Какво виждат и чувстват хората в клинична смърт - нови разкази на пациенти
На консуматори на портала Reddit още веднъж е било препоръчано да споделят свои истории, в случай че са били в положение на клинична гибел. Ето някои от най-зловещите и завладяващи разкази.
Това е като четене на книга.
Преди пет години консуматор с псевдонима monitorormonkey е бил на операционната маса, когато нещо се обърква.
" Сякаш се разсъниха в някакво пространство, където нямаше светлина. Нямаше нито горещо, нито студено, не желаех да хапвам и не бях изтощен - всичко беше някак неутрално и умерено. Разбирах, че някъде покрай мен са светлината и любовта, само че нямах предпочитание да бързам. Спомням си, че мислех за живота си в този миг, само че не беше като че ли то минава като кинолента пред очите. Това беше нещо като мързеливо превръщане на страниците на книга... Както и да е, това " потапяне " промени живота ми, само че към момента се опасявам да умра. В същото време не се опасявам какво ще се случи с мен по-късно.
Моят умрял брат пристигна при мен
Schneidah7 губи схващане след повреда - той карал мотоциклет и се разрушил със скорост 80 км / ч.
Спомням си, че лежах на тротоара и всичко в близост постепенно потъмняваше, ставаше безшумно. Единствената причина, заради която не се изключих дефинитивно беше нечий зов: " Рейнджър, не се изключвай, всичко ще се оправи, стани, стани! " Някой удряше каската ми и когато отворих очи, видях брат си, клекнал до мен. Това беше доста необичайно, тъй като брат ми умря от свръхдоза преди няколко години... Единственото нещо, което си припомням е по какъв начин той погледна часовника си и сподели, че те скоро ще дойдат тук. После стана и си потегли... Не помня нищо друго. Да, по-късно претърпях интервенция и към момента имам проблеми с паметта.
Градината
IDiedForABit разказва изцяло противоположна картина. Сърцето й спряло заради тежка алергична реакция. Но никакви пустош, тишина и мрачевина.
Спомням си чувството, по какъв начин някой изсмуква тъмнината, също като вода със спринцовка. Тя последователно изчезваши и скоро се озовах в градина. Там нямаше цветя, единствено прахоляк и пожълтяла трева. В средата имаше детска площадка, в центъра на която се намираше въртележка с две деца, едно момче и едно момиче. Това е мъчно да се опише, само че наподобява пред мен се появи избор: да остана или да се върна. След това изброих аргументите, заради които желаех да се върна, само че нищо не се случваше, до момента в който не разбрах, че не желая да се деля с майка ми. Тогава като че ли ме пуснаха да си потегли. По-късно се оказа, че била в положение на клинична гибел в продължение на 6 минути.
Будилник TheDeadManWalks в детството си боледувал съществено и един път положението му се утежни трагично.
Гледайки обратно, разбирам, че най-ужасното нещо в това отношение е, че когато сте там, наподобява, че всичко е умерено и спокойно. А с цел да се върнете, би трябвало да се заставите да извършите нещо неприятно - това е като натискане на бутона за тревога на будилника в седем сутринта. Вие го изключвате още веднъж и още веднъж, до момента в който не разберете, че би трябвало да отивате на учебно заведение или на работа...
Някакъв звук или вик
Altburger69 е повален от сърдечен удар, сърцето му стопира три пъти, до момента в който го карат в кола за спешна помощ.
Очевидно се събуждах всякога, когато успяваха да задвижат сърцето ми с дефибрилатор. В същото време всякога, когато идвах в схващане, споделях на лекарите за някакъв звук или зов. Нямаше светлина, само че просто ми се искаше да дремя.
Аз съм жив! Аз съм жив! Аз съм жив...
След като падна от мотоциклет с цялостна скорост, Rullknuf стопира да диша и тялото му стартира да се гърчи в спазми. Две минути по-късно приятелят му съумя да го реанимира.
