Георги Йорданов: Един от главните мафиоти се казва Луканов
На съвсем всяка премиера ще зърнете един мъж. Тъмен костюм, вратовръзка. Не желае да се набива в очи. Не пие, не пуши. Избягва високия звук. Някои бързат да се ръкуват. Други бързат да не го виждат. Може дълго да приказва с създателя, режисьора, композитора, музиканта, създателя, който го е поканил. Този мъж знае, че общуването е реверанс пред гения. И тъй като към този момент няма власт, общуването се е трансформирало в натурален мост към създателя. Кой е този мъж? Георги Йорданов. Това е началото на едно изявление на писателя Димитър Шумналиев с последния министър на културата в социалистическа България. Публикувано е през 2002 година, а през днешния ден живее нов живот в тритомника „ Притаени мигове ”. В понеделник бе премиерата на втората книга, на чийто корица е изписано името на Георги Йорданов. Озаглавена е: „ Откровения ”. „ Той побеждава злото с положително ” споделя за създателя проф. Александър Чирков. „ Волеви човек. Магучий -добавя издателят Иван Гранитски. В предговора, написан от журналиста Тодор Коруев, има още хвалебствия. Все в този дух. Следват публикациите на ексминистъра, отдадени на героичната история на България, на Левски, Ботев, буквите... Една част от книгата показва отчети, речи, слова на интернационалните конгреси, вестникарски изявления, изявленията. Това е началото на едно изявление на писателя Димитър Шумналиев с последния министър на културата в социалистическа България. Публикувано е през 2002 година, а през днешния ден живее нов живот в тритомника „ Притаени мигове”. В понеделник бе премиерата на втората книга, на чийто корица е изписано името на Георги Йорданов. Озаглавена е: „ Откровения”.
„ Той побеждава злото с добро” споделя за създателя проф. Александър Чирков. „ Волеви човек. Магучий -добавя издателят Иван Гранитски. В предговора, написан от журналиста Тодор Коруев, има още хвалебствия. Все в този дух. Следват публикациите на ексминистъра, отдадени на героичната история на България, на Левски, Ботев, буквите... Една част от книгата показва отчети, речи, слова на интернационалните конгреси, вестникарски изявления, изявленията.
Някогашният министър председател Георги Атанасов и Георги Йорданов са единствените през днешния ден живи членове на Живковото Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. През близо тридесетте години, откакто се елементарни с властта, някогашният началник на културата резервира извънредно безмълвие. Не сме го виждали по екраните на тв приемниците. За това време във вестниците са видели бял свят единствено няколко изявленията. Всичките те са в книгата.
Дали инцидентно или не, само че ”Откровенията” излизат тъкмо в навечерието на сакралния 10 ноември. През 1989 година той прекатурна живота на съвсем всички от неговата прослойка. Свидетели сме, че в записките, които излязоха през годините, всяко от тогавашните партийни величия по собствен метод пояснява събитията към тази дата. Доволно доста са случаите, когато създателите си присвояват ролята на борци, рискували живота си, с цел да смъкват омразния деспот. Тези, които не са съумели да се вметнат в кръга на героите, се задоволяват с по-незавидната позиция на мъченици и жертви. Все на неприятния Живков. Въобще като по заповед виновността за всички неволи с лекост се хвърляше върху Първия. Той мълчеше. А и кой ли ще е този куражлия от обкръжението му, който ще му даде думата. Ами в случай че се разприказва...
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
Очакванията какво ще каже Георги Йорданов за този значим миг от най-новата българската история, основателно бяха оправдани. Заради персоналния си престиж, който той, макар многото камъни, с които бе замеряно предишното, въпреки всичко съумя да запази и... поради гробната тишина, която резервира.
