На : Покровителка на пожарите, господарка на змиите. Името Марина

17 юли – почитаме Света Марина! Ето кои имена празнуват

На: Покровителка на пожарите, стопанка на змиите. Името Марина се превежда като “огнена ” и “слънчева ”.

Кратко животоописание и житие на Света Марина

Житие

Света Марина била щерка на езически сановник в Антиохия Писидийска (ІІІ в.). Баща й я възпитал в идолопоклонство, само че Господ Бог по Своята благосклонност й дал да узнае истината и я призовал при Себе Си. По това време римското управничество грубо преследвало християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините. А мнозина оставали в градовете и като вземали тип на просяци, стараели се да проповядват и популяризират словото Божие.

От един подобен християнин 12-годишната Марина за пръв път чула за Господа Иисуса Христа и сърцето й се изпълнило с обич към Него. Тя доста желаела да получи св. кръщение, само че заради гонението не е имало нито в града, нито в покрайнините духовник, който да може да извърши това свещенодействие. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля. А сред това тя не се бояла намерено да изповядва името на Господа, въпреки и да знаела, че може да бъде подложена на гонение. Пръв неин гонител станал самият й татко. Той бил ревнив поддръжник на идолите и когато разбрал, че щерка му има вяра в Христа, намразил я и почнал да се отнася с нея доста грубо.

Марина към този момент подкарала 16-тата си година. Веднъж в покрайнините на града тя срещнала Олимврий, шефа на източните страни. Той идвал в техния град, с цел да предава на съд християните. Необикновената хубост на Марина по този начин поразила шефа, че му пристигнала мисъл да я вземе за жена.

Той влезнал в диалог с нея, разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина със невзискателност дала отговор на всичко. Не скрила и това, че има вяра в Бога на християните и че желае да се посвети на служение Неум. Като чул това, шефът незабавно заповядал на бойците си да заловен Марина ида я водят след него в града, без обаче да й създадат някакво зло. Той се надявал елементарно да склони младата госпожица да се отхвърли от християнската религия.

На другия ден Марина била доведена на съд. Управителят ласкаво й споделил: „ Виждат боговете, че искам твоята младост и желая да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати блага и по този начин ще устроя ориста ти, че ще ти завиждат твоите връстници “.

– Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да придавам хвалебна жертва, – дала отговор девойката. Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател.

Управителят почнал да увещава девойката, като се стараел ту да я склони посредством обещания, ту да я сплаши посредством закани. Всичко обаче било напразно. Девойката казвала: „ Аз желая да си остана вярна рабиня на моя Бог, Който непринудено потърпевш за мене. Ти няма да ме сплашиш посредством закани, тъй като измежду страданията ще ме укрепи Оня, на Когото се упознавам “.

Разгневен от тоя отговор, шефът наредил да бият Марина. Под жестоките удари от нея текнала кръв. След това приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото й с стоманени остриета. Подкрепена посредством мощ от горната страна, Света Марина понесла търпеливо ужасното изтезание. След това, едвам жива, я затворили в тюрма.

В тъмницата тя внезапно видяла над себе си блестящ кръст, който озарил тъмничния мрак. Чули се думите: „ Радвай се, Марино, тъй като ти победи злобата на врага! Радвай се, тъй като скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар! “

Сърцето й се изпълнило с неизказана наслада. В същото време тя почувствала, че раните й заздравяват и на тялото й се връщат силите. Тя молила Бога да я удостои със св. кръщение, та измита посредством него да влезе в небесния чертог.

Когато на другия ден още веднъж извели Света Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на някакво магьосничество изцелението на девицата; а шефът още веднъж я убеждавал да остави своята религия и да се поклони на боговете, които съгласно него й дарували излекуване.

– Не мога да оставя моя Бог, Който ми сподели Своята благосклонност! – дала отговор Марина.

Започнали ужасни изтезания. Тялото на мъченицата отначало било разранявано, а раните – опалвани с огън. Марина с неотстъпчивост понасяла мъченията. Тя непрекъснато се молела Богу да я удостои да мине и през водата на кръщението, както е предходна през огън за Неговото име.

Тия молитвени думи навели шефа на мисълта да удави св. мъченица. Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят крепко свързаната госпожица. А Марина извикала: „ Господи Иисусе Христе, Който си чупил оковите на гибелта и пъкъла, милостиво погледни над Твоята рабиня, развържи моите вериги и дано тая вода ми бъде мечтаното от мене св. кръщение и възобновление на живот безконечен! “

Едва свършила молитвата си, веригите й се раздрали и неизказана светлина я огряла. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебна ария на Бога Всевишни. Най-после шефът я осъдил на гибел.

