Философът с милиони правила и още повече врагове В този

Философът с милиони правила и още повече врагове
В този свят има хора, които постоянно остават недоразбрани. За някои са нужни епохи, преди да бъдат открити, за други времето за самопризнание идва много по-рано. Ако имаме вяра на Чарлз Буковски и неговата концепция, че в никакъв случай не би трябвало да тичаме след тълпата от хора, тогава Джордан Питърсън може да се окаже верният мъдрец на новото време.

Единственият проблем е, че и до през днешния ден е малко мъчно да открием посоката, в която бяга. Ако Мойсей е разделил Червено море, Питърсън разделя масите със своята философия, харизма, разсъдък и идеология.

Видимата му страна е спечелила милиони поддръжници, освен това от мъжкото съсловие, тъй като дълги години, публичните негативи се изсипваха върху тях. Във времето, когато самоубийствата измежду мъжете доближиха своя връх, никой не възприемаше мощния пол за нещо по-различно от машина, Питърсън пристигна на бял кон.

Неговата юнгианската логика на психиката, демагогските способи и словото, с което вкарва леден здрав разсъдък измежду масите, продава книги, филми и обилно цялостни банковата му сметка. Това е единствено едната страна на монетата и има още една. Демагогът в него има друга роля, той води тълпи от хора, слаби души и изяснява, че постоянно те нямат виновност и би трябвало да счупят статуквото, в което са попаднали.

Питърсън е оня гуру, лидер и шаман, който пропуща значимата точка от процеса - маската му е гаранция за почитатели, само че до момента в който преподава, не осъзнава, че неговото обучение го трансформира. Посоката на Джордан постоянно демонстрира, че не е тъкмо стихотворец, а политик в своите визии. И не можем да го виним изключително, светът получи " 12 правила за живот; Противоотрова за хаоса ".

Това е книгата, в която създателят дава себе си като бащина фигура за самотниците. Питърсън не е тъкмо талант, той предлага добре забравеното остаряло. В този случай се ориентира към самодисциплината, сигурността на традицията и въпреки да отхвърля, постоянно се насочва повече към патриархата като обществен строй.

Стартовата позиция е гръмка, скандална и в случай че тези редове се четат от феминистки, то най-вероятно те ще прибавят и някоя друга цветна рекомендация за културния му взор. Всичко е доста просто, Питърсън търси смяната вътре в хората, а по-късно им дава опция да продължат напред. Най-вероятно сте чували апела " Почистете стаята си. ".

Индивидуалист, съперник на масите, екстремизма и наложените правила, това е Питърсън, който мнозина биха разкрили в книгите му и най-вероятно гледат в подкастите. Често се вижда и доза егоизъм и даже признават, че постоянно се усещат манипулирани от своя оратор. Може би процесът ги кара да се усещат специфични.

Философът постоянно показва, че светът има потребност от мъжки ред, само че това в никакъв случай не значи, че би трябвало да изключим женската форма на ред, определяна от Питърсън като безпорядък.

Какво тъкмо е явлението " Джордан Питърсън " и по какъв начин се стигна до тук?

Питърсън е изпълнен с несъгласия и това не е изненада. Феминистките го ненавиждат, левите го отбягват, десните го боготворят, до момента в който той самият играе една малко по-непозната игра.

Питърсън влиза в политиката, до момента в който е в гимназията си. Повлиян от учебната библиотекарка Санди Нотли, младежът харесва концепцията на демокрацията, само че усеща и нещо неправилно в строя. Накрая доближава до заключението, че демокрацията не е обективна и по-скоро приема една концепция, която в никакъв случай няма да бъде приключена - сходно на комунизма, който би трябвало да направи всички равни.

В университета стартира да учи британска литература и политология. Прекарва към година в Европа и по-късно стартира да се интересува от европейски тоталитаризъм. През 1998 година се завръща като професор в Торонто. Още под вълните и вниманието на прожекторите, професорът печели задоволително обич от студентите си. Хитът идва, когато разгласява и лекция от три елементи, носеща името " Професорът против политическата уместност ".