И ето най-сетне пристигнаха „ Притаени мигове Откровения “. По тематиката „ преврата” в тях нещата са казани телеграфно. Без мнения, излияния и интерпретации, с часовникарска акуратност. Четем и ни излиза наяве, че за никакъв риск и опасност на животи не може да става дума. Просто когато Живков сдава властта, тези които са се докопали до нея, сметнали за нужно да прибавят към биографиите си и малко подвиг. Който, несъмнено, е повече плод на фантазиите им и няма нищо общо с действителността. Поне по този начин излиза в дневника на Георги Йорданов. Според него по –важното събитие е станало не на 10 ноември 1989 година, а ден по-рано.
„ 9 ноември 1989 година:
Зазори се. От Витоша се спусна прелестен студ.
6,30 ч. Обичайната игра на футбол в огромната зала на Герена с непрекъснатия състав: Иван Вуцов, Добромир Жечев, Иван Колев, Воин Войнов...
8,30 В Министерски съвет. Среща със съветници и сътрудници. “
Така създателят разказва утрото. Следва един естествен работен ден на един министър. Всичко се прави по предварителения график, квалифициран тъкмо от сътрудниците му. В него ги няма единствено двете бързи инцидентни срещи с Андрей Луканов в коридора на Министерски съвет. Андрей е обезпокоен.”Живков е избрал за собствен правоприемник Александър Лилов”, споделя с паника. „ Това не би трябвало да се допуска”, упорства. „ Ако стане, ние ще се избием. Съветските приятели са се спрели на Петър Младенов. Горбачов по този начин е решил”, хвърля последния си коз Луканов. На разлъка двамата държавници се твърдят взаимно, че нямат искания за други постове, с изключение на тези, които заемат. Т.е. не гледат към стола на Първия.
17 часа Заседание на Политбюро. Тодор Живков, който в никакъв случай не закъснява, повърхностно притваря вратата зад тила си, оглежда насядалите в елипсовидната зала. Не пита за отсъстващи и без пролог стартира, написа Георги Йорданов.
Всъщност най-важното, което Живков споделя, напълно умерено може да се събере в едно изречение: „ Моля Политбюро да се занимае и на следващия ден на пленума да предложи моето освобождение като общоприет секретар на Централен комитет на партията”. – Тонът е безапелационен, като се акцентират и претекстове: възрастта и потребността делата в страната да се поемат от младеж. Смята че най-подходящ е Георги Атанасов. /Тогава министър-председател на България б.а./
Открива се асамблея " Знаме на мира "
Веднага след Първия става Атанасов и си прави отказ: „ Аз бих споделил, че на един началник на партията му е нужна една по-голяма увереност, в сравнение с аз я имам”, споделя и предлага Политбюро да се сплоти към кандидатурата на Петър Младенов.
Следва две минути с напрежение безмълвие. Живков упорства за отмора. Министърът на защитата военачалник Добри Джуров е срещу.
Думата взема Димитър Стоянов, министър на вътрешните работи. Той очевидно е най-неосведомен от всички за това, което следва. Не е чувал за идната промяна на върха. Казва, че е обезпокоен и сюрпризиран и не вижда за какво би трябвало да се прави тази смяна: „ Живков ни е необходим” –заключава.
Но прочувствените му думи увисват във въздуха без никакъв резултат. Във последващите изявления всички, даже и Димитър Стоянов, който повторно взема думата, поддържат концепцията досегашният водач да бъде заменен. Луканов е във екстаз: „ Другарят Живков правилно е решил момента, ” споделя. „ Това е назрял за нашето общество и нашата партия въпрос”.
Пенчо Кубадински, който оглавява Отечествения фронт и минава за най-хубавия ловджия на републиката, пее в общия хор: „ Петър Младенов има всички качества да стане общоприет секретар, с изключение единствено на едно, че физическото му положение не е положително Искаш да кажеш здравословното му положение, не физическото-репликира Джуров.
В този звук припяват и останалите: Превъзнасят Живков, благодарят му, и застават зад кандидатурата на Петър Младенов.
