личната ни ниска цифрова просвета като нация.
![Гимназии и университети минават на онлайн образование, затварят нощни клубове и нощни заведения]( "Гимназии и университети минават на онлайн образование, затварят нощни клубове и нощни заведения")
Гимназии и университети минават на онлайн образование, затварят нощни клубове и нощни заведения
Преустановяват се присъствените образователни занятия за учениците от гимназиален стадий на обучение в цялата страна. Това излиза наяве от нова...
Разбира се, онлайн образованието има и плюсове, и минуси. Но в българските условия то страда най-много от експертен недостиг - нито учителите, нито родителите са доста наясно по какъв начин работи това нещо. У нас едвам тази година - - имаме онлайн преподаване. Нещо, към което частният бранш в образованието се е ориентирал още преди десетина години. Нещо, което в множеството западноевропейски страни е напълно обикновено. А в България има остри реакции и от учителите, и от родителите, тъй като " не било същото ". Да, не е, само че светът върви към цифровизация и колкото по-рано свикнат подрастващите с това, толкоз по-лесно ще им бъде да работят и да живеят във все по-свързаната с онлайн уменията действителност.
учителите да работят със лични преносими компютри? Предвид материалното им положение, постоянно тези компютри са фамилни. Тези учители имат и деца! Е, добре, в случай че и родителят, и детето имат занятия едновременно, какво вършим?
Нека да кажем нещо и за компютрите. Преди повече от 10 години Intel проведоха в Македония един журналистически рейд, обвързван с технологиите в образованието. И с очите си видях безчет " дечиня с лаптопчиня " от разнообразни възрасти. Македония към този момент се беше подредила в челната петорка в Европа по съоръжение на учебните заведения с компютри. И това беше финансирано от македонското държавно управление, не с капачки или с дарения от родители. Разбира се, попитах? Отговорът - всекидневен - беше: Много подкупи се желаят от вашето министерство. Преди 10 години! No comment.
Ако най-малко малко здрав разсъдък е останал в нечия министерска глава, дано да вземе заслужено и вярно решение за кръчмите и занималните. Защото кило желязо и кило памук тежат еднообразно.
Автор: Евелина Гечева
Далеч съм от мисълта да допускам министрите на Борисов в разумно мислене. Защото цялата им работа по ковид изключва съществуването на такова.
Как другояче можем да си разбираем и оставящи отворени кръчмите? С какво кръчмите са по-важни за обществото? За тях и обезщетения ще има, а за занималните? Те постоянно са били и не престават да бъдат последната грижа на страната. Тя с учебните заведения колкото да смогва да се оправя и ги е оставила на самотек, какво остава за някаква помощ към един значим, даже жизненоважен за действието на стопанската система и за сигурността на децата бранш.
Колко логичност се желае, с цел да осъзнаеш, че едно дете, в случай че не учи през целия ден, има потребност или от родител, или от занималня? Бабите и дядовците, в случай че инцидентно са останали живи, в голямата си част също работят. Какво следва тогава - единият родител напуща работа? Или децата вървят с родителите на работа? Или N-ти епизод на " Сам у дома ", този път - посред пандемия?!
Ако обстановката с вируса е към този момент прекомерно сериозна и върви към локдаун, първо би трябвало да затворят заведенията. В множеството страни в Европа и никой не стачкува - оттова се взема единствено храна за у дома. Да не приказваме, че нашенските кръчмари в никакъв случай няма да спазят това за дистанцията сред масите. Абсурд.
Каква е логиката децата да вървят в учебно заведение, да се тъпчат по 30 в стая, а да не вървят на езикова школа или занималня, където не се събират повече от десетина в едно помещение?
Работещ вид би било разписването на здравни противоепидемични правила за разстояние, за стерилизация и така нататък, само че не и затваряне. То би било разумно единствено при затваряне на учебните заведения, каквото към този момент не се планува в народен мащаб.
Тук поражда въпросът за какво е толкоз мъчно да се премине на образование онлайн и какво пречи до края на пандемията да се учи в случай че не напълно, то най-малко най-вече по този начин? Трудно е по доста аргументи и първата е личната ни ниска цифрова просвета като нация.
Преустановяват се присъствените образователни занятия за учениците от гимназиален стадий на обучение в цялата страна. Това излиза наяве от нова...
Разбира се, онлайн образованието има и плюсове, и минуси. Но в българските условия то страда най-много от експертен недостиг - нито учителите, нито родителите са доста наясно по какъв начин работи това нещо. У нас едвам тази година - - имаме онлайн преподаване. Нещо, към което частният бранш в образованието се е ориентирал още преди десетина години. Нещо, което в множеството западноевропейски страни е напълно обикновено. А в България има остри реакции и от учителите, и от родителите, тъй като " не било същото ". Да, не е, само че светът върви към цифровизация и колкото по-рано свикнат подрастващите с това, толкоз по-лесно ще им бъде да работят и да живеят във все по-свързаната с онлайн уменията действителност.
учителите да работят със лични преносими компютри? Предвид материалното им положение, постоянно тези компютри са фамилни. Тези учители имат и деца! Е, добре, в случай че и родителят, и детето имат занятия едновременно, какво вършим?
Нека да кажем нещо и за компютрите. Преди повече от 10 години Intel проведоха в Македония един журналистически рейд, обвързван с технологиите в образованието. И с очите си видях безчет " дечиня с лаптопчиня " от разнообразни възрасти. Македония към този момент се беше подредила в челната петорка в Европа по съоръжение на учебните заведения с компютри. И това беше финансирано от македонското държавно управление, не с капачки или с дарения от родители. Разбира се, попитах? Отговорът - всекидневен - беше: Много подкупи се желаят от вашето министерство. Преди 10 години! No comment.
Ако най-малко малко здрав разсъдък е останал в нечия министерска глава, дано да вземе заслужено и вярно решение за кръчмите и занималните. Защото кило желязо и кило памук тежат еднообразно.
Автор: Евелина Гечева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