Голямата драма на Питърсън е, че не желае да посочва трансексуалните студенти с желаните избрания от самите тях. Преди да изригне като вулкан, той прави телевизионна изява с Кати Нюмън и изяснява за какво има толкоз сериозна разлика сред заплатите сред половете. Това го изстрелва в космоса и скоро става легендата, за която всички мечтаят.

Днес Питърсън продължава да се радва на славата си и има YouTube канал, почитатели и почитатели от целия свят. Философът е срещу всички нови полит-коректни форми, които са се появили, а най-важното е, че когато прави събитие, залите се пълнят.

В огромна част от своето творчество, Питърсън е срещу концепцията, че мъжете би трябвало да носят бремето на няколко столетия. Против концепцията е, че мъжете управляват света, тъй като дребният % от милиардери, не може да се отрази на количеството мъже, живеещи на улицата, зачислявани на фронтовата линия, борещи се за наставнически права и още доста други. Това е индивидът, който е срещу MeToo придвижването, което набра скорост, когато и самият Питърсън печелеше вниманието на публиката.

Тук има едно конкретизиране, Питърсън осъжда и двете страни - насилниците би трябвало да носят отговорност, само че в същото време не би трябвало да забравяме, че представителките на това придвижване забогатяха задоволително и се снабдиха с парцели, които преди този момент нямаше да могат да закупят. Злоупотребата с власт е явна във всяко зло и във всяко положително, което не пречи на този оратор да бие барабана и да разказва своята позиция. В света, в който живеем, персони като Джордан Питърсън, Илон Мъск, Бил Гейтс, Доналд Тръмп, Джо Байдън, Владимир Путин и още доста други, действително оформят един набор от хрумвания.

Мнозина ги виждат и застават на тяхната страна, стартират да повтарят концепциите, да следват образеца и най-важното - затварят вратите за всички останали. Ако заявите, че сте обожател на Питърсън, тогава присъединявате и хора със сходни хрумвания, в това число Мъск, Путин, Тръмп. Ако заявите, че сте обожател на Байдън, тогава се пригответе за MeToo, токсичният патриархат и транссексуалното придвижване.

Има единствено един проблем, нито един от изброените не е избавител, в това число и Питърсън. Много от неговите хрумвания наподобяват разумни, покрити с научни доказателства, само че има единствено един проблем - никой не е видял раждането на новото мъжко мощно общество, което да продължи напред или да се бори за по-добър свят. Питърсън играе ролята на " Пъстрият свирач от Хамелин " - индивидът с флейтата, който извежда мишките от града.

При Питърсън има този резултат, той приказва за всички проблеми, само че най-важното решение е да почистим стаята си, да стоим изправени и да не одобряваме извънредно левите хрумвания. И когато закупите книгите и ги прочетете, най-вероятно ще се обогатите, може да поляризирате мнението си, да намерите своята лична посока или да се присъедините в голямото придвижване от фенове, които повтарят лекциите на " спасителя ".

Има една основна разлика сред Рудис - дървеният меч на гладиаторите и известният дървен мъдрец. Първият е проливал кръв, до момента в който вторият знае всичко, само че не прави нищо. Джордан Питърсън не съществува инцидентно, той е резултатът от една друга последна лява концепция. Той съществува по образеца на Ин и Ян - не може да бъде прекаленост, в случай че няма несъгласие. В епохата на другите месии и пророци, словото е оръжие.

Медиите към този момент не му обръщат толкоз внимание, заради простата причина, че Питърсън е наредил своите карти. Той въздейства на младото потомство, от време на време позитивно и с това печели редица позитиви. След гръмките изявления, Питърсън си остава причислен като десен, въпреки и той в никакъв случай да не си поставя такива етикети. Почитателите му остават вечно с него и даже да не са толкоз правилни на идеологията и творчеството му, не отхвърлят позитивите. Казусът на Питърсън идва от стотиците, които нямат и бегла визия за него.