Казахстан не иска обувките на Лукашенко
На пръв взор наподобява по този начин, че двамата претърпяват нещо сходно. Александър Лукашенко и Касъм-Жормат Токаев съумяват да преодолеят митингите, надлежно в Беларус през 2020-та и в Казахстан при започване на тази година. Макар и не решаваща, държавните глави на въпросните страни получават поддръжката на техния сътрудник, съветският президент Владимир Путин. Властта и в Минск, и в Нур Султан оцелява. Но в случай че поддръжката от Русия за Беларус да понижи в допълнение опцията за лавиране на Лукашенко, компрометирайки още повече суверенитета на Минск, то към днешна дата нещата в Казахстан наподобяват по-различни.
В рамките на няколко дни, Токаев взе участие на два интернационалните стопански форума: в Санкт Петербург и в Доха. И на двете места казахският президент бе пореден в позиционирането си по отношение на войната в Украйна. Първо, Токаев съобщи, че Нур Султан няма да признае съветските квази-държави в Източна Украйна. Второ, че правилото на суверенитет и интегритет на националната страна би трябвало да е предпочитан пред този на самоопределението на народите.
Лукашенко обаче към този момент няма сходна независимост на изявление. Това, че Москва му оказа помощ да остане на власт, не значи, че руснаците са го създали на цената на връзките им с белоруската съпротива. Да, Кремъл може да жонглира сред нея и Лукашенко, в случай че последният не се държи дисциплинирано, и президентът на Беларус знае това отлично. За първи път предходната година, седем след анексирането на Крим, белоруският държавен глава най-накрая съобщи в чист тип, че полуостровът е съветски.
Междувременно силата на " прегръдката " на Кремъл се усили още повече, доколкото в Беларус бяха дислоцирани съветски въоръжени сили, откъдето част от тях нахлува в Украйна при започване на военната акция против последната. Следваща евентуална стъпка е разполагана на съветско нуклеарно оръжие още веднъж на територията на Беларус. Последното към този момент е допустимо след конституционните промени в Беларус, другояче предопределени да усилят властта на Лукашенко в страната. Но дали те ще се осъществят на процедура през днешния ден зависи колкото от белоруския президент, толкоз и от съветския му сътрудник. Възможността за " интеграция " сред Русия и Беларус продължава да е настояща алтернатива, още повече, че след упоменатите митинги в Минск през 2020-та година, съпротивителните сили на белоруския държавен глава против сходен сюжет са компрометирани дефинитивно. Путин държи Лукашенко в непрестанен шах, само че съзнателно няма да го матира, тъй като съветският президент към момента избира настоящия си белоруски сътрудник пред неговата съпротива.
Въпреки меката позиция към оня миг на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев по отношение на анексията на Крим от Русия, то Нур Султан (а преди този момент Астана) нито тогава, нито в този момент признават полуострова за съветски. Същата линия се държи и от наследника на Назарбаев, Токаев, по отношение на така наречен Луганска и Донецка национални републики в Донбас. Казахстан, макар че е член на Евразийския стопански съюз (нещо повече, Нур Султан е в митнически съюз с Москва и Минск) и на Организацията на контракта за групова сигурност (който дислоцира военни за потушаването на казахските митинги при започване на годината страната), има съществени съображения по отношение на реставрирането на руския експанзионизъм от страна на Владимир Путин. Най-малкото, тъй като милитаристичната външна политика на Русия от ден на ден се базира на лингвистично-етнически категории, а не на такива като национални граници и народен суверенитет, което допуска, че съветският езиково-славянски " мир " би трябвало да съответствува с политическия. Затова реставрацията на руския експанзионизъм се случи към този момент в Кавказ (Южна Осетия и Абхазия) и се осъществя сега и по отношение на Украйна (чрез военни средства), и по отношение на Беларус (чрез политико-икономически инструменти).