В книгата е и цялото изявление на създателя. В края му обаче има нещо, което по никакъв начин не се харесва на останалите му сътрудници:
„ Някой от вас са споделяли, че са възрастни и изтощени - споделя Георги Йорданов.- Искам да заявя пред Политбюро, че въпреки, че съм на „ попрището витално в средата”, подготвен съм още в този момент, да се отдръпва от длъжностите, които заемам в партията и страната. Защо да не дадем път на нови дейци.... Подчертавам, това е мое персонално мнение, с което не ща да наемам никого от вас... Казано още по ясно, в случай че се реши, че е оправдано да мина на друга работа или да мина в пенсия, без задръжки аз ще си подам оставката”...
Времето тече постепенно. В същия лежерен звук следват и изявленията на останалите присъстващи. Един след различен членовете на Политбюро вземат думата, с цел да преповторят към този момент казаното, като не пропущат да стартират с: Заслугите на Живков, тъгата от раздялата с него, поддръжката към Петър Младенов. Накрая думата взема препоръчаният за бъдещи общоприет секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия:
На премиера на Кеворк Кеворкян
„ Другарю Живков, тук се приказва дали да бъде Георги, дали да бъде Петър или Митко. Въпросът не е в това. Може да бъде Георги, може Андрей, може и Петко и всеки може. Въпросът е в друго, че ние би трябвало да умеем да ценим нашите стойности, които сме основали като партия, като страна и да не става по този начин, както става на други места, жестоко, нецивилизовано, невъзпитано, невъзпитателно за това потомство, което идва след нас.
Аз мисля, че на следващия ден би трябвало да благодарим на други Живков за всичко, което той е направил. Ние не се прощаваме, ние сме приятели, ние ще бъдем дружно до момента в който можем”.
/Много скоро, след тези благи думи Тодор Живков, шурей му Иван Славков и внукът Тодор ще бъдат задържани и ще лежат в пандиза. Тогава отпред на страната е Българска социалистическа партия, а държавното управление се управлява от Луканов. б.а/
Последните думи на Живков този вечер са към Младенов:
„ Ти поемай управлението в този момент, само че не те е избрал Централния комитет”. Ще извиняваш тогава...
Дневникът на Г.Й. за този ден приключва по този начин:
„ Заседанието на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия завърши в 19 часа и 10 минути”.
21ч. - телевизия
22. - Литература, музика.
----
„ 10 ноември 1989 година
6. 00 ч. Спортни занимания
7,45 ч В Министерски съвет
9,45 Бояна. Дом N 1 за пленума на Централния комитет на БКП”
До обедната отмора в 12,15 часа всичко е както си е било от много време. Тодор Живков изнася отчет за по-нататъшното развиване на страната в сегашната комплицирана политическа конюнктура. Говори свободно. Мисълта му я ясна. На моменти даже се майтапи.
15 часа. Предложението за промяна на Живков е сложено за разискване на пленума. Изказващите го поддържат като се изключи учен Николай Ирибаджаков, който предлага решението да се вземе след двадесет дни. Залата зашумява.
Тук преписваме буквално дневника на Георги Йорданов:
„ Край масите, заредени с безалкохолни питиета и плодове - небивало оживени диалози. При мене пристигнаха учените Ангел Балевски, Георги Джагаров и Пантелей Зарев. Бяха възбудени. Бачо Ангел сподели, че Шефът /Тодор Живков-б.м./ им предложил някой от тях да се изкаже. Посочих Жоро
/Георги Джагаров/. Той смотолеви нещо, само че отхвърли. Зарев мълчеше. Живков ни изгледа и се отдръпна, без да каже дума. Сигурно ни се разсърди”.
Йорданов попада в компанията на служащи, героите на социалистическия труд. Милко Балев/Дясната ръка на Първия/ ги е пропагандирал да се изкажат. Един от тях, строителят Ради Кузманов безапелационен: „ Решението на Политбюро би трябвало да се изпълни”.
В същото време Гриша Филипов пропагандира да се поддържа изявлението на учен Николай Ирибаджаков, решението да се отсрочи. Йорданов още веднъж е с учените. Джагаров е разчувствуван: „ Никакво отсрочване на решението, има заплаха да се пролее кръв”. Според историка Илчо Димитров напрежението сред хората продължава да пораства. Решено е, че всичко би трябвало да свърши бързо. Изказванията са прекъснати, на трибуната е Георги Атанасов: „ Който е склонен с решението на Политбюро, апелирам да гласува”. Решението се приема. Някой подвигат ръка желаят да кажат нещо, само че Атанасов не ги вижда.