За мен това беше единствено затъмнение. Никакви сънища, никакви видения, просто нямаше нищо. Когато се разсъниха, 10 пъти попитах какво се е случило, преди да осъзная, че явно съм жив./zdrave.to
Това е като четене на книга.
Преди пет години консуматор с псевдонима monitorormonkey е бил на операционната маса, когато нещо се обърква.
" Сякаш се разсъниха в някакво пространство, където нямаше светлина. Нямаше нито горещо, нито студено, не желаех да хапвам и не бях изтощен - всичко беше някак неутрално и умерено. Разбирах, че някъде покрай мен са светлината и любовта, само че нямах предпочитание да бързам. Спомням си, че мислех за живота си в този миг, само че не беше като че ли то минава като кинолента пред очите. Това беше нещо като мързеливо превръщане на страниците на книга... Както и да е, това " потапяне " промени живота ми, само че към момента се опасявам да умра. В същото време не се опасявам какво ще се случи с мен по-късно.
Моят умрял брат пристигна при мен
Schneidah7 губи схващане след повреда - той карал мотоциклет и се разрушил със скорост 80 км / ч.
Спомням си, че лежах на тротоара и всичко в близост постепенно потъмняваше, ставаше безшумно. Единствената причина, заради която не се изключих дефинитивно беше нечий зов: " Рейнджър, не се изключвай, всичко ще се оправи, стани, стани! " Някой удряше каската ми и когато отворих очи, видях брат си, клекнал до мен. Това беше доста необичайно, тъй като брат ми умря от свръхдоза преди няколко години... Единственото нещо, което си припомням е по какъв начин той погледна часовника си и сподели, че те скоро ще дойдат тук. После стана и си потегли... Не помня нищо друго. Да, по-късно претърпях интервенция и към момента имам проблеми с паметта.
Градината
IDiedForABit разказва изцяло противоположна картина. Сърцето й спряло заради тежка алергична реакция. Но никакви пустош, тишина и мрачевина.
Спомням си чувството, по какъв начин някой изсмуква тъмнината, също като вода със спринцовка. Тя последователно изчезваши и скоро се озовах в градина. Там нямаше цветя, единствено прахоляк и пожълтяла трева. В средата имаше детска площадка, в центъра на която се намираше въртележка с две деца, едно момче и едно момиче. Това е мъчно да се опише, само че наподобява пред мен се появи избор: да остана или да се върна. След това изброих аргументите, заради които желаех да се върна, само че нищо не се случваше, до момента в който не разбрах, че не желая да се деля с майка ми. Тогава като че ли ме пуснаха да си потегли. По-късно се оказа, че била в положение на клинична гибел в продължение на 6 минути.
Будилник TheDeadManWalks в детството си боледувал съществено и един път положението му се утежни трагично.
Гледайки обратно, разбирам, че най-ужасното нещо в това отношение е, че когато сте там, наподобява, че всичко е умерено и спокойно. А с цел да се върнете, би трябвало да се заставите да извършите нещо неприятно - това е като натискане на бутона за тревога на будилника в седем сутринта. Вие го изключвате още веднъж и още веднъж, до момента в който не разберете, че би трябвало да отивате на учебно заведение или на работа...
Някакъв звук или вик
Altburger69 е повален от сърдечен удар, сърцето му стопира три пъти, до момента в който го карат в кола за спешна помощ.
Очевидно се събуждах всякога, когато успяваха да задвижат сърцето ми с дефибрилатор. В същото време всякога, когато идвах в схващане, споделях на лекарите за някакъв звук или зов. Нямаше светлина, само че просто ми се искаше да дремя.
Аз съм жив! Аз съм жив! Аз съм жив...
След като падна от мотоциклет с цялостна скорост, Rullknuf стопира да диша и тялото му стартира да се гърчи в спазми. Две минути по-късно приятелят му съумя да го реанимира.
За мен това беше единствено затъмнение. Никакви сънища, никакви видения, просто нямаше нищо. Когато се разсъниха, 10 пъти попитах какво се е случило, преди да осъзная, че явно съм жив./zdrave.to
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