Наличието на устойчиво съветско малцинство (поне 20% от населението), съсредоточено най-вече в северната част на страната, е съществена причина Нур Султан да вижда себе си от евентуално губещите субекти на интернационалната сцена при продължаваща екстраполация на съветската страна отвън личните й граници. Казано простичко, Казахстан не желае да взе участие нито в белоруския сюжет (политико-икономически " интегритет " с Русия), нито в украинския (насилствено присвояване на територии и чертане на нови граници).
Въпреки че Казахстан се пробва да не се трансформира в колатерална жертва на глобите, наложени от Европейски Съюз на Русия, Нур Султан не може да си разреши да води политика, която стопански изолира своя по-голям комшия, защото Русия по традиция е един от най-големите търговски сътрудници на Казахстан. Именно в последното се крие и другият главен инструмент, наред с съветското население в Казахстан, който е разполагаем на Москва, когато тя желае да глоби държанието на Нур Султан.
Става дума за това, че извънредно огромна част от износна на нефт, добиван в Казахстан, се изнася през територията на Русия (чрез тръбата на Каспийския тръбопроводен консорциум, доставяща казахските въглеводороди от находището Тенгиз до пристанището Новоросийск на Черно Море). През тази тръба от началото на 2022-та година е минал съвсем 86% от целия нефт, който Казахстан е експортирал. След упоменатите изявления на Токаев на икономическия конгрес в Санкт Петербург, съгласно които Нур Султан няма да признае съветските квази-държави в Източна Украйна, износът на казахското черно злато през Новоросийск бе прекратен. Като публична причина за това бе посочено установяването на неизбухнали морски мини от Втората международна война наоколо до пристанището, което би заплашило активността на танкерите (в същото време обаче съветски нефт продължава да бъде изнасян оттам). Но в действителност с този ход Владимир Путин санкционира и Токаев, и Европейски Съюз, който е главният адресат на казахския нефт, превозен през тръбата на Каспийския консорциум.
Но за това, че Казахстан е в наказателното полезрение на Русия, има и други аргументи. Така да вземем за пример, Москва вижда възходящата роля на Нур Султан в Съвета за съдействие на тюркскоговорещите страни, лидиран от Турция. Именно Анкара, чрез концепцията си за Среден кулоар, свързващ Китай с Европейски Съюз, е главен маршрутен съперник на Русия при съединението на европейския консуматор и китайските артикули и услуги. Турция утилитарно упорства, че поради войната в Украйна, северният съветски маршрут сред Китай и Европейски Съюз е злепоставен, за разлика от южния, който минава през турска територия. Именно Казахстан е страната, в която съветският и турският кулоар се разделят, поемайки над или под Черно море.
Увеличаващият се размер на търговски връзки сред Нур Султан и Пекин също прави усещане на Кремъл (за 2021-ва година той, съгласно казахските данни, е на стойност 18.1 млрд $, а съгласно китайските - 25 милиарда долара). Към тях се прибавя и това, че точно Китай може да финансира тактиката на Нур Султан " Nurly Zhol " (Светъл път) за насърчаване на енергийния бранш, логистиката и инфраструктурата на Казахстан (до 2019-та година, китайските вложения в Казахстан са на стойност 27 милиарда долара). В същото време Европейски Съюз вкупом продължава да бъде най-големият вложител и търговски сътрудник на Нур Султан.
Разбира се, самата Москва е наясно, че стопански не може да се конкурира с Китай в Казахстан (и в Централна Азия по принцип). Пекин обаче работи далновидно, като не желае да рискува връзките си с Русия поради Казахстан, заради което Китай оставя Москва да бъде главният водещ сътрудник на Нур Султан по отношение на съдействието в защитата и сигурността. Макар че и тук нещата не са изключително гладки, поради това, че Казахстан закупи преди години китайския дрон Wing-Loong, a тази подписа съглашение с Турция за локално производство на безпилотния аероплан ANKA.