И още веднъж дневника. Събира се Политбюро:
„ Петър Младенов предложи на Тодор Живков да се даде за прилагане служебна вила в Бояна, лека кола, с водач, помощник, защита и две лица за здравно и битово обслужване. Сподели, че е вярно пенсията му да бъде равна на заплатата на ръководител на Държавния съвет...
Политбюро одобри предложенията на новия общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия без несъгласие. Разделихме се в бодро въодушевление
20 ч телевизия
21 класическа музика..
Литуратура”...
P.S. Георги Йорданов извършва даденото преди този момент заричане. На 7 декември1989 година той изпраща писмо до Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, в което написа: „ Стигнах до надълбоко вътрешно разбиране, че е потребно да подам оставката си. Нека да дадем път на нови дейци”.
На 13 декември същата година пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия почете молбата му и изрече признателност на Георги Йорданов за дългогодишната му виновна работа в партията и страната.
_____________________________________________________________________________________________________________
Ролята на Горбачов
- „ Имаше ли и непозната интервенция в смяната на 10 ноември и основаването на модела на българския преход?
- Рзбира се. Та това е традиция. Нали непрекъснато се освобождаваме или променяме с нечия поддръжка и по непознати мостри. Вече са известни политическите пируети на най-големия перестройчик в света. И договорите в Малта /Горбачов и Буш разпределят сферите си на влияние/, по сходство на Ялта станаха зад тила на суверенни страни.
- Първите ръководители на комунистическите партии в социалистическите страни се благославяха и лишаваха от доверие от едно място. Това бе известно на Тодор Живков на Политбюро, на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Не бяха потребни особени старания, с цел да проумеем какво би трябвало да се прави, когато суетният и недобронамерен водач на Комунистическа партия на Съветския съюз и Съюз на съветските социалистически републики Михаил Горбачов ненавижда българския си сътрудник и постанова ограничавания в обмена сред двете страни.
/Из изявлението на Димитър Шумналиев/
_____________________________________________________________________________________________________________
Извадки от писмото на Георги Йорданов до Андрей Луканов от 15.07.1991
SATIS, Андрей
„ Принуден съм да кажа „ достатъчно”! Напълно съм уверен, че е извънредно време да спреш, да размислиш. Тогава уповавам се ще схванеш, че с изключение на омайната ария на словолюбието и жаждата за власт, които те разсипват, добре е да чуеш и друго мнение за себе си”.
....И така, да се чуди човек, да се мае-сякаш България е страната на чудесата. Хора, които раболепно, а може би умишлено свириха в оркестъра на отхвърлената власт, внезапно се предрешиха и като клоуни в цирка закрещяха на смаяната аудитория: Ето ни нас ангелите, претърпели в утробата на предишното и нямащи нищо общо с времето, което си отиде. Ето ни нас, по едно и също време извънземни и месии, с които се захваща новото летоброене.... Та повече от година и половина, смятайки, че людете са безпаметни, наслаждавайки се като паун на перата си, ти се мислиш за светеца на новото време –наполовина воин –наполовина страдалец. Повече от година и половина ти се киприш на самия връх. А на него по израза на бай Йовчо Големанов е единствено небето. Комай повярва, че това е единственото място,за което си предназначен. Ала не е зле понякога да поглеждаш и към земята, и към пътя, по който си вървял в продължение на няколко десетилетия
Не можеш да посочиш обстоятелства, които да демонстрират голословното ти изказвания, че си живял друго от тогавашната ръководеща мафиа. Ти ли не знаеше, че в случай че е имало мафия, един от основните мафиоти се споделя Андрей Луканов.