Преди гибелта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички. В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовавал към безконечния покой. Тогава Марина навела глава под меча на палача.

Традиции и традиции

На 15, 16 и 17 юли християнската черква уважава погиналите за вярата свети мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина. Според националните показа на българите трите християнски празника са най-горещите летни дни. Народът ни ги назовава най-общо Горещници, а в другите региони на страната – Блъсъци, Чуреци, Люта, Чурута, Марина Огнена, Опална Марина, Чурлига, Пърлига.

Според локалната традиция за най-опасен се приема първият или последният от трите дни. Традицията не разрешава през Горещниците да се работи на полето, тъй като в случай че някой отиде да жъне, снопите му ще се възпламенят. Не би трябвало да се пали и домашното огнище. В Пловдивско св. Кирик се тачи като врач на заболели очи. В Тетевенско пък имат вяра, че светецът пази добитъка от заболяването “огница ”. Св. Кирик е и заповедник на гръмотевицата и дъжда сходно на

По време на съществува процедура да се предсказва какво ще бъде времето през зимните месеци. Ако през първия Горещник е доста топло и слънцето пече мощно, то януари ще бъде дъждовен и мек. През трите Горещници хората се къпят в топли минерални води с вярата, че през цялата година няма да се разболяват.

На 17 юли е третият Горещник – денят на Света Марина. Според националните вярвания светицата е повелителка на огъня. В някои селища на Тракийската равнина южно от река Марица Горещник е единствено този ден – 17 юли, и се чества против огън и мълнии. В Северна България почитат празника също за предотвратяване от огън и пожари. Вярва се, че изворите (аязмата), обречени на св. Марина и намиращи се наоколо до параклиси или черкви, чийто патрон е тя, са доста лековити. На Огнена Марина стопаните загасват остарелия огън и възпламеняват “нов ”, “жив ” в огнището. Това се прави от двама братя близнаци или мъже, носещи едно и също персонално име, което би трябвало да е само в селото.

Жените на Маринден спазвали редица забрани. Не работели с ножици, конци и въжета; не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, с цел да се предпазят от змиите, които през лятото постоянно се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята. В среднощ, съблечени чисто голи, мъжете стартират да трият едно в друго сухи лескови, хвойнови или липови дървета, до момента в който се получи пламък. С него заклаждат огромен огън, който всички селяни прескачат за здраве. Прекарват през него и домашния добитък, да не го хващат заболявания. Всеки си взима плам от “новия огън ” и с него възпламенява домашното огнище.

В регионите на Родопите и на Странджа планина св. Марина се приема за повелителка на змиите. На празника на светицата стопанките не би трябвало да работят, не би трябвало да пипат конци и въжета, не режат и не плетат, с цел да не ги хапят влечугите. Когато видят змия, я прогонват с думите:

“Нека света Марина да те умарини! ” Култът към светицата е мощно развъртян в Странджа, където на нея са отдадени параклиси и лековити извори. Близо до Малко Търново има пещера, входът на която е доста стеснен и съгласно остаряло вярване, разказвано от локалните хора, през него могат да се промъкнат единствено “чистите ” девойки, чиято чест е опазена неопетнена. В този регион назовават този ден “лефтерски ” (момински) празник. В селата на Стара планина с Горещниците стартира интервалът на седенките.

Обредно заклаждане:

Обредното “заклаждане ” на първата моминска седянка е съпроводено с доста забавни дейности и наричания, в чиято основа е любовната магия. През трите дни момите събират съчки и влачат след себе си стебла от тиква, “за да се събират и влачат ергените по тях ”. Вечерта девойките се събират с хурките си на седянката. Една от тях отива с котле да налее прясна вода от воденицата, тъй като там водата се върти и по този начин се пожелава “ергените да се въртят към тях “.

После дават скрито на момците да пият от тази вода за обич. При запридането на хурките се изрича магическо проклинание. ”Какво предеш? ” – пита едната от момите. Отговорът е: ”Запридам ергените от Горната махала до Долната ”. Вечерта, когато си легнат да спят, девойките поставят влажен конец в комина “за да съхнат момците по тях, както съхне конецът ”. Има бит и да забождат хурките си в мравуняк, “за за пъплят ергените по тях, както пъплят мравките ”.

Кой чества имен ден през днешния ден?