Самите казахски управляващи, които в огромната си част не престават да бъдат школувани в руските и съветските просветителни институции, нито могат, нито желаят да " скъсат " връзките си с Русия (защото те не желаят да заменят съветската взаимозависимост с китайска). Но обострените геополитически апетити на Москва, имащи и териториални измерения, вършат тъй че Нур Султан несъмнено да реагира резервирано на случките в интернационалните връзки на А обувките на Лукашенко са тесни за Токаев.
В рамките на няколко дни, Токаев взе участие на два интернационалните стопански форума: в Санкт Петербург и в Доха. И на двете места казахският президент бе пореден в позиционирането си по отношение на войната в Украйна. Първо, Токаев съобщи, че Нур Султан няма да признае съветските квази-държави в Източна Украйна. Второ, че правилото на суверенитет и интегритет на националната страна би трябвало да е предпочитан пред този на самоопределението на народите.
Лукашенко обаче към този момент няма сходна независимост на изявление. Това, че Москва му оказа помощ да остане на власт, не значи, че руснаците са го създали на цената на връзките им с белоруската съпротива. Да, Кремъл може да жонглира сред нея и Лукашенко, в случай че последният не се държи дисциплинирано, и президентът на Беларус знае това отлично. За първи път предходната година, седем след анексирането на Крим, белоруският държавен глава най-накрая съобщи в чист тип, че полуостровът е съветски.
Междувременно силата на " прегръдката " на Кремъл се усили още повече, доколкото в Беларус бяха дислоцирани съветски въоръжени сили, откъдето част от тях нахлува в Украйна при започване на военната акция против последната. Следваща евентуална стъпка е разполагана на съветско нуклеарно оръжие още веднъж на територията на Беларус. Последното към този момент е допустимо след конституционните промени в Беларус, другояче предопределени да усилят властта на Лукашенко в страната. Но дали те ще се осъществят на процедура през днешния ден зависи колкото от белоруския президент, толкоз и от съветския му сътрудник. Възможността за " интеграция " сред Русия и Беларус продължава да е настояща алтернатива, още повече, че след упоменатите митинги в Минск през 2020-та година, съпротивителните сили на белоруския държавен глава против сходен сюжет са компрометирани дефинитивно. Путин държи Лукашенко в непрестанен шах, само че съзнателно няма да го матира, тъй като съветският президент към момента избира настоящия си белоруски сътрудник пред неговата съпротива.
Въпреки меката позиция към оня миг на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев по отношение на анексията на Крим от Русия, то Нур Султан (а преди този момент Астана) нито тогава, нито в този момент признават полуострова за съветски. Същата линия се държи и от наследника на Назарбаев, Токаев, по отношение на така наречен Луганска и Донецка национални републики в Донбас. Казахстан, макар че е член на Евразийския стопански съюз (нещо повече, Нур Султан е в митнически съюз с Москва и Минск) и на Организацията на контракта за групова сигурност (който дислоцира военни за потушаването на казахските митинги при започване на годината страната), има съществени съображения по отношение на реставрирането на руския експанзионизъм от страна на Владимир Путин. Най-малкото, тъй като милитаристичната външна политика на Русия от ден на ден се базира на лингвистично-етнически категории, а не на такива като национални граници и народен суверенитет, което допуска, че съветският езиково-славянски " мир " би трябвало да съответствува с политическия. Затова реставрацията на руския експанзионизъм се случи към този момент в Кавказ (Южна Осетия и Абхазия) и се осъществя сега и по отношение на Украйна (чрез военни средства), и по отношение на Беларус (чрез политико-икономически инструменти).
Наличието на устойчиво съветско малцинство (поне 20% от населението), съсредоточено най-вече в северната част на страната, е съществена причина Нур Султан да вижда себе си от евентуално губещите субекти на интернационалната сцена при продължаваща екстраполация на съветската страна отвън личните й граници. Казано простичко, Казахстан не желае да взе участие нито в белоруския сюжет (политико-икономически " интегритет " с Русия), нито в украинския (насилствено присвояване на територии и чертане на нови граници).