...А по тази причина, че си живял друго, хайде да не ровим. Бих могъл да ти напомня доста любопитни условия от метода, по който уреждаше даже капризите на своите близки, до аристократизма в държанието ти.
И ти освен не се отдели от „ мафията”, освен че не бе отстранен от нея, а се подвизаваше в ядрото й като същински любимец. Смешното е, че след 10 ноември 1989 година тутакси не помни какъв си бил, що си приказвал и правил. Странно е, че имено ти стартира да раздаваш висшо правораздаване против едно отречено време на съзидание, но и с несъгласия срутени очаквания, изгасена религия, неотразими разочарования, човешки и житейски нещастия Ала все си въобразяваш Андрей. Твоята сянка е вградена в предишното Жалки са опитите ти, сезифовски за твоите старания да се „ разграничиш „ от самия себе си. От това, което си издумал, сторил надробил, което не си свършил”.
Подготви Исак ГОЗЕС, в. „ ШОУ”
„ Той побеждава злото с добро” споделя за създателя проф. Александър Чирков. „ Волеви човек. Магучий -добавя издателят Иван Гранитски. В предговора, написан от журналиста Тодор Коруев, има още хвалебствия. Все в този дух. Следват публикациите на ексминистъра, отдадени на героичната история на България, на Левски, Ботев, буквите... Една част от книгата показва отчети, речи, слова на интернационалните конгреси, вестникарски изявления, изявленията.
Някогашният министър председател Георги Атанасов и Георги Йорданов са единствените през днешния ден живи членове на Живковото Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. През близо тридесетте години, откакто се елементарни с властта, някогашният началник на културата резервира извънредно безмълвие. Не сме го виждали по екраните на тв приемниците. За това време във вестниците са видели бял свят единствено няколко изявленията. Всичките те са в книгата.
Дали инцидентно или не, само че ”Откровенията” излизат тъкмо в навечерието на сакралния 10 ноември. През 1989 година той прекатурна живота на съвсем всички от неговата прослойка. Свидетели сме, че в записките, които излязоха през годините, всяко от тогавашните партийни величия по собствен метод пояснява събитията към тази дата. Доволно доста са случаите, когато създателите си присвояват ролята на борци, рискували живота си, с цел да смъкват омразния деспот. Тези, които не са съумели да се вметнат в кръга на героите, се задоволяват с по-незавидната позиция на мъченици и жертви. Все на неприятния Живков. Въобще като по заповед виновността за всички неволи с лекост се хвърляше върху Първия. Той мълчеше. А и кой ли ще е този куражлия от обкръжението му, който ще му даде думата. Ами в случай че се разприказва...
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
Очакванията какво ще каже Георги Йорданов за този значим миг от най-новата българската история, основателно бяха оправдани. Заради персоналния си престиж, който той, макар многото камъни, с които бе замеряно предишното, въпреки всичко съумя да запази и... поради гробната тишина, която резервира.
И ето най-сетне пристигнаха „ Притаени мигове Откровения “. По тематиката „ преврата” в тях нещата са казани телеграфно. Без мнения, излияния и интерпретации, с часовникарска акуратност. Четем и ни излиза наяве, че за никакъв риск и опасност на животи не може да става дума. Просто когато Живков сдава властта, тези които са се докопали до нея, сметнали за нужно да прибавят към биографиите си и малко подвиг. Който, несъмнено, е повече плод на фантазиите им и няма нищо общо с действителността. Поне по този начин излиза в дневника на Георги Йорданов. Според него по –важното събитие е станало не на 10 ноември 1989 година, а ден по-рано.
„ 9 ноември 1989 година:
Зазори се. От Витоша се спусна прелестен студ.
6,30 ч. Обичайната игра на футбол в огромната зала на Герена с непрекъснатия състав: Иван Вуцов, Добромир Жечев, Иван Колев, Воин Войнов...
