На последните президентски избори на втория тур голяма част от

На последните президентски избори на втория тур огромна част от десните гласоподаватели гласоподаваха за президента Радев. Направиха го с неособено огромно наслаждение, само че с ясното схващане, че вършат по-цивилизационен избор. А и съперници на Радев бяха оперетни фигури, които като че ли бяха издигани единствено с цел да не станат президенти. В съзнанието на дясноориентираните хора беше и вдигнатият президентски пестник, който поведе площадните митинги против втръсналото на всички предходно ръководство. Мислехме си, че отпред на страната ще застане съвременен ляв човек, евросоциалист, натовски офицер. В последна сметка социализмът не е неприятна дума, в цяла Европа има социалистически партии. Много от тях са управлявали за дълги интервали от време и са съдействали доста за високия обществен статус в своите страни. Блестящ образец са скандинавските страни, а в Германия знаков е съюзът сред социалдемократи и християндемократи.

За страдание, пристигна войната в Украйна и маската на президента Радев падна. Едва ли има десен гласоподавател, който да не е наясно, че сегашният президент си е чиста проба русофил, социалист, но от тези, нереформираните, на които залповете на „ Аврора “ си им кънтят в главите. Поведението на Радев с украинския министър, пред който се опита да прокара тезата за братските нации и беше брутално засечен от украинеца, буди неразбиране. Уж скарани, Нинова и Радев доста бързо застанаха един до друг в отпора против даването на военна помощ за Украйна. Смешна е тезата за неутралитет, когато цивилни хора, възрастни, дами и деца са избивани безмилостно през XXI век в Европа. А пък изказванието, че в случай че пратим оръжие, влизаме директно във войната, е най-глупавата опорка, повтаряна до погнуса от Нинова и Радев. Ако беше по този начин, то светът е в положение на трета международна война от Австралия, през Европа до американския континент. Ама не е. Затова и разочарованието от Радев е толкоз огромно. Нинова си я знаем, само че той трябваше да надскочи тяснокомунистическото си мислене от предишното. Надявахме се, че го е направил, за жалост, оставаме разочаровани.