Въпреки че Казахстан се пробва да не се трансформира в колатерална жертва на глобите, наложени от Европейски Съюз на Русия, Нур Султан не може да си разреши да води политика, която стопански изолира своя по-голям комшия, защото Русия по традиция е един от най-големите търговски сътрудници на Казахстан. Именно в последното се крие и другият главен инструмент, наред с съветското население в Казахстан, който е разполагаем на Москва, когато тя желае да глоби държанието на Нур Султан.
Става дума за това, че извънредно огромна част от износна на нефт, добиван в Казахстан, се изнася през територията на Русия (чрез тръбата на Каспийския тръбопроводен консорциум, доставяща казахските въглеводороди от находището Тенгиз до пристанището Новоросийск на Черно Море). През тази тръба от началото на 2022-та година е минал съвсем 86% от целия нефт, който Казахстан е експортирал. След упоменатите изявления на Токаев на икономическия конгрес в Санкт Петербург, съгласно които Нур Султан няма да признае съветските квази-държави в Източна Украйна, износът на казахското черно злато през Новоросийск бе прекратен. Като публична причина за това бе посочено установяването на неизбухнали морски мини от Втората международна война наоколо до пристанището, което би заплашило активността на танкерите (в същото време обаче съветски нефт продължава да бъде изнасян оттам). Но в действителност с този ход Владимир Путин санкционира и Токаев, и Европейски Съюз, който е главният адресат на казахския нефт, превозен през тръбата на Каспийския консорциум.
Но за това, че Казахстан е в наказателното полезрение на Русия, има и други аргументи. Така да вземем за пример, Москва вижда възходящата роля на Нур Султан в Съвета за съдействие на тюркскоговорещите страни, лидиран от Турция. Именно Анкара, чрез концепцията си за Среден кулоар, свързващ Китай с Европейски Съюз, е главен маршрутен съперник на Русия при съединението на европейския консуматор и китайските артикули и услуги. Турция утилитарно упорства, че поради войната в Украйна, северният съветски маршрут сред Китай и Европейски Съюз е злепоставен, за разлика от южния, който минава през турска територия. Именно Казахстан е страната, в която съветският и турският кулоар се разделят, поемайки над или под Черно море.
Увеличаващият се размер на търговски връзки сред Нур Султан и Пекин също прави усещане на Кремъл (за 2021-ва година той, съгласно казахските данни, е на стойност 18.1 млрд $, а съгласно китайските - 25 милиарда долара). Към тях се прибавя и това, че точно Китай може да финансира тактиката на Нур Султан " Nurly Zhol " (Светъл път) за насърчаване на енергийния бранш, логистиката и инфраструктурата на Казахстан (до 2019-та година, китайските вложения в Казахстан са на стойност 27 милиарда долара). В същото време Европейски Съюз вкупом продължава да бъде най-големият вложител и търговски сътрудник на Нур Султан.
Разбира се, самата Москва е наясно, че стопански не може да се конкурира с Китай в Казахстан (и в Централна Азия по принцип). Пекин обаче работи далновидно, като не желае да рискува връзките си с Русия поради Казахстан, заради което Китай оставя Москва да бъде главният водещ сътрудник на Нур Султан по отношение на съдействието в защитата и сигурността. Макар че и тук нещата не са изключително гладки, поради това, че Казахстан закупи преди години китайския дрон Wing-Loong, a тази подписа съглашение с Турция за локално производство на безпилотния аероплан ANKA.
Самите казахски управляващи, които в огромната си част не престават да бъдат школувани в руските и съветските просветителни институции, нито могат, нито желаят да " скъсат " връзките си с Русия (защото те не желаят да заменят съветската взаимозависимост с китайска). Но обострените геополитически апетити на Москва, имащи и териториални измерения, вършат тъй че Нур Султан несъмнено да реагира резервирано на случките в интернационалните връзки на А обувките на Лукашенко са тесни за Токаев.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