8,30 В Министерски съвет. Среща със съветници и сътрудници. “
Така създателят разказва утрото. Следва един естествен работен ден на един министър. Всичко се прави по предварителения график, квалифициран тъкмо от сътрудниците му. В него ги няма единствено двете бързи инцидентни срещи с Андрей Луканов в коридора на Министерски съвет. Андрей е обезпокоен.”Живков е избрал за собствен правоприемник Александър Лилов”, споделя с паника. „ Това не би трябвало да се допуска”, упорства. „ Ако стане, ние ще се избием. Съветските приятели са се спрели на Петър Младенов. Горбачов по този начин е решил”, хвърля последния си коз Луканов. На разлъка двамата държавници се твърдят взаимно, че нямат искания за други постове, с изключение на тези, които заемат. Т.е. не гледат към стола на Първия.
17 часа Заседание на Политбюро. Тодор Живков, който в никакъв случай не закъснява, повърхностно притваря вратата зад тила си, оглежда насядалите в елипсовидната зала. Не пита за отсъстващи и без пролог стартира, написа Георги Йорданов.
Всъщност най-важното, което Живков споделя, напълно умерено може да се събере в едно изречение: „ Моля Политбюро да се занимае и на следващия ден на пленума да предложи моето освобождение като общоприет секретар на Централен комитет на партията”. – Тонът е безапелационен, като се акцентират и претекстове: възрастта и потребността делата в страната да се поемат от младеж. Смята че най-подходящ е Георги Атанасов. /Тогава министър-председател на България б.а./
Открива се асамблея " Знаме на мира "
Веднага след Първия става Атанасов и си прави отказ: „ Аз бих споделил, че на един началник на партията му е нужна една по-голяма увереност, в сравнение с аз я имам”, споделя и предлага Политбюро да се сплоти към кандидатурата на Петър Младенов.
Следва две минути с напрежение безмълвие. Живков упорства за отмора. Министърът на защитата военачалник Добри Джуров е срещу.
Думата взема Димитър Стоянов, министър на вътрешните работи. Той очевидно е най-неосведомен от всички за това, което следва. Не е чувал за идната промяна на върха. Казва, че е обезпокоен и сюрпризиран и не вижда за какво би трябвало да се прави тази смяна: „ Живков ни е необходим” –заключава.
Но прочувствените му думи увисват във въздуха без никакъв резултат. Във последващите изявления всички, даже и Димитър Стоянов, който повторно взема думата, поддържат концепцията досегашният водач да бъде заменен. Луканов е във екстаз: „ Другарят Живков правилно е решил момента, ” споделя. „ Това е назрял за нашето общество и нашата партия въпрос”.
Пенчо Кубадински, който оглавява Отечествения фронт и минава за най-хубавия ловджия на републиката, пее в общия хор: „ Петър Младенов има всички качества да стане общоприет секретар, с изключение единствено на едно, че физическото му положение не е положително Искаш да кажеш здравословното му положение, не физическото-репликира Джуров.
В този звук припяват и останалите: Превъзнасят Живков, благодарят му, и застават зад кандидатурата на Петър Младенов.
В книгата е и цялото изявление на създателя. В края му обаче има нещо, което по никакъв начин не се харесва на останалите му сътрудници:
„ Някой от вас са споделяли, че са възрастни и изтощени - споделя Георги Йорданов.- Искам да заявя пред Политбюро, че въпреки, че съм на „ попрището витално в средата”, подготвен съм още в този момент, да се отдръпва от длъжностите, които заемам в партията и страната. Защо да не дадем път на нови дейци.... Подчертавам, това е мое персонално мнение, с което не ща да наемам никого от вас... Казано още по ясно, в случай че се реши, че е оправдано да мина на друга работа или да мина в пенсия, без задръжки аз ще си подам оставката”...
Времето тече постепенно. В същия лежерен звук следват и изявленията на останалите присъстващи. Един след различен членовете на Политбюро вземат думата, с цел да преповторят към този момент казаното, като не пропущат да стартират с: Заслугите на Живков, тъгата от раздялата с него, поддръжката към Петър Младенов. Накрая думата взема препоръчаният за бъдещи общоприет секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия:
На премиера на Кеворк Кеворкян
„ Другарю Живков, тук се приказва дали да бъде Георги, дали да бъде Петър или Митко. Въпросът не е в това. Може да бъде Георги, може Андрей, може и Петко и всеки може. Въпросът е в друго, че ние би трябвало да умеем да ценим нашите стойности, които сме основали като партия, като страна и да не става по този начин, както става на други места, жестоко, нецивилизовано, невъзпитано, невъзпитателно за това потомство, което идва след нас.
