На повърхността на Марс има участъци, които са на повече

На повърхността на Марс има сектори, които са на повече от 3 милиарда години
(снимка: CC0 Public Domain)

Майкъл Ален

Човечеството евентуално е било очаровано от Марс още когато първите негови представители са обърнали взор към нощното небе. Изследването на Космоса в днешно време е удостоверение за това неспиращо обаяние.

От 60-те години на предишния век повече от 40 задачи са се пробвали да доближат Червената планета. В резултат на това през днешния ден на марсианската повърхнина работят три всъдехода, плюс един спускаем уред и един хеликоптер, а към планетата обикалят осем изкуствени спътника.

Специален интерес

„ Много от планетите и спътниците в нашата Слънчева система са забавни, само че Марс е малко по-специална “, твърди Франсоа Форже — академик в Сорбоната във Франция, който се занимава с проучване на атмосферата. „ В днешно време Марс и Земята доста си наподобяват, само че в предишното — преди 3 до 4 милиарда години — тази аналогия е била още по-голяма “.

И въпреки да разполагаме с обилие от геоложки данни с помощта на обширните изследвания до този миг, към момента доста неща остават незнайни за четвъртата планета по раздалеченост от Слънцето.

Съществуват признаци, че голям океан в миналото е покривал северното полукълбо на Марс, а на други места се намират следи, издълбани от реки и ледници.
още по темата
И все пак климатичните процеси, оформили днешния образ на планетата, остават мистерия.

Преди 4 милиарда години, когато стартира да се заражда животът на Земята, на Марс е имало реки и езера от вода. Оттук поражда опцията и на Марс да се е развивал живот.

Но учените се интересуват и от процесите, основали сухата пустинна планета, която виждаме през днешния ден, и какво биха могли да разкрият те за климата на Земята.

На повърхността на Марс има сектори, които са на повече от 3 милиарда години. На Земята няма такива, защото тя е изменена радикално от живите същества, изтрили значително ранната история на планетата.

И още нещо прави Марс специфична — това е място, до което астронавтите се надяват да стигнат в някакъв миг.

Европейската галактическа организация, или ЕКА, и Националната администрация по аеронавтика и проучване на космоса на Съединени американски щати (НАСА) работят по изпращането на астронавти на Марс.

Тест на времето

Форже е водещият откривател във финансиран от Европейски Съюз план, по който се създава модел на еволюцията на Марс в опит да се откри отговор на някои от въпросите по отношение на историята на планетата.

Наречен, планът стартира в края на 2019 и би трябвало да продължи до 2025 г.

Според Форже актуалните климатични модели на Марс обгръщат единствено къси интервали — няколко години — от неговата история, а симулирането на въздействието на характерности като ледници, реки и езера е комплицирано, изключително за дълги интервали от време.

Моделът по плана е създаден за хиляди, даже милиони години, като симулира предишното развиване на геоложките характерности дружно с изменящата се атмосфера.

И до момента в който за моделите на настоящия климат са нужни хипотези за предишното местонахождение на водата по повърхността на планетата, задачата на модела за еволюцията на Марс е да открие къде естествено би се е образувала вода и би достигнала стабилно равновесие, споделя Форже.

Това се реализира с включване в модела на повече данни, като резултата от микроклиматичните условия да вземем за пример.

Склоновете с ревю към полюсите на дадена планета да вземем за пример нормално са по-студени, което може да докара до формиране на лед и ледници. По по-топлите скатове с ревю към екватора е по-вероятно да има вода в течна форма.

„ Ако желаете да симулирате Земята, само че не знаете нищо за нея, ще поставите вода в океаните, след което моделът на еволюцията на Земята постепенно ще сътвори антарктическите ледени покривки да вземем за пример “, споделя Форже. „ Искате да извършите същото и на Марс и моделът, несъмнено, ще сътвори езера, морета и реки “.

В него са включени и огромни промени, които протичат през по-дълги геоложки интервали. Наклонът на оста на въртене на Марс всекидневно се трансформира на всеки 50 000 години и води до огромни климатични промени.

Ледници от въглероден диоксид

За да употребяват модела, учените разчитат на известните данни от предишното на Марс, като геологията и топографията, местоположението на реките, езерата и ледниците и състава на атмосферата. Те вършат и някои догатки за изчезналите данни.

С протичането на симулацията учените трансформират своите хипотези и параметри, до момента в който развиването на модела на Марс не стартира да подхожда на съществуващите знания за планетата в предишното и в този момент.

Според Форже, откакто даден модел подхожда на геоложките данни, той дава информация за околната среда, химията и атмосферата на планетата и по какъв начин са се променяли те.

Досега моделът е удостоверил, че някои необичайно изглеждащи морени — парчета, оставени от ледници — евентуално произлизат от ледници от заледен въглероден диоксид.

Симулациите също по този начин подсказват по какъв начин биха могли да се образуват тези ледници от СО2, и демонстрират, че те са довели до трагични промени в състава на атмосферата на Марс.

За да изпитат една доктрина за евентуалното съществуване на вода на марсианската повърхнина, учените прибавят в своя модел параметър, богат на водород, с цел да схванат по какъв начин климатът на Марс може да е станал задоволително топъл, с цел да има течни езера и реки.

Моделът демонстрира, че в случай че в предишното на Марс е имало богата на водород атмосфера, тя може да е станала причина за забележителен парников резултат и повишение на температурата на планетата.

Замръзнали резервоари

На другия завършек на температурния набор, по-доброто схващане по какъв начин са се образували ледниците и къде може да има замръзнала вода през днешния ден, може да помогне за пилотираните задачи до Марс.

„ Според НАСА ще бъде доста потребно да разполагаме с достъп до лед от вода, без несъразмерни усложнения “, твърди Форже. „ Те сътвориха екипи по плана, които да търсят къде може да се откри лед от вода и планът „ Марс във времето “ в действителност може да даде своя принос в това отношение “.

Изследванията на Европейски Съюз биха могли да дават информация и къде може да се откри вода в течно положение. Точно това са регионите, в които астронавтите не биха желали да кацат.

Причина за това е концепцията, известна като „ планетарна отбрана “. Последното нещо, което астронавтите биха желали да създадат, е да замърсят Марс с микроорганизми от Земята, изключително във вода, която е удобна среда за развиването им.

Тази публикация е оповестена за пръв път в, списанието за проучвания и нововъведения на ЕС.