Странни случаи на посмъртно раждане в ковчег
На пръв взор може да наподобява, че това е някаква ексцентрична нова мода, само че раждане в ковчег е фактически събитие, при което дамата изкарва ембриона от тялото си откакто е умряла. Този феномен се е случвал рядко в предишното и науката към момента не е изцяло наясно с аргументите за появяването му.
В университетските среди раждането в ковчег е познато като посмъртно ембрионално изхвърляне. По време на гниенето човешкото тяло създава естествени газове, които предизвикват отоци. Затворените в корема газове стартират да притискат утробата, избутвайки по този метод нероденият ембрион. Този развой не е изучен задълбочено, а и не се случва при всяка умряла бременна. Химическите съставки, които се употребяват в наши дни, отстраняват естествените телесни течности, които предизвикват отоци, а по този начин посмъртното ембрионално изхвърляне става съвсем невероятно.
Ембрион, намиращ се сред краката на майката. Cerpen Horor Средновековно посмъртно раждане
Все отново в медицински документи от XVI до XVIII век можем да открием сведения за това неизмеримо събитие. В енорийски указател от XVII век се оповестява, че „ На 20 април 1650 година беше заровена Ема, дамата на Томас Топлас, която родила дете два часа откакто е положена в гроба “.
В историческите сведения можем да намерим и история за жена, която умряла по време на бременност в Брюксел през 1633 година Три дни по-късно ембрионът е открит „ висящ сред бедрата “. Подобни случки са отбелязвани от значителен брой европейски доктори и историци.
Appleby et al. 2012 Разпознаване на посмъртни раждания
Идентифицирането на този развой може да се окаже доста мъчно от биоархеологическа позиция, тъй като от човешкото тяло остава единствено скелет. Присъствието на жена и ембрион не е задоволително, тъй като е допустимо да са положени дружно даже и ембрионът да е живороден и двамата са умряли едновременно. От огромно значение за разпознаването на това събитие са местоположението и позиционирането на двата комплекта остатъци.
Първо и най-важно е главата на ембриона да е ориентирана в противоположна посока по отношение на главата на майката. След това би трябвало да се обясни дали ембрионът е задоволително млад, или става въпрос за умряло новородено.
Въпреки че този развой не се случва изключително постоянно, той въпреки всичко провокира любознанието на археолозите. Нерядко биват откривани дами, заровени с неродени или новородени деца. Археолозите би трябвало да внимават по какъв начин интерпретират пространствените взаимоотношения сред двете тела. Ако те са едно до друго, евентуално става въпрос за сполучливо раждане, последвано от затруднения и гибел за майката и ембриона. Ако пък ембрионът се намира сред краката на майката, то най-вероятно това е случай на посмъртно раждане – развой, който несъмнено има потребност от повече проучване.
Оригиналната публикация е дело на Кати Емери (Katy Emery) и е оповестена в Bones Don’t Lie.
Ancient Origins