Аз мисля, че на следващия ден би трябвало да благодарим на други Живков за всичко, което той е направил. Ние не се прощаваме, ние сме приятели, ние ще бъдем дружно до момента в който можем”.
/Много скоро, след тези благи думи Тодор Живков, шурей му Иван Славков и внукът Тодор ще бъдат задържани и ще лежат в пандиза. Тогава отпред на страната е Българска социалистическа партия, а държавното управление се управлява от Луканов. б.а/
Последните думи на Живков този вечер са към Младенов:
„ Ти поемай управлението в този момент, само че не те е избрал Централния комитет”. Ще извиняваш тогава...
Дневникът на Г.Й. за този ден приключва по този начин:
„ Заседанието на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия завърши в 19 часа и 10 минути”.
21ч. - телевизия
22. - Литература, музика.
----
„ 10 ноември 1989 година
6. 00 ч. Спортни занимания
7,45 ч В Министерски съвет
9,45 Бояна. Дом N 1 за пленума на Централния комитет на БКП”
До обедната отмора в 12,15 часа всичко е както си е било от много време. Тодор Живков изнася отчет за по-нататъшното развиване на страната в сегашната комплицирана политическа конюнктура. Говори свободно. Мисълта му я ясна. На моменти даже се майтапи.
15 часа. Предложението за промяна на Живков е сложено за разискване на пленума. Изказващите го поддържат като се изключи учен Николай Ирибаджаков, който предлага решението да се вземе след двадесет дни. Залата зашумява.
Тук преписваме буквално дневника на Георги Йорданов:
„ Край масите, заредени с безалкохолни питиета и плодове - небивало оживени диалози. При мене пристигнаха учените Ангел Балевски, Георги Джагаров и Пантелей Зарев. Бяха възбудени. Бачо Ангел сподели, че Шефът /Тодор Живков-б.м./ им предложил някой от тях да се изкаже. Посочих Жоро
/Георги Джагаров/. Той смотолеви нещо, само че отхвърли. Зарев мълчеше. Живков ни изгледа и се отдръпна, без да каже дума. Сигурно ни се разсърди”.
Йорданов попада в компанията на служащи, героите на социалистическия труд. Милко Балев/Дясната ръка на Първия/ ги е пропагандирал да се изкажат. Един от тях, строителят Ради Кузманов безапелационен: „ Решението на Политбюро би трябвало да се изпълни”.
В същото време Гриша Филипов пропагандира да се поддържа изявлението на учен Николай Ирибаджаков, решението да се отсрочи. Йорданов още веднъж е с учените. Джагаров е разчувствуван: „ Никакво отсрочване на решението, има заплаха да се пролее кръв”. Според историка Илчо Димитров напрежението сред хората продължава да пораства. Решено е, че всичко би трябвало да свърши бързо. Изказванията са прекъснати, на трибуната е Георги Атанасов: „ Който е склонен с решението на Политбюро, апелирам да гласува”. Решението се приема. Някой подвигат ръка желаят да кажат нещо, само че Атанасов не ги вижда.
И още веднъж дневника. Събира се Политбюро:
„ Петър Младенов предложи на Тодор Живков да се даде за прилагане служебна вила в Бояна, лека кола, с водач, помощник, защита и две лица за здравно и битово обслужване. Сподели, че е вярно пенсията му да бъде равна на заплатата на ръководител на Държавния съвет...
Политбюро одобри предложенията на новия общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия без несъгласие. Разделихме се в бодро въодушевление
20 ч телевизия
21 класическа музика..
Литуратура”...
P.S. Георги Йорданов извършва даденото преди този момент заричане. На 7 декември1989 година той изпраща писмо до Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, в което написа: „ Стигнах до надълбоко вътрешно разбиране, че е потребно да подам оставката си. Нека да дадем път на нови дейци”.
На 13 декември същата година пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия почете молбата му и изрече признателност на Георги Йорданов за дългогодишната му виновна работа в партията и страната.
_____________________________________________________________________________________________________________
Ролята на Горбачов
- „ Имаше ли и непозната интервенция в смяната на 10 ноември и основаването на модела на българския преход?
- Рзбира се. Та това е традиция. Нали непрекъснато се освобождаваме или променяме с нечия поддръжка и по непознати мостри. Вече са известни политическите пируети на най-големия перестройчик в света. И договорите в Малта /Горбачов и Буш разпределят сферите си на влияние/, по сходство на Ялта станаха зад тила на суверенни страни.
- Първите ръководители на комунистическите партии в социалистическите страни се благославяха и лишаваха от доверие от едно място. Това бе известно на Тодор Живков на Политбюро, на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Не бяха потребни особени старания, с цел да проумеем какво би трябвало да се прави, когато суетният и недобронамерен водач на Комунистическа партия на Съветския съюз и Съюз на съветските социалистически републики Михаил Горбачов ненавижда българския си сътрудник и постанова ограничавания в обмена сред двете страни.
/Из изявлението на Димитър Шумналиев/
_____________________________________________________________________________________________________________
Извадки от писмото на Георги Йорданов до Андрей Луканов от 15.07.1991
SATIS, Андрей
„ Принуден съм да кажа „ достатъчно”! Напълно съм уверен, че е извънредно време да спреш, да размислиш. Тогава уповавам се ще схванеш, че с изключение на омайната ария на словолюбието и жаждата за власт, които те разсипват, добре е да чуеш и друго мнение за себе си”.
....И така, да се чуди човек, да се мае-сякаш България е страната на чудесата. Хора, които раболепно, а може би умишлено свириха в оркестъра на отхвърлената власт, внезапно се предрешиха и като клоуни в цирка закрещяха на смаяната аудитория: Ето ни нас ангелите, претърпели в утробата на предишното и нямащи нищо общо с времето, което си отиде. Ето ни нас, по едно и също време извънземни и месии, с които се захваща новото летоброене.... Та повече от година и половина, смятайки, че людете са безпаметни, наслаждавайки се като паун на перата си, ти се мислиш за светеца на новото време –наполовина воин –наполовина страдалец. Повече от година и половина ти се киприш на самия връх. А на него по израза на бай Йовчо Големанов е единствено небето. Комай повярва, че това е единственото място,за което си предназначен. Ала не е зле понякога да поглеждаш и към земята, и към пътя, по който си вървял в продължение на няколко десетилетия
Не можеш да посочиш обстоятелства, които да демонстрират голословното ти изказвания, че си живял друго от тогавашната ръководеща мафиа. Ти ли не знаеше, че в случай че е имало мафия, един от основните мафиоти се споделя Андрей Луканов.
...А по тази причина, че си живял друго, хайде да не ровим. Бих могъл да ти напомня доста любопитни условия от метода, по който уреждаше даже капризите на своите близки, до аристократизма в държанието ти.
И ти освен не се отдели от „ мафията”, освен че не бе отстранен от нея, а се подвизаваше в ядрото й като същински любимец. Смешното е, че след 10 ноември 1989 година тутакси не помни какъв си бил, що си приказвал и правил. Странно е, че имено ти стартира да раздаваш висшо правораздаване против едно отречено време на съзидание, но и с несъгласия срутени очаквания, изгасена религия, неотразими разочарования, човешки и житейски нещастия Ала все си въобразяваш Андрей. Твоята сянка е вградена в предишното Жалки са опитите ти, сезифовски за твоите старания да се „ разграничиш „ от самия себе си. От това, което си издумал, сторил надробил, което не си свършил”.
Подготви Исак ГОЗЕС, в. „ ШОУ”
